НАТО Преглед 2009 г.
Издание 5: Терористите и организираната престъпност - обикновен бизнес?
Издание 6: Как трябва да се промени НАТО? (Част 1 и 2)
Текущо издание
Възходът на Азия
В следващия брой Морската сигурност - плуваме или потъваме?
 Видео
 RSS
 Абонамент
Всички архивни материали - График
ЕЗИК
Заради превода българската версия на "НАТО Преглед" излиза онлайн около две седмици след английското издание.
© - Относно
  
Възходът на Азия
Може да се каже, че континентът, който най-много се промени през XXI век, е Азия. Засиленият икономически растеж, нарастващото население и процъфтяващтата икономика нямаше така да привличат вниманието, ако не се засягаха проблеми на сигурността. Тук излагаме някои от тях - от ролята на Китай в усилията срещу промяната на климата до значението на Средна Азия за регионалната стабилност.

Националните интереси на Китай - глобални интереси?

Дали военният сектор в Китай е част от икономическия подем на страната? Тук анализираме по какъв начин разрастващите се глобални интереси на Китай влияят върху армията на страната, нейната икономика и чуждестранни партнори.

Get the Flash Player to see this player.

 Субтитри: On / Off

Този видеофилм съдържа авторски материал на ITN/Ройтерс с лиценз на НАТО. Макар че може да се сваля от интернет, той не може да се използва в нова продукция без съгласието на притежателя на авторските права.

И Западът, и Китай се оплакват от нарастващи кибератаки. Тук разглеждаме как двете страни подсилват защитата си.
Сериозен ли е Китай в усилията срещу промяната в климата? Кое е по-важно за него - индустриалното развитие или защитата на околната среда? Този видеофилм разглежда двете страни на китайскта позиция.
Опити с ядрени ракети, масови военни паради и много други неща: някои събития в областта на сигурността в Азия сами по себе си са красноречива картина. Ето някои от най-впечатляващите.
Дейвид Сноудън от Business Monitor International анализира тясната връзка между нарастващата икономическа активност на Китай и сигурността на страната.
Редица от новите партньори на НАТО се намират в Азия или в близост до нея. Мичито Цуруока представя как двете страни гледат на партньорството и каква полза извличат от него.
Дали краят на над петдесетгодишното управление на Либерално-демократическата партия миналата година ще ознаменува раждането на една нова Япония? Биргит Хутен анализира доколко страната реално ще се промени.
Макар че други азиатски региони по-често присъстват във водещите новини, с нарастващото значение на своите ресурси, географско положение и различна обвързаност страните от Средна Азия будят все по-голям интерес.

Когато човек реши да пише за Азия, рядко се случва да няма какво да каже. Регион, в който се намират една вероломна ядрена държава, втората и третата икономика в света, страната с най-голямо население - списъкът е дълъг.

Днес е ясно, че дори трансатлантическите въпроси са тясно преплетени със случващото се в Азия. Ако не сте убедени, попитайте хората - от екозащитниците, които предупреждават за промяната в климата, до банкерите от Уол Стрийт.

По някаква ирония в момент, когато световната общественост все повече отправя поглед към Азия (и особено към Китай), азиатските държави все повече вперват очи във вътрешните си проблеми. В Япония например основните новини са свързани с вътрешните трудности на управляващата партия и новото правителство.

В Китай също - погрешно е да мислим, че външнополитическите проблеми като Тайван или Далай Лама безпокоят обикновения гражданин.

Една интернет анкета преди мартенската сесия на Националния народен конгрес (парламента на Китай) се обръща към китайските граждани с въпроса кои теми да се обсъждат. Далеч преди Тайван и Далай Лама се посочват корупцията, неравенството в доходите и покачващите се цени на жилищата.

Това е така, защото цялата политика в Китай е местна, ако перифразираме един американски цитат. В този брой илюстрираме как външната позиция на страната често се диктува от вътрешни потребности. Даваме думата на китайски експерти, според които стабилността на страната изцяло се дължи на способността да се задоволяват тези потребности.

Изключително важно е да се осъзнае това, за да се разберат позициите на Китай по всякакви въпроси - от промяната в климата до ядрената програма на Северна Корея. Всички външнополитически въпроси са второстепенни. Най-важното е страната да остане единна, стабилна и да продължи да се развива.

Китайските лидери знаят, че най-важната им публика е собственото им население. И вероятно в това отношение изучават мъдростите на Конфуций и особено тази: "Когато гневът се надига, мисли за последствията".

Пол Кинг, главен редактор

За планирането в областта на сигурността осведомеността е от особено значение.

Осведоменост за това, кой е най-големият.

Кой е най-големият чуждестранен инвеститор в Афганистан например?

В коя страна има най-много ползуватели на интернет?

Коя страна излъчва най-много въглеродни емисии?

Коя страна има най-многобройното население в света?

Една страна отговоря на всичко това... Добре дошли в Китай.

Икономическият растеж на Китай му позволи да разшири интересите си по света.

Днес китайски фирми и проекти присъстват на всички континенти,

Но експанзията не винаги преминава гладко.

В Африка имаше няколко инцидента,

например в Нигерия, Кения и Зимбабве,

където китайските инвеститори бяха откровено заплашени от политически групировки по интереси

и от въоръжени отряди.

Имаше отвличания, убийства,

китайски кораби бяха отвлечени

и задържани срещу откуп.

Проблеми имаше не само в Африка.

И в Пакистан имаше атаки срещу китайските интереси.

Нападения срещу китайски обекти имаше в Балучистан,

Вазиристан и дори в пакистанската столица.

Сериозен проблем.

Как обаче успява Китай?

По непотвърдени данни там, където прсъстват в Африка,

китайците имат собствени частни охранителни фирми,

който гарантират сигурността на тръбопроводите и енергийните инсталации.

Инвестициите в Африка подпомагат развитието на развиващите се страни.

Чух Джефри Сакс да казва, че Китай изглежда по-заинтересован

от развитието на инфраструктурата в Африка, отколкото Запада когато и да било.

Те прокарват допълнителни железопътни линии,

още през 1950-те и 1960-те години са го правили,

но сега строят и пътиша и стадиони,

сгради за министерствата... Всичко това е част от общ пакет.

Не всички от тези блага се предоставят безусловно обаче.

Например огромните заеми,

които Китай сипе на африканския континент,

му позволяват умно да рециклира тези пари по три и дори по четири пъти.

Става въпрос за заеми, а не за безвъзмездна помощ

и често условието е изпълнителите да са китайски фирми с китайски работници

и всичко останало.

Така че има не политически, а икономически условия.

Понякога обаче Китай има и други причини

да помага на африканските държави, които не разполагат с природни ресурси.

Според много наблюдатели всичките китайски програми са предимно

или само за ресурси, но и обратното е вярно.

В Мали например липсват ресурси.

Но Китай помага на малийския народ да построи втори мост

на река Нигер.

Помагаме им и да построят център за борба с маларията

и им предоставяме медицинска техника и лекарства за безплатно лечение

на местното население от тази болест.

Тук няма никакви ресурси,

които да се използват в развитието на Китай.

Но въпреки тези положителни резултати, бизнесът си е бизнес.

Китай не е НПО и ако погледнете мнението на китайските експерти,

а и на правителствени служители за икономическото сътрудничество,

ще видите, че според тях е много важно да се покаже,

че съюзът между южните страни още съществува,

като същевременно основната цел

е защитата на собствените ни икономически интереси.

Освен това те твърдят, че китайските фирми търсят не толкова ресурси,

колкото продажби на открития пазар.

В Африка китайските фирми правят бизнес.

Китайски петролни компании например сериозно инвестират в Судан.

Те продават суданския петрол

на всички световни пазари,

а не го наливат в китайското развитие. Защо?

Защото са пазарно ориентирани компании.

Целта им е да печелят пари.

Защитата и разширяването на глобалните китайски интереси.

може да помогне на китайската армия да открие нова роля за себе си.

Новоразвиващите се икономики

откриват, че имат интереси, които трябва да се защищават

от възможните заплахи

и трябва да си изградят статут,

символичен статут

на голяма военна сила и фактор в областта на сигурността.

Военният елит има сериозен интерес

да намери нови важни задачи за Народната обвободителна армия.

Защитата на границата си остава много важна,

както и поддържането на вътрешната стабилност,

но сега по много интересн начин се търси някаква нова,

както те казват, историческа мисия за армията.

Нетрадиционните заплахи за сигурността определено играят важна роля

в това търсене на нови мисии.

За да бъде по-независим във военно отношение,

Китай престана да купува военна техника и започна да я произвежда сам.

Досега Китай купуваше голямата част от въоръженията си от Русия.

За два милиарда долара годишно. Затова е показателно,

че сега дългосрочната им стратегическа цел

е да развият собствен местен

военнопромишлен комплекс.

Китайците започват да изнасят

военни стоки в другите развиващи се страни,

това им носи печалби.

Имаше обвинения към Китай, че занижава

цифрите на военните си разходи.

Официално обявеният военен бюджет на Китай е занижен,

цифрите са прекалено ниски, това важи не само за Китай,

с Русия и Индия има същия проблем.

Преди няколко години бразилският министър на отбраната отиде по-далеч,

заявявайки, че реално военният бюджет на тези страни е два пъти по-голям.

На тях не им мигна окото.

Китайците твърдят, че разликите се дължат

на различния метод на изчисление.

Те винаги преувеличават военните разходи на Китай.

През последните години увеличихме военните разходи.

Но доколкото знам,

тези пари отиват предимно за заплати

и повишаване на жизненото равнище.

Това е... Китай има над двумилионна армия

Едно малко увеличение на заплатата на офицерите или войниците

представлява като цяло голяма обща сума.

Видът на военната техника също се промени

с добяването към отбранителните и на офанзивни проекти.

Днес Китай извършва усилена научноизследователска и развойна дейност

в областта на оръжейни системи, който не са отбранителни.

Най-новото поколвние крилати ракети в страната имат широк обсег на действие.

Най-новото поколение ракети за атаки срещу кораби

имат радиус до 200 км.

Това са признаци, че Китай постепенно разширява

традиционния си военен обхват и това е само началото.

Добре ли е, че Китай увеличава собственото си военно производство?

Чувал съм военни експерти да твърдят например,

че най-новата китайска технология

Г 20 е модификация на технология от 80-те години.

Че самолетоносачът е еднократно явление.

Китай съвсем не се възприема като заплаха.

Той вече помогна за спасяването на световната икономика по време на кризата.

Китай притежава около една трета от

държавните облигации от пакета стимули в САЩ.

Америка има голям бюджетен дефицит,

а се нуждае от пари за пакета стимули

за възстановяване на американската икономика.

От тази гледна точка Китай инвестира в американския бюджет,

за да спаси САЩ,

да спаси и световната икономика.

Новият подход на по-могъщия и глобализиран Китай

към неговата външна политика и политика за сигурност повдига въпроси.

Дали замразените конфликти ще бъдат размразени вследствие на изграждането на собствено военно производство?

Как страната ще съчетае принципа за ненамеса

с необходимостта да защищава нарастващиге си инвестиции в чужбина?

Малцина знаят отговора на тези въпроси, но повечето са съгласни, че едно е ясно.

Нещага тепърва се оформят.

В действителност Китай е загрижен повече от вътрешните,

отколкото от външните си проблеми.

Те знаят, че проблемите на вътрешната сигурност

са най-пряката заплаха и най-важният приоритет.

Вътрешните бунтове, тероризмът, контролът над тълпите.

Има масови демонстрации

срещу проблемите на околната среда.

Те започват да свикват с нетрадиционните мерки за сигурност.

Наблюдаватг ги внимателно. Участвал съм в някои от тези

масови обществени демонстрации.

Сега настъпва най-трудният етап -

постигане на по-балансиран растеж,

ориентиран към разкриването на нови работни места,

по-екологичен. Тези предизвикателства тепърва предстоят

и смятам, че това създава доста причини за загриженост на Пекин.

За планирането в областта на сигурността осведомеността е от особено значение.

Осведоменост за това, кой е най-големият.

Кой е най-големият чуждестранен инвеститор в Афганистан например?

В коя страна има най-много ползуватели на интернет?

Коя страна излъчва най-много въглеродни емисии?

Коя страна има най-многобройното население в света?

Една страна отговоря на всичко това... Добре дошли в Китай.

Икономическият растеж на Китай му позволи да разшири интересите си по света.

Днес китайски фирми и проекти присъстват на всички континенти,

Но експанзията не винаги преминава гладко.

В Африка имаше няколко инцидента,

например в Нигерия, Кения и Зимбабве,

където китайските инвеститори бяха откровено заплашени от политически групировки по интереси

и от въоръжени отряди.

Имаше отвличания, убийства,

китайски кораби бяха отвлечени

и задържани срещу откуп.

Проблеми имаше не само в Африка.

И в Пакистан имаше атаки срещу китайските интереси.

Нападения срещу китайски обекти имаше в Балучистан,

Вазиристан и дори в пакистанската столица.

Сериозен проблем.

Как обаче успява Китай?

По непотвърдени данни там, където прсъстват в Африка,

китайците имат собствени частни охранителни фирми,

който гарантират сигурността на тръбопроводите и енергийните инсталации.

Инвестициите в Африка подпомагат развитието на развиващите се страни.

Чух Джефри Сакс да казва, че Китай изглежда по-заинтересован

от развитието на инфраструктурата в Африка, отколкото Запада когато и да било.

Те прокарват допълнителни железопътни линии,

още през 1950-те и 1960-те години са го правили,

но сега строят и пътиша и стадиони,

сгради за министерствата... Всичко това е част от общ пакет.

Не всички от тези блага се предоставят безусловно обаче.

Например огромните заеми,

които Китай сипе на африканския континент,

му позволяват умно да рециклира тези пари по три и дори по четири пъти.

Става въпрос за заеми, а не за безвъзмездна помощ

и често условието е изпълнителите да са китайски фирми с китайски работници

и всичко останало.

Така че има не политически, а икономически условия.

Понякога обаче Китай има и други причини

да помага на африканските държави, които не разполагат с природни ресурси.

Според много наблюдатели всичките китайски програми са предимно

или само за ресурси, но и обратното е вярно.

В Мали например липсват ресурси.

Но Китай помага на малийския народ да построи втори мост

на река Нигер.

Помагаме им и да построят център за борба с маларията

и им предоставяме медицинска техника и лекарства за безплатно лечение

на местното население от тази болест.

Тук няма никакви ресурси,

които да се използват в развитието на Китай.

Но въпреки тези положителни резултати, бизнесът си е бизнес.

Китай не е НПО и ако погледнете мнението на китайските експерти,

а и на правителствени служители за икономическото сътрудничество,

ще видите, че според тях е много важно да се покаже,

че съюзът между южните страни още съществува,

като същевременно основната цел

е защитата на собствените ни икономически интереси.

Освен това те твърдят, че китайските фирми търсят не толкова ресурси,

колкото продажби на открития пазар.

В Африка китайските фирми правят бизнес.

Китайски петролни компании например сериозно инвестират в Судан.

Те продават суданския петрол

на всички световни пазари,

а не го наливат в китайското развитие. Защо?

Защото са пазарно ориентирани компании.

Целта им е да печелят пари.

Защитата и разширяването на глобалните китайски интереси.

може да помогне на китайската армия да открие нова роля за себе си.

Новоразвиващите се икономики

откриват, че имат интереси, които трябва да се защищават

от възможните заплахи

и трябва да си изградят статут,

символичен статут

на голяма военна сила и фактор в областта на сигурността.

Военният елит има сериозен интерес

да намери нови важни задачи за Народната обвободителна армия.

Защитата на границата си остава много важна,

както и поддържането на вътрешната стабилност,

но сега по много интересн начин се търси някаква нова,

както те казват, историческа мисия за армията.

Нетрадиционните заплахи за сигурността определено играят важна роля

в това търсене на нови мисии.

За да бъде по-независим във военно отношение,

Китай престана да купува военна техника и започна да я произвежда сам.

Досега Китай купуваше голямата част от въоръженията си от Русия.

За два милиарда долара годишно. Затова е показателно,

че сега дългосрочната им стратегическа цел

е да развият собствен местен

военнопромишлен комплекс.

Китайците започват да изнасят

военни стоки в другите развиващи се страни,

това им носи печалби.

Имаше обвинения към Китай, че занижава

цифрите на военните си разходи.

Официално обявеният военен бюджет на Китай е занижен,

цифрите са прекалено ниски, това важи не само за Китай,

с Русия и Индия има същия проблем.

Преди няколко години бразилският министър на отбраната отиде по-далеч,

заявявайки, че реално военният бюджет на тези страни е два пъти по-голям.

На тях не им мигна окото.

Китайците твърдят, че разликите се дължат

на различния метод на изчисление.

Те винаги преувеличават военните разходи на Китай.

През последните години увеличихме военните разходи.

Но доколкото знам,

тези пари отиват предимно за заплати

и повишаване на жизненото равнище.

Това е... Китай има над двумилионна армия

Едно малко увеличение на заплатата на офицерите или войниците

представлява като цяло голяма обща сума.

Видът на военната техника също се промени

с добяването към отбранителните и на офанзивни проекти.

Днес Китай извършва усилена научноизследователска и развойна дейност

в областта на оръжейни системи, който не са отбранителни.

Най-новото поколвние крилати ракети в страната имат широк обсег на действие.

Най-новото поколение ракети за атаки срещу кораби

имат радиус до 200 км.

Това са признаци, че Китай постепенно разширява

традиционния си военен обхват и това е само началото.

Добре ли е, че Китай увеличава собственото си военно производство?

Чувал съм военни експерти да твърдят например,

че най-новата китайска технология

Г 20 е модификация на технология от 80-те години.

Че самолетоносачът е еднократно явление.

Китай съвсем не се възприема като заплаха.

Той вече помогна за спасяването на световната икономика по време на кризата.

Китай притежава около една трета от

държавните облигации от пакета стимули в САЩ.

Америка има голям бюджетен дефицит,

а се нуждае от пари за пакета стимули

за възстановяване на американската икономика.

От тази гледна точка Китай инвестира в американския бюджет,

за да спаси САЩ,

да спаси и световната икономика.

Новият подход на по-могъщия и глобализиран Китай

към неговата външна политика и политика за сигурност повдига въпроси.

Дали замразените конфликти ще бъдат размразени вследствие на изграждането на собствено военно производство?

Как страната ще съчетае принципа за ненамеса

с необходимостта да защищава нарастващиге си инвестиции в чужбина?

Малцина знаят отговора на тези въпроси, но повечето са съгласни, че едно е ясно.

Нещага тепърва се оформят.

В действителност Китай е загрижен повече от вътрешните,

отколкото от външните си проблеми.

Те знаят, че проблемите на вътрешната сигурност

са най-пряката заплаха и най-важният приоритет.

Вътрешните бунтове, тероризмът, контролът над тълпите.

Има масови демонстрации

срещу проблемите на околната среда.

Те започват да свикват с нетрадиционните мерки за сигурност.

Наблюдаватг ги внимателно. Участвал съм в някои от тези

масови обществени демонстрации.

Сега настъпва най-трудният етап -

постигане на по-балансиран растеж,

ориентиран към разкриването на нови работни места,

по-екологичен. Тези предизвикателства тепърва предстоят

и смятам, че това създава доста причини за загриженост на Пекин.