Икономиката на Китай - най-силното му оръжие или слабото му място?

Дейвид Сноудън от Business Monitor International анализира тясната връзка между нарастващата икономическа активност на Китай и сигурността на страната.

През последните 20 години реалният ръст на БВП на Китай от около 9,9 % изведе икономиката на страната от маргиналното й положение и я превърна в един от най-мощните двигатели на световния растеж. От 2000 г. до 2009 г. делът на китайската икономика в световния БВП нарасна от 3,7 % до 8,1 % (в номниална стойност в щатски долари).

През следващото десетилетие икономическият растеж на Китай ще се задържи на средно равнище 7,5 %, но това ще бъде достатъчно да увеличи дела на страната в световното богатство до 14,9 %. Както е показано на първата графика, това ще доведе до забележително доближаване до САЩ, чийто дял в световния БВП през 2019 г. ще бъде едва 19,4 %.

Въпреки това, дори при силен икономически растеж през следващите 10 години, през 2019 г. брутният вътрешен продукт в Китай на глава от населението ще бъде само 1644 долара, тоест 20 % от този на САЩ.

Опитите на Китай да купи някои големи западни фирми имаха ограничен успех по политически причини и поради съображения, свързани с националната сигурност.

През 2009 г. Китай бе най.големият инвеститор в света в енергетиката и енергийните фирми и втори по отношение на суровините - сделките за ресурси са две трети от всички сделки на Китай в чужбина. Западните фирми продължаават да бъдат основниат притгателен център за Китай не само заради природните ресурси, но и заради техния опит и ноу-хау.

Но опитите на Китай да купи някои големи западни фирми имаха ограничен успех по политически причини и поради съображения, свързани с националната сигурност. Проваленият опит на Хималко да купи австралийската Рио Тинто за 19 милиарда щатски долара породи тенденция, която заплашва и по-малките сделки като продажбата на австралийската Felix Resources на Yanzhou Coal Mining за 3 млрд. щ.д.. Изпускайки големите инвестиции в редица западни компании за природни ресурси, Китай инвестира все повече в новоразвиващите се пазари, най-вече в Средна Азия и Африка на юг от Сахара.

Китай отдавна има интерес към Средна Азия не толкова по икономически, колкото по геостратегически причини. Страната се бои от илфилтриране на ислямистко влияние от Средна Азия заради уйгурите мюсюлмани в западната провинция Синцзян, създали масови безредици през 2009 г. Според Пекин уйгурската диаспора в Киргизия и Казахстан може да окаже лотистична подкрепа на своите събратя в Китай. Пекин не желае разширяване на американското военно присъствие в Средна Азия, опасявайки се, че това обкръжение ще предостави прикрита помощ на уйгурските активисти и ще ограничи китайското влияние в региона.

Графиката илюстрира нарастването на БВП на глава от населението от 2000 до прогнозите за 2018 г. в развитите страни (горната линия) Китай (средната линия) и всички новоразвиващи се страни (долната линия).

Китай отпуска заеми на Казахстан и Туркменистан, като същевременно масово инвестира в петрол, газ и дори производство на уран. Това не само задоволява нуждите му от природни ресурси, но и обвързва по-тясно държавите от региона с Пекин. Например заемът от 4 милиарда долара, отпуснат на Туркменистан за разработване на гигантското газово находище Южен Йолотан съвпадна с откриването през декември 2009 г. на газопровода от Китай до Средна Азия с дължина 2000 км. Първият газопровод ще пренесе 13 милиарда кубични метра газ от Туркменистан до Китай през 2010 г., а вторият ще има общ капацитет от 40 млрд куб.м към 2012-2014 г. и ще включва и износ от Узбекистан и Казахстан.

Подобна стратегия бе приложена и в Африка на юг от Сахара. Премиерът Уен Джибао предложи да се отпуснат 10 милиарда кредити през следващите три години - като 10-те милиарда за Казахстан по време на кризата в банковия сектор - които ще проправят пътя за инвестициите. Сделките са дори по-големи от тези в Средна Азия. Петролният проект Нигер-Китай се оценява на 5 милиарда американски долара, а на Гвинея са предложени инвестиции от 7 милиарда.

Тези сделки са много привлекателни и за двете страни. За африканските държави Китай е източник на помощ и инвестиции, които не са пряко обвързани с реформа в управлението и политически критерии. За Китай инвестициите са преди всичко бизнес. Но макар и второстепеннен въпрос, за Китай е важно да налага възгледа си за ненамеса във вътрешните работи на други държави. Това е логично, като се има предвид чувствителността на Китай към политическия статут на Тибет или Тайван, както и към уйгурските сепаратисти.

Макар че в близко бъдеще тези сделки са от полза за двете страни, те едва ли обслужват дъргосрочните интереси на африканските държави. Вече има случаи китайски инвеститори да изоставят инвестиционните си проекти в някои африкански държави, а инвестициите в инфраструктура бавно дават резултат.

Не само западните политици, но и китайските военни плановици отчитат нарастващото международно присъствие на Китай

Въпреки това, инвестициите на Китай в нововъзникващите пазари не възпрепятстват инвестициите в развитите пазари. Китай разполага с два начина да достигне до западните пазари.

Първият е доларовата дипломация, която по никакъв начин не се свежда само до нововъзникващите пазари. Твърденията в края на януари 2010 г., че Китай масово ще финансира спасяването на Гърция разкрива перспективата за нарастващо китайско влияние във финансово нестабилните развити държави, които потенциално биха могли да бъдат обвързани не само с китайски заеми, но и със споразумения за продажба на инфраструктура, технологии или финансови активи .

Вторият е просто закупуване на западни активи, които не са особино политически чувствителни, включително информационни технологии, логистика и вериги за доставка.

Графиката показва процента от световния БВП от 2000 до прогнозите за 2018 г. на развитите страни (горната линия) и развиващите се страни (долната линия)

Бъдещо засилване на напрежението?

Китайските инвестиции в чужбина - особено в производството на стратегически стоки, но също така и в потребителските отрасли - ще продължат да привличат вниманието на другите правителства. На фона на упоритото нежелание на Китай да преоцени юана и постоянно високия излишък в търговския баланс на страната, все още има значителен риск Западът да наложи протекционистки мерки в търговската си политика в допълнение към рестриктивната политика спрямо инвестициите. Това със сигурност ще засегне Китай, който разчита на външните си пазари за усвояване на местното производство, за което все още няма пазар в страната.

Не само западните политици, но и китайските военни плановици отчитат нарастващото международно присъствие на Китай. Макар че все още не разполага със сериозни възможности за изнасяне на сила, очевидно стремежът на Китай в това отношение се засилва. През последните години планирането на отбраната в САЩ изрази загрижеността си от факта, че китайската икономическа помощ за Мианмар, Бангладеш, Шри Ланка и Пакистан е част от по-широка стратегия на "перлената огърлица" за изграждане на военноморски съоръжения, които да му осигурят доминираща позиция в северната част на Индийския океан , където минават важни морски пътища, свързващи Изтока и Зпада.

Малко вероятно е финансовата страна да бъде пречка за реализирането на тези амбиции, тъй като военните разходи на Китай в момента са ограничени. През 2009 г. официално обявеният военен бюджет бе 70.3 млрд долара или 1,7% от БВП, а дори и ако тази цифра е занижена поради скритите разходи и различната покупателна способност, икономическият растеж сам по себе си ще даде възможност за огромен скок в разходите . С разходи за отбрана от 1,7% от БВП до 2019 г. всяка година за военните ще се отделят допълнителни 208 милиарда долара.

Това би било повече от достатъчно, за да се превърне сегашната мека сила и доларова дипломация на Китай в по-респектираща твърда силова позиция.

Споделете това:     DiggIt   MySpace   Facebook   Delicious   Permalink