Решаване на споровете: Афганистанците си го уреждат сами

Афганистанците намират свои собствени традиционни пътища за решаване на споровете.

Кристиан Денис споделя личните си впечатления от начина, по който афганистанците създават собствен ред и законност чрез местните съвети. Според него подкрепата за неофициалната система е изключително важна през дългия период, необходим за създаването на функционираща съдебна система в Афганистан.

В началото на 2008 г. Калай Фархад, село, разположено в равнината на север от Кабул, бе засипано от поземлени спорове. Някои противопоставяха местни семейства, други цели села. Дълго време местните помирителни съвети преговаряха с всички заинтересовани страни и дори младите подтикнаха родителите си да решат споровете си и да намерят справедливо решение. Местните спорове не изчезнаха, но от създаването на помирителните съвети поне има място, където те да се решават.

Споровете в Калай Фархад са сродни с тези в много страни. Това, което ги отличава обаче, е, че липсата на ефективно правосъдие лишава много афганистанци от достъп до елементарна правна помощ и ги кара да разчитат на неформални механизми за решаване на споровете. В Калай Фархад споровете бяха решени от членовете на местния помирителен съвет, преминали специална подготовка за ненасилствено и недискриминационно решаване на споровете.в благотворителната организация Сътрудничество за мир и единство (CPAU).

Липсата на достъп до правна помощ е основен проблем за афганистанците. Признава се, че за реформата на официалната съдебна система ще са необходими години. Няма обаче друг път за получаване на правна помощ извън тази система, което означава, че повечето афганистанци са лишени от достъп до елементарна правна помощ за години напред.

Извънредната и конституционната Лоя Джирга през 2002 и 2003 г. бяха своего рода решаване на споровете в национален мащаб.

Неофициални съдебни механизми вече съществуват в почти всички общности. Обикновено се наричат джирга или шура, което означава "съвет". Някои общности имат дълга традиция в решаването на споровете, със свой собствен кодекс като Паштун уали, който се използва в населените с пащуни области. Други общности използват други методи. Но елементите на решаването на споровете до голяма степен са същите: съветите подканят ищеца да подаде жалба или да поиска обезщетение, а ответникът може да отговори на жалбата. Представители на общността, обикновено включващи местните старейшини, поземлени собственици и религиозни водачи, вземат решение, което може да предвижда заплащането на глоба, преотстъпването на земя или споразумение за съвместно ползване на обществените ресурси като водата например.

Има много примери за решени по този начин спорове. На практика извънредната и конституционната Лоя Джирга през 2002 и 2003 г. бяха своего рода решаване на споровете в национален мащаб. Разбира се, местните джирга и шура не са в този мащаб и се занимават с ежедневните проблеми на афганистанците. Изследванията на CPAU в рамките на нейните програми показват, че основните причини за споровете са земята (36%), водата (14%), браковете/разводите (15%) и дълговете (15%) наред с редица лични спорове като пътно-транспортните произшествия (20%).

Местните съвети се занимават с местни проблеми. Изследванията на CPAU показват, че броят на местните спорове зависи от земеделския цикъл, като най-много спорове възникват по време на посев, напояване и жътва. Афганистанците оценяват готовността на съветите да откликнат на молбите им, която контрастира с опита им с официалната съдебна система, където решенията идват след години и често обезщетенията са нищожни.

НАТО/АЙСАФ

Старейшина от село Сафидбарах приветства войници от 207 корпус на афганистанската национална армия.

Макар че по принцип страните в спора искат да се свика съвет, има случаи, когато неправителствени съвети, религиозни водачи или съседите настояват пред спорещите семейства или групи да свикат съвет. Дори и официалните местни власти често си дават сметка, че най-добрият начин за решаване на споровете, дори и за престъпления като кражба или нападение, е неофициалната съдебна практика.

Веднъж член на помирителен съвет чул, че мъж подал жалба пред областния управител и местния съдия срещу съпруга на сестра си, който упражнявал насилие срещу нея. Боейки се, че няма да бъде намерено ефикасно решение, въпросният член на помирителния съвет попитал не може ли съветът да потърси решение между брата и съпруга и между съпруга и жена му. Необходими били няколко заседания, но накрая съпругът признал грешката си, извинил се и се помирил с жена си и шурея си.

Въпреки че семейството вероятно ще има нужда от помощ, за да се избегне повторение на домашното насилие, бързото намиране на решение е довело до промяна в поведението.

Очевидно е, че решаването на местните спорове може да се подобри чрез подготовка и по-добра осведоменост на членовете на помирителните съвети, която може да се осъществи от афганистански организации или от правителството.

Местните спорове не са имунизирани срещу промените, които стават в останалата част от страната, и се влияят от нестабилността, въоръжения конфликт, търговията с наркотици, сушата и движението на населението. Има един случай в областта Сайедабад в провинция Уардак, където двама командири от две противникови джихадистки партии се противопоставят на дейностите за развитие, защото смятат, че ще облагоприятстват противниковата страна. След подготвителен курс местното население успява да събере двамата командири заедно и да ги накара и те да преминат съответната подготовка. Ситуацията е напрегната, но фактът, че са в една стая, позволява на командирите по-добре да се опознаят и разберат. След подготвителния курс те приемат да работят заедно за развитието на областта.

Механизмите за решаване на местните спорове не винаги позволяват да се намери бързо и справедливо решение. Много от групите, участващи в решаването на спорове в джирга и шура, са се променили с годините и вече не служат на интересите на общността, а на властни личности. Освен това тези събрания не винаги отчитат гледната точка на жените, маргиналните групи и младите в своите решения, защото се водят от местните верски традиции.

НАТО/АЙСАФ

Афганистанските старейшини са неотменими участници в процеса на вземане на решения и решаване на споровете в Афганистан.

Очевидно е, че решаването на местните спорове може да се подобри чрез подготовка и по-добра осведоменост на членовете на помирителните съвети, която може да се осъществи от афганистански организации или от правителството. Да се подготвят 25-те членове на един помирителен съвет не струва кой знае колко, а ще разшири достъпа на общността до правна помощ. Това е жизненоважно, защото ще минат много години, докато се изгради официалната съдебна система и съдилища, съдии и полиция свикнат с новата си роля.

Нещо, което до голяма степен не се осъзнава от международната общност, е че сами по себе си помощта и развитието могат да предизвикат нови спорове. Случаите в Уардак и Бадахшан показват, че помирителните съвети се свикват, за да посредничат в спорове в рамките на проектите за напояване и използване на водите, финансирани от програмите на ООН като Програмата за национална солидарност.

Ролята на международната общност по отношение на решаването на споровете и местните съвети е деликатна. Най-лесният и най-добрият начин е програмите за развитие и помощ да се осъществяват, без да вредят и да пораждат спорове. Пряката намеса в съветите е нежелателна, защото членовете им не биха искали да се смята, че са в тях, защото международната общност им плаща или иска да членуват в тях - те са там просто защото искат да служат на общността си и да защитят справедливостта.

Може обаче да се подкрепи едно ядро от обучаващи или организации, които да повишат компетентността на съветите. Засега тази непряка подкрепа е недостатъчна и решаването на спорове може тепърва да се разпространи на местно равнище, за да отговори на една от основните потребности на афганистанците - нуждата от справедливост и съд.

Споделета това:     DiggIt   MySpace   Facebook   Delicious   Permalink