Енергията и кризата - повече или по-малко сигурност?

Влиянието на финансовата криза върху енергийната сигурност може да има много по-широк обхват от цената на петрола.

Кризата във финансовия свят може да разкрие нови възможоности за дейност в областта на енергията, смятат д-р Хайко Борхет и Карина Форстер. В тази статия те разглеждат влиянието й върху петролните компании и страните производителки на петрол, анализирайки по какъв начин кризата може да ги принуди да се променят.

На пръв поглед сегашната криза се дължи на финансови и икономически провали. Но залогът е много по-голям.

Ролята на международен лидер, която играе трансатлантическата общност, се основава на схващането, че саморегулирането на частния сектор носи големи икономически ползи. Сегашната криза разклати това убеждение.

Затова днешната икономическа криза е и политическа, водеща до глобален вакуум в лидерството. Политическите разногласия могат да доведат само до структурна нестабилност. Това най-ясно се вижда в енергийния сектор.

Богатите на ресурси страни продължават да използват възможностите си в защита на собствените си интереси, разширявайки своите сфери на влияние и създавайки съюзи с мислещи като тях партньори.

Световната зависимост от енергия продължава да расте, превръщайки енергийната сигурност в стратегически приоритет. Сегашната икономическа криза предизвика спад на цените и забави икономическия растеж. Това обаче е само една пауза.

Богатите на ресурси страни продължават да използват възможностите си в защита на собствените си интереси, разширявайки своите сфери на влияние и създавайки съюзи с мислещи като тях партньори. По същия начин транзитните държави и държавите вносителки се опитват да използват позициите си. Тези тенденции са на път да променят естеството на международните отношения.

Ройтерс

Богатите на ресурси страни и финансовата криза - промяна в картината?

Засега трансатлантическата общност не е намерила убедителни отговори на тези предизвикателства. Можем само да съжаляваме за това.

Според нас финансовата криза ще се отрази по следния начин върху енергийния сектор:

Влияние върху доставчиците на енергия

Русия, Иран и Венецуела бяха сериозно засегнати от сегашната криза. Някои наблюдатели смятат, че енергийният национализъм е поохладен. Според други каквито и отстъпки в цените да приемат тези страни, това ще бъде само краткосрочен и тактически ход. Освен това в някои анализи се подчертава нарастващият брой работници емигранти, оставащи без работа поради съкращенията на инвестициите, особено в енергийния сектор. Това може да се превърне в източник на социални размирици в Средна Азия и в някои от страните от Персийския залив.

В един публикуван неотдавна анализ на Стратфор се твърди, че чужденците съставляват над 69 % от населението на Кувейт (притежаващ 8 % от световните петролни запаси), и 80 % от населението на Катар (14 % от световните запаси на газ). В Саудитска Арабия обаче чужденците са само 25 % от населението. Освен това централната банка на страната инвестира много по-предпазливо от други държави в Залива суверенното си богатство, гарантирайки по-голяма финансова сигурност.

Последици за енергийните компании

Последиците от кризата за енергийните компании са смесени. От една страна, нарастващите капиталови разходи затрудняват инвестициите. Това създава проблеми за индустрията, свързана с възобновяемите енергийни източници, където инвестиционните разходи са по-големи от другите енергийни отрасли. Високите капиталови разходи са проблем и за компаниите за пренос на петрол и газ и за стопанисващите петролопроводите и газопроводите, които се нуждаят от дългосрочно финансиране на инфраструктурата, както и за фирмите, разработващи петролните запаси. От друга страна, страните доставчици на петрол се отварят повече към мултинационалните компании, защото имат нужда от партньори, които да поемат част от високата цена на енергийните проекти. Това може да разкрие нови възможности за сътрудничество.

По стратегически и екологични причини светът трябва да намали зависимостта си от изкопаеми горива. Но намалените инвестиции могат да забавят развитието на технологиите за възобновяема енергия.

Парите дават свобода на действие в политиката

Някои страни производителки на енергия са натрупали значителни резерви чужда валута, които им позволяват свобода на действие в политиката. Държавният секретар на САЩ Хилъри Клинтън увери Китай през февруари 2009 г., че закупените от страната американски дължавни облигации, възлизащи на 740 млрд. долара в края на януари 2009 г., остават ценна инвестиция, Това може да се изтълкува като знак за промяна. Освен това енергийните компании в затруднено финансово положение са по-склонни към компромис. Твърди се, че през февруари 2009 г. Китай е слючил сделка с руската фирма Роснефт за закупуване на суров петрол на една трета от обичайната пазарна цена.

Натиск върху политиката за борба с промените в климата

Въпросът дали сегашната динамика в политиката за борба с промените в климата ще продължи остава отворен. По стратегически и екологични причини светът трябва да намали зависимостта си от изкопаеми горива. Но намалените инвестиции могат да забавят развитието на технологиите за възобновяема енергия. Високите инвестиционни разходи могат да занижат целите за съкращаване на емисиите въглероден двуокис. Ако сегашните цели се запазят, има риск производителите да изнесат съпроводените с големи емисии производствени процеси в региони с по-ниски норми. Това ще подобри положението с въглеродния двуокис в един регион за сметка на друг и ще създаде дипломатическо напрежение. И накрая, субсидиите за възобновяема енергия също могат да бъдат подложени на натиск. Те вече доведоха до търговски спорове между Съединените щати и Европейския съюз (ЕС).

Ройтерс

Финансовата криза е предизвикателство за доставчиците на енергия, компаниите... и потребителите

Засилена роля на държавата

Ролята на държавата може да се засили като пряко последствие от финансовага криза. Правителствата ще финансират инвестициите в енергийна инфраструктура. Те могат и отново да се включат в енергийния пазар като активни участници чрез държавните компании или като акционери. Освен това компаниите могат да поискат от правителствата да изградят нова енергийна инфраструктура като инсталации за складиране на въглерод или петролопроводи.

Промяна в регулаторната система

Саморегулирането като че ли се провали във финансовата област.. Това ще има сериозни последици за мултинационалните енергийни компании, които предпочитат правителствата да не се намесват. Правителствената подкрепа вероятно ще е съпроводена с условия. Друг важен въпрос е дали правителствата ще продължат да подкрепят преференциалното третиране на възобновяемата енергия.

Неотдавна Майкъл Леви от Съвета за външни отношения отбеляза, че "данъчните кредити внезапно са станали безполезни, защото борещите се фирми се озовават с малък или почти никакъв данък, от който да приспадат. Това може да доведе до преминаване от основано на стимули регулиране към по-традиционно регулиране и намеса на правителството.

Какво да се прави?

Тези променливи величини показват, че гарантирането на енергийната сигурност става по-трудно. Освен това последните събития показаха, че енергийната сигурност може да вбие клин между държави-членки на ЕС и между тях и Съединените щати. Трансатлантическите партньори трябва да направят всичко възможно, за да избегнат разделение по енергийните въпроси.

Сегашната икономическа криза създава възможности за съгтрудничество с производителите на енергия

На практика сегашната икономическа криза създава възможности за съгтрудничество с производителите на енергия. Научното и технологичното сътрудничество с тях може да увеличи енергийната ефективност и да помогне за опазване на климата.

Твърде дълго държавите от трансатлантическата общност показваха предпочитанията си към други страни. Трябва да се започне стратегически диалог по енергийната сигурност със страните от Истанбулската инициатива, Съвета за сътрудничество в Персийския залив, Международния енергиен хорум и Организацията на страните износителки на петрол. Тези институции трябва да насърчават диалога, за да се намери най-доброто съчетание на икономически просперитет, енергийна политика, регионална стабилност и опазване на околната среда.

Необходимо е също да се поемат преки ангажименти към националните петролни и газови компании, които могат да оглавят усилията за подобряване на енергийната ефективност в страните производителки на енергия и да засилят безопасността и сигурността на енергийните инфраструктури.

Съвместно с производителите на енергия и някои важни потребители трябва да се приеме "Глобален план за устойчиви инвестиции в енергийната инфраструктура".

Тази инициатива трябва да обедини мултгинационалните и държавните енергийни компании, инвестиционните банки, международните финансови институции, независимите фондове и технологичните фирми. Планът трябва да анализира най-подходящия пакет енергийни технологии за плановете за регионално икономическо развитие и постигане на екологичните цели, да определи приоритетните проекти за инвестиции в инфраструктурата и да стимулира мултинационалните научноизследователски и развойни инициативи.

Безопасността и сигурността на енергийната инфраструктура е от ключово значение за всички участници в глобалната верига за доставка на енергия.

Два въпроса са от особена важност. Първо, външното измерение на защитата на инфраструктурата, с други думи зависимостта от инфраструктура, която се намира на територията на трети страни, на която трябва да се обърне повече внимание. Необходимо е да се направи съвместен анализ на риска и да се обменят най-добрите практики в областта на мерките за сигурност. Второ, морската сигурност е жизненоважна за транспорта по море. Това разкрива възможности за създаването на нови международни съвместни предприятия, които да гарантират сигурността на пристанищните инсталации и стратегическите морски пътища. Тези две области пряко касаят НАТО.

Споделете това:     DiggIt   MySpace   Facebook   Delicious   Permalink