ЕЗИК
Заради превода българската версия на "НАТО Преглед" излиза онлайн около две седмици след английското издание.
ЗА "НАТО ПРЕГЛЕД"
ИЗДАТЕЛСКА ПОЛИТИКА
АВТОРСКИ ПРАВА
РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ
 RSS
ИЗПРАТИ СТАТИЯТА НА ПРИЯТЕЛ
АБОНАМЕНТ ЗА "НАТО ПРЕГЛЕД"
  

Да останеш във форма на 60 години

Даниел Корски, старши служител в Европейския съвет за външни отношения, описва предизвикателствата пред 60-годишния Алианс и начина да се реагира на тях.

В името на напредъка НАТО трябва да протегне ръка на другите

В периода след Студената война НАТО свърши много повече, отколкото можехме да си представим, когато падна Берлинската стена и изчезна видимата причина за неговото съществуване. Сред постиженията са разширяването на Алианса и операциите в Босна и Косово.

Но докато лидерите на страните от НАТО се готвят за срещата в Страсбург/Кел - която ще бъде първата среща на върха на НАТО за президента Обама и ще отбележи пълното завръщане на Франция в постоянните военни структури и в механизмите за планиране на отбраната на Алианса - сериозните предизвикателства остават. Сред тях са разширяването на НАТО, операцията в Афганистан и превръщането на НАТО в по-лека и гъвкава организация. А зад всичко това се крие големият въпрос - каква да бъде ролята на НАТО през XXI век?

Днес някои държави-членки настояват за завръщане към статичната отбранителна позиция, насочена предимно към традиционните териториални заплахи; други предпочитат усилията да се съсредоточат в операциите с експедиционен характер като тази на АЙСАФ (Международните сили за сигурност) в Афганистан. Това вероятно ще бъде най-голямата стратегическа дилема пред НАТО. Правилният избор очевидно е да се осъзнае, че двете мисии взаимно се допълват, и да се продължи с трансформацията на съюзническите армии, договорена от страх, че занапред за организацията може да се окаже още по-трудно да събере необходимите въоръжени сили.

Но няма да е лесно да бъдат убедени държавите-членки да поемат ангажимента "и/и".

В тази светлина мисията в Афганистан може да се окаже най-малко спорната. Всички са съгласни, че тя трябва да продължи. Малцина вярват, че тя вече е успяла. И всички знаят, че президентът Обама ще поиска значително увеличение на европейското участие. Въпросът е как да стане това. Ако европейците не могат да придадат повече войски, те трябва да подготвят по-добре сегашните за основната им задача - изграждането на афганистанската армия.

По-проблематични ще бъдат отношенията на НАТО с Грузия и Украйна. Русия ясно показа, че е против разширяването към тях.

За тази цел на предстоящата среща на върха може да бъде обявено създаването на постоянен Военен консултативен корпус на НАТО. Той няма да реши всичките проблеми на АЙСАФ, но ще увеличи капацитета им и ще засили европейското участие. Освен това, когато администрацията на Обама постепенно поеме всички операции на НАТО в южната и източната част на Афганистан, той ще бъде гаранция, че съюзниците на САЩ няма да се оттеглят и така Съединените щати ще продължат да гледат на НАТО като на полезен инструмент.

По-проблематични са отношенията с Грузия и Украйна. Русия ясно показа, че е против разширяването към тях. Уместно е обаче да се подаде ръка на Грузия и Украйна. Макар че Европа трябва да възстанови баланса в отношенията си с Русия, да се позволи на Москва да налага вето върху решенията на НАТО едва ли ще насърчи Кремъл да се държи по-добре. Макар че администрацията на Обама, убеден съм, ще внимава да не създаде конфликт на срещата през 2009 г., тя едва ли ще пожелае да променя политиката на "отворената врата" на НАТО.

Важното е да се уверим, че двете комисии, създадени от НАТО, за да помогнат на Украйна и Грузия да реформират отбранителните си структури, все още значат нещо. Опитът на Балканите показва, че наблюдението на деликатните в политическо отношение реформи в отбраната е по-трудно от техническата помощ или координацията на помощта от държавите-членки за реформите.

Този път трябва да се действа по различен начин, за да може предложението на НАТО да има смисъл за Тбилиси и Киев (и за Москва).

Нужно е персоналът на НАТО в тези страни да бъде подсилен, за да работи по процесите на реформа, в Киев и Тбилиси да се изпратят висши граждански представители и държавите-членки да се договорят по сериозен пакет реформи.

Не става дума само за повече войски: въпросът е как да се използват пълноценно.

След това НАТО трябва да намери начин да успокои страните, които се чувстват застрашени от Русия - Полша, Естония и Литва.

За целта Алиансът би могъл да създаде невоенна сткруктура в региона - например изследователски институт или център за подготовка. Това ще създаде в новите членки усещането, че съюзниците влизат в трудното им положение, без да се провокира Москва. Центърът за киберзащита в Естония е добра първа стъпка.

Освен това западните лидери би трябвало да възложат на Съюзното командване в Брунсум - едно от военните командвания на НАТО - мисия за наблюдение на военното развитие в Северна Европа.

По време на Студената война всяко от командванията на НАТО отговаряше за даден регион. С едно обаждане държавите-членки можеха да им поискат сводка за развитието във военната област, например за движението на съветския флот. С промяната във военните задачи те бяха реорганизирани по функционален принцип. Сега командването в Брунсум е част от командната верига на АЙСАФ и счита тази мисия за висш свой приоритет. Но предвид поведението на Русия е разумно да се възложи на командването да държи под око развитието в европейския север.

Когато е обявил създаването на НАТО преди шестдесет години, американският президент Труман едва ли е могъл да си представи света, в който живеем днес

На Съюзното командване в Неапол също трябва да се възложи да наблюдава южния фланг на Европа, за да не изглежда позицията на НАТО твърде антируска. Може да се обмислят и ограничени военни учения в рамките на отбранителен сценарий по член 5.

Когато е обявил създаването на НАТО преди шестдесет години, американският президент Труман едва ли е могъл да си представи света, в който живеем днес. Днес силата на НАТО се дължи не само на укрепването на способностите и на разширяването на членството, но и на засилването на връзките на НАТО с ЕС. Опитът на Балканите и в Афганистан показа, че военните способности не са достатъчни, за да гарантират успеха. Необходима е и сложна комбинация от политически средства и инструменти за развитие. Те могат да се набавят единствено чрез взаимодействие между НАТО и ЕС. Затова двете организации трябва да преминат от процедурните въпроси към същината на проблемите и да намерят нов modus operandi още на срещата в Страсбург/Кел.

Разстоянието не бива да е препятствие за добрите отношения - в Европа, Африка и навсякъде другаде.

Докато кипърският конфликт не бъде решен, би било по-добре да се избягват мащабните инициативи, на които Турция може да наложи вето.

Но би било възможно да се създаде работна база за сближаване между ЕС и НАТО. Една от идеите е ЕС да поеме възстановяването в големите градове в Афганистан, НАТО да гарантира сигурността в тях, а американската армия да оперира в провинцииите.

Първата крачка би бил един план за сигурност и развитие на Кабул, друга възможност е сили на Европейската жандармерия - под егидата на НАТО или ЕС - да помогнат в изграждането на афганистанската полиция.

Двете организации трябва да обмислят и други сфери на сътрудничество, включително поддръжка на място за мисията на ЕВПОЛ (Полицейската мисия на Европейския съюз), съвместни учения и подготовка за разгръщане на участниците в ПВЕ (провинциалните възстановителни екипи) и съвместни цивилно-военни учения. Нещо повече, може да бъде създадена школа на НАТО/ЕС за постконфликтни задачи, в която всяка от двете организации ще изложи опита си в полза на мисиите, в които и двете участват. Има ли по-подходящо място от срещата в Страсбург и Кел да се предложи подобна идея?

Извън сегашните мисии и отношенията с ЕС, пред НАТО могат да възникнат две дългосрочни предизвикателства. Първото е потенциалната му роля в уреждането на израело-палестинския конфлкт, включително задачите по поддържане на мира и помощта в изграждането на палестинските структури за сигурност. Второто е свързано с Африка. Смятам, че въпреки молбата на Африканския съюз за засилване на неговия капацитет, отправена към НАТО, направеното дотук не е достатъчно ефективно.

Мандатът на Генералния секретар на НАТО изтича тази година. Много важно е наследникът му да вдъхва същия респект.

Новата администрация на Обама би могла да помогне на НАТО да обмисли взаимодействие с Африком и АС. Биха могли да се проучат и възможностите за създаване на нова "хибридна структура" АС/НАТО, евентуално с участието на ООН и ЕС, която да има постоянно присъствие в Африка и да се превърне в дългосрочен партньор в гарантирането на сигурността и предотвратяването на конфликтите.

Необходими са и реформи за подобряване на сегашните и бъдещите операции, включително адаптиране на командните структури на НАТО, за да се даде повече власт на командващите и да се засили интеграцията на театъра на операциите с партньори като ООН.

Би трябвало да се обмислят и промени в начина на финансиране на мисиите на НАТО, може би от специален съвместно финансиран бюджет за операциите.

Стои въпросът и с ръководството. Мандатът на Генералния секретар на НАТО изтича тази година и е изключително важно наследникът му на този пост да вдъхва същия респект.

Ако администрацията на Обама помогне на НАТО да се възползва от твърдата проатлантическа позиция на френския президент и да намери точния баланс между отбрана и мощ, Алиансът ще запази значението си за европейската общественост и ще бъде приет от всичките са държави-членки като военен оператор, покриващ целия спектър.

И това би бил най-хубавият подарък за 60-ия рожден ден на НАТО.

Споделета това:     DiggIt   MySpace   Facebook   Delicious   Permalink