Китай и промяната на климата - в окото на циклона?

Get the Flash Player to see this player.

Този видеофилм с авторски права на ITN/Ройтерс и лиценз на НАТО може да се използва в нова продукция само със съгласието на притегателя на авторските права.

Сериозен ли е Китай в усилията срещу промяната в климата? Кое е по-важно за него - индустриалното развитие или защитата на околната среда? Този видеофилм илюстрира понякога противворечивата китайскта позиция.

 Субтитри: On / Off

Китай има сложни отношения с промените в климата.

Той смята, че ограниченията за въглеродните емисии заплашват неговото развитие.

Но лидерите на страната знаят, че Китай може

сериозно да пострада от последиците от климатичните промени.

Днес Китай вече е на първо място по въглеродни емисии,

които още ще се увеличат през следващите десетилетия.

Несъмнено борбата с промяната на климата е важна.

Въпреки желанието да се постигне споразумение по принципите на борбата с нея,

дяволът е в подробностите.

По принцип в основата няма разлика между Китай

и другите страни по света.

Съгласни сме в Китай да си взаимодействаме

срещу промените в климата.

Но понякога имаме разногласия.

Основно за начина, по който да действаме.

Конференцията в Копенхаген демоснстрира колко трудно е

да се изгладят тези подробности.

Отмина времето на официалните декларации,

на добре известните позиции.

Дойде време да се разберем един друг.

На тази конференция на най-високо равнище сериозна роля изигра

нежеланието на Китай да ограничи икономическия си растеж.

Той прие до 2020 г. да увеличи ефективността на индустрията си с 45 %,

за да намали емисиите,

но гледа на опитите на европейците да наложат 20 % намаление

като усилие ловко да защитят собствената си икономика

и донякъде да задушат растежа на развиващите се страни.

Западните страни са свикнали да обвързват това, което правят,

с другите страни.

Например Европейският съюз винаги казва:

"Определили сме цели за намаляване на емисиите.

Щом ние го правим, и САЩ

и Китай трябва да го направят."

Освен това Китай осъзнава, че когато преговаря, го прави не само за себе си,

но и за редица развиващи се страни и икономики.

Пекин продължава да отдава голямо значение

на традиционния си съюз със страните от третия свят.

И показването на мускули

в рамките на срещата на върха в Копенхаген доказва,

че този съюз е все още много важен за китайците.

Икономическият растеж на Китай буди сериозна загриженост за глобалната промяна на климата.

Той редовно достига 8-9 % от БВП.

Китай прооизвежда най-много коли в света

и всяка седмица пуска в експлоатация по една ТЕЦ.

Развитието не може да бъде спряно.

Трябва да намерим удачен начин

едновременно да гарантираме защитата на околната среда

и да развиваме китайската икономика,

да подобрим жизненото равнище на бедните,

особено в селските райони, в отдалечените краища на Китай.

Но дали местните власти ще изпълнят нарежданията на Пекин?

Местните управници естествено

имат интерес да развиват икономиката

и ще направят всичко възможно да запазят заводите,

дори пред страха на населението от замърсяване,

от излъчване на токсични вещества и прочее.

Засега Пекин изглежда относително твърд и ясен в тази област.

Не трябва да подценяваме контрола на Пекин

над провинциалните власти.

През последните две години правителството наложи критерии за оценка

на всички провинциални служители. Така че вместо да гледат ръста на БВП,

те следят местната икономика да е чиста.

Китай има 1,3 милиарда население

и като че ли все по-голям брой хора

осъзнават проблемите на околната среда.

Ако отидете в Китай, ще видите, че дори фермерите в отдалечените райони

са в течение на защитата на околната среда.

Какво означава тя?

Местните фермери знаят. Водата е замърсена

и затова рибата измира.

Въздухът е замърсен.

Не е така чист като преди 20 години.

По отношение на промяната в климата не съм склонен да бъда

толкова критичен към позицията на Китай.

Погледнете какво прави китайското правителство,

за да намали въглеродните емисии, впечатляващо е.

Китай създава много нови ТЕЦ с въглища, за да произвежда електроенергия,

но всяка седмица затваря по 4 стари централи, за да увеличи енергийната им ефективност.

Инвестициите за научноизследователска и

развойна дейност в областта на чистите енергийни технологии

са по-високи, отколкото тези на 27-те страни-членки на ЕС.

Зелените технологии и парите за тях имат ключово значение за позицията на Китай.

Това ясно пролича в Копенхаген.

Не, смятам, че финансовият проблем е много важен.

Каквато и инициатива да предложат тези страни, ще бъде положителна крачка.

Другите два важни елемента, парите и технологиите,

се контролират от западните страни.

Развитите страни трябва да поемат историческата си отговорност.

Надяваме се развитите страни поне

да отделят повече пари,

за да помогнат на развиващите се страни

да се борят с промяната в климата.

От преговорите по промяната в климата ясно пролича,

че Китай не може да води угаждаща на всички политика.

Нуждите на бедните региони и градове в страната се различават

от потребностите на нейната икономика и на околната среда.

Това може да бъде отразено в следващите преговори в края на 2010 година.

В Китай все още има някои изключително бедни провинции

особено в покрайнините,

които ще изпитат огромни затруднение с прилагането на новите насоки,

защото те тепърва трябва да се индустрилизират

и ще бъдат замърсени повече от Гуандун,

която иска да стане най-зелената провинция

и един от най-екологичните райони в цяла Азия.

Точно преди конференцията в Копенхаген

Китай ясно обяви: "Искаме успех.

Но това е само началото на кампанията срещу промяната в климата.

Може би следващият път всички страни ще имат повече опит

какви стъпки да предприемат."

Китай има сложни отношения с промените в климата.

Той смята, че ограниченията за въглеродните емисии заплашват неговото развитие.

Но лидерите на страната знаят, че Китай може

сериозно да пострада от последиците от климатичните промени.

Днес Китай вече е на първо място по въглеродни емисии,

които още ще се увеличат през следващите десетилетия.

Несъмнено борбата с промяната на климата е важна.

Въпреки желанието да се постигне споразумение по принципите на борбата с нея,

дяволът е в подробностите.

По принцип в основата няма разлика между Китай

и другите страни по света.

Съгласни сме в Китай да си взаимодействаме

срещу промените в климата.

Но понякога имаме разногласия.

Основно за начина, по който да действаме.

Конференцията в Копенхаген демоснстрира колко трудно е

да се изгладят тези подробности.

Отмина времето на официалните декларации,

на добре известните позиции.

Дойде време да се разберем един друг.

На тази конференция на най-високо равнище сериозна роля изигра

нежеланието на Китай да ограничи икономическия си растеж.

Той прие до 2020 г. да увеличи ефективността на индустрията си с 45 %,

за да намали емисиите,

но гледа на опитите на европейците да наложат 20 % намаление

като усилие ловко да защитят собствената си икономика

и донякъде да задушат растежа на развиващите се страни.

Западните страни са свикнали да обвързват това, което правят,

с другите страни.

Например Европейският съюз винаги казва:

"Определили сме цели за намаляване на емисиите.

Щом ние го правим, и САЩ

и Китай трябва да го направят."

Освен това Китай осъзнава, че когато преговаря, го прави не само за себе си,

но и за редица развиващи се страни и икономики.

Пекин продължава да отдава голямо значение

на традиционния си съюз със страните от третия свят.

И показването на мускули

в рамките на срещата на върха в Копенхаген доказва,

че този съюз е все още много важен за китайците.

Икономическият растеж на Китай буди сериозна загриженост за глобалната промяна на климата.

Той редовно достига 8-9 % от БВП.

Китай прооизвежда най-много коли в света

и всяка седмица пуска в експлоатация по една ТЕЦ.

Развитието не може да бъде спряно.

Трябва да намерим удачен начин

едновременно да гарантираме защитата на околната среда

и да развиваме китайската икономика,

да подобрим жизненото равнище на бедните,

особено в селските райони, в отдалечените краища на Китай.

Но дали местните власти ще изпълнят нарежданията на Пекин?

Местните управници естествено

имат интерес да развиват икономиката

и ще направят всичко възможно да запазят заводите,

дори пред страха на населението от замърсяване,

от излъчване на токсични вещества и прочее.

Засега Пекин изглежда относително твърд и ясен в тази област.

Не трябва да подценяваме контрола на Пекин

над провинциалните власти.

През последните две години правителството наложи критерии за оценка

на всички провинциални служители. Така че вместо да гледат ръста на БВП,

те следят местната икономика да е чиста.

Китай има 1,3 милиарда население

и като че ли все по-голям брой хора

осъзнават проблемите на околната среда.

Ако отидете в Китай, ще видите, че дори фермерите в отдалечените райони

са в течение на защитата на околната среда.

Какво означава тя?

Местните фермери знаят. Водата е замърсена

и затова рибата измира.

Въздухът е замърсен.

Не е така чист като преди 20 години.

По отношение на промяната в климата не съм склонен да бъда

толкова критичен към позицията на Китай.

Погледнете какво прави китайското правителство,

за да намали въглеродните емисии, впечатляващо е.

Китай създава много нови ТЕЦ с въглища, за да произвежда електроенергия,

но всяка седмица затваря по 4 стари централи, за да увеличи енергийната им ефективност.

Инвестициите за научноизследователска и

развойна дейност в областта на чистите енергийни технологии

са по-високи, отколкото тези на 27-те страни-членки на ЕС.

Зелените технологии и парите за тях имат ключово значение за позицията на Китай.

Това ясно пролича в Копенхаген.

Не, смятам, че финансовият проблем е много важен.

Каквато и инициатива да предложат тези страни, ще бъде положителна крачка.

Другите два важни елемента, парите и технологиите,

се контролират от западните страни.

Развитите страни трябва да поемат историческата си отговорност.

Надяваме се развитите страни поне

да отделят повече пари,

за да помогнат на развиващите се страни

да се борят с промяната в климата.

От преговорите по промяната в климата ясно пролича,

че Китай не може да води угаждаща на всички политика.

Нуждите на бедните региони и градове в страната се различават

от потребностите на нейната икономика и на околната среда.

Това може да бъде отразено в следващите преговори в края на 2010 година.

В Китай все още има някои изключително бедни провинции

особено в покрайнините,

които ще изпитат огромни затруднение с прилагането на новите насоки,

защото те тепърва трябва да се индустрилизират

и ще бъдат замърсени повече от Гуандун,

която иска да стане най-зелената провинция

и един от най-екологичните райони в цяла Азия.

Точно преди конференцията в Копенхаген

Китай ясно обяви: "Искаме успех.

Но това е само началото на кампанията срещу промяната в климата.

Може би следващият път всички страни ще имат повече опит

какви стъпки да предприемат."

Споделете това:     DiggIt   MySpace   Facebook   Delicious   Permalink