Предизвикателствата в афганистанските избори - ще затънат ли в поляризацията и етническото разделение?

Верността към етноса може да изиграе ролята на определящ фактор в афганистанските избори.

Възможно ли е изборите в Афганистан да преодолеят етническото разделение в страната? Отчитайки влиянието на племенните общности, д-р Майодин Мехди преценява реалните шансове за избори в истински национален мащаб.

В повечето страни изборите са средство да се намери окончателно решение на проблемите пред политиците и държавниците. Основното е, че в тези страни е общоприет факт, че изборите са последната инстанция.

Но ние знаем, че в нашата страна, Афганистан, броят на групите, които отказват да приемат този факт, съвсем не е малък. Някои дори възприемат изборите като не-ислямска практика и отказват да приемат резултатите, дори ако изборите са били прозрачни и редовни. За жалост сред тези групи са някои от основните участници в конфликта в Афганистан.

Това е първото предизвикателство за изборите в Афганистан. Тези групи признават оръжията - а не изборите - като "решаващ аргумент" за уреждане на споровете. Някои от тях получават подкрепа отвън. Те използват исляма и шериата като прикритие, за да постигнат своите политически и расови цели. В техния случай ислямът, който е общата вяра на всички племена в Афганистан, се тълкува по различен начин.

Може да се каже без преувеличение, че първият, вторият и на практика всеки вот в досегашните избори в Афганистан бяха на племенна основа.

Други, които не смятат, че изборите противоречат на исляма, са скептично настроени към тях. Те участват в изборите, но гласуват за кандидата от тяхната етническа общност. Може да се каже без преувеличение, че първият, вторият и на практика всеки вот в досегашните избори в Афганистан бяха на племенна основа.

Не искам да кажа, че резултатите съответстваха на етническия профил в Афганистан. Просто твърдя, че тези хора признават изборите, но виждат в тях потвърждение на превъзходството на своята етническа група над останалите. Изхождайки именно от тази гледна точка, след обявяването на резултатите от последните избори близки до президента Карзай коментатори направиха етническа интерпретация на бюлетините в урните и представиха резултата като доказателство за количественото превъзходство на дадено племе, обявявайки президента Карзай за негов водач.

АЙСАФ/НАТО

Изборите в Афганистан имат потенциала да обединят - или да разделят - афганистанците.

По същата логика някои групи гледат на изборите като на добър трамплин за влизането им във властта. Неотдавнашното изказване на министъра на правосъдието на Афганистан, г-н Саруар Даниш, потвърждава това. Той заяви, че неговата партия (ръководена от г-н Карим Халили) е застанала зад президента Карзай, защото са се договорили да получат 20 % от постовете в правителството.

Затова може да се твърди, че етническото виждане за политическата система като цяло (и за изборите в частност) е в същност официалната гледна точка. Други прояви на тази нагласа виждаме в състава на държавното ръководство и в създаването на политически партии, регистрирани към Министерството на правосъдието.

Президентът представлява едно племе, а всеки от неговите вицепрезиденти е представител на отделно друго племе. С други думи, в избирателната система в Афганистан е ясно, че всеки, който принадлежи към някое етническо малцинство, никога няма да достигне до поста президент или вицепрезидент. Когато научи за победата на тъмнокожия Барак Хюсеин Обама в президентските избори в САЩ, сегашният външен министър на Афганистан написа в затрогващо послание до вестник "8 Собх": "Дали ще доживея деня, когато в моята страна един хазар, таджик, узбек... ще стане президент?"

Етническото виждане за политическата система и изборите така или иначе вече е институционализирано. Има над сто регистрирани политически партии.

В количествено отношение най-слабите от тези партии твърдят, че са национални, тоест, че обхващат цял Афганистан. В замяна на това партиите, принадлежащи към отделни племена и религиозни тенденции, са силни. Възможностите за мобилизиране на хората са в ръцете на тези, които използват оръжието на "етническата принадлежност" и "вярата". Тези партии имат силни позиции в правителството на президента Карзай, макар че самият той твърди, че мрази партиите. Той винаги защищава популярното твърдение, че хората нямат добър спомен от партиите. Именно затова избирателният закон в Афганистан не дава права на политическите партии.

Тук стигаме до въпроса дали изборите ще са на племенна основа, защото силните партии са племенните?

Политическата система в Афганистан е изправена и пред друг парадокс: претенциите за демокрация, от една страна, и противопоставянето на "национални, общоафганистански" партии, от друга. Държавата в Афганистан (или поне правителството, съдебната система и парламентът) не признават най-добрите, модерни и изпитани средства за държавно изграждане и необходимостта да се сложи край на трибализма и да се изградят политически партии с национален състав. Нещо, което някои мултиетнически и мултирелигиозни държави като Индия успяха да направят.

Тук стигаме до въпроса дали изборите ще са на племенна основа, защото силните партии са племенните?

Не бива да забравяме, че основите на сегашния режим бяха положени на конференцията в Бон. На нея Абдул Сатар Сирадх спечели мнозинството от гласовете в изборите между отделните фракции (оста от Рим), но бе лишен от правото си да оглави временната администрация, само защото не принадлежи към племето, имащо мнозинство. Мястото му бе заето от Хамид Карзай с 3 гласа срещу 13 за г-н Сирадх. Международната общност подкрепи този недемократичен обрат с предположението, че проблемите на Афганистан по това време се дължат на изтласкването на най-голямото племе от властта. Това допринесе за засилване на партиите на племенна основа и с племенно мислене.

АЙСАФ/НАТО

В редица страни изборите се използват като средство за решаване на проблемите. Така ли ще бъде в Афганистан?

Друг парадокс в политиката на международната общност е, че от една страна тя издига лозунги за слагане край на царството на военните предводители и обвиняването им в нарушение на човешките права, а от друга, улеснява присъствието и преуспяването им. Тя осъзнава, че те продължават да имат влияние в племената си заради големите пари, с които разполагат и които им позволяват да "купуват гласове". През последните осем години международната общност нито веднъж не се опита да насърчи създаването на една здрава, не племенна и не религиозна опозиция на сегашното правителство. На практика, въпреки изявленията си срещу военните предводители и въоръжените бунтовници международната общност винаги се е консултирала с тях.

Ако приемем, че основното предизвикателство за афганистанското правителство и международната общност са войната и несигурността, възможно ли е предстоящите избори в Афганистан да се окажат подходящият начин да се преодолее проблемът?

За да намерим верния отговор на този въпрос, трябва да се върнем малко назад и да открием причините за войната, несигурността и кризата в Афганистан въобще.

До 1978 правителството в страната черпи легитимността си от три източника: трибализма, наследството и подкрепата на религиозните дейци. Превратът от 27 април 1978 г. отделя правителството от наследството и религиозната подкрепа. По-късно победата на муджахидините през 1992 г. връща принципа на религиозната подкрепа за правителството, но отрязва племенната подкрепа.

Последвалите племенни вражди и граждански войни се дължат на това. Конференцията в Бон и международните войски в Афганистан въобще не обърнаха внимание на изкореняването на тези причини и радикалното решаване на кризата.

Международните сили изтласкаха талибаните, но не успяха да разбият нито тях, нито техните съюзници. Това се дължи на две причини: първо, присъствието на силни фигури в афганистанското правителство, които са против унищожаването на талибаните, и второ, нежеланието на Пакистан (чиято могъща армия е архитектът и основният поддръжник на талибаните) да се раздели с това ефикасно оръжие.

Предстоящите избори в Афганистан не могат да сложат край на тази ситуация. Смятам, че талибаните ще се радват на подкрепа от Пакистан дотогава, докато международната общност не даде гаранции, че Афганистан оттегля териториалните си претенции към Пакистан срещу съгласието на тази страна талибаните да бъдат разбити. Именно затова афганистанското общество е загрижено от факта, че ако изборите не бъдат спечелени от пащуните, отново ще се върнем към гражданска война по подобие на тази от 90-те години.

Изборитге в Афганистан могат да бъдат средство за решаване на кризата, само ако бъде възобновен процесът на държавно изграждане.

Всичко, казано дотук, води до следните две заключения:

Първо, изборитге в Афганистан могат да бъдат средство за решаване на кризата, само ако бъде възобновен процесът на държавно изграждане. Международната общност трябва да покаже на практика, че не поощрява племенните процеси и подкрепя създаването на политическа опозиция в национален мащаб.

Второ, игнорирайки реалния териториален спор между Афганистан и Пакистан, международната общност не успя да реши основната част от кризата. Някои анализатори смятат, че международната общност трябва да гарантира сегашните граници на Пакистан, за го накара да се откаже от идеята да дестабилизира Афганистан чрез талибаните. Времето е важно, защото според някои експерти новата афганистанска стратегия на администрацията на Обама е в същност план за изтегляне на САЩ от Афганистан. А това е тревожно, защото може да предизвика завръщане на талибаните.

Ако след предстоящите избори Хамид Карзай остане на власт с подкрепата на САЩ, сегашната криза не само ще продължи, но и ще се изостри. Понастоящем Карзай (в качеството си на кандидат) използва всички средства и лостове на властта, които му дава постът държавен глава. Международната обмщност ще сгреши, ако приеме, че афганистанският народ приема изборите за прозрачни и ще бъде доволен от резултатите.

Изборите в Афганистан могат да се превърнат в демократичен процес и средство за гарантиране на сигурността и справедливостта. Но само ако Западът признае тези две заключения за основните причини за кризата и главните бариери пред стабилността и сигурността.

Споделета това:     DiggIt   MySpace   Facebook   Delicious   Permalink