ЕЗИК
Заради превода българската версия на "НАТО Преглед" излиза онлайн около две седмици след английското издание.
ЗА "НАТО ПРЕГЛЕД"
ИЗДАТЕЛСКА ПОЛИТИКА
АВТОРСКИ ПРАВА
РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ
 RSS
ИЗПРАТИ СТАТИЯТА НА ПРИЯТЕЛ
АБОНАМЕНТ ЗА "НАТО ПРЕГЛЕД"
  

Генерален секретар на НАТО: промяна в дължностната характеристика?

Постът на лидера на Алианса е неузнаваем спрямо първите години. Райън Хендриксън обяснява как и защо се е променил.

В момента, когато НАТО навършва 60 години, първият му генерален секретар лорд Хастингс Исмей сигурно щеше да се изуми, ако можеше да види колко се е променила ролята на генералния секретар.

От чисто изпълнителските функции навремето и организирането на консултациите в Алианса днес ролята на генералния секретар еволюира към много по-широки отговорности в определянето на оперативната и стратегическата роля на НАТО по света.

При създаването си през 1949 г. НАТО няма генерален секретар. В началото на Корейската война съюзниците създават поста Върховен командващ на съюзните сили в Европа (SACEUR), за да засилят военната интеграция в Алианса. Първият SACEUR, американският генерал Дуайт Айзенхауър създава нов престиж и уважение към НАТО. Но скоро става ясно, че този пост не е достатъчен за организиране на политическия диалог и сътрудничеството между съюзниците.

И така през 1952 г., третата година от раждането на НАТО, се създава кабинетът на генералния секретар. Ролята на генералния секретар е да помага на съюзниците да постигнат консенсус. Той няма глас в Северноатлантическия съвет (САС) и в много отношения служи на съюзниците, като се опитва да организира сътрудничеството и успешните консултации. По това време правомощията на кабинета му са доста ограничени. През първите си години като генерален секретар лорд Исмей е държан на заден план, не му се разрешава да говори без съгласието на съюзниците и до 1955 г. дори не ръководи заседанията на САС.

Оттогава досега политическият лидер на Алианса се превърна във важен и на моменти централен фактор за вземане на решения. С приспособяването на Алианса към новите условия в областта на сигурността той допринася за развитието на Алианса и дефинирането на важни стратегически насоки.

Макар че повечето служители в Главната квартира на НАТО разбират значението на този пост, в коментарите и анализите от миналото се споменава твърде малко за ролята на единадесетте генерални секретари. Можем само да съжаляваме за това, защото политическите лидери на НАТО могат да упражняват и действително са упражнявали сериозно влияние.

Например сред бившите генерални секретари лорд Питър Карингтън не се радва на никакво внимание и интерес от историците по време на ръководството на НАТО през периода 1984-1988 г. Самият той описва в мемоарите си чувството на неудовлетворение, което изпитва на поста си в НАТО, дължащо се на липсата на реална власт и авторитет на генералния секретар - положение, което Исмей и другите му предшественици също добре познават.

И все пак, след избора на лорд Карингтън за генерален секретар бившият заместник-генерален секретар на НАТО Робин Биърд заявява, че той внася със себе си "чест и уважение" в Алианса. Бившият американски посланик към организацията Дейвид Абшайър твърди, че Карингтън ръководи Алианса, използвайки дипломатическите си умения, доброто си настроение и изящните отношения с всички видни личности, с които се среща в Алианса. Тези умения изиграват важна роля за постигането на консенсус между съюзниците в някои много трудни за НАТО моменти.

Деветият генерален секретар на НАТО Хавиер Солана също демонстрира влиянието, което може да упражни генералният секретар. Той остави особено ценно наследство като политически лидер на Алианса.

Тихата дипломация на Солана и умението му да си служи с езика изиграват важна роля по време на дебата в Брюксел за реакцията на насилието и агресията на Балканите.

Авторът Роналд Асмус пише, че на срещата на върха в Мадрид през 1997 г., когато в дебата за разширяването на НАТО започва спор, представителите на държавите-членки се обръщат към Солана с молба да намери изход от политическия спор. След консултации с отделните държави Солана успява да намери компромис, довел до поканата за членство към Чешката република, Унгария и Полша.

Тихата дипломация на Солана и умението му да си служи с езика изиграват важна роля по време на дебата в Брюксел за реакцията на насилието и агресията на Балканите. Именно той открива, че съществува "достатъчно правно основание" за всички държави-членки да се използва сила на Балканите, благодарение на което се осъществява операция "Съюзна сила" през 1999 г.

В началото на военните действие през 1999 г. Солана отново играе важна роля - той съветва върховния командващ за Европа Уесли Кларк за военните цели, чието бомбардиране съюзниците биха подкрепили. Той допринася и за възможно най-бързото напредване на операцията, поддържайки консенсуса на 19-те държави-членки по отношения на бойните действия.

Разбира се, сред най-влиятелните генерални секретари Манфред Вьорнер заслужава особено внимание. Вьорнер, първият и единственият генерален секретар от Германия, внесе в НАТО цял набор специални умения, които до голяма степен предопределиха това, което Алиансът умее да върши днес.

Преди всичко Вьорнер имаше невероятната дарба да вписва всеки проблем в широката рамка на стратегическите интереси на Алианса. Умението му да мисли стратегически допринесе за приемането на новата Стратегическа концепция на НАТО на срещата в Рим през 1991 г. Тя подготви НАТО за осъществяване на операции за опазване на мира и регулиране на кризи и до голяма степен дефинира ролята, която НАТО играе днес в света.

Освен това Вьорнер много по-рано от редица други разбра предимствата на политиката на протегнатата ръка към Съветския съюз и по-късно към новите демокрации от Източна Европа с цел те да бъдат интегрирани в демократична Европа. По своя собствена инициатива той използва влиянието си на този пост, за да укрепи новите отношения с Източна Европа, с което положи основите на големите вълни на разширяване, конкретизирани на срещите в Мадрид, Прага и Букурещ. Неговата далновидност допринесе за подготвяне на политическите условия за отварянето на НАТО на изток и по-късно за приноса на организацията в модернизирането и демократизацията на повечето от бившите комунистически армии.

Влиянието на Вьорнер се усеща и в Северноатлантическия съвет до такава степен, че мнозина от съвременниците му мислят, че ако той не подкрепи дадена политика, няма да бъде постигнат консенсус. Неофициалният му авторитет се дължи на широките дипломатически контакти в съюзническите държави, на владеенето на конкретните въпроси и на силната му личност.

Документите свидетелстват, че присъствието му на това заседание в Брюксел, където отива от болничното си легло в Аахен, Германия, изиграва ключова роля за консенсуса по отношение на военните действия.

Един от най-запомнящите се случаи в Северноатлантическия съвет е участието му във въжно заседание през април 1994 г. По това време той вече е болен от рак, който ще го отнесе през август същата година. Видимо отслабнал, подпомаган от лекар, на системи, чиито тръби се виждат под ризата, Вьорнер лобира сред представителите на държавите-членки за военна реакция на нападенията на цивилното население в Босна. Документите свидетелстват, че присъствието му на това заседание в Брюксел, където отива от болничното си легло в Аахен, Германия, изиграва ключова роля за консенсуса по отношение на военните действия.

Управлявайки НАТО в един нов климат за сигурността, когато Алиансът пое нови задачи в борбата с тероризма в Афганистан и ръководи мироопазващи и хуманитарни мисии в Косово, Судан и Пакистан, Яп де Хооп Схефер също остави свое собствено наследство като политически лидер на Алианса.

Подобно на Вьорнер, Де Хооп Схефер тласна НАТО далеч отвъд границата, която се смяташе за възможна преди избора му за генерален секретар. В усилията си да изгради нови партньорства в борбата с тероризма той изпрати посланието на НАТО по целия свят и лично отиде в Азия, Близкия изток и Австралия, нещо, което не бе правено дотогава.

От първия ден на своя мандат като генерален секретар до 2009 г. Де Хооп Схефер направи всичко възможно, за да увеличи шансовете за успех на НАТО в Афганистан.

Подобно на своя предшественик лорд Робъртсън, който повтаряше като мантра "способности, способности, способности", Де Хооп Схефер често настояваше за по-голямо финансово участие за финансиране на отбраната в Алианса. Целта му, подобно на Робъртсън, е НАТО да може бързо да реагира на нови кризи и непосредствени проблеми за сигурността. Той продължи да настоява за тези инвестиции, които според почти всички военни анализатори са в интерес на НАТО.

Но най-големият приоритет за Де Хооп Схефер бе участието на НАТО в Афганистан. От първия ден на своя мандат като генерален секретар до 2009 г. той направи всичко възможно, за да увеличи шансовете за успех в тази страна. Той често призоваваше за увеличаване на ресурсите в цивилната и военната област, за да се укрепи мирът и демокрацията в Афганистан. Макар че НАТО трябва да реши редица проблеми в Афганистан, които Де Хооп Схефер отлично познава, усилията на генералния секретар да гарантира успеха на мисията ще останат като един от най-важните елементи от неговото наследство.

Алиансът навлиза в нова епоха с нов ръководител. Личността на този пост може сериозно да повлияе на способността на НАТО да действа, да се развива и да реагира на новите обстоятелства. Тенденцията, от лорд Исмей до Де Хооп Схефер, е постът да придобива все по-голяма тежест.

Силната личност на Манфред Вьорнер (горе) беляза неговия мандат.

Умението да преговаряш е едно от основните качества, необходими на генералния секретар, както доказа Хавиер Солана.

Споделета това:     DiggIt   MySpace   Facebook   Delicious   Permalink