Средна Азия - когато власт, политика и икономика се сблъскват

Макар че някои по-големи или по-нестабилни азиатски държави по-често присъстват във водещите новини, с нарастващото значение на своите ресурси, географско положение и различна обвързаност страните от Средна Азия будят все по-голям интерес. Тамара Макаренко, специалост по региона, излага своето гледище за ролята на този интерес.

© Ройтерс/Сергей Карпухин

Във все по-гладния за енергия свят ресурсите на Средна Азия будят все по-голям интерес

Работейки със Средна Азия на академично и професионално равнище от 1998 г., стигнах до заключението, че регионът дава учебникарски пример за сблъсъка или преплитането на международните интереси, законната икономика, престъпността и политическото насилие.

В началото тази идея се оформи по време на академичната ми изследователска работа върху връзката между престъпност и тероризъм, след като през 2000 г. установих, че Ислямското движение в Узбекистан набира скороост благодарение на способността на Джума Намангани да прикрива трафика на наркотици зад легален бизнес.

Впоследствие примерите ставаха все по-завързани, защото бизнесът, криминалните и политическите интереси все повече се преплитаха. В Кирзгизия например има доказателства, че макар че някои важни икономически отрасли са преплетени с незаконни дейности, те имат неограничен достъп до банковия сектор и привличат чужди инвестиции.

Вместо да приемат изповядваните и подкрепяни от Запада демократични идеали и пазарни механизми като най-сигурен начин за постигане на икономически растеж и политическа стабилност, страните от Централна Азия оставиха своето развитие в ръцете на натрупалите власт авторитарни режими, олигарси и престъпни мрежи.

Освен това, въпреки че порицават региона за липсата на демократичен напредък или неспособността да установи контрол над престъпността и засилването на екстремизма, с действията си външните участници запазват автократичната власт и корупцията, което създава атмосфера на икономическа, политическа и социална нестабилност.

Централна Азия е част от няколко битки, в които периодично външни действащи лица се конкурират за вниманието и в крайна сметка за достъпа до ресурси

Геоикономиката като нова геополитика

Исторически Средна Азия е известна с положението си на кръстопътя между Изтока и Запада, сгушена между империи и зони на конфликти и несигурност (например Афганистан, провинция Синцзян в Китай и Иран). Въпреки че през Студената война регионът до голяма степен бе игнориран, неговата жизненост и значение бързо бяха преоткрити.

Средна Азия се приема като важен участник в енергийната игра в региона на Каспийско море, канал за енергийната сигурност на Китай, сцена за руската политическа власт и транзитна зона за престъпната дейност и религиозния фанатизъм, достигащи връхната си точка в Афганистан.

Предвид тези регионални дадености Средна Азия е част от няколко битки, в които периодично външни действащи лица се конкурират за вниманието и в крайна сметка за достъпа до ресурси. Съревнованието за контрол над регионалните ресурси често води до двустранни и многостранни икономически и военни споразумения с държавите от Средна Азия.

Въпреки че не си правят илюзии по отношение на факта, че външните държави са в позиция да диктуват условията, регионалните елити са се усетили, че могат да насочат конкуриращите се интереси в своя (често лична) полза. В резултат на това, понятия като върховенство на закона, корпоративно управление и прозрачност на търговските операции често се считат за противоречащи на националния интерес.

Игрите на силова политика вече не са запазен периметър на държавната власт, а включват способността на държавите да използват търговските интереси и да заобикалят наказателния контрол над икономическите сфери, без да увеличават нестабилността в краткосрочен план. Ако разгледаме дейността на Китай, Русия и САЩ, може да се каже, че всяка една от тези държави е помогнала за запазване на статуквото в среднаозиатските републики. За тях приоритет са достъпът до ресурсите и инфраструктурата, както и средствата на меката политика, които им позволяват да увеличат влиянието си в региона.

Разширената африканска стратегия на Китай

Присъстващ в региона от 1990-те години, Китай несъмнено провежда многопластова стратегия в Централна Азия. Основният двигател на политиката на Китай в региона обаче е огледален образ на политиката му в Африка. С други думи, Китай постоянно засилва регионалното си присъствие чрез придобиване на дялове и активи в енергетиката и инфраструктурата, както и чрез предоставяне на необвързани с условия заеми. Неотдавна например Пекин прие да отпусне на Астана 10 милиарда щатски долара кредит, който да се използва изключително за развитието на петролната и газовата промишленост,: ход, който вероятно ще се използва за разширяване на енергийните му връзки в региона.

Въпреки няколкото двустранни споразумения между Пекин и Душанбе, Ташкент, Алмати и Бишкек и постигнатата балансирана позиция с Русия в Шанхайската организация за сътрудничество, Китай постига целите си най-вече чрез внимателно насочена инвестиционна стратегия. Това е очевидно в Таджикистан с китайското участие в алуминиевата промишленост и в Казахстан, където са подписани важни търговски споразумения с КазМунайГаз и Казатомпром. Европа започна да следи със загриженост инвестиционните схеми на Китай, - преките китайски инвестиции и дългосрочните кредити, отпуснати от Китай в региона, се равняват приблизително на 13 милиарда щатски долара.

© Ройтерс/POOL New

Среща на лидерите на държавите от Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС)

Властовите игри на руската олигархия

Русия също успешно използва търговските отношения за засилване на влиянието и властта си в Средна Азия. Това пролича особено ясно в Казахстан, единствената пряка връзка на Русия с останалите републики. Русия направи първите си пробиви в казахската банкова система през държавните банки чрез пряко и непряко придобиване на акции. На теория, тази политика ще позволи на Москва да упражнява влияние върху икономиката на Казахстан чрез контрол на достъпа до кредити и решенията за търговския дълг. Внешекономбанк например отпусна ва Астана 3,5 милиарда щатски долара кредит с условие да се използва само за закупуване на руски продукти. Много вероятно е също казахската банка БТА да се преструктурира , което включва евентуална продажба на руската Сбербанк..

Въпреки вниманието си към финансовия пазар Русия набира влияние и в енергетиката и минната промишленост. Компании като "Полюс Золото " и "Полиметал" придобиха значително влияние над залежите от злато и мед,; а Лукойл продължава да разширява присъствието си. В кризизния период например Москва предостави капитал, за да може Лукойл да изкупи дяловете на Бритиш Петролеум в консорциума за проекта за каспийски тръбопровод. Необходимо е също така да се отбележи, че Лукойл бе поканен да участва в Съвета за чуждестранни инвестиции на Казахстан през 2003 г. от президента Нурсултан Назарбаев.

С търговската си стратегия за спечелване на влияние в региона и Китай, и Русия неволно допринасят за запазване на политическото статукво. Проучването на различни сделки, включващи китайски или руски интереси, потвърди, че в много случаи върховенството на закона, корпоративното управление и прозрачността на собствеността се смятат за излишен лукс. Държавното участие в търговски сделки няма почти нищо общо със създаването на устойчив икономически растеж. На практика някои търговски сделки поддържат по-скоро "сенчестата държава", тъй като приходите от тях се използват не за икономическо развитие, а за оцеляване на режима.

САЩ- приоритетите на сигурността

За разлика от Китай и Русия, чиято роля в Средна Азия не е ограничена или движена от съображения за сигурност, участието на САЩ в региона след 11 септември се движеше предимно от нуждата да се осигурят военни бази. Именно в търговските споразумения за тази цел САЩ повториха действията на Китай и Русия - заобикаляне на заветните за Запада пазарни механизми с цел да се осигурят националнте приоритети.

Примерът с базата "Манас" в Киргизия е добре документиран случай в това отношение. През 2005 г. ФБР започна разследване, след като разкри присвояването на милиони долари от договори за доставка на гориво, сключени от Пентагона с дружества, контролирани от сина и зетя на тогавашния президент. Тази практика продължи и след като Бакиев заменя Акаев - доходоносните договори гза доставка на гориво сега отиват в дружества, контролирани от сина на сегашния президент. По този начин САЩ не само скъпо платиха достъпа си (търговските споразумения плюс увеличената помощ), но и си навлякоха обвинението, че си затварят очите за нередностите по време на последните президентски избори в Киргизия.

Нарасналото значение на Средна Азия след 11 септември създаде една нова действителност

Геоикономическата игра и сигурността на Средна Азия

Сигурността в Средна Азия лесно попадна под рубриката на геополитиката - територията на региона се използва като сцена, на която външни актьори могат да участват в силови политически игри. Нарасналото значение на Средна Азия след 11 септември създаде една нова действителност, но основните игри не са се променили, само начинът, по който се водят Въпреки, че непосредственото въздействие на този лек обрат в контекста не е ясно, има опасност изграждането на икономическа "кула от карти " в Средна Азия да повлияе пряко на регионалната нестабилност.

Д.р Тамара Макаренко

Появата на законни бизнес интереси и възможности за инвестиции несъмнено ще допринесе за известна икономическа стабилност в целия регион, както става, откакто републиките в Средна Азия са независими. Същевременно обаче тази търговска среда се гради на нестабилни основи - корупция, противоречиви политически интереси, разочарование на населението и граждански бунтове и нестабилност, причинена от престъпността. Богатството е в ръцете на влиятелните, капиталите продължават да пълнят офшорни сметки (където често отиват незаконно спечелени пари), а гражданското общество е принудено да наблюдава как вътрешните и външните политици продължават да водят противоречивата си политика.

Докато САЩ, Китай и Русия продължават да играят геоикономически игри в региона, ще има привидна стабилност. В техен интерес е да гарантират това. Можем да се запитаме обаче колко време може да се води подобна политика и да признем, че леко изтегляне на интересите по каквато и да било причинта ще върне нестабилността.

Споделете това:     DiggIt   MySpace   Facebook   Delicious   Permalink