Дефицитът на законност като предизвикателство за сигурността - промени по повърхността

Сари Коуво твърди, че съсредоточаването върху техническите аспекти на съдебната реформа няма да наруши отрицателната спирала, по която общественото доверие в държавата намалява, и единствено заявената политическа воля да се сложи край на институционализираната безнаказаност може да спре нарастващата несигурност.

НАТО/АЙСАФ

КАБУЛ, Афганистан: Служители от Афганистанската национална полиция след подготвителен курс през юни 2008 г.

При посещението си в един затвор в една от северните провинции в Афганистан се срещнах с директора на затвора, който се оказа мил и любезен човек. Той ми говори за проблемите с корупцията сред полицията, прокурорите и съдиите, за прекалено дългото предварително задържане и трудностите пред затворническата администрация.

Той подчерта и колко цени сътрудничеството с Провинциалните възстановителни екипи (ПВЕ) и държеше да ми покаже ремонтните работи, извършени с тяхна помощ. По средата на разговора му се обадиха по телефона.

След като излязохме от срещата, преводачът ми ми каза, че темата на телефонния разговор била подкупът, който един затворник трябвало да плати за освобождаването си.

От президентските избори през 2004 г. съм имал възможност да наблюдавам участието на международната общност в Афганистан във военната и политическата сфера и в дейностите за развитие. Като адвокат особено се интересувам от прилагането на закона (или липсата му) през прехода от конфликт към (в най-добрия случай) труден мир.

През този период общото възприятие за държавното изграждане се промени от "почти тръгна, остават някои големи предизвикателства" до "почти се провали, но все още може да бъде спасено". През същия период, ако в началото на съдебната реформа се гледаше като на маргинален проблем, сега е ясно, че без неговото решаване държавното изграждане не може да бъде спасено.

Моето преживяване с директора на затвора е отличен пример за провала на стратегиите за правна реформа, разработени през първите години на процеса на държавно изграждане - стихийно приемане на предложени от донорите проекти за частични реформи в правната област, краткосрочно мислене при изграждането на структури и козметично пудрене на инфраструктурата. Тези усилия промениха само повърхността на афганистанската съдебна система и структури за сигурност, а това позволи да се разрасне корупционната практика и безнаказаността. В зависимост от човека насреща структурите за сигурност и съдът се показват в съвсем различна светлина. Добронамереният чужденец със своя преводач и шофьор и афганистанският селянин, който иска да си възвърне земята, заграбена от военния командир, виждат съвсем различни лица на (не)справедливия съд.

Международната общност се намира в положение, в което вече може да сглоби отделните парчета на мозайката и да преодолее недостатъците на предишните реформаторски инициативи.

През последните две години засиленото внимание към върховенството на закона извади на бял свят нови стратегии и актьори.

  • Афганистанската стратегия за национално развитие, включваща подробна стратегия за съдебна реформа
  • Подкрепата на Световната банка за създаването на перо за правосъдието към Доверителния фонд за реконструкция в Афганистан
  • Мисията на ООН за помощ в Афганистан (ЮНАМА) в сътрудничество с Програмата за развитие на ООН (ПРООН) подсилва звеното си за върховенство на закона чрез инициативата за правосъдие в провинциите.
  • Държавите, участващи с контингенти в Международните сили за сигурност (АЙСАФ), включват елементи от съдебната сфера в своите инициативи за сигурност и развитие.

Когато интервюирах представители на международната общност за засиленото внимание към върховенството на закона, един от интервюираните заяви, че международната общност се намира в положение, в което вече може да сглоби отделните парчета на мозайката и да преодолее недостатъците на предишните реформаторски инициативи. Срещите и разговорите ми с афганистански прависти обаче показват тези реформи в друга светлина - парчетата могат да се сглобят, но мозайката не отговаря на действителността.

Решаване на проблема с безнаказаността

Несъмнено съдебният сектор в Афганистан е ерозирал и функционира зле и са необходими значителни усилия, за да се решат техническите аспекти в областта на сигурността и правосъдието. В днешен Афганистан съществуват няколко успоредни и често противоречащи си възприятия за управлението и законността. Управлението на талибаните и наложеният от тях религиозен закон бяха крайни, брутални и дискриминационни, но това бе просто още една форма на управление/законност, наложена от централизираното правителство в Кабул, или в случая с талибаните в Кандахар, чиято власт и легитимност се оспорваха.

След дългогодишни конфликти и смяната на редица правителства в Афганистан успоредно съжителстват множество централно-правителствени (официални) и традиционно-общностни (неформални) системи на управление и законност. Последните осем години на държавно изграждане с международна помощ още повече усложниха проблемите с върховенството на закона и управлението в страната.

НАТО/АЙСАФ

В Афганистан законността продължава да се поделя между централно-правителствените (официални) и традиционно-общностните (неформални) инициативи.

Невъзможността водачите на въоръжените милиции, повечето от които са известни със сериозни нарушения на човешките права, да бъдат изключени от правителствените структури и провалът на процеса на всеобщо разоръжаване още повече отслабиха управлението и законността. Участието в правителството на хора, които смятат, че стоят над закона, издълба пропаст между мит и реалност в международно подкрепяната съдебна реформа в Афганистан.

Това определено се признава от афганистанското правителство, което в своите заключения по Универсалния периодичен преглед на Съвета по правата на човека на ООН подчертава, че една от причините да няма напредък в осъществяването на Плана за действие за мир, справедливост и помирение е "неефективността на правителствения апарат и влиянието на властни фигури, които в миналото са нарушавали човешките права".

Един от най-крайните примери за "институционализирането" на безнаказаността е приемането на така наречения закон за амнистия от афганистанския парламент през пролетта на 2007 г. Някои от (бившите) предводители на милиции, сега депутати в парламента, успяха да прокарат този закон, който с малки изключения освобождава от съдебно преследване всички, които през последните две десетилетия са участвали в конфликта в Афганистан.

Макар че в заключенията си за универсалния преглед афганистанското правителство твърди, че президентът Карзай не е подписал закона и следователно той не е влязъл в сила, този закон е свидетелство за неотслабващата власт на водачите на милиции. И е нормално да предположим, че повечето афганистанци, чули за този закон, си мислят, че той е в сила.

Влошаващата се среда на сигурност създава сериозни проблеми за изпълнението на програмите в някои провинции и области.

Друга причина за институционализирането на безнаказаността.е неадекватното отношение към реформата на поднационално равнище. Макар че правителството положи някои усилия да отстрани някои празноти в управлението и гарантирането на ред и законност, провинциите и областите бяха до голяма степен оставени сами на себе си през първите години на държавното изграждане.

Въпреки че сега се обръща много по-голямо внимание на поднационалното равнище на управление и законност (инициативата на ООН за правосъдие в провинциите е част от него), влошаващата се среда на сигурност създава сериозни проблеми за изпълнението на програмите в някои провинции и области.

НАТО/АЙСАФ

Дипломанти от Програмата за подготовка "Развитие по границите", Спин Булдак, Афганистан, 2 април 2009 г.

В резултат от това, през целия процес на държавно изграждане единствените представители на афганистанската власт в по-голямата част на страната, населена с бедно и неграмотно население, бяха:

  • директорите на затвори като моя приятел от северната провинция
  • Корумпирани полицейски служители, готови да тормозят тези, които не плащат подкуп
  • Съдии, чието решение зависи от волята на местния властелин, а не от разпоредбите на закона
  • Неофициални местни управници, които смятат, че могат да играят ролята и на полицаи, прокурори и съдии в своята област.

Не е учудващо, че този модел на корупция и престъпност подкопа легитимността на правителството и допринесе за засилване на несигурността; гражданин, които няма доверие на правителството си, едва ли ще го защити и подкрепи.

Макар че редица наблюдатели се безпокоят, че изборите няма да бъдат свободни и честни, надеждата е те поне да вдъхнат доверие.

Поощряване на легитимността

В момента се набляга много на наближаващите избори и възможността те да възстановят легитимността на властта в Афганистан. Макар че редица наблюдатели се безпокоят, че изборите няма да бъдат свободни и честни, надеждата е те поне да вдъхнат доверие. Изборите, които позволяват на афганистанците да изберат политическото си ръководство, със сигурност могат да бъдат могъщо средство за възстановяване на легитимността.

Но както вече се доказа на предишните избори (президентските през 2004 г. и парламентарните през 2005 г.), изборите не са вълшебна пръчица. Ако военнопрестъпниците и лицата, свързани с нелегалните въоръжени групировки, могат да се кандидатират и бъдат избрани благодарение на стратегии, които не са описани в нито един от избирателните наръчници, вместо да решат, изборите могат да задълбочат кризата на легитимността.

Предвид широката подкрепа, която оказва на Афганистан в политическо и военно отношение и в развитието, международната общност (включително и държавите, участващи в АЙСАФ) е в много добра позиция да поиска от афганистанското правителство да се допитва до своите граждани и да организира политически дебат за съдебната сфера. Редом с тези искания към афганистанското правителство международната общност трябва да отправи и критичен поглед към собствените си стратегии (така, както направи новата администрация на САЩ).

Ангажиментът да се възстанови законността в Афганистан като минимум трябва да включва привличането на опитни политици за кандидати в предстоящите избори и използване на достъпа до правосъдие като мерило за успеха на съдебната реформа.

Споделета това:     DiggIt   MySpace   Facebook   Delicious   Permalink