ЕЗИК
Заради превода българската версия на "НАТО Преглед" излиза онлайн около две седмици след английското издание.
ЗА "НАТО ПРЕГЛЕД"
ИЗДАТЕЛСКА ПОЛИТИКА
АВТОРСКИ ПРАВА
РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ
 RSS
ИЗПРАТИ СТАТИЯТА НА ПРИЯТЕЛ
АБОНАМЕНТ ЗА "НАТО ПРЕГЛЕД"
  

Интервю с министъра на външните работи на Норвегия Йонас Гар Стьоре

Интервю с норвежкия външен министър Йонас Гар Стьоре

Get the Flash Player to see this player.

Норвежкият външен министър Йонас Гар Стьоре от много време насам разказва в Артика и не само там какво се случва в този регион.

В това интервю той обяснява защо смята, че Далечният север заслужава повече внимание и как да се обединят страните, за да решат възникващите там проблеми.

Видео дължина: 16:32 мн

 Subtitles: On / Off

Йонас Гар Стьоре е министър на външните работи на Норвегия.

Той е един от най-пламенните защитници на тезата, че еволюцията в Далечния север заслужава повече внимание.

Господин министър, степента на осведоменост за това, което става в Арктика и Далечния север, се променя непрекъснато.

Това затруднява ли определянето на политиката?

Не, напротив. По-добрата осведоменост засилва възможностите да се разработи политика.

Разбира се, има и известна степен на сложност, защото колкото по-добре сте осведомени, толкова по-ясно виждате сложният характер

на предизвикателствата и възможностите в Севера, като се започне от промените в климата и се стигне до новите морски пътища, енергията и правните въпроси.

Но като цяло от името на всички политици трябва да приветстваме увеличаването на осведомеността, конференции

като тази, където се засилва колективната осведоменост и се разкриват перспестиви в цивилно и военно отношение.

Всичко това трябва да се приветства и то е отразено във важни политически решениа в Русия,

Европейския съюз, Норвегия разбира се, ние от няколко години се занимаваме с това, в САЩ.,

по отношение на стратегията за Арктика и смятам, че бе крайно време това да стане, това трябва да се приветства.

Ритъмът на промените в региона е много бърз в редица сфери като физиката с топенето на ледовете,

икономиката с варирането на цената на петрола и екологията с измененията в миграционните навици на рибите.

Уверен ли сте, че можем да следваме този бърз ритъм на промените?

Това е много важен въпрос. Мисля, че когато се съчетаят морски пътища,

ресурси, хора и недостиг на реисурси от друга страна, налице са данни за конфликт.

Но има елементи и за напредък. Голямото предизвикателство за нас е да запазим

сегашния статут на Далечния север, а именно липсата на напрежение.

Да остане напрежението ниско заради всичко, което искаме да постигнем.

И това, което важи както за Норвегия и Русия, така и за САЩ и Канада и други,

е, че в момента това е една продуктивна зона на сътрудничество, където няма противопоставяне и имаме правна рамка,

международноправните норми, Конвенцията по морско право

за правата и задълженията на крайбрежните държави, по която се уреждат споровете.

И според мен трябва да поставим акцента върху уреждането на различията и споровете без противопоставяне.

И това може да стане, защото всички ще загубим, ако не стане.

Днес тук се спомена, че може да има здрава и нездрава конкуренция.

Какво правим, за да гарантираме конкуренцията да остане здрава?

Мисля, че както винаги, ... когато държави, фирми, частният сектор, предприемат изследователски поход

в името на прогреса, са необходими правила и закони

И след това, което стана в световната икономика, знаем,

че ако я оставим да загуби, да се изплъзне от контрол, попадаме в драматична ситуация.

Затова според мен приоритет за правителствата е да изхождат от Конвенцията по морско право,

която дава редица насоки как да се уреждат разногласията,

как да се формулират правилата и правните норми.

И после да се обърнем към органите, които очертават морските пътища, приемат процедурите за издирване и спасяване по море,

процедурите за риболов в международни води и пр.

И да го правим предварително, а не след събитията.

Мисля, че политиците и правителствата разполагат с инструменти.

Имаме възможности и точно сега е моментът да се набере колективна динамика за действие.

И да се използват тези възможности.

Смятате ли, че Далечният север е глобален проблем?

Добър въпрос. Арктическият съвет включва държавите, граничещи със Северния ледовит океан, плюс Финландия, Швеция и Исландия.

Но проблемите в Арктика са глобални, както казахте. И това е впечатляващото в тях.

Тук в НАТО говорим за неделимост на сигурността.

Това е до голяма степен географско понятие, всички сме в един кюп по отношение на сигурността.

Но смятам, че сега осъзнаваме неделимостта на сигурността и от тематична гледна точка.

Глобалното затопляне илюстрира нашата взаимообвързаност, независимо къде по света се намираме.

Затова трябва да открием органите, които приемат съответните правила,

където се разработва политиката, оформят се и се вземат решенията. Те са най-различни..

Трябва да приемем, че няма само един глобален орган по арктическите въпроси, където всички заедно да приемем правилата.

Трябва да се обърнем към Международната морска организация по транспортните въпроси например, или към органите на ООН.

Арктическият съвет, обединяващ най-засегнатите страни, е много важен

за одобрение на тези процедури. След това предстои конкретната работа в тези органи.

Фактът, че Европейският съюз сега приема стратегия за Арктика е много положителен,

защото голяма част от решенията на ЕС са релевантни за Арктика.

Същото важи и за САЩ, Канада, Русия, разбира се.

Има ли орасност някои от проблемите да се дължат просто на погрешно възприятие на въпросите, свързани с Далечния север,

защото четири от арктическите държави са членки на НАТО, а петата е Русия?

Мисля, че се смесват представи и действителност. Във всичките си изказвания се опитвам да подчертая,

че според остарялото мислене от епохата на Студената война Арктика наистина е в центъра на конфликта,

където се срещат Изтокът и Западът. Най-вече по нашата граница с Русия.

Сега е необходимо да разберем, че живеем в различни времена ,

когато повечето рискове не могат да се упрвляват само отт една държава, или само от военните.

Това са предизвикателства, които имат цивилни и военни аспекти и изискват участието на няколко държави и според гледната точка на Норвегия

Русия е част от решението на повечето от тях, а не част от проблема.

Същевременно да не си правим илюзии. Съседна Русия разполага със сериозни военни способности,

засилва военната си дейност в региона и именно затова се нуждааем от НАТО.

Но според мен трябва да прескочим тези мисловни прекроявания на картата и да осъзнаем,

че за региона настъпват наистина нови времена.

и да разширим процедурите за сътрудничеднмо с Русия.

Именно затова Норвегия се отнася мното скептично към идеята, че когато имаме разногласие с Русия,

трябва да я наказваме, като намаляваме диалога и контактите.

Съветът НАТО-Русия е форум за изглаждане на разногласията, където стигаме до общи позиции,

и само ще си навредим, ако закрием тези канали.

Това е предизвикателство за нас и за самата Русия.

Трябва да се надяваме Русия да се държи като конструктивен съвременен партньор и да приветстваме това.

Арктика наистина е тест и по време на този семинар се каза,

че тя е тест за нашата способност да провеждаме модерна политика, приспособена към днешните предизвикателства.

Какво е според вас равнището на сътрудничеството с Русия?

За Норветия мога да сажа, че виваги сме имали коректни двустранни отношения с Русия.

Норвегия от хиляда години живее в мир с Русия. Не бива да забравяме това.

Отделните съседни на Русия държави в НАТО имат различна история на отношенията си с нея.

В НАТО аз разказвам за моя опит, опита на моята страна, мирен опит.

Преживяхме мното трудни години през Студената война, но същевременно

запазихме коректните съседски отнощения.

Заедно регулирахме рибните запаси в Баренцово море,

риба треска, която си деляхме наполовина по принципа на квотите и управление на ресурсите.

Днес управляваме границата. През 1990 т. 3000 души преминаваха тази граница.

Миналата година бяпа 105 000.

Интеграцията продължава и мисля че с този свой опит

Норветия може мното да допринесе за отношенията на НАТО с Русия.

Трябва да се създадат повече канали за комуникация между НАТО,

ЕС, Запада и Русия.

Мисля, че това е пътят, да продължи интеграцията,

но не интеграция без взаимни очаквания към поведението и без акцент върпу политиката.

Според мен сме стигнали доста далеч, но може още мното да се направи.

Създадохме... През 1993 г. по инициатива на Норветия бе създадена Корпорацията за Баренцово море,

обединяваща крайбрежните държави, които си сътрудничат на правителствено равнище,

но и на равнище местни власти на най-северните им части.

За първи път те бяха включени в международното сътрудничество.

Мното новаторски и резултатен начин да бъде привлечена за участие и Русия.

Смятате ли, че науката трябва да заема специално място в това сътрудничество?

Напълно. За Норвегия, която като крайбрежна държава трябва да гарантира многопластово

управление на ресурсите, науката има ключово значение.

Така че като определяме по какъв начин ще търсим енергийни източници, да се запитаме знаем ли,

имаме ли представа за сигурността, когато навлезем в непознати води?

Норвегия постепенно се е разпростряла на север, от южната част

на Северно море до Баренцово море.

Намираме се в регион, за който много неща не знаем..

IКогато питате експерти по океанология и промените в климата,

мисля, че те дават твърде прадоподобен отговор, когато азват, че мното неща не знаем.

Трябва да инвестираме в тези знания.

Ще дам пример от Норвегия -

В Свалбард, където преди бе развита редимно минната промиишленост, днес има малко миньорство,

много повече туризъм и сериозна научноизследователска дейност.

Оформя се като европейски и глобален изследователски център

с уникална инфраструктура за наблюдение на промените в климата,

и всякаъв вид наблюдение и в друти сфери.

Това е много вълнуващо предизвикателство.

Тече Международната полярна година, годината на полярните изследвания

и трябва да възложим на нашите учени да продължат да работят по огромна маса нови познаниия,

нови предизвикателства.

Смятате ли, че сте достатъчно добре оборудвани, екипирани и подготвени за решаване на проблемите на Далечния север?

Както казах, нито един от тези проблеми не е чисто военен.

Те имат цивилни и военни аспекти. Трябва да направим преглед на нашите способности

в цивилния и военния сектор.

Например по отношение на наблюдението, необходимо да се контролират обширните океански зони,

които се разкриват , не можем да разчитаме само на военното наблюдение,

необходимо е и цивилно, метеорологично наблюдение например, и всичко това трябва да се съчетае.

В момента осъществяваме проект за изпробване на равнището на наблюдение на Баренцово море, за да видим

как да обединим средствата за наблюдение така, че да получим пълна

картина на дейностите в този обширен регион.

Ако стане корабокрушение, къде е най-близката база за издирване и спасяване по море?

Накъде отиват теченията и прочее?

Военна хитрост бих казал, но пак ще подчертая, че

няма военни решения на проблемите и рисковете, пред които сме изправени.

Те са политически и нашиге решения трябва да отчитат техния характер.

Но предвид засиленото присъствие, засилената дейност и трафик в този регион.,

от гледна точка на Норвегия ще заява,

че трябва да имаме и съответното военно присъствие.

И нашата основна нова придобивка, пет нови фрегати, способни да оперират в обширни морски зони,

засилват стабилността в региона, не защото са военни и с военен мандат,

а закото имат предимството да се озовават там, където трябва.

Убеден съм, че в НАТО трябва да помислим как да обединим своите ресурси,

гледни точки и способности, за да имаме възможност да сме в региона, да регулираме,

да запазим стабилността и да изпълняваме основната задача на НАТО, възпирането.

Да покажем, че сме способни да възпрем това, което не искаме да се случи.

Има ли опасност струпването на военна техника в региона да бъде зле интерпретирано

от други държави и да предизвика ответна реакция?

Нека сред другите държави започнем с Русия.

Те имат голям капацитет в Севера.

Стратегически капацитет. Сега модернизират флота си,

модернизират самолетите си, възобновяват дейността си.

Ние не възприемаме тези действия като насочени пряко срещу една страна или група страни.

Но това е начин Русия да си възвърне присъствието.

Трябва внимателно да следим развитието и да реагираме съответно.

Но без да се впускаме в спиралата на евентуална военна конфронтация,

защото няма военни решения на проблемите, пред които сме изправени,

и дълбоко вярвам, че голяма част от това, което Русия иска да постигне

в своята част от Арктика, ще стане чрез сътрудничество и без напрежение.

Но както казахте, за да се избегнат недоразуменията,

трябва да разширим комуникацията. Да не се заблуждаваме,

разширената комуникация подобрява собствения ни анализ

и позволява по-добре да разберем какво мисли другата страна.

Що се отнася до диалога, споразумението от Илулисат е първа крачка,

но смятате ли, че е достатъчно за трайно разбирателство?

В този случай крайбрежните арктически държави, които нямат

специална институция за тях, се събраха, именно защото са крайбрежни.

Показателно е, че петимата външни министри на тези държави

бяха единни по подобен въпрос

Но те не участват в институция или орган.

Това бе отделен случай - срешнахме се в качеството на крайбрежни държави.

Сега представяме споразумението от Илулисат на нашите депутати

и политици, за да се включи в националната ни политика, както и в Арктическия съвет.

Държа да кажа, че това няма да бъде

форум изключително и само за държавите по арктическото крайбрежие.

Бихме искали да запазим ролята на Арктическия съвет.

И споразумението от Илулисат ще се появи там. В него се потвърждава значението

на Конвенцията по морско право на ООН и се заявява,

че само на тази основа ще се разработват правила, норми и политики.

Финландският лауреат на Нобелова награда Марти Ахтисари веднъж каза,

че колкото по на север отива човек, толкова по-малко проблеми среща.

Сега, когато се разкри, че Далечният север е богат на ресурси,

смятате ли, че това ще остане вярно?

Това е оптимистично твърдение, с което бих искал да се съглася.

Винаги съм предпазлив, защото смятам, че трябва да сме прагматични и реалисти.

Ди не си правим илюзии докъде може да доведе съревнованието между хората.

Но мисля, че Марти Ахтисари говори от собствен опит.

От моя опит в работата в Съвета за Баренцово море,

в Арктическия съвет знам, че в тези регионални форуми за Севера постигаме голям напредък.

Някакси успяваме прагматично да разглеждаме трансграничните въпроси,

укрепвайки сътрудничеството в икономиката, науката, околната среда, без да се впускаме

в мащабни геополитически спорове.

Това може би се дължи на факта, че в суровия Север нещата са сериозни.

Трябва известна всеотдайност, за да се свърши работа.

Всички трупаме споделен опит. Винаги

дълбоко съм уважавал Русия заради историята й в Арктика.

Русия е най-голямата арктическа държава по дължината на крайбрежната ивица

и има дълга и славна история в изследването на Арктика.

Затова нека по арктическите въпроси да подхождаме към Русия от тази гледна точка.

Но пак ще кажа, без илюзии, те ще си бранят интересите.

Но както казах, голямото предизвикателство пред всички нас...

е спокойно, без напрежение да обсъдим Далечния север.

И потенциала за сътрудничество, за споразумение,

за съвместно развитие, което е в интерес на всички.

Не искам да представям нещата в розово,

но мисля, че това точно отразява сегашното положение.

Благодаря, господин министър.

И аз благодаря.

Йонас Гар Стьоре е министър на външните работи на Норвегия.

Той е един от най-пламенните защитници на тезата, че еволюцията в Далечния север заслужава повече внимание.

Господин министър, степента на осведоменост за това, което става в Арктика и Далечния север, се променя непрекъснато.

Това затруднява ли определянето на политиката?

Не, напротив. По-добрата осведоменост засилва възможностите да се разработи политика.

Разбира се, има и известна степен на сложност, защото колкото по-добре сте осведомени, толкова по-ясно виждате сложният характер

на предизвикателствата и възможностите в Севера, като се започне от промените в климата и се стигне до новите морски пътища, енергията и правните въпроси.

Но като цяло от името на всички политици трябва да приветстваме увеличаването на осведомеността, конференции

като тази, където се засилва колективната осведоменост и се разкриват перспестиви в цивилно и военно отношение.

Всичко това трябва да се приветства и то е отразено във важни политически решениа в Русия,

Европейския съюз, Норвегия разбира се, ние от няколко години се занимаваме с това, в САЩ.,

по отношение на стратегията за Арктика и смятам, че бе крайно време това да стане, това трябва да се приветства.

Ритъмът на промените в региона е много бърз в редица сфери като физиката с топенето на ледовете,

икономиката с варирането на цената на петрола и екологията с измененията в миграционните навици на рибите.

Уверен ли сте, че можем да следваме този бърз ритъм на промените?

Това е много важен въпрос. Мисля, че когато се съчетаят морски пътища,

ресурси, хора и недостиг на реисурси от друга страна, налице са данни за конфликт.

Но има елементи и за напредък. Голямото предизвикателство за нас е да запазим

сегашния статут на Далечния север, а именно липсата на напрежение.

Да остане напрежението ниско заради всичко, което искаме да постигнем.

И това, което важи както за Норвегия и Русия, така и за САЩ и Канада и други,

е, че в момента това е една продуктивна зона на сътрудничество, където няма противопоставяне и имаме правна рамка,

международноправните норми, Конвенцията по морско право

за правата и задълженията на крайбрежните държави, по която се уреждат споровете.

И според мен трябва да поставим акцента върху уреждането на различията и споровете без противопоставяне.

И това може да стане, защото всички ще загубим, ако не стане.

Днес тук се спомена, че може да има здрава и нездрава конкуренция.

Какво правим, за да гарантираме конкуренцията да остане здрава?

Мисля, че както винаги, ... когато държави, фирми, частният сектор, предприемат изследователски поход

в името на прогреса, са необходими правила и закони

И след това, което стана в световната икономика, знаем,

че ако я оставим да загуби, да се изплъзне от контрол, попадаме в драматична ситуация.

Затова според мен приоритет за правителствата е да изхождат от Конвенцията по морско право,

която дава редица насоки как да се уреждат разногласията,

как да се формулират правилата и правните норми.

И после да се обърнем към органите, които очертават морските пътища, приемат процедурите за издирване и спасяване по море,

процедурите за риболов в международни води и пр.

И да го правим предварително, а не след събитията.

Мисля, че политиците и правителствата разполагат с инструменти.

Имаме възможности и точно сега е моментът да се набере колективна динамика за действие.

И да се използват тези възможности.

Смятате ли, че Далечният север е глобален проблем?

Добър въпрос. Арктическият съвет включва държавите, граничещи със Северния ледовит океан, плюс Финландия, Швеция и Исландия.

Но проблемите в Арктика са глобални, както казахте. И това е впечатляващото в тях.

Тук в НАТО говорим за неделимост на сигурността.

Това е до голяма степен географско понятие, всички сме в един кюп по отношение на сигурността.

Но смятам, че сега осъзнаваме неделимостта на сигурността и от тематична гледна точка.

Глобалното затопляне илюстрира нашата взаимообвързаност, независимо къде по света се намираме.

Затова трябва да открием органите, които приемат съответните правила,

където се разработва политиката, оформят се и се вземат решенията. Те са най-различни..

Трябва да приемем, че няма само един глобален орган по арктическите въпроси, където всички заедно да приемем правилата.

Трябва да се обърнем към Международната морска организация по транспортните въпроси например, или към органите на ООН.

Арктическият съвет, обединяващ най-засегнатите страни, е много важен

за одобрение на тези процедури. След това предстои конкретната работа в тези органи.

Фактът, че Европейският съюз сега приема стратегия за Арктика е много положителен,

защото голяма част от решенията на ЕС са релевантни за Арктика.

Същото важи и за САЩ, Канада, Русия, разбира се.

Има ли орасност някои от проблемите да се дължат просто на погрешно възприятие на въпросите, свързани с Далечния север,

защото четири от арктическите държави са членки на НАТО, а петата е Русия?

Мисля, че се смесват представи и действителност. Във всичките си изказвания се опитвам да подчертая,

че според остарялото мислене от епохата на Студената война Арктика наистина е в центъра на конфликта,

където се срещат Изтокът и Западът. Най-вече по нашата граница с Русия.

Сега е необходимо да разберем, че живеем в различни времена ,

когато повечето рискове не могат да се упрвляват само отт една държава, или само от военните.

Това са предизвикателства, които имат цивилни и военни аспекти и изискват участието на няколко държави и според гледната точка на Норвегия

Русия е част от решението на повечето от тях, а не част от проблема.

Същевременно да не си правим илюзии. Съседна Русия разполага със сериозни военни способности,

засилва военната си дейност в региона и именно затова се нуждааем от НАТО.

Но според мен трябва да прескочим тези мисловни прекроявания на картата и да осъзнаем,

че за региона настъпват наистина нови времена.

и да разширим процедурите за сътрудничеднмо с Русия.

Именно затова Норвегия се отнася мното скептично към идеята, че когато имаме разногласие с Русия,

трябва да я наказваме, като намаляваме диалога и контактите.

Съветът НАТО-Русия е форум за изглаждане на разногласията, където стигаме до общи позиции,

и само ще си навредим, ако закрием тези канали.

Това е предизвикателство за нас и за самата Русия.

Трябва да се надяваме Русия да се държи като конструктивен съвременен партньор и да приветстваме това.

Арктика наистина е тест и по време на този семинар се каза,

че тя е тест за нашата способност да провеждаме модерна политика, приспособена към днешните предизвикателства.

Какво е според вас равнището на сътрудничеството с Русия?

За Норветия мога да сажа, че виваги сме имали коректни двустранни отношения с Русия.

Норвегия от хиляда години живее в мир с Русия. Не бива да забравяме това.

Отделните съседни на Русия държави в НАТО имат различна история на отношенията си с нея.

В НАТО аз разказвам за моя опит, опита на моята страна, мирен опит.

Преживяхме мното трудни години през Студената война, но същевременно

запазихме коректните съседски отнощения.

Заедно регулирахме рибните запаси в Баренцово море,

риба треска, която си деляхме наполовина по принципа на квотите и управление на ресурсите.

Днес управляваме границата. През 1990 т. 3000 души преминаваха тази граница.

Миналата година бяпа 105 000.

Интеграцията продължава и мисля че с този свой опит

Норветия може мното да допринесе за отношенията на НАТО с Русия.

Трябва да се създадат повече канали за комуникация между НАТО,

ЕС, Запада и Русия.

Мисля, че това е пътят, да продължи интеграцията,

но не интеграция без взаимни очаквания към поведението и без акцент върпу политиката.

Според мен сме стигнали доста далеч, но може още мното да се направи.

Създадохме... През 1993 г. по инициатива на Норветия бе създадена Корпорацията за Баренцово море,

обединяваща крайбрежните държави, които си сътрудничат на правителствено равнище,

но и на равнище местни власти на най-северните им части.

За първи път те бяха включени в международното сътрудничество.

Мното новаторски и резултатен начин да бъде привлечена за участие и Русия.

Смятате ли, че науката трябва да заема специално място в това сътрудничество?

Напълно. За Норвегия, която като крайбрежна държава трябва да гарантира многопластово

управление на ресурсите, науката има ключово значение.

Така че като определяме по какъв начин ще търсим енергийни източници, да се запитаме знаем ли,

имаме ли представа за сигурността, когато навлезем в непознати води?

Норвегия постепенно се е разпростряла на север, от южната част

на Северно море до Баренцово море.

Намираме се в регион, за който много неща не знаем..

IКогато питате експерти по океанология и промените в климата,

мисля, че те дават твърде прадоподобен отговор, когато азват, че мното неща не знаем.

Трябва да инвестираме в тези знания.

Ще дам пример от Норвегия -

В Свалбард, където преди бе развита редимно минната промиишленост, днес има малко миньорство,

много повече туризъм и сериозна научноизследователска дейност.

Оформя се като европейски и глобален изследователски център

с уникална инфраструктура за наблюдение на промените в климата,

и всякаъв вид наблюдение и в друти сфери.

Това е много вълнуващо предизвикателство.

Тече Международната полярна година, годината на полярните изследвания

и трябва да възложим на нашите учени да продължат да работят по огромна маса нови познаниия,

нови предизвикателства.

Смятате ли, че сте достатъчно добре оборудвани, екипирани и подготвени за решаване на проблемите на Далечния север?

Както казах, нито един от тези проблеми не е чисто военен.

Те имат цивилни и военни аспекти. Трябва да направим преглед на нашите способности

в цивилния и военния сектор.

Например по отношение на наблюдението, необходимо да се контролират обширните океански зони,

които се разкриват , не можем да разчитаме само на военното наблюдение,

необходимо е и цивилно, метеорологично наблюдение например, и всичко това трябва да се съчетае.

В момента осъществяваме проект за изпробване на равнището на наблюдение на Баренцово море, за да видим

как да обединим средствата за наблюдение така, че да получим пълна

картина на дейностите в този обширен регион.

Ако стане корабокрушение, къде е най-близката база за издирване и спасяване по море?

Накъде отиват теченията и прочее?

Военна хитрост бих казал, но пак ще подчертая, че

няма военни решения на проблемите и рисковете, пред които сме изправени.

Те са политически и нашиге решения трябва да отчитат техния характер.

Но предвид засиленото присъствие, засилената дейност и трафик в този регион.,

от гледна точка на Норвегия ще заява,

че трябва да имаме и съответното военно присъствие.

И нашата основна нова придобивка, пет нови фрегати, способни да оперират в обширни морски зони,

засилват стабилността в региона, не защото са военни и с военен мандат,

а закото имат предимството да се озовават там, където трябва.

Убеден съм, че в НАТО трябва да помислим как да обединим своите ресурси,

гледни точки и способности, за да имаме възможност да сме в региона, да регулираме,

да запазим стабилността и да изпълняваме основната задача на НАТО, възпирането.

Да покажем, че сме способни да възпрем това, което не искаме да се случи.

Има ли опасност струпването на военна техника в региона да бъде зле интерпретирано

от други държави и да предизвика ответна реакция?

Нека сред другите държави започнем с Русия.

Те имат голям капацитет в Севера.

Стратегически капацитет. Сега модернизират флота си,

модернизират самолетите си, възобновяват дейността си.

Ние не възприемаме тези действия като насочени пряко срещу една страна или група страни.

Но това е начин Русия да си възвърне присъствието.

Трябва внимателно да следим развитието и да реагираме съответно.

Но без да се впускаме в спиралата на евентуална военна конфронтация,

защото няма военни решения на проблемите, пред които сме изправени,

и дълбоко вярвам, че голяма част от това, което Русия иска да постигне

в своята част от Арктика, ще стане чрез сътрудничество и без напрежение.

Но както казахте, за да се избегнат недоразуменията,

трябва да разширим комуникацията. Да не се заблуждаваме,

разширената комуникация подобрява собствения ни анализ

и позволява по-добре да разберем какво мисли другата страна.

Що се отнася до диалога, споразумението от Илулисат е първа крачка,

но смятате ли, че е достатъчно за трайно разбирателство?

В този случай крайбрежните арктически държави, които нямат

специална институция за тях, се събраха, именно защото са крайбрежни.

Показателно е, че петимата външни министри на тези държави

бяха единни по подобен въпрос

Но те не участват в институция или орган.

Това бе отделен случай - срешнахме се в качеството на крайбрежни държави.

Сега представяме споразумението от Илулисат на нашите депутати

и политици, за да се включи в националната ни политика, както и в Арктическия съвет.

Държа да кажа, че това няма да бъде

форум изключително и само за държавите по арктическото крайбрежие.

Бихме искали да запазим ролята на Арктическия съвет.

И споразумението от Илулисат ще се появи там. В него се потвърждава значението

на Конвенцията по морско право на ООН и се заявява,

че само на тази основа ще се разработват правила, норми и политики.

Финландският лауреат на Нобелова награда Марти Ахтисари веднъж каза,

че колкото по на север отива човек, толкова по-малко проблеми среща.

Сега, когато се разкри, че Далечният север е богат на ресурси,

смятате ли, че това ще остане вярно?

Това е оптимистично твърдение, с което бих искал да се съглася.

Винаги съм предпазлив, защото смятам, че трябва да сме прагматични и реалисти.

Ди не си правим илюзии докъде може да доведе съревнованието между хората.

Но мисля, че Марти Ахтисари говори от собствен опит.

От моя опит в работата в Съвета за Баренцово море,

в Арктическия съвет знам, че в тези регионални форуми за Севера постигаме голям напредък.

Някакси успяваме прагматично да разглеждаме трансграничните въпроси,

укрепвайки сътрудничеството в икономиката, науката, околната среда, без да се впускаме

в мащабни геополитически спорове.

Това може би се дължи на факта, че в суровия Север нещата са сериозни.

Трябва известна всеотдайност, за да се свърши работа.

Всички трупаме споделен опит. Винаги

дълбоко съм уважавал Русия заради историята й в Арктика.

Русия е най-голямата арктическа държава по дължината на крайбрежната ивица

и има дълга и славна история в изследването на Арктика.

Затова нека по арктическите въпроси да подхождаме към Русия от тази гледна точка.

Но пак ще кажа, без илюзии, те ще си бранят интересите.

Но както казах, голямото предизвикателство пред всички нас...

е спокойно, без напрежение да обсъдим Далечния север.

И потенциала за сътрудничество, за споразумение,

за съвместно развитие, което е в интерес на всички.

Не искам да представям нещата в розово,

но мисля, че това точно отразява сегашното положение.

Благодаря, господин министър.

И аз благодаря.

Споделета това:     DiggIt   MySpace   Facebook   Delicious   Permalink