ЕЗИК
Заради превода българската версия на "НАТО Преглед" излиза онлайн около две седмици след английското издание.
ЗА "НАТО ПРЕГЛЕД"
ИЗДАТЕЛСКА ПОЛИТИКА
АВТОРСКИ ПРАВА
РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ
 RSS
ИЗПРАТИ СТАТИЯТА НА ПРИЯТЕЛ
АБОНАМЕНТ ЗА "НАТО ПРЕГЛЕД"
  

Под ледовете на света

Защо далечният север има значение...

Get the Flash Player to see this player.

"НАТО Преглед" се спира на причините Далечният север внезапно да се превърне в приоритет - отражението на промените там върху търсенето на петрол и газ, появата на нови важни морски пътища, влиянието върху риболова и околната среда. Анализира и вероятното им влияние върху политиката. Този видеоматериал съдържа интервюта с водещи политици и учени и висши военни от НАТО.

Видео дължина: 15 мн.

 Subtitles: On / Off

ПОЛ КИНГ (Главен редактор, "НАТО Преглед"): Далечният север,

място, което няма равно на света.

Тук промените в климата настъпват поне два пъти по-бързо от останалата част на света.

С увеличаването на емисиите, съдържащи въглерод, ледовете се топят.

С разтопяването на ледовете се отразява по-малко слънчева светлина,

което още повече затопля земята.

Далечният север е един от най-ярките примери за това, което става на планетата Земя

и настъпващите там промени ще имат драматични последици.

АДМИРАЛ ДЖАНПАОЛО ДИ ПАОЛА (Председател на Военния комитет на НАТО: В известен симсъл

това, което става в Далечния север, може да се окаже революционна промяна.

СЬОРЕН ГАДЕ (Датски министър на отбраната): Далечният север и днес е на дневен ред,

но след няколко години ще стане още по-важен.

МЪЖ: Части на специалните сили установяват наблюдателни постове и стрелкови позиции.

КИНГ: В момента малцина ще направят връзка

между Далечния север и новини като тази.

МЪЖ: Но никой не знае дали и кога ще нападнат пиратите.

ГЛАС: Тези мъже са членове на холандския еквивалент на Специалната авиационна служба SAS на Великобритания.

Те са обучени за антитерористични операции.

Сега се подготвят за среща със сомалийските пирати.

КИНГ: Но топящите се ледове разкриват нови корабоплавателни пътища в арктическия океан.

Което означава, че корабите ще могат да избягват гъмжащите от пирати морета.

МЪЖ: ...на фрегатата Де Ройтер край бреговете на Сомалия.

МЪЖ: Над 80 % от износа на газ от Русия за...

КИНГ: По същия начин малцина ще съзрат връзка с това съобщение.

МЪЖ: И в тези мразовити зимни дни три от тях бяха спрени.

Доставките за Босна бяха съкратени с 25 %, тези за Румъния със 75 %;

а по-насам в Австрия с 90 %..

КИНГ: Но редица държави смятат, че огромни залежи от петрол и газ се крият

под топящите се ледове на Арктика.

Ако това се окаже вярно, енергийният пейзаж в Европа може радикално да се промени.

Д-р Арни Снорасон завежда Исландската метеорологична служба.

Той познава отблизо ефекта от промените в климата.

Д-Р АРНИ СНОРАСОН (Завеждащ Исландската метеорологична служба): Има много сфери,

в което наблюдаваме промени.

Мисля, че най-устойчивите от тях стават в ледниковите системи тук.

Най-големият ледник в Европа се намира в Исландия, около 10 000 квадратни километра

и имаме сериозни доказателства, че през последните десет години той много бързо намалява.

През последните няколко години много от арктическите ледници са се свили с по няколкостотин километра.

И масата им вероятно е намаляла от 5 до 10 %.

КИНГ: Един от основните въпроси, които трябва да бъдат решени в Далечния север, е морето.

В момента това е огромна маса лед около северния полюс, но тя бързо се топи.

Когато тя се превърне в океан с плавателни пътища, ще възникне въпросът чий е той?

В момента единственият законодателен акт по този въпрос е Законът за морето на ООН.

Съгласно него водите и континенталният шелф на двеста километра от бреговете на една държава са под нейна юрисдикция.

Въпросът обаче е как да се регламентира останалата част от морето.

Естествено новият интерес към Далечния север се дължи до голяма степен

на потенциалните залежи от петрол и газ,

намиращи се под досега непробиваемата ледена обвивка.

Вероятните залежи привлякоха интереса към този регион.

СЬОРЕН ГАДЕ (Датски министър на отбраната): Поради факта, че

в тази зона може да има много петрол, за всички държави тя е приоритет,

защото ако там има много петрол,

който го открие и присвои, ще забогатее.

Може би не сега, при цена 40 долара за барел, но при 140 сигурно.

КИНГ: Но тези залежи все още са в сферата на предположенията. Дори и да съществуват,

ще бъдат необходими усъвършенствани технологии и методи, за да се стигне до тях и да бъдат експлоатирани.

СНОРАСОН: Да, това ще бъде сериозен технологичен проблем,

но разбира се, отдръпващите се ледове разкриват по-добри възможности.

КИНГ: В центъра на дискусиите за енергийната ситуация в Далечния север

са вероятните залежи под топящия се лед.

Тези залежи от петрол и газ вероятно представляват 20 % от неразкритите залежи по света.

Дори и Исландия неотдавна започна да проучва северното си крайбрежие за петрол.

Но ситуацията с енергията е далеч по-сложна от това.

Със засиленото разтопяване на ледовете се увеличава водната маса,

която може да се използва за производство на електроенергия.

С променящите се миграционни пътища на рибите се увеличават възможностите за използването на биомаса.

Риболовът е друга сфера, в която се усеща ефектът от промените в климата,

което може да има и икономически и политически последствия.

ЙОН СЮРЙОНСОН (Генерален директор на Исландския институт за морски изследвания):

Забелязваме, че пелагичните запаси мигрират от зона в зона с промяната в морските условия

Пелагичните запаси отлично демонстрират какво може да се случи, когато климатът се промени.

Рибните запаси, с които днес Исландия разполага в изобилие, могат значително да намалеят

през следващите години заради миграцията на рибите.

КИНГ: Някои може би смятат, че споровете за риболовните права са маловажен въпрос

в сравнение с другите проблеми, свързани с Далечния север. Но не е така.

В миналото споровете за правото на риболов са водели до сериозни конфликти,

а и в наши дни има някои по-незначителни конфликти.

И става дума за спорове между приятелски държави.

Проблемът с разпределянето на риболовните права опира до използвания метод.

Някои страни предпочитат зоновата система,

при която на тях им се присъжда риболовна зона.

Проблемът при тази система е, че с нарастващите промени в климата се променят и миграционните навици на рибите

и няма гаранция, че съответните рибни видове ще се намират в тази зона следващата година.

Други страни предпочитат историческия принцип на улов,

според който им се гарантира право на улов,

определен въз основа на улова от миналото.

Проблемът с този метод е, че в стремежа си да уловят

колкото може повече риба от даден вид, рибарите от тези страни превишават необходимия улов

и това може да доведе до изчезването на запасите от даден вид.

Друго предизвикателство и потенциална възможност в региона е

най-удачното използване на новите кратки плавателни пътища, които се разкриват там.

ГЕНЕРАЛ ДЖОН КРАДОК (Върховен съюзен командващ на НАТО за Европа):

Предимството на тези кратки пътища, на тези съкратени разстояния в морски мили

ще привлече корабоплаването и търговските флотилии от целия свят

и притегля много по-широки интереси от тези на НАТО и Русия,

за мен това е глобален проблем, по който са необходими глобални контакти и глобален подход.

КИНГ: Със засиленото топене на ледовете се появяват нови плавателни пътища, които ще имат

важно значение за търговските фирми.

Някои от маршрутите им ще бъдат съкратени наполовина и дори повече.

Но това води до някои въпроси. Кои пътища за кои кораби ще бъдат разрешени?

Кой на кого плаща такси? Кой покрива евентуалните аварии и корабокрушения?

Цялото това развитие отлично илюстрира необходимостта от взаимодействие между военните и цивилните

в решаването на въпросите, свързани с Далечния север.

ЙОНАС ГАР СТЬОРЕ (норвежки министър на външните работи): Нито един от тези проблеми

не е чисто военен. Те имат и цивилни, и военни аспекти.

Така че трябва да прегледаме способностите си

и в цивилната, и във военната сфера.

Например по отношение на наблюдението,

което е необходимо, за да се контролират тези обширни океански зони, които се разкриват,

ние не можем да разчитаме само на военното наблюдение, необходимо е да се включи и цивилно наблюдение,

например метеорологично, и всичко да се съчетае.

КРАДОК: Мисля, че там трябват два типа сътрудничество.

Едното е вътрешното сътрудничество в НАТО,

сътрудничество между държавите-членки с военна перспектива,

а другото много по-широко,

сътрудничество между гражданските структури по морските дейности и военните

и смятам, че точно там има големи възможности за в бъдеще.

КИНГ: Може би най-важното сътрудничество ще бъде в областта на науката.

АДМИРАЛ ДЖАНПАОЛО ДИ ПАОЛА (Председател на Военния комитет на НАТО):

Науката реално може да помогне да се постави в правилната рамка естеството на промяната.

Ако наистина се случи това, което предвещават някои, това наистина ще бъде страхотна физическа

и политическа революция.

СТЬОРЕ: Ключът е в науката и си мисля, че когато решаваме как да търсим енергийни източници, трябва да се запитаме

имаме ли представа за проблемите на сигурността, когато попаднем в непознати води?

Твърде много неща не знаем за този регион.

КИНГ: Но научното сътрудничество само по себе си не стига. Необходими са инвестиции в научноизследователската дейност

и ясно разбиране за развитието в Далечния север.

СНОРАСОН: Поех ръководството на проект за изследване и наблюдение

на водните ресурси в Арктика.

Очевидно е, че оперативните и наблюдателните системи не са достатъчни,

за да се обхванат всички въпроси.

И смятам, че това важи за научното наблюдение и в редица други сфери.

Наличните системи не стигат за реална оценка

на промените, които стават от известно време.

КИНГ: Но за да се стигне до по-добро разбиране,

трябва да се преодолее препятствието на националните интереси.

СНОРАСОН: Винаги е трудно да се получи информация

от националните власти, особено за ресурсите и свързаните с тях въпроси.

КИНГ: А националните интереси не се ограничават само в сферата на науката.

Те обхващат и военната област.

КРАДОК: Трябва да направим преглед на средствата, с които разполагаме, да определим какво е нужно да се направи,

какво може да се наложи да направим и после да видим

средствата, които ще бъдат предоставени на НАТО, адекватни ли са.

Защото ако държавата Х разполага с десет, а предостави пет, това означава, че има някакъв национален интерес,

поради който тя се въздържа да ги предостави на Алианса.

КИНГ: Случващото се в Далечния север не си остава само там,

ефектът от промените ще се усети по цялата планета.

Много коментатори подчертават, че проблемите на Далечния север не са просто арктически проблеми,

нито проблеми само на петте държави, граничещи с региона. Това са глобални проблеми.

Това личи и от интереса към ставащото там.

Интерес от страна на държави като Китай и Япония и дори Индия.

Някои от технологиите, които днес се използват в Арктика,

са произведени в страни като Южна Корея.

Исландия е отличен пример за глобалното значение на региона.

Там се срещат тектоничните плаки на Северна Америка и Европа.

Което означава, че в момента съм в Европа - а сега в Северна Америка.

Смятате ли, че Далечният север е глобален проблем?

СТЬОРЕ: Добър въпрос. В Арктическия съвет членуват държавите, граничещи със Северния ледовит океан,

плюс Финландия, Швеция и Исландия.

Но проблемите в Арктика са глобални, както казахте.

И това е впечатляващото в тях.

Знаете ли, в НАТО говорим за неделимост на сигурността.

Това е до голяма степен географско понятие, в смисъл, че всички сме в един кюп по отношение на сигурността.

Но смятам, че сега осъзнаваме неделимостта на сигурността и от тематична гледна точка.

Глобалното затопляне илюстрира взаимообвързаността ни, независимо къде по света се намираме.

ДИ ПАОЛА: От една страна е правилно НАТО да обмисля ролята си по отношение на този глобален проблем.

Но от друга, ако прекалено наблягаме върху НАТО, неизбежно поемаме риска

той да се превърне в проблем на отношенията НАТО-Русия и да доведе до военна заплаха, заплаха за сигурността.

Затова нека... го разглеждаме в по-широк план, защото ако включим не само Русия,

но и Китай, Япония, Корея,

ако включим и Индия, веднага става ясно,

че не става въпрос за военно противопоставяне между НАТО и Русия, както се е случвало на други места.

КИНГ: Въпреки някои заглавия, сътрудничеството между Русия

и натовските страни в Далечния север е относително добро.

През юли 2008 г. например норвежки и руски моряци

проведоха съвместно подводно учение по спасяване в Северно море.

СТЬОРЕ: Днес трябва да осъзнаем, че живеем в различни времена,

когато повечето рискове, пред които сме изправени,

не могат да се управляват само от една държава, нито само от военните.

Това са предизвикателства, изискващи участието на много държави, на военните и цивилните, и от гледна точка на Норвегия,

Русия е част от решението на редица от тях, а не част от проблема.

КРАДОК: В целия спектър от дейности сътрудничеството

между военните от натовските държави и Русия е важно.

С годините очевидно натрупахме голям опит

и когато получим политическите средства да продължим сътрудничеството между военните от двете страни,

и по-специално в този регион, ще го направим.

КИНГ: Трудно е обаче да се игнорира фона, на който Русия се ангажира с Далечния север.

Тя вече заби знамето си на дъното на океана под северния полюс

и очевидно има лични интереси в региона.

ДИ ПАОЛА: Какви са интересите на Русия?

Интересите на Русия са същите като на останалите.

Може начинът да се бранят интересите да е друг, но интересите са абсолютно същите.

СТЬОРЕ: Те имат сериозен капацитет в Далечния север. Винаги са имали. Стратегически капацитет.

Понастоящем модернизират флота си. Модернизират самолетите, подновяват дейността си.

Ние не смятаме, че тези действия са насочени

срещу една държава или група страни.

Но за Русия това е начин да си възвърне присъствието.

Трябва да следим развитието много внимателно и да реагираме съответно.

Но без да влизаме в спиралата на евентуална военна конфронтация,

защото няма военно решение на предизвикателствата, пред които сме изправени,

и дълбоко вярвам, че голяма част от това, което Русия иска да постигне

в нейната част от Арктика, ще стане чрез сътрудничество и ще намали напрежението.

КРАДОК: По отношение на Арктика има място за договаряне и споразумения, така че, ако щете,

няма "черни дупки", пък и сме наясно със ситуацията.

Това е важното. И както казах преди малко, няма нужда да сме навсякъде,

но бихме искали да знаем какво става навсякъде.

КИНГ: Някои от позициите, някои от цифрите и фактите за Далечния север си остават доста мъгляви,

но като че ли всички се единни в едно.

Те се надяват на решение от типа на това в "Синята лагуна",

съчетаващо интересите на природата с интересите на всички.

ДИ ПАОЛА: Трябва да се избегне военната надпревара в Арктика.

На всяка цена. Да се избегне цикъла, в който например,

ако някой укрепва способностите си, ти си казваш, и аз ще укрепя моите,

което предизвиква ответна реакция на другата страна и преди да си дадете сметка,

сте въвлечени в конфронтация от типа на морските битки. Това никому не е нужно.

СТЬОРЕ: Да обобщя, сега основното предизвикателство

е трезво да обсъдим Далечния север, крайно време е.

ПОЛ КИНГ (Главен редактор, "НАТО Преглед"): Далечният север,

място, което няма равно на света.

Тук промените в климата настъпват поне два пъти по-бързо от останалата част на света.

С увеличаването на емисиите, съдържащи въглерод, ледовете се топят.

С разтопяването на ледовете се отразява по-малко слънчева светлина,

което още повече затопля земята.

Далечният север е един от най-ярките примери за това, което става на планетата Земя

и настъпващите там промени ще имат драматични последици.

АДМИРАЛ ДЖАНПАОЛО ДИ ПАОЛА (Председател на Военния комитет на НАТО: В известен симсъл

това, което става в Далечния север, може да се окаже революционна промяна.

СЬОРЕН ГАДЕ (Датски министър на отбраната): Далечният север и днес е на дневен ред,

но след няколко години ще стане още по-важен.

МЪЖ: Части на специалните сили установяват наблюдателни постове и стрелкови позиции.

КИНГ: В момента малцина ще направят връзка

между Далечния север и новини като тази.

МЪЖ: Но никой не знае дали и кога ще нападнат пиратите.

ГЛАС: Тези мъже са членове на холандския еквивалент на Специалната авиационна служба SAS на Великобритания.

Те са обучени за антитерористични операции.

Сега се подготвят за среща със сомалийските пирати.

КИНГ: Но топящите се ледове разкриват нови корабоплавателни пътища в арктическия океан.

Което означава, че корабите ще могат да избягват гъмжащите от пирати морета.

МЪЖ: ...на фрегатата Де Ройтер край бреговете на Сомалия.

МЪЖ: Над 80 % от износа на газ от Русия за...

КИНГ: По същия начин малцина ще съзрат връзка с това съобщение.

МЪЖ: И в тези мразовити зимни дни три от тях бяха спрени.

Доставките за Босна бяха съкратени с 25 %, тези за Румъния със 75 %;

а по-насам в Австрия с 90 %..

КИНГ: Но редица държави смятат, че огромни залежи от петрол и газ се крият

под топящите се ледове на Арктика.

Ако това се окаже вярно, енергийният пейзаж в Европа може радикално да се промени.

Д-р Арни Снорасон завежда Исландската метеорологична служба.

Той познава отблизо ефекта от промените в климата.

Д-Р АРНИ СНОРАСОН (Завеждащ Исландската метеорологична служба): Има много сфери,

в което наблюдаваме промени.

Мисля, че най-устойчивите от тях стават в ледниковите системи тук.

Най-големият ледник в Европа се намира в Исландия, около 10 000 квадратни километра

и имаме сериозни доказателства, че през последните десет години той много бързо намалява.

През последните няколко години много от арктическите ледници са се свили с по няколкостотин километра.

И масата им вероятно е намаляла от 5 до 10 %.

КИНГ: Един от основните въпроси, които трябва да бъдат решени в Далечния север, е морето.

В момента това е огромна маса лед около северния полюс, но тя бързо се топи.

Когато тя се превърне в океан с плавателни пътища, ще възникне въпросът чий е той?

В момента единственият законодателен акт по този въпрос е Законът за морето на ООН.

Съгласно него водите и континенталният шелф на двеста километра от бреговете на една държава са под нейна юрисдикция.

Въпросът обаче е как да се регламентира останалата част от морето.

Естествено новият интерес към Далечния север се дължи до голяма степен

на потенциалните залежи от петрол и газ,

намиращи се под досега непробиваемата ледена обвивка.

Вероятните залежи привлякоха интереса към този регион.

СЬОРЕН ГАДЕ (Датски министър на отбраната): Поради факта, че

в тази зона може да има много петрол, за всички държави тя е приоритет,

защото ако там има много петрол,

който го открие и присвои, ще забогатее.

Може би не сега, при цена 40 долара за барел, но при 140 сигурно.

КИНГ: Но тези залежи все още са в сферата на предположенията. Дори и да съществуват,

ще бъдат необходими усъвършенствани технологии и методи, за да се стигне до тях и да бъдат експлоатирани.

СНОРАСОН: Да, това ще бъде сериозен технологичен проблем,

но разбира се, отдръпващите се ледове разкриват по-добри възможности.

КИНГ: В центъра на дискусиите за енергийната ситуация в Далечния север

са вероятните залежи под топящия се лед.

Тези залежи от петрол и газ вероятно представляват 20 % от неразкритите залежи по света.

Дори и Исландия неотдавна започна да проучва северното си крайбрежие за петрол.

Но ситуацията с енергията е далеч по-сложна от това.

Със засиленото разтопяване на ледовете се увеличава водната маса,

която може да се използва за производство на електроенергия.

С променящите се миграционни пътища на рибите се увеличават възможностите за използването на биомаса.

Риболовът е друга сфера, в която се усеща ефектът от промените в климата,

което може да има и икономически и политически последствия.

ЙОН СЮРЙОНСОН (Генерален директор на Исландския институт за морски изследвания):

Забелязваме, че пелагичните запаси мигрират от зона в зона с промяната в морските условия

Пелагичните запаси отлично демонстрират какво може да се случи, когато климатът се промени.

Рибните запаси, с които днес Исландия разполага в изобилие, могат значително да намалеят

през следващите години заради миграцията на рибите.

КИНГ: Някои може би смятат, че споровете за риболовните права са маловажен въпрос

в сравнение с другите проблеми, свързани с Далечния север. Но не е така.

В миналото споровете за правото на риболов са водели до сериозни конфликти,

а и в наши дни има някои по-незначителни конфликти.

И става дума за спорове между приятелски държави.

Проблемът с разпределянето на риболовните права опира до използвания метод.

Някои страни предпочитат зоновата система,

при която на тях им се присъжда риболовна зона.

Проблемът при тази система е, че с нарастващите промени в климата се променят и миграционните навици на рибите

и няма гаранция, че съответните рибни видове ще се намират в тази зона следващата година.

Други страни предпочитат историческия принцип на улов,

според който им се гарантира право на улов,

определен въз основа на улова от миналото.

Проблемът с този метод е, че в стремежа си да уловят

колкото може повече риба от даден вид, рибарите от тези страни превишават необходимия улов

и това може да доведе до изчезването на запасите от даден вид.

Друго предизвикателство и потенциална възможност в региона е

най-удачното използване на новите кратки плавателни пътища, които се разкриват там.

ГЕНЕРАЛ ДЖОН КРАДОК (Върховен съюзен командващ на НАТО за Европа):

Предимството на тези кратки пътища, на тези съкратени разстояния в морски мили

ще привлече корабоплаването и търговските флотилии от целия свят

и притегля много по-широки интереси от тези на НАТО и Русия,

за мен това е глобален проблем, по който са необходими глобални контакти и глобален подход.

КИНГ: Със засиленото топене на ледовете се появяват нови плавателни пътища, които ще имат

важно значение за търговските фирми.

Някои от маршрутите им ще бъдат съкратени наполовина и дори повече.

Но това води до някои въпроси. Кои пътища за кои кораби ще бъдат разрешени?

Кой на кого плаща такси? Кой покрива евентуалните аварии и корабокрушения?

Цялото това развитие отлично илюстрира необходимостта от взаимодействие между военните и цивилните

в решаването на въпросите, свързани с Далечния север.

ЙОНАС ГАР СТЬОРЕ (норвежки министър на външните работи): Нито един от тези проблеми

не е чисто военен. Те имат и цивилни, и военни аспекти.

Така че трябва да прегледаме способностите си

и в цивилната, и във военната сфера.

Например по отношение на наблюдението,

което е необходимо, за да се контролират тези обширни океански зони, които се разкриват,

ние не можем да разчитаме само на военното наблюдение, необходимо е да се включи и цивилно наблюдение,

например метеорологично, и всичко да се съчетае.

КРАДОК: Мисля, че там трябват два типа сътрудничество.

Едното е вътрешното сътрудничество в НАТО,

сътрудничество между държавите-членки с военна перспектива,

а другото много по-широко,

сътрудничество между гражданските структури по морските дейности и военните

и смятам, че точно там има големи възможности за в бъдеще.

КИНГ: Може би най-важното сътрудничество ще бъде в областта на науката.

АДМИРАЛ ДЖАНПАОЛО ДИ ПАОЛА (Председател на Военния комитет на НАТО):

Науката реално може да помогне да се постави в правилната рамка естеството на промяната.

Ако наистина се случи това, което предвещават някои, това наистина ще бъде страхотна физическа

и политическа революция.

СТЬОРЕ: Ключът е в науката и си мисля, че когато решаваме как да търсим енергийни източници, трябва да се запитаме

имаме ли представа за проблемите на сигурността, когато попаднем в непознати води?

Твърде много неща не знаем за този регион.

КИНГ: Но научното сътрудничество само по себе си не стига. Необходими са инвестиции в научноизследователската дейност

и ясно разбиране за развитието в Далечния север.

СНОРАСОН: Поех ръководството на проект за изследване и наблюдение

на водните ресурси в Арктика.

Очевидно е, че оперативните и наблюдателните системи не са достатъчни,

за да се обхванат всички въпроси.

И смятам, че това важи за научното наблюдение и в редица други сфери.

Наличните системи не стигат за реална оценка

на промените, които стават от известно време.

КИНГ: Но за да се стигне до по-добро разбиране,

трябва да се преодолее препятствието на националните интереси.

СНОРАСОН: Винаги е трудно да се получи информация

от националните власти, особено за ресурсите и свързаните с тях въпроси.

КИНГ: А националните интереси не се ограничават само в сферата на науката.

Те обхващат и военната област.

КРАДОК: Трябва да направим преглед на средствата, с които разполагаме, да определим какво е нужно да се направи,

какво може да се наложи да направим и после да видим

средствата, които ще бъдат предоставени на НАТО, адекватни ли са.

Защото ако държавата Х разполага с десет, а предостави пет, това означава, че има някакъв национален интерес,

поради който тя се въздържа да ги предостави на Алианса.

КИНГ: Случващото се в Далечния север не си остава само там,

ефектът от промените ще се усети по цялата планета.

Много коментатори подчертават, че проблемите на Далечния север не са просто арктически проблеми,

нито проблеми само на петте държави, граничещи с региона. Това са глобални проблеми.

Това личи и от интереса към ставащото там.

Интерес от страна на държави като Китай и Япония и дори Индия.

Някои от технологиите, които днес се използват в Арктика,

са произведени в страни като Южна Корея.

Исландия е отличен пример за глобалното значение на региона.

Там се срещат тектоничните плаки на Северна Америка и Европа.

Което означава, че в момента съм в Европа - а сега в Северна Америка.

Смятате ли, че Далечният север е глобален проблем?

СТЬОРЕ: Добър въпрос. В Арктическия съвет членуват държавите, граничещи със Северния ледовит океан,

плюс Финландия, Швеция и Исландия.

Но проблемите в Арктика са глобални, както казахте.

И това е впечатляващото в тях.

Знаете ли, в НАТО говорим за неделимост на сигурността.

Това е до голяма степен географско понятие, в смисъл, че всички сме в един кюп по отношение на сигурността.

Но смятам, че сега осъзнаваме неделимостта на сигурността и от тематична гледна точка.

Глобалното затопляне илюстрира взаимообвързаността ни, независимо къде по света се намираме.

ДИ ПАОЛА: От една страна е правилно НАТО да обмисля ролята си по отношение на този глобален проблем.

Но от друга, ако прекалено наблягаме върху НАТО, неизбежно поемаме риска

той да се превърне в проблем на отношенията НАТО-Русия и да доведе до военна заплаха, заплаха за сигурността.

Затова нека... го разглеждаме в по-широк план, защото ако включим не само Русия,

но и Китай, Япония, Корея,

ако включим и Индия, веднага става ясно,

че не става въпрос за военно противопоставяне между НАТО и Русия, както се е случвало на други места.

КИНГ: Въпреки някои заглавия, сътрудничеството между Русия

и натовските страни в Далечния север е относително добро.

През юли 2008 г. например норвежки и руски моряци

проведоха съвместно подводно учение по спасяване в Северно море.

СТЬОРЕ: Днес трябва да осъзнаем, че живеем в различни времена,

когато повечето рискове, пред които сме изправени,

не могат да се управляват само от една държава, нито само от военните.

Това са предизвикателства, изискващи участието на много държави, на военните и цивилните, и от гледна точка на Норвегия,

Русия е част от решението на редица от тях, а не част от проблема.

КРАДОК: В целия спектър от дейности сътрудничеството

между военните от натовските държави и Русия е важно.

С годините очевидно натрупахме голям опит

и когато получим политическите средства да продължим сътрудничеството между военните от двете страни,

и по-специално в този регион, ще го направим.

КИНГ: Трудно е обаче да се игнорира фона, на който Русия се ангажира с Далечния север.

Тя вече заби знамето си на дъното на океана под северния полюс

и очевидно има лични интереси в региона.

ДИ ПАОЛА: Какви са интересите на Русия?

Интересите на Русия са същите като на останалите.

Може начинът да се бранят интересите да е друг, но интересите са абсолютно същите.

СТЬОРЕ: Те имат сериозен капацитет в Далечния север. Винаги са имали. Стратегически капацитет.

Понастоящем модернизират флота си. Модернизират самолетите, подновяват дейността си.

Ние не смятаме, че тези действия са насочени

срещу една държава или група страни.

Но за Русия това е начин да си възвърне присъствието.

Трябва да следим развитието много внимателно и да реагираме съответно.

Но без да влизаме в спиралата на евентуална военна конфронтация,

защото няма военно решение на предизвикателствата, пред които сме изправени,

и дълбоко вярвам, че голяма част от това, което Русия иска да постигне

в нейната част от Арктика, ще стане чрез сътрудничество и ще намали напрежението.

КРАДОК: По отношение на Арктика има място за договаряне и споразумения, така че, ако щете,

няма "черни дупки", пък и сме наясно със ситуацията.

Това е важното. И както казах преди малко, няма нужда да сме навсякъде,

но бихме искали да знаем какво става навсякъде.

КИНГ: Някои от позициите, някои от цифрите и фактите за Далечния север си остават доста мъгляви,

но като че ли всички се единни в едно.

Те се надяват на решение от типа на това в "Синята лагуна",

съчетаващо интересите на природата с интересите на всички.

ДИ ПАОЛА: Трябва да се избегне военната надпревара в Арктика.

На всяка цена. Да се избегне цикъла, в който например,

ако някой укрепва способностите си, ти си казваш, и аз ще укрепя моите,

което предизвиква ответна реакция на другата страна и преди да си дадете сметка,

сте въвлечени в конфронтация от типа на морските битки. Това никому не е нужно.

СТЬОРЕ: Да обобщя, сега основното предизвикателство

е трезво да обсъдим Далечния север, крайно време е.

Споделета това:     DiggIt   MySpace   Facebook   Delicious   Permalink