ЕЗИК
Заради превода българската версия на "НАТО Преглед" излиза онлайн около две седмици след английското издание.
ЗА "НАТО ПРЕГЛЕД"
ИЗДАТЕЛСКА ПОЛИТИКА
АВТОРСКИ ПРАВА
РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ
 RSS
ИЗПРАТИ СТАТИЯТА НА ПРИЯТЕЛ
АБОНАМЕНТ ЗА "НАТО ПРЕГЛЕД"
  

Време е да се вземе решение: трудният избор пред НАТО

Чарлз Купчан от Съвета за външни отношения се спира на някои трудни решения, които НАТО трябва да вземе и които ще имат важно значение за неговото бъдеще

На срещата на върха по случай годишнината на НАТО вероятно ще преобладава темата за Афганистан. И с право. Способността на Алианса да разработи последователна стратегия, да разпредели тежестите сред членовете си и да получи подкрепа за мисията от държавите-членки има жизненоважно значение за възможността му да укрепи стабилността и сигурността в Афганистан - цел, която ще бъде лакмус за ефективността на Алианса.

Но независимо от усилията да се справи с това непосредствено предизвикателство, Алиансът трябва да започне задълбочен дебат по три отиващи отвъд хоризонта въпроса, които повече не могат да се отлагат - отношенията му с Русия, правилата за вземане на решения и глобалния обхват на неговите амбиции.

Държавите-членки на НАТО трябва да обсъдят и трите въпроса трезво и с реализъм.

По отношение на Русия НАТО трябва да избегне състезанието с нулев резултат и да изработи практично виждане за сътрудничеството чрез различни програми.

По отношение на вземането на решения НАТО трябва да осъзнае, че прилагането на консенсуса става все по-трудно с нарастващия брой членове и че е нужно да се приеме по-гъвкав подход към управлението.

Що се отнася до глобалните стремежи, НАТО трябва да ги задуши в зародиш, давайки си сметка, че усилията да се превърне в световен съюз на демократични държави ускоряват не обновлението му, а края му.

Каквито и да са предимствата на разширяването на НАТО - а те са много - то несъмнено се извърши за сметка на отношенията му с Русия. Разбира се, руснаците носят основната отговорност за западането на демокрацията през последните години и крайностите във външната политика, от които най-сериозната е в Грузия.

Но разпространеното сред руските лидери и население усещане, че разширяването на НАТО на изток нарушава сигурността и престижа на страната със сигурност не улеснява нещата. Съответно НАТО като че ли е готов да отложи ангажимента си да предложи членство на Грузия и Украйна, поет на срещата на върха миналата година в Букурещ. Но самата перспектива за присъединяване на Грузия и Украйна продължава да трови диалога на НАТО с Русия.

Изходът от това положение е да се намери формула, която да подтикне Москва да се включи в европейската сигурност и да стане деен участник, а не пасивен наблюдател на развитието на НАТО. От края на Студената война изминаха две десетилетия; крайно време е НАТО да направи сериозно усилие да въвлече Русия в следвоенното уреждане. Възможно е Москва да отклони предложението и да се отдалечи от Запада. На поне НАТО ще е направил всичко възможно да избегне подобен резултат.

По отношение на Русия НАТО трябва да избегне състезанието с нулев резултат

На този етап непосредствената цел не е да се намери точната формула, с която да се протегне ръка на Москва, а да започнат стратегически разговори, в които да стане ясно, че държавите от НАТО искрено желаят да включат трайно Русия в евроатлантическата общност. Тези разговори могат да започнат с проучване на възможностите да се използва по-добре Съветът НАТО-Русия. Натовските държави биха могли да се възползват от призива на Русия да се обмисли "нова архитектура на европейската сигурност". Този диалог трябва да се съпътства от конкретно стратегическо сътрудничество в области като противоракетната отбрана, достъпа до Афганистан и дипломацията с Иран.

Продължаващото разширяване повдига и въпроса за реформата на процеса на вземане на решения в Аиалнса, наброяващ вече 26 членове. При голям брой най-различни държави принципът на консенсуса може да парализира организацията. Променящият се стратегически пейзаж, в който оперира НАТО, също налага реформа, защото неговата сложност отслаби солидарността, на която се радваше НАТО по време на Студената война.

Острите разногласия по отношение на Афганистан, на спешната необходимост да се предложи членство на Грузия и на отношенията между НАТО и Русия не са случайни различия, които бързо ще изчезнат. Те са резултат от неизбежната разлика в интересите и възприятието на заплахите, която е част от адаптацията на НАТО след Студената война.

Основният въпрос пред Алианса е не дали може да преодолее тези различия, а дали може да ги приеме. Независимо дали ни харесва или не, НАТО става все по-тромав, а консенсусът - все по-трудно постижим.

Различните виждания на държавите-членки не вещаят разцепване на НАТО, но налагат организацията да приспособи към това процеса на вземане на решения. Държавите-членки едва ли ще се откажат от принципа на консенсуса по важните въпроси като мира и войната. Но по редица други въпроси е време Алиансът да намери по-гъвкав подход за вземане на решения. НАТО би могъл да предвиди и различни форми за отказване от участие, благодарение на които непреклонната позиция на някои страни няма да пречи на ефективните действия.

И накрая, разумно би било държавите-членки да обърнат внимание на призивите - идващи предимно отвъд океана - да се разшири обхватът на НАТО отвъд Европа и организацията да се превърне в световен съюз от демократични държави. Ако отношенията с Русия и реформата на процеса на вземане на решения изискват задълбочен дебат, то предложението за глобализиране на НАТО трябва веднага да се отхвърли.

НАТО е много зает с Афганистан и способността му да успее си остава спорна. Тази мисия толкова напряга ресурсите и единството в НАТО, че е трудно да си представим Алиансът да поеме нови мисии още по-далеч. НАТО трябва на всяка цена да изгради стратегическо партньорство със страни и регионални организации, желаещи да допринесат за общата кауза; помощта на външни за НАТО държави в Афганистан е повече от добре дошла. Но да се превръща Алиансът в институция, призвана да решава всякакви конфликти по света, е прекалено.

Шестдесетата годишнина на НАТО настъпва в момент на напрежение и предизвикателства за Алианса

На Балканите, в Кавказ и най-източната част на Европа, както и в Афганистан, НАТО има много недовършени дела. По-добре е да се съсредоточи върху довършването на тези задачи, вместо да се нагърбва с нови мисии в Кашмир или ивицата Газа. От друга страна, да се разширява членството със страни като Япония, Австралия и Израел ще засили споровете в организацията и ще я натовари с мисии, която тя едва ли ще може да изпълни.

Разбира се, НАТО може да играе важна роля извън Европа; той вече развива връзките си със средиземноморските страни. Но предпазливостта налага НАТО преди всичко да помага на другите да си помогнат сами - като предоставя помощ и обучение, служи като пример за институция или партнира с отделни държави в ограничени мисии, за да помогне да се изградят и други организации за сигурност по света, които да са също толкова успешни, колкото НАТО в Еропа.

Шестдесетата годишнина на НАТО настъпва в момент на напрежение и предизвикателства за Алианса. На фона на мисията в Афганистан би било разумно НАТО да укрепи постиженията си, като протегне ръка на Русия, адаптира процеса на вземане на решения към увеличения брой членове и признае границите на своя успех.

Заседание в Главната квартира на НАТО

Чарлз Купчан, преподавател по международни отношения в Университета в Джорджтаун и старши служител в Съвета за външни отношения

Споделета това:     DiggIt   MySpace   Facebook   Delicious   Permalink