Китай и Запада - конфликти, командвани от клавиатура?

Get the Flash Player to see this player.

Този видеофилм, за който ITN/Reuters има авторски права и НАТО лиценз, може да бъде използван в нова продукция само със съгласието на притежателя на авторските права.

И Западът, и Китай подчертаха значението на интернет - по различен начин. Тук показваме как мрежата се превърна в арена на кибератаки между двете страни и усилията, които и двете правят, за да засилят защитата си.

 Субтитри: On / Off

Интернет е в основата на новия глобализиран свят.

Той предоставя много положителни възможности,

но се възприема и като източник на нови заплахи.

На най-различно равнище бе изразена загриженост от тези заплахи.

Очевидно е, че заплахите в киберпространството са сериозно предизвикателство

за икономиката и националната сигурност на нашата държава.

А ние не сме достатъчно подготвени.

Кибератаките са красноречив пример

за разрушителния ефект, който може да порази

икономиката и основните структури на една страна,

без нито един войник да прекоси границите й.

Без нито един изстрел.

Западът и Китай взаимно се обвиняват

в кибератаки

и твърдят, че са тяхна жертва.

Дали не сме в разгара на нова Студена война?

Студена война... Не бих отишъл дотам,

но наистина между двете страни е натрупано страшно много недоверие.

Китай е издигнал планирането и инвестициите в киберпространството в приоритет

и разполага с редица планове за развитието

на самостоятелен капацитет в тази област,

независим от американските сървъри.

Макар че засега атаките са насочени към финансови или политически цели,

възможността да се въвлече и военният сектор буди загриженост.

Нашето технологично превъзходство е в основата на военното надмощие на Америка.

Но мрежите ни са подложени на постоянни атаки.

В съвременния свят терористичните нападения могат да дойдат

не само от екстремисти-камикадзе, опасани с бомби,

но и от клавиатурата на един компютър -

оръжие за масово унищожение.

Това е изключително важно за отбраната и сигурността.

Всяка страна твърди, че е засегната

и организира своята самозащита,

за да опази собствените си мрежи,

своята технологична

и информационна инфраструктура.

Всяка страна разполага със стотици хиляди

цивилни и военни, които се занимават с това.

Кибернетична война, да, определено тази идея има важен дял

във военното мислене на Китай - трябва да се удари противника в слабото му място.

Информационните технологии определено са едно от тези слаби места

на американските въоръжени сили.

И двете страни се снабдяват с авангардна техника

и набират най-талантливите.

Знам, че в САЩ един от водещите експерти

по безопасността на информационните технологии

е бивш хакер по негово собствено признание.

Китайците масово инвестират в средства за кибернетична война,

в нов софтуер и хардуер

и смятам, че наистина напреднаха повече, отколкото очаквахме.

Нищо чудно, че китайското виждане за ставащото в интернет

се различава от западното.

Сингуй Джанг е ръководител на брюкселския офис

на китайския младежки ежедневник.

Спомням си, че китайското правителство ясно заяви,

че е против всякаква форма на кибератаки.

Вече има закон, по силата на който

всеки, извършил кибернападение, се наказва.

Китай гледа на разрастването на своя интернет много по-отворено,

отколкото се смята на Запад.

Мисля, че китайското правителство винаги е приветствало и поощрявало

развитието на интернет индустрията в страната.

Приветстваме един по-отворен интернет.

Приветстваме по-широкия достъп до информация.

Един наскоро нашумял случай,

който привлече вниманието върху интернет в Китай,

бе свързан със заплахата на Google да напусне страната след твърденията,

че има опити да се проникне в мейлите на китайски активисти за защита на правата на човека.

Това е специфичен проблем на Google.

В Китай Google не може да печели пари

и е... на път да се провали

и да загуби конкуренцията с китайските си съперници.

В Китай мнозина възприемат като бизнес стратегия

популяризирането му в страната.

След като обяви стратегията си евентуално да се изтегли от Китай,

в някои селски райони

хората дори не знаеха какво е Google.

Опитаха се да се информират за Google в уебстраницата му,

да разберат защо прави така.

Така че това може би е добра

рекламна кампания за Google в Китай.

Но въпреки, че Китай отрича, наблюдателите

трудно разбират, че някои от атаките не са свързани

с участие на правителството.

Аз наистина не приемам тези аргументи,

че китайското правителство не участва.

Границата между правителството и корпоративните среди

и дори гражданството е винаги много неясна.

Много от главните действащи лица, от основните играчи се намират

в университетите, частните компании

и имат връзки с правителствени структури.

Според Китай Западът прибързано го обвинява не само в киберзаплахи,

но и в ограничаване на достъпа до интернет за китайските граждани.

Западните страни си имат собствено виждане за китайското правителство

и при всеки негов опит да регламентира,

да даде насоки за интернет

твърдят, че това е цензура.

Мисля, че това е сериозен източник на разногласия между Китай

и западните страни.

Но от гледната точка на Китай ние трябва да регламентираме в известна степен.

Трябва например да спрем всички уебстраници за секс,

защото влияят отрицателно на децата.

Трябва да спрем и сайтовете,

които се опитват да организират терористични актове.

Макар че интернет служи на всички нас в нашето ежедневие,

липсата на международно споразумение за ползването му

е огромен пропуск.

Може би е крайно време заинтересованите страни да направят това.

Една международна организация да се заеме с това

и да формулира общоприети правила

за информационните потоци в интернет.

Мисля, че е крайно време да се реши този проблем

като висш приоритет за отбраната и сигурността на всички страни.

Това означава да се разглежда и като въпрос

на традиционния контрол над въоръженията.

Защо да не се опитаме да започнем диалог

и да разработим кодекс на поведение или договор за обезвреждане

и контрол на това явление,

което крие големи рискове за всички страни.

Интернет е в основата на новия глобализиран свят.

Той предоставя много положителни възможности,

но се възприема и като източник на нови заплахи.

На най-различно равнище бе изразена загриженост от тези заплахи.

Очевидно е, че заплахите в киберпространството са сериозно предизвикателство

за икономиката и националната сигурност на нашата държава.

А ние не сме достатъчно подготвени.

Кибератаките са красноречив пример

за разрушителния ефект, който може да порази

икономиката и основните структури на една страна,

без нито един войник да прекоси границите й.

Без нито един изстрел.

Западът и Китай взаимно се обвиняват

в кибератаки

и твърдят, че са тяхна жертва.

Дали не сме в разгара на нова Студена война?

Студена война... Не бих отишъл дотам,

но наистина между двете страни е натрупано страшно много недоверие.

Китай е издигнал планирането и инвестициите в киберпространството в приоритет

и разполага с редица планове за развитието

на самостоятелен капацитет в тази област,

независим от американските сървъри.

Макар че засега атаките са насочени към финансови или политически цели,

възможността да се въвлече и военният сектор буди загриженост.

Нашето технологично превъзходство е в основата на военното надмощие на Америка.

Но мрежите ни са подложени на постоянни атаки.

В съвременния свят терористичните нападения могат да дойдат

не само от екстремисти-камикадзе, опасани с бомби,

но и от клавиатурата на един компютър -

оръжие за масово унищожение.

Това е изключително важно за отбраната и сигурността.

Всяка страна твърди, че е засегната

и организира своята самозащита,

за да опази собствените си мрежи,

своята технологична

и информационна инфраструктура.

Всяка страна разполага със стотици хиляди

цивилни и военни, които се занимават с това.

Кибернетична война, да, определено тази идея има важен дял

във военното мислене на Китай - трябва да се удари противника в слабото му място.

Информационните технологии определено са едно от тези слаби места

на американските въоръжени сили.

И двете страни се снабдяват с авангардна техника

и набират най-талантливите.

Знам, че в САЩ един от водещите експерти

по безопасността на информационните технологии

е бивш хакер по негово собствено признание.

Китайците масово инвестират в средства за кибернетична война,

в нов софтуер и хардуер

и смятам, че наистина напреднаха повече, отколкото очаквахме.

Нищо чудно, че китайското виждане за ставащото в интернет

се различава от западното.

Сингуй Джанг е ръководител на брюкселския офис

на китайския младежки ежедневник.

Спомням си, че китайското правителство ясно заяви,

че е против всякаква форма на кибератаки.

Вече има закон, по силата на който

всеки, извършил кибернападение, се наказва.

Китай гледа на разрастването на своя интернет много по-отворено,

отколкото се смята на Запад.

Мисля, че китайското правителство винаги е приветствало и поощрявало

развитието на интернет индустрията в страната.

Приветстваме един по-отворен интернет.

Приветстваме по-широкия достъп до информация.

Един наскоро нашумял случай,

който привлече вниманието върху интернет в Китай,

бе свързан със заплахата на Google да напусне страната след твърденията,

че има опити да се проникне в мейлите на китайски активисти за защита на правата на човека.

Това е специфичен проблем на Google.

В Китай Google не може да печели пари

и е... на път да се провали

и да загуби конкуренцията с китайските си съперници.

В Китай мнозина възприемат като бизнес стратегия

популяризирането му в страната.

След като обяви стратегията си евентуално да се изтегли от Китай,

в някои селски райони

хората дори не знаеха какво е Google.

Опитаха се да се информират за Google в уебстраницата му,

да разберат защо прави така.

Така че това може би е добра

рекламна кампания за Google в Китай.

Но въпреки, че Китай отрича, наблюдателите

трудно разбират, че някои от атаките не са свързани

с участие на правителството.

Аз наистина не приемам тези аргументи,

че китайското правителство не участва.

Границата между правителството и корпоративните среди

и дори гражданството е винаги много неясна.

Много от главните действащи лица, от основните играчи се намират

в университетите, частните компании

и имат връзки с правителствени структури.

Според Китай Западът прибързано го обвинява не само в киберзаплахи,

но и в ограничаване на достъпа до интернет за китайските граждани.

Западните страни си имат собствено виждане за китайското правителство

и при всеки негов опит да регламентира,

да даде насоки за интернет

твърдят, че това е цензура.

Мисля, че това е сериозен източник на разногласия между Китай

и западните страни.

Но от гледната точка на Китай ние трябва да регламентираме в известна степен.

Трябва например да спрем всички уебстраници за секс,

защото влияят отрицателно на децата.

Трябва да спрем и сайтовете,

които се опитват да организират терористични актове.

Макар че интернет служи на всички нас в нашето ежедневие,

липсата на международно споразумение за ползването му

е огромен пропуск.

Може би е крайно време заинтересованите страни да направят това.

Една международна организация да се заеме с това

и да формулира общоприети правила

за информационните потоци в интернет.

Мисля, че е крайно време да се реши този проблем

като висш приоритет за отбраната и сигурността на всички страни.

Това означава да се разглежда и като въпрос

на традиционния контрол над въоръженията.

Защо да не се опитаме да започнем диалог

и да разработим кодекс на поведение или договор за обезвреждане

и контрол на това явление,

което крие големи рискове за всички страни.

Споделете това:     DiggIt   MySpace   Facebook   Delicious   Permalink