Какво предстои? Отбраната, бюджетът и финансовата криза

Авиационният парад в Париж през юли 2009 г. : отбранителните поръчки надвишават тези в търговския сектор

Как затягането на коланите ще се отрази на разходването на бюджетите за отбрана? И кога в отбраната ще се усетят лишенията? Д-п Дерек Брадън анализира влиянието върху доставчиците, потребителите и... съюзите.

"Икономистите са песимисти: те предсказаха осем от последните три рецесии", пошегува се веднъж Бари Адамс, старши икономист в Националния център за политически анализ. Песимисти или не, за тези от нас, които цял живот изследваме икономиката, последният глобален "кредитен срив" и политиката след него поставиха на сериозно изпитание възможностите ни да разберем тази материя.

Беше толкова спешно да се реши сегашната глобална финансова криза, че предприетите данъчни и парични мерки в редица страни достигнаха такива равнища и размери, каквито преди време биха изглеждали неизпълними... и дори безотговорни. Споразумението на Г 20 от април 2009 г. за съвместно инжектиране в глобалната икономика на 1,1 трилиона долара, включително забележителният план за данъчно стимулиране на САЩ (само той на стойност 809 милиарда долара), няма прецедент.

В много отношения сега се намираме в неизследвани икономически води. Изключително несигурните бъдещи икономически резултати поставят политиците, не на последно място в областта на отбраната, пред дилема.

Ако започне инфлационна криза, ще се наложат драконови съкращения в обществените разходи. Бюджетът за отбрана неизбежно ще бъде първата жертва.

Ако сегашната политика за икономическия експанзия успее, може да се избегне задълбочаването и продължаването на рецесията. Но безпрецедентните данъчни и парични стимули (особено в САЩ и Великобритания), приети с цел да се избегне пълният икономически колапс, могат да доведат до инфлационна криза. Това ще наложи драконови съкращения в обществените разходи. Бюджетът за отбрана неизбежно ще бъде първата жертва.

От друга страна, ако скорошните "зелени кълнове" се окажат илюзорни и икономическата политика не успее да спре глобалната икономическа депресия, перспективите за обществените разходи също ще бъдат мрачни. И отново военният бюджет най-лесно ще стане мишена за сериозните съкращения.

Ройтерс

Неподвижна мищена? Бюджетът на отбраната може да бъде подложен на натиск в някои страни.

Ефектът от съкращенията в отбраната върху заетостта се усеща по-скоро на регионално, отколкото на национално равнище, поради което съкращението на разходите става по-лесно, отколкото в други обществени сектори.

Освен това инфлацията на стоките в отбраната е по-висока от средната, поради което секторът изглежда по-нечувствителен към цените и съответно по-подходящ за бюджетни ограничения.

И накрая, макар че отбраната се опитва да играе положителна роля в търговията на страни като САЩ и Великобритания, "оръжейната търговия" си остава крайно непопулярна и в двете страни има могъщо лоби, което е за големи съкращения в отбраната.

В краткосрочен план обаче няма голяма вероятност отбранителният сектор да бъде изправен пред драстични съкращения на разходите. .

В голямата си част финансирането на военния бюджет изисква дългосрочни ангажименти, които е трудно и често скъпо да се отменят. Приетият неотдавна военен бюджет от 634 милиарда долара на президента Обама е по-малък от плановете на неговия предшественик, но въпреки това бележи увеличение спрямо предишния с 4 %. Във Великобритания също, въпреки приказките за "черна дупка" в бюджета на отбраната, има малка вероятност за незабавни съкращения.

Вече редица от основните проекти в областта на отбраната в САЩ се орязват или са сериозно заплашени, включително F-22, новите хеликоптери, следващото поколение бронетранспортьори и високотехнологичните кораби за флота.

Опасността за отбранителния бюджет е в дългосрочен план - след 2010 г. - когато ще се види реалната цена на мерките срещу финансовата криза. Ако не настъпи бум в икономическия растеж в световната икономика, бюджетите в обществения сектор ще бъдат подложени на безпрецедентен натиск, защото правителствата ще бъдат принудени да връщат огромните заеми. И тогава големите проекти за отбрана ще бъдат най-уязвими и ще се наложат икономии.

Вече редица от основните проекти в областта на отбраната в САЩ се орязват или са сериозно заплашени, включително F-22, новите хеликоптери, следващото поколение бронетранспортьори и високотехнологичните кораби за флота.

Във Великобритания и Европа според анализаторите транспортните самолети А400M са изложени на риск, както и подмяната на Трайдънт. Освен това редица по-малки държави-членки на НАТО, които вече се мъчат, за да запазят реалното си участие в справедливото съвместно финансиране на организацията, неизбежно ще бъдат принудени на опустошителни съкращения във военния бюджет в дългосрочен план.

Локхийд Мартин

Съвместният Strike Fighter F-35 Jet, върхов - и много скъп -проект.

Един нов доклад за бюджета на отбраната на Велкобритания, изготвен от Института за изследвания на държавната политика (IPPR) потвърждава твърдението, че сериозните бъдещи съкращения в отбраната не могат да бъдат избегнати. Докладът, разработен от група елитни военни от Великобритания, ясно илюстрира разминаването между авбициите на страната да придобие военна техника и това, което реално може да си позволи.

IPPR препоръчва:

  • съкращаване с около 24 милиарда английски лири на планирания бюджет на отбраната;
  • rтърсене на алтернатива на подмяната на Трайдънт;
  • поощряване на много по-широко трансевропейско сътрудничество в оборудването с военна техника и
  • стимулиране на специализацията в армията на Великобритания.

Едва ли може да има по-ясно послание за военните в целия НАТО.

Бюджетните съкращения в големите натовски държави могат да отслабят отбранителните способности на НАТО в бъдеще. Същевременно стратезите трябва да се справят с три допълнителни предизвикателства.

Първо, някои държави извън НАТО - и по-специално Китай и Индия - неотдавна увеличиха военните си бюджети, тенденция, която вержоятно ще се запази, ако започне икономическо възстановяване. Очаква се делът на Азия в световните военни разходи рязко да нарасне от 24 % през 2007 г. на 32 % през 2016. Бюджетът на отбраната на Китай, който според някои анализатори е двойно по-голям от официално обявения, е най-големият в Азия и благодарение на това китайските военни осъществяват програма за основна модернизация.

В Индия неотдавна разходите за отбрана сериозно се повишиха (24 % само за 2009/2010 г.), което издигна страната на трето място по този показател спрямо покупателната способност на националната й валута.

Второ, така наречената "революция във военното дело", която се основава на използването на авангардни информационни и комуникационни технологии за създаване на свързани в мрежа върхови военни способности. Това е изключително скъп процес, който вече създава голямо напрежение в отбранителния бюджет на основните държави-членки, а без да го осъществи, НАТО не може да се надява да запази глобалните си предимства в тази сфера от операциите.

Европейските армии се оплакват, че в сравнение с американските, техните радиовръзки, оръжия и бронетранспортьори са под стандартите.

В НАТО вече има проблеми с качеството. Някои европейски армии се оплакват, че в сравнение с американските, техните радиовръзки, оръжия и бронетранспортьори са под стандартите. Макар че в НАТО бе направен опит да се премахне тази разлика, решението изисква огромни разходи и бъдещите серизни съкращения в бюджета на отбраната само ще увеличат пропастта в НАТО и нейните стратегически последици.

Третото предизвикателство е свързано с променящото се естество на заплахите, пред които сме изправени. Предимството на Студената война бе, че знаехме със сигурност кой е врагът, къде се намира и какво представлява. Днес врагът най-често е терористична организация или "лоша държава" и вероятността НАТО да бъде въвлечен да участва в конфликт като миротворец е също толкова голяма, колкото и да участва в конвенционална война.

Неотдавнашните терористични атентати в Мумбай и на други места ясно показаха колко се е изменил характерът на бойните действия, а това налага различен подход към подготовката и оборудването с военна техника. Макар че подготовката и екипирането на силите за бързо реагиране доскоро бе един от приоритетите на НАТО, голямата част от нашите армии все още са екипирани и подготвени само за конвенционална война. Процесът на адаптация - на стратегията и бюджета за разгръщане - също ще бъде скъп и допълнително ще изцеди ограничените средства за финансиране на военните операции на НАТО.

За един икономист, изследващ финансирането на отбраната във време на изключителни финансови ограничения, тези предизвикателства могат да означават само едно - избор, понятие, което е в основата на икономическата наука. Ще трябва нещо да се жертва - може би много неща.

Ще бъде поставена под въпрос икономическата полза в дългосрочен план от големите военни програми, ще трябва да се избира между сформиране на въоръжени сили и закупуване на нова техника, военните предимства от технологичния пробив на революцията във военното дело могат да бъдат пожергвани за хуманитарни операции и прочее и прочее.

Когато обсъждат избора, икономистите често се позовават на едно от основните понятия - икономически ефективни разходи; обикновено жертваме нещо, за да придобием нещо друго, което искаме. Но тъй като политиците, вземащи решения за военния сектор, се мъчат да сведат до минимум тези разходи в бюджета, има риск реалната цена на глобалната финансова криза да се измерва с намалена сигурност, засилени заплахи и в някои части на света със сериозни граждански размирици, с които няма да можем да се справим ефективно.

Тези, които отхвърлят това заключение, ще кажат, че стратигечските прегледи на отбраната са се редували, без нещо особено да се промени. Но днес са задействани безпрецедентни икономически сили с неизвестен резултат. А това, което очаква отбраната, все повече прилича на радикална хирургическа намеса.

Споделете това:     DiggIt   MySpace   Facebook   Delicious   Permalink