ЕЗИК
Заради превода българската версия на "НАТО Преглед" излиза онлайн около две седмици след английското издание.
ЗА "НАТО ПРЕГЛЕД"
ИЗДАТЕЛСКА ПОЛИТИКА
АВТОРСКИ ПРАВА
РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ
 RSS
ИЗПРАТИ СТАТИЯТА НА ПРИЯТЕЛ
АБОНАМЕНТ ЗА "НАТО ПРЕГЛЕД"
  

НАТО навършва 60 години - пътят напред

Дори да станеш на 60 години може да бъде предизвикателство. Но повечето предстоят.

В момента на шестдесетата си годишнина НАТО е по-търсен и по-зает от когато и да било.

Алиансът поддържа мира в Косово, изпълнява стабилизиращи и бойни задачи в Афганистан, осъществява морска антитерористична операция в Средиземно море, подпомага реформата на отбраната в Босна и Херцеговина, подготвя иракските сили за сигурност и оказва поддръжка на Африканския съюз.

НАТО е в центъра на широка мрежа от партньорства със страни от целия свят и развива все по-тясно сътрудничество с главните граждански организации. Процесът на разширяване на Алианса продължава да бъде мощен стимул за страните кандидатки да подредят собствения си дом.

С една дума 60-годишният Алианс се превърна в толкова необходим елемент от международната среда на сигурност, че е трудно да си представим, че би могло да бъде другояче. А е могло. Първоначалният срок на действие на подписания през 1949 г. Вашингтонски договор е за скромните 20 години, през които, според тогавашните предвиждания, следвоенното възстановяване на Западна Европа е трябвало да приключи и трансатлантическият отбранителен съюз да се превърне в отживелица.

Малцина от свидетелите на раждането на НАТО са дръзвали да се надяват, че този Алианс не само ще надживее Студената война, причина за неговото създаване, но и ще се развива в съвършено различна среда на сигурност.

Не е трудно да се отгатне причината, поради която от временен проект НАТО се превръща в трайна институция. Просто логиката на трансатлантическото сътрудничество в областта на сигурността е неподвластна на времето. И днес, както и преди 60 години, Европа и Северна Америка се нуждаят от съвместно решаване на проблемите на сигурността.

И от трансатлантическа институционална рамка за политически консултации, съвместни решения и общи действия. Такава рамка може да предостави единствен НАТО.

С навлизането в седемдесетото си десетилетие НАТО трябва да преодолее редица предизвикателства, по-трудни и по-сложни от всички досега.

На срещата си в Страсбург, Франция, и Кел, Германия, на 3 и 4 април, където ще отбележат 60-та годишнина на НАТО, държавните и правителствените ръководители на нашите страни несъмнено ще подчертаят историческите постижения на Алианса. Мястото на събитието свидетелства за успешната роля на НАТО за следвоенното помирение в Европа.

Но макар че постиженията вдъхват доверие в бъдещето, те не бива да изместват новото мислене и новата политика. С навлизането в седемдесетото си десетилетие НАТО трябва да преодолее редица предизвикателства, по-трудни и по-сложни от всичко, с което се е сблъсквал досега. Срещата в Страсбург/Кел не може да се задоволи със самопохвали. Напротив, тя дава отлична възможност НАТО да направи крачка напред в своето развитие.

Има три големи предизвикателства.

Първото е Афганистан. За да успее нашата мисия в страната, ние трябва по-добре да нагодим към нашите амбиции средствата, които смятаме да предоставим. Искрено се надявам, че съюзническите държави ще съумеят да засилят участието си. Ние постигнахме значителни успехи в подготовката и екипирането на афганистанската национална армия и трябва да ги използваме. Способността на афганистанската полиция да гарантира сигурността и стабилността е от съществено значение.

Но ние - и цялата международна общност - можем да направим много повече в гражданското измерение - да помогнем на афганистанците да изградят функциониращи институции, да се преборят с престъпността и корупцията и по-добре да овладеят проблема с наркотиците. Трябва на всяка цена да избегнем риска отделните държави тесногръдо да решат, че ролята им се ограничава само в една географска област или сфера на действие. Изключително важно е всички ние да имаме представа за цялостната картина и да продължим участието си в Афганистан като общо, трансатлантическо начинание.

Тази цялостна картина се простира далеч извън Афганистан. Тя включва целия регион и особено Пакистан, където трябва да се ангажираме по-сериозно. Освен това военните и цивилните ни институции трябва да си сътрудничат по-тясно и по-ефикасно. С други думи, ние трябва в още по-голяма степен да инструментализираме един наистина всеобхватен подход, и то не само по отношение на Афганистан, а и при други спешни транснационални проблеми. Съвместната декларация ООН-НАТО, която ние с генералния секретар на ООН Бан Ки Мун подписахме през септември миналата година, ще ни помогнем да напреднем в тази посока.

Второто голямо предизвикателство са отношенията ни с Русия. Конфликтът в Грузия през август миналата година получи най-различни тълкувания. Той повдигна и сериозни въпроси за желанието на Русия да поддържа положителни отношения не само със съседните й страни, но и с нашия Алианс.

Очевидно е, че ние няма да позволим на Русия да осуети разширяването на НАТО. Този процес играе важна роля за постигане на целта ни да укрепим Европа като единно и демократично пространство на сигурност и затова не подлежи на договорки. Но отношенията НАТО-Русия са твърде ценни, за да позволим да забуксуват заради доводите по разширяването, противоракетната отбрана или Косово.

Необходима ни е позитивна програма, която да отрази голямото значение на Русия и НАТО за европейската и глобалната сигурност. Афганистан е важна сфера, където очевидно имаме общи интереси и шансът да ги защитим ще се увеличи, ако си взаимодействаме. Но има и други области като борбата с тероризма и пиратството и необходимостта да се спре разпространението на оръжия за масово унищожение. Време е да се даде нов тласък на нашите отношения и предстоящата среща на върха на НАТО е отлична възможност съюзническите държави да изразят волята си в този смисъл.

Третото предизвикателство са новите заплахи. През последните няколко години видяхме, че кибератаки или прекъсването на доставките на енергия могат да дестабилизират една държава без нито един изстрел. Свидетели сме и на възраждане на пиратството, което сериозно заплашва сигурността, както и на първите "тежки" последици за сигурността от промените в климата, а именно в Далечния север. Същевременно ядрената програма на Иран доказва колко спешен проблем е разпространението на оръжия за масово унищожение.

Ние трябва по-точно да определим ролята на НАТО в борбата с тези предизвикателства. НАТО не може да даде отговор на всичко, но това не бива да служи за оправдание на бездействието. Трябва максимално да използваме уникалното предимство на организацията, а именно това, че тя е форум за трансатлантически политически диалог и инструмент за превръщане на трансатлантическите политически решения в конкретни действия. Защото заплахите няма да ни чакат да се подготвим за тях.

Новата Стратегическа концепция трябва да съчетае основната мисия на Алианса, колективната отбрана, с различните изисквания на операциите извън зоната.

Срещата в Страсбург/Кел е възможност съюзническите държави да докажат, че могат да проявят политическа воля, въображение и солидарност, за да реагират на тези предизвикателства. Нещо повече. С новата американска администрация и предстоящото завръщане на Франция в интегрираната военна структура на НАТО това е идеалният момент да се предложи актуализирана Стратегическа концепция на Алианса.

Основана на "Декларацията за сигурността на Алианса", която се очаква да бъде приета на срещата, новата Стратегическа концепция трябва да съчетае основната мисия на НАТО в областта на колективната отбрана с многобройните изисквания, свързани с операциите извън зоната. Тя трябва да подчертае ролята на НАТО като уникална общност на споделени ценности и интереси и да избегне изкушението да се привилегироват регионални или национални планове за сметка на общата ни цел и стремежи. В нея трябва да се подчертае твърдата воля на НАТО да се включи редом с ООН, Европейския съюз и други международни партньорски организации във всеобхватния подход за борба с предизвикателствата за сигурността на нашето време.

Тези предизвикателства са съвършено различни от проблемите, довели до създаването на НАТО преди 60 години. Но докато има здрави трансатлантически отношения и докато те почиват на солидна институционална основа като НАТО, ние ще можем да влияем върху събитията, а не да бъдем техни жертви. Срещата по време на шестдесетата годишнина на НАТО е отлична възможност да се потвърди тази неподвластна на времето логика.

Споделета това:     DiggIt   MySpace   Facebook   Delicious   Permalink