Реформата на съдебната система в Афганистан - в интерес на всички

Давид Наута анализира какво е необходимо да се реформира в афганистанската съдебна система - от корупцията до условията в затворите, далеч под изискванията. Той се спира и на начина, по който афганистанското правителство и международната общност извършват необходимите реформи.

НАТО/АЙСАФ

Структурите, гарантиращи реда и законността в Афганистан, се нуждаят от специално внимание и допълнително развитие.

Днешното положение в Афганистан се дължи отчасти на начина, по който международната общност подходи към проблемите на страната. След изтеглянето на съветската армия и изоставянето на страната от САЩ, Саудитска Арабия и Пакистан, Афганистан се превърна в невероятно нестабилна и бедна държава. След терористичните атентати срещу САЩ и надигането на ислямския екстремизъм Афганистан придоби ключово значение за международните отношения. Днес целият свят ще спечели от възстановяването, трайното развитие и предотвратяването на бъдещи конфликти в Афганистан.

Ангажиментът на международната общност в Афганистан се изразява в продължаващата мисия на ръководените от НАТО АЙСАФ (Международни сили за сигурност), Мисията на ООН за помощ в Афганистан (ЮНАМА), финансовата подкрепа от групата Г8 и международни организации и участието на стотици неправителствени организации.

Но изграждането на Афганистан като сигурна и стабилна държава е изправено пред проблемите на процъфтяващата търговия с наркотици, престъпността и нападенията от вражеските опозиционни сили.

Липсват човешки ресурси, които да осъществят демократичните реформи, а някои местни традиции водят до маргинализация по полов признак, социален статут или етническа принадлежност.

Високата степен на корупция, престъпност и гражданско неподчинение се дължат на дълбоко вкоренените структурни причини, предизвикали конфликта. Слабото управление, липсата на законност, незачитането на основните права са няколкото проблема, които трябва да бъдат решени, за да се предотвратят нови конфликти и размирици. Афганистанското правителство и международната общност обръщат сериозно внимание на тези причини, но структурите на властта в страната се намират все още в ранен етап от своето развитие и не успяват да овладеят политическата несигурност. Липсват човешки ресурси, които да осъществят демократичните реформи, а някои местни традиции водят до маргинализация по полов признак, социален статут или етническа принадлежност. Последният пример е предложеният неотдавна закон, който цели да легализира брачното насилие.

Приоритети на развитието и съдебната реформа

Афганистанското правителство разработи стратегия за развитие за премахване на тези основни причини за нестабилност - така наречената Стратегия за национално развитие на Афганистан. Тя отчита целите на хилядолетието за развитие, приети от ООН, и е в основата на Стратегията за намаляване на бедността.

НАТО/АЙСАФ

Подготовката има основно значение за изграждането на съдебна система в Афганистан.

Стратегията обхваща три основни области:

  • сигурност
  • управление, законност и човешки права
  • икономическо и социално развитие

Това позволява да се категоризират потребностите на развитието и помага на министерствата, донорите, международните и неправителствените организации и афганистанското гражданско общество да определят сферите на дейност и сътрудничество.

Реформата на съдебната система, част от втората област, започна с подготовката на афганистанските съдии и кодификация на законите. И в двете насоки бе постигнат значителен напредък.

За жалост донорите въобще не съгласуват действията си с потребностите на афганистанските съдебни институции и това пречи на участието на самите афганистанци. Консултациите с афганистанското правителство не са на ниво и не позволяват да се отчетат неговите цели и приоритети.

Друг проблем, който буди загриженост, е дали усилията за подготовка ще доведат до очакваната с нетърпение нова съдебна система. Ширещата се корупция в сегашната съдебна система спъва прилагането на закона и позволява на наркобароните и влиятелните бунтовници да си живеят безнаказано на свобода. Афганистанското правителство предприе стъпки срещу това със закона срещу корупцията, но предизвикателството е промените да се усетят в близките години. Един от резултатите са по-високите заплати в полицията и съдебната система. Патрулиращ полицай получава около 5000 афгана (100 долара) месечно, докато средната заплата в страна е 40 долара. Но едно афганистанско семейство лесно може да си докара около 600 долара месечно с отглеждане на мак.

Афганистанците ценят понятието "справедливост" и предпочитат да използват неофициалната система, защото официалната правителствена система се възприема като силно корумпирана.

Включване на шериата в съдебната система

Тъй като липсва официална действаща съдебна система, афганистанците разчитат на една по-традиционна, неофициална съдебна практика. Споразумението от Бон признава съществуването на тази практика, но уточнява, че системата не бива да се прилага, когато не отговаря на разпоредбите на афганистанската конституция или международноправните норми.

Повечето спорове се уреждат от така наречените джирга (събрания от избрани представители от околните села) - граждански и семейни спорове и някои криминални случаи, като правното основание се търси в местните нрави и шериата. Мерките за прилагане включват обществен натиск и обръщане към правоохранителните органи. Афганистанците ценят понятието "справедливост" и предпочитат да използват неофициалната система, защото официалната правителствена система се възприема като силно корумпирана.

НАТО/АЙСАФ

Редът и законността в Афганистан - без тях не може да има сигурност в държавата.

Слабостите на неофициалната система са отсъствието на принципа stare decisis, който задължава съдиите да използват прецедентите от предишни процеси и фактът, че решенията не се публикуват. Това поражда сред афганистанците чувството за произвол и непоследователност. Има и други очебийни разлики от западната процесуална практика - например свидетелските показания на изнасилена жена нямат същата тежест.

Неофициалната съдебна практика има огромно влияние върху живота на хората и общностите. Въпреки че не отговаря на международните норми за спазване на човешките права, би било грешка тя да се ликвидира. В излизащи от конфликт държоави, където официалните механизми са изчезнали или не функионират, неофициалните системи ги заместват и често имат ключово значение за възстановяването на някаква законност. Тези системи могат да играят важна роля в цялостната съдебна система.

Те предлагат и ефективен начин за решаване на редица конфликти чрез преговори и посредничество в споровете вместо състезателното съдебно производство в официалния съд. В Афганистан неофициалната система не е толкова корумпирана и населението има повече доверие в нея.

Реалистично погледнато, за възстановяване на съдебната система са необходими поне две десетилетия. Дотогава неофициалната система е алтернатива, която не бива да се пренебрегва. За в бъдеще е необходимо да се разработят нови стратегии, които да отчитат предимствата на неформалните структури и същевременно да поощряват необходимите реформи.

Според западните стандарти условията в затворите и центровете за задържане варират от неподходящи до крайно лоши на места.

Една привидно по-лесна задача е ремонтирането на местата за лишаване от свобода.. За жалост след 30 години войни в Афганистан заключенията на Международния червен кръст и червен полумесец за условията в тях са лоши. Според тях:

  • Килиите са пренаселени и зле поддържани
  • Някои затворници имат нередовен или никакъв достъп до открито пространство,
  • храната е лошокачествена
  • затворническите власти не могат да гарантират на лишените от свобода поне малко лично пространство
  • лошите хигиенни условия предизвикват чести заболявания
  • сградите са елементарни и позволяват задоволяването само на основни нужди - наличие на течаща вода и санитарен възел.

Според западните стандарти условията в затворите и центровете за задържане варират от неподходящи до крайно лоши на места. Има специални програми за подобряване на тези условия, но те обикновено са посветени на най-спешните случаи и не решават проблема в национален мащаб.

Всеобхватен подход

В началото на кампанията в Афганистан ООН не пое ръководната роля за разлика от други мисии. Организацията се задоволи с ролята на координатор. Този подход би могъл да бъде ефективен, но ООН трябва да координира дейността си не само на оперативно, но и на стратегическо равнище. Вярно е, че ЮНАМА съгласува действията си с АЙСАФ, ръководителите на националните програми на Г8, Европол и други участници, но е необходима координация и на министерско равнище с Г8, НАТО и ЕС, за да се гарантира финансирането, участието и синхрона в стратегическите инициативи.

Един от примерите, в които по-добрата координация можеше да помогне, е Комисията за реформа в съдебната система, която се провали поради недостатъчна ангажираност на основните участници. Съдебният сектор получи само част от средствата, заделени за финансиране на проектите за реформа. Липсата на финансиране пречи на успеха на съдебната реформа в Афганистан.

И накрая, включването на традиционните механизми за решаване на конфликти и на шериата в афганистанското законодателство е огромен проблем. Неофициалната съдебна практика може да играе ценна роля за решаване на дребните граждански спорове, като остави престъпните деяния на официалните власти. Международните норми трябва да се впишат в закона и всички аспекти на съдебната система в Афганистан. Но неотдавна предложеният закон, позволяващ изнасилването в брака, породи съмнения дали се използват правилните методи за помощ на афганистанското правителство.

Споделета това:     DiggIt   MySpace   Facebook   Delicious   Permalink