ЕЗИК
Заради превода българската версия на "НАТО Преглед" излиза онлайн около две седмици след английското издание.
ЗА "НАТО ПРЕГЛЕД"
ИЗДАТЕЛСКА ПОЛИТИКА
АВТОРСКИ ПРАВА
РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ
 RSS
ИЗПРАТИ СТАТИЯТА НА ПРИЯТЕЛ
АБОНАМЕНТ ЗА "НАТО ПРЕГЛЕД"
  

Персийският залив и НАТО - време е да се преосмислят отношенията

Изправени пред проблеми на сигурността като Иран, Ирак и петрола, държавите от Персийския залив трябва да обмислят нов начин за гарантиране на сигурността си, смята Абдулазиз Сагер. В тази статия той излага личното си становище, че засиленото сътрудничество с НАТО може да бъде едно от решенията.

Начинът, по който сегашната финансова криза затегна хватката си над целия свят, ясно показа, че нито един регион не може да остане изолиран.

Да вземем например Персийския залив. В един публикуван неотдавна доклад на Изследователския център за Персийския залив, посветен на влиянието на американската финансова криза върху Съвета за сътрудничество на страните в Залива, показва, че освен сериозните загуби от имоти в САЩ, понижили стойността си за кратко време, държавите в Залива (Бахрейн, Кувейт, Оман, Катар, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирати) се сблъскват и с изострящи се проблеми в кредитите и ликвидността, които се отразяват на собственото им икономическо развитие.

На финансовите пазари в Персийския залив някои борси загубиха над 40 % от стойността от началото на 2008 г. Това не само илюстрира мащаба на взаимната обвързаност, но и показа, че от страните в Залива се очаква да внесат ново чувство за стабилност на световните финансови пазари.

Британският премиер Гордън Браун ясно показа това по време на посещението си в държави от Персийския залив през ноември 2008 г., призовавайки страни като Саудитска Арабия и други водещи производителки на петрол от Залива да допринесат към новата система, която се създава към Международния валутен фонд.

Финансовата криза показа също, че за региона на Персийския залив, една от стратегически важните части от света, залозите по отншение на икономиката и сигурността са големи и тясно свързани с регионалното и международното развитие.

Това, което често не се разбира обаче, е, че въздействието се усеща по два начина.

Важно е да се разбере, че ролята на държавите от Персийския залив е важна част от намирането на решение за регионалната сигурност.

Последиците от събитията в Персийския залив се усещат далеч отвъд регионалните граници. Било в цената на барела петрол или поради големите инвестиции на държавите от Залива в западните страни, нестабилността в Ирак, заплахата от тероризъм или възможността Иран да милитаризира ядрената си програма.

В резултат от това, както Персийският залив не може да се изолира от сътресенията в останалата част на света, така и основните играчи в областта на международната сигурност и стабилност не могат да си позволят да игнорират Залива или да твърдят, че събитията там могат да бъдат изолирани.

Точно в тази перспектива трябва да се разглеждат последните събития в икономиката и сигурността.

По-конкретно в областта на сигурността е важно да се разбере, че ролята на държавите от Персийския залив е важна част от намирането на решение за регионалната сигурност.

Досега основната стратегия за гарантиране на сигурността на страните в Залива бе да се разчита на една голяма външна сила, Съединените щати, която поддържа статуквото, регулира отношенията между държавите в региона и създава най-малкото един минимум сигурност или поне чувството, че има такава. Поради враждебното отношение на съседните държави, страните от Персийския залив обвързват все по-тясно сигурността на държавата и режима с военната сила и закрилата на Съединените щати.

Това е така, не защото САЩ непременно ще решат всички съществуващи явни и скрити дилеми в областта на сигурността, а защото като минимум възпират основните противници в региона, Иран и Ирак, да осъществят плановете и намеренията си. Затова САЩ се превърнаха в регионална сила и твърдо се включиха в регионалния стратегически дебат.

Но засилената зависимост от САЩ не е начин да се постигне трайна сигурност за Персийския залив.

Съединените щати прилагаха различни подходи за гарантиране на регионалната сигурност. Политиката на двата стълба, възприета от тях през 1970-те години, разчиташе на Саудитска Арабия и Иран. Подходът равновесие на силите от 80-те години укрепи Ирак срещу революционен Иран. Двойното възпиране през 90-те години търсеше изолацията на Иран и Ирак едновременно. А подходът от 2003 г. доведе до открита интервенция и нахлуване в Ирак. .

Но нито един от тези подходи не създаде очертанията на по-добра среда на сигурност в региона. Всяка политика сееше кълновете на следващата криза.

От американска гледна точка ситуацията е също толкова непоносима, защото американските военни понасят все по-големи тежести и същевременно тяхната военна и политическа роля е прицел за засегнатите и ексремистите. След осемте години едностранна политика на администрацията на Буш, към които се добави неотдавнашната финансова криза, започнала в САЩ, за мен е ясно, че Съединените щати са колкото решение на регионалните въпроси, толкова и проблем.

Всичко това подсказва, че държавите от Персийския залив трябва да се преориентират по отношение на своята сигурност. Връзката им със САЩ със сигурност ще остане силна. Имайки предвид реалните проблеми за сигурността им, правителствата на тези страни не могат да си позволят внезапно да скъсат връзките и да търсят други договорки.

Но настъпва промяна, която все повече интернационализира Персийския залив - това е засиленото участие на големите сили от Европа и Азия в региона, което подтикна арабските държави в Залива да преосмислят мястото си в международната система и ролята на Съединените щати в този контекст.

Именно през призмата на този дебат трябва да се разглежда Истанбулската инициатива за сътрудничество (ИИС) и нейното прилагане в Персийския залив. Когато НАТО предложи тази инициатива за региона на срещата си на върха в Истанбул през 2004 г., идеята и концепциите, залегнали в нея, се описваха като твърде неясни или твърде амбициозни.

От една страна, ИИС се възприемаше като обща схема, предназначена да реши всички проблеми, свързани с присъствието на САЩ, като същевременно предостави на държавите от Залива необходимата сигурност за тяхното дълголетие и стабилност.

От друга страна, някои твърдяха, че ИИС не е нищо повече от присъствие на САЩ "в овча кожа" и че това, което предлага, не отговаря на нуждите на региона.

Най-важното, липсваше многостранният подход - НАТО е многостранна организация, а инициативата предлагаше двустранни програми за отделните държави от Персийския залив.

Време е страните от Персийския залив да изпратят силен сигнал към НАТО, че желаят сътрудничеството да се задълбочи и разшири.

Поради факта, че дилемата в областта на сигурността на Персийския залив си остава нерешена и страните от Съвета за сътрудничество са изправени пред двойния проблем от заплахата от Иран и нестабилността в Ирак, към който се добави и финансовата криза, разкрила взаимозависимостта на Залива и останалия свят, инициативата ИИС трябва да се преосмисли, за да се разкрие сегашната й стойност.

Това трябва да започне с преоценка на ИИС, която да не се възприема като нещо съмнително, криещо задни мисли, а като стъпка към развитие на отношенията, основани на подобрено и задълбочено сътрудничество.

ИИС няма автоматично да реши дилемите за регионалната сигурност на Персийския залив, а и никога не е целяла това.

Тя е по-скоро част от постепенен процес, в който ще се разкрият възможните области на сътрудничество от взаимен интерес и общите цели. В крайна сметка ИИС предлага това, което страните бенефициенти желаят да направят и от тях зависи какво ще приемат от предложенията на Алианса.

По-важното е, че засиленото осъществяване на ИИС е механизъм, който ще позволи на държавите от Съвета за сътрудничество в Залива по-добре да представят проблемите си в областта на сигурността, за което е необходимо да укрепят връзките си с НАТО.

По отношение на сигурността на Персийския залив Китай, Русия, Индия и други азиатски държави не са алтернатива и не могат да заместят САЩ. Макар че военната роля на САЩ в региона си има своите собствени проблеми и усложнения, тя си остава важна част в гарантирането на независимостта и суверенитета на държавите от Персийския залив сред опасните и непредвими съседи.

Същевременно при новата американска администрация Вашингтон може да възприеме друга позиция под вътрешния натиск и по финансови причини и да намали военното си присъствие в целия регион на Залива, както и да интернационализира присъствието в Ирак. При тези условия по-тесните връзки на страните от Залива с НАТО са перспективна алтернатива регионът да си осигури търсената стабилност, без да прекратява връзките с необходимото присъствие на САЩ.

Нещо повече, ИИС е най-подходящата платформа за засилване на регионалното сътрудничество и координация.

Затова е време държавите от Съвета за сътрудничество в Персийския залив да изпратят силен сигнал към НАТО, че желаят сътрудничеството да се задълбочи и разшири.

И макар че Саудитска Арабия и Оман все още не са се присъединили към инициативата, подобен нов курс ще ускори развитието и ще даде тласък на процеса и това може да ги подтикне да се присъединят.

Страните от Персийския залив също са прицел на терористични атентати. На снимката: петролна рафинерия в Саудитска Арабия, атакувана неведнъж.

Абдулазиз Сагер

Споделета това:     DiggIt   MySpace   Facebook   Delicious   Permalink