Финансовата криза - ефект като от терористично нападение?

Досущ като терористично нападение финансовата криза има потенциала да дестабилизира държавите.

Франсоа Мелез смята, че не бива да се подценяват последиците от финансовата криза за сигурността. И анализира дали е започнала от частния или от обществения сектор.

Шестдесетата годишнина на НАТО бе помрачена от мрачна статистика: за първи път от 60 години насам световното богатство се свива. В процентно изражение световната търговия се очаква да падне оше повече. Това, което започна като изолиран случай на финансово заболяване в САЩ, се превърна бързо в глобална пандемия. Последиците за икономиката и сигурността за страните от НАТО и техните партньори са обезпокояващи.

Алиансът е изправен пред две основни предизвикателства - евентуалното съкращаване на военните бюджети и риска да не се извлекат правилните уроци от кризата.

Директорът на националното разузнаване в САЩ неотдавна заяви пред Конгреса, че финансовата криза е изместила тероризма и е "основният проблем за сигурността в близко време".

Директорът на националното разузнаване в САЩ неотдавна заяви пред Конгреса, че финансовата криза е изместила тероризма и е "основният проблем за сигурността в близко време". Това, което пропусна да спомене обаче, е колко странно си приличат кризата и терористичното нападение.

За да дестабилизират държавите, терористите oбикновено поразяват малко имущество и отнемат ограничен брой човешки животи, но това нанася огромни икономически и социални щети. Заплашвайки ключови финансови или инфраструктурни обекти (транспорт, енергетика, комуникации и др.), те принуждават населението и правителствата да предприемат скъпо струващи инициативи за отбрана.). Уплашените потребители избягват пазарите, а това забавя икономическия растеж и увеличава безработицата и политическата нестабилност.

Според някои наблюдатели има известни сходства със срива на пазара на недвижими имоти в САЩ. Последвалата финансова криза бързо се разпространи от Уол Стрийт към основните финансови центрове. Обезпокоени от спадането на цените на недвижимите имоти и закриването на работни места, много потребители спряха да купуват. Междувременно на финансовите пазари, претоварени с ипотечна секюритизация и бързо девалвиращи се хедж фондове, започнаха фалитите. В отчаян опит да спаси фалиращиге банки и застрахователни компании правителството започна да налива пари в тях. Но свиването на потреблението и мораториумите върху заемите поставиха на колене дори и най-стабилните компании, поради което се наложи да се наливат още пари.

Reuters

Всички пътища водят до Уол Стрийт?

Съчетан с уязвимостта на глобалните финансови институции, изложени на риска от претрупване с токсични активи, сривът на потреблението и на инвестициите в САЩ бързо зарази международните пазари. Последиците върху международната търговия и глобалните финанси не пощадиха нито една държава.

Много страни в преход се възползваха от ниските лихви по кредитите и големите чуждестранни инвестиции и увеличиха държавния дълг. Днес този дълг и дефицитът по текущата сметка се рефинансираг много по-трудно. Ако чуждестранните банки откажат да отпускат нови заеми или да обслужват текущите, фалитите и безработицата шеметно ще се увеличат.

Някои държави-членки и партньори на НАТО са принудени да преструктурират държавния дълг, други, още по-лошо, са изправени пред срив на националната валута. Тъй като това повишава риска от политически катаклизъм, кредиторите от последна инстанция като Международния валутен фонд, Световната банка и Европейската централна банка се намесват, за да се избегне политическият хаос.

По какъв начин това засяга НАТО?

Първият проблем е вероятното съкращаване на военните бюджети. Отбранителните програми са първата жертва на управниците, които отчаяно се мъчат да се справят с разрастването на бюджетния дефицит. Вторият е да се извлекат правилните поуки от кризата и да се устои на протекционизма.

Що се отнася до военния бюджет, редица страни предвиждат сериозни съкращения в него, за да компенсират огромния дълг, поет, за да предотвратят фалитите и безработицата. Редица държави-членки или партньори на НАТО несъмнено ще трябва още повече да намалят и без това ограничения бюджет на отбраната. Поддържането на собствена армия ще се превърне в непостижим лукс. Колективната сигурност ще става все по-привлекателна.

Член 3 от Северноатлантическия договор (подписан във Вашингтон през 1949 г.) гласи: “страните... ще поддържат и развиват своята индивидуална и колективна военна мощ, за да се противопоставяг на въоръжено нападение.". Днешната икономическа криза също изисква повече колективна, отколкото индивидуална реакция.

Хубавото е, че НАТО е в центъра на широка и развиваща се мрежа от партньорства, която вече включва 28 участници. Благодарение на стратегическата координация на колективните си ангажименти НАТО може да умножава въоръжените сили, предлагайки на всяка дъргжава-членка пълен набор отбранителни възможности в замяна на нейното участие.

Раздел 8 от Стратегическата концепция на Алианса (Северноатлантически съвет, Вашингтон, 1999 г.) гласи, че "общоият ангажимент и взаимното сътрудничество са гаранция, че ... нито една държава-членка няма да бъде принудена да разчита само на националните си възможности за борба с основните предизвикателства за сигурността". Алиансът ги улеснява чрез колективни усилия да постигат основните си цели в областта на националната сигурност.

Сериозен риск, свързан със съкращаването на бюджетите на отбраната, е Съединените щати да поемат още по-голяма тежест в момент, когато и техният военен бюджет се свива. С разклатените си банки и финансова система и компрометирането на ролята на долара като световна валута.най-големият длъжник в света може да не бъде в състояние да финансира глобалната сигурност.

Независимо от всичко, икономиите от колективната отбрана ще дойдат от настъпателно търсене на ефективност на колективните ресурси. Изключително важно е да се поощрява трансграничната интеграция в отбранителната промишленост - включително и трансатлантическата, - за да се разпределят данъчните тежести за развитието и прозводството на нови системи и дейности, свързани с отбраната.

Конкуренцията между трансграничните и трансатлантическите промишлени екипи може да улесни достъпа до нови технологии и да генерира новаторвски продукти, гарантиращи висока възръщаемост на инвестициите в отбраната. Конкуренцията стимулира новаторството и поощрява търсенето на ефективност за намаляване на себестойността и съкращаване на производствения цикъл. Трансграничната и трансатлантическата промишлена интеграция може да донесе и допълнителна полза - засилване на военно-политическото сближаване в НАТО. Това ще укрепи Алианса и ще увеличи ефективността, защото ще засили оперативната съвместимост и ще гарантира най-удачно усвояване на парите.

Вторият основен проблем, който заплашва Алианса, е да се извлекат грешни заключения от кризата.

Втория основен проблем, който заплашва Алианса, е да се извлекат грешни заключения от кризата. Дали сме свидетели на фундаментален разрив на капитализма и глобализацията или има и по-обикновено обяснение?

IВ новата си книга известният икономист Джон Тейлър от Университета в Станфорд застъпва втората теза. Той привежда убедителни емпирични доказателства, че действията на правителството са предизвикали, продължили и влошили финансовата криза.

Изкушаващо е да се упрекват затрудненията на Уол Стрийт, алчните банкери и провалрите на пазара. Някои си извадиха заключението, че капитализмът се е провалил и правителствата трябва да защшщават своята индустрия и да преосмислят своята зависимост от глобалния пазар за гарантиране на бъдещия растеж и просперитет. Това заключение би било грешно. Не капитализмът е виновен.

В същност мисля, че добронамерената монетарна и жилищна политика на правителството на САЩ е в основата на сегашната криза. Разбира се, хищните брокери по ипотечните заеми, алчните банкери с инвестиционните кредити, некомпетентните агенции за кредитен рейтинг, твърде оптимистичните инвеститори, късогледите собственици и финансовите изобретатели на сложни комбинации изиграха своята роля за появата на финансовата криза. Но би било погрешно да ги обвиняваме, че са вършили това, което правителствената политика до голяма степен насърчаваше.

Няклко ключови политически инициативи на САЩ за увеличаване на жилищната собственост целяха да се премахне дискриминацията, да се помогне на малцинствата и да се намалят различията в доходите. За съжаление, както целият свят видя, тази добронамерена политика неволно предизвика опустошителни последствия.

Тези инициативи принудиха финансовите институции да облекчат условията за отпускане на ипотечни кредити. Кредити се отпускаха на хора с ниски доходи, с бедни и дори никакви възможност за изплащане. В правителствен доклад от 2002 г. се приветства това "нововъведение в ипотеките". И много бързо всеки получи достъп до тези "нововъведения".

Reuters

Разрастването на ипотечните кредити се оказа нетраен балон.

Две спонсорирани от правителството финансови институции, Fannie Mae и Freddie Mac, изиграха ключова роля за правителствените гаранции за ипотечното кредитиране. През 90-те години Департаментът за жилищно строителство и градуостройство към правителството на САЩ им възлага рязко да увеличат ипотечните кредити за бедните. За да ги накара да продължат да увеличават броя на заемите, Конгресът ги поощрява да се разширят и да закупуват ипотечни ценни книжа, включително и рискови, подкрепени от ипотечни кредити. Разрастването на Fannie Mae и Freddie Mac предопределя рязкото увеличаване на ипотечните кредити с гъвкава лихва. Когато избухва финансовата криза, двете компании притежават или гарантират около половината ипотечни кредити в САЩ.

С увеличаването на ипотечните кредити се увеличава и търсенето на жилища, надувайки балона от 90-те години. От 2000 г. до 2003 г. този балон се раздува и от експанзионистката монетарна политика на Федералния резерв, която снижава до 1 % лихвите за краткосрочни заеми.

Цените на недвижимите имоти на-й-сетне падат през 2006 г., отчасти заради връщането на по-високи лихви. Съгласно американското законодателство, ако домът на собственик, който притежава малък или никакъв капитал, падне под цената на ипотеката, той се освобождава от финансови задължения. Последвалият срив в цените на жилищата и обезценяването на ипотечните ценни книжа удари глобалната финансова система и доведе до сегашната икономическа криза. През 2008 г. Fannie Mae и Freddie Mac фалираха и бяха национализирани.

Раздел 25 от Стратегическата концепция на Алианса ;(Северноатлантически съвет, Вашингтон, 23-24 април 1999 г.) гласи, че "Алиансът се ангажира да възприеме по-широк подход към сигурността, признавайки значението на икономическите фактори в допълнение към необходимото отбранително измерение." Тъй като популистките движения против пазарната икономика могат да влошат бизнес климата и да подкопаят усилията за бъдещ растеж и сигурност в държавите-членки, НАТО е длъжен да разпространява посланието,, че правителствената политика има поне същото значение за предизвикване на кризата като провала на пазарите. Слабото регулиране и контрол на пазара също изиграха роля, но по-важен бе ефектът от слабото регулиране и контрол на правителствената политика. Глобализацията не е виновна.

Просперитетът благодарение на търговията, финансовите потоци и преките чужди инвестиции се оказа солидна основа за бъдещ растеж в повечето държави-членки на НАТО и страни партньори, в азиатските тигри и по-отскоро в Индия, Бразилия и други бързо развиващи се икономики. Рискът е популистката политика да не забави бъдещия растеж, ако не бъдат извлечени правилните поуки и научени правилните уроци. от сегашната криза.

Икономическата политика и националната политика в областта на сигурността взаимно се укрепват. След Втората световна война повечето от най-важните ни икономически партньори са и наши близки съюзници. Заплахите за сигурността отстъпват пред императивното разширяване на международния бизнес. Глобализацията на търговията и финансите създаде безпрецедентно богатство и възможност за стотици милиони хора по света да се измъкнат сами от бедността.

Има убедителни доказателства, че търговията допринася за намаляване на конфликтите. В едно статистическо проучване на Columbia University политологът Ерик Гатцке установява, че ако се вземат едновременно мерки за предоставяне на икономическа свобода (включително свободна търговия) и демокрация, икономическата свобода е 50 пъти по-ефективна за намаляване на острите конфликти. Лошо е да се стреля по вашите клиенти и доставчици. Както казва Монтескьо "мирът е есктествена последица от търговията".

Споделете това:     DiggIt   MySpace   Facebook   Delicious   Permalink