ЕЗИК
Заради превода българската версия на "НАТО Преглед" излиза онлайн около две седмици след английското издание.
ЗА "НАТО ПРЕГЛЕД"
ИЗДАТЕЛСКА ПОЛИТИКА
АВТОРСКИ ПРАВА
РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ
 RSS
ИЗПРАТИ СТАТИЯТА НА ПРИЯТЕЛ
АБОНАМЕНТ ЗА "НАТО ПРЕГЛЕД"
  

НАТО трябва добре да обмисли бъдещето си

Сингуй Жанг, журналист в един ог големите китайски вестници, разказва как се е запознал по-отблизо с НАТО и споделя виждането си, че НАТО трябва да отдели повече внимание на бъдещото си развитие.

Искам да започна с това, какво представляваше за мен НАТО преди. Оперативно мистериозен, географски отдалечен и враждебен като организация. Това бе вярно за периода на Студената война и известно време след нея.

Защо ли? Ами "оперативно мистериозен" най-вече заради непрозрачната си политика на вземане на решения и поради факта, че дейността му нямаше почти никакво отношение към политическия, икономическия и социалния живот в Китай. "Географски отдалечен", защото в него членуваха страните от Западна Европа и Северна Америка. И "враждебен", защото основната му цел бе да се противопоставя на Съветския съюз и комунистическия блок.

По тези причини за мен по това време НАТО бе нещо съвършено чуждо, средство за САЩ да разширят "глобалната си хегемония". Естествено бе Китай да няма отношения с НАТО.

После, през 1999 г., НАТО бомбардира китайското посолство в Белград по време на въздушните удари срещу режима на Милошевич. Загинаха трима китайски граждани. Малцина си мислеха, че първите преки контакти между НАТО и Китай ще се осъществят при такива ужасни обстоятелства. По това време работех като журналист в главната редакция на всекидневника "Чайна Ют Дейли" в Пекин. Споделях горчивината на негодуващите ми колеги. Свидетел съм на вълненията и протестите на различни групи от населението по улиците.

Тази бомбардировка над посолството пося кълновете на омразата в сърцата на китайския народ - и сякаш направи невъзможни каквито и да било отношения между Китай и НАТО.

Китайците казват, че човек може да прекара живота си успешно, ако умее да се отървава от ненужните неща. Мисля, че това важи и за НАТО.

И сега скачам директно в края на 2007 г., когато пристигнах в Брюксел да оглавя редакцията на вестника ми тук. Това ми позволи отблизо да се запозная с НАТО. И внимателно да обмисля въпроси като "За какво реално служи НАТО?", "Накъде върви?", "Как се трансформира?" По-долу резюмирам заключенията, до които стигнах.

В съвременния свят се извършват огромни промени и намествания. Всички играчи на световната сцена трябва ясно да осъзнаят основните тенденции и съобразно с тях да оформят своята позиция.

Аз лично виждам три основни насоки.

Първо, сътрудничеството замести конфронтацията. НАТО е организация, създадена във враждебна среда. От това дали НАТО ще съумее тотално да се изчисти от тази конфронтационна идеология ще зависи успешната му трансформация в рамките на международната общност.

Второ, мирът вече се превърна в обща цел за всички. НАТО, най-могъщата военна групировка в света, носи безусловно отговорност да демонстрира пред света, че не е необходимо споровете да се решават с военни средства.

Трето, по-нататъшното икономическо и социално развитие е от взаимен интерес за всички държавни и недържавни актьори. НАТО (извън собственото си развитие) трябва да внесе своя уникален принос за създаването на мирна среда за цялото човечество.

Съгласно тези три основни тенденции на промяната в света НАТО трябва да изясни стратегическата посока на своята трансформация. Трябва да планира дългосрочните си мисии, без да се спъва в краткосрочните трудности. Както се казва в една китайска поема: "Не се бой от облаците, които скриват гледката, защото единият е вече навръх планината."

От разпадането на Съветския съюз и комунистическия блок НАТО непрекъснато се трансформира в четири насоки.

Първо, разширява членството си. Към НАТО се присъединиха десет бивши комунистически страни и републики от бившия Съветски съюз по време на двете вълни на разширяване. През 2009 г. към тях ще се добавят още две.

Второ, НАТО започна операции извън своята зона. Преди географската зона на мисиите на НАТО се ограничаваше от границите на държавите-членки. Но след края на Студената война НАТО пряко се намеси във войните в Босна и Херцеговина, Косово и Афганистан и подпомогна Африканския съюз в разширяването на мисията му в Дарфур. Междувременно играе роля и в прехода в Ирак.

Трето, НАТО създаде световна мрежа с различните си програми за партньорство като Партньорство за мир, Средиземноморския диалог, Истанбулската инициатива за сътрудничество и пр. Чрез тези програми антените на НАТО достигат до голям брой страни на всички континенти.

Четвърто, смятам, че НАТО се стреми да се превърне във всемогъщ гигант. По същество НАТО е отбранителна военна организация. Но на практика, ако погледнем поведението му във войната в Косово през 1999 г. или в сегашната антитерористична война в Афганистан, ще видим, че то е тъкмо обратното. От друга страна, НАТО непрекъснато разширява интересите си в редица области, където обисновено отбранителните организации рядко се ангажират. Напримр НАТО се занимава с промените в климата, енергийната сигурност, има образователни програми и прочее.

В една китайска поговорка се казва, че човек може успешно да прекара живота си, ако умее да се отървава от ненужните неща. Мисля, че това важи и за НАТО. Затова смятам, че ще бъде мъдро, ако политиците определят приоритетите, които НАТО най-добре би могъл да постигне.

Китай е една от големите глобални сили, които нямат официални отношения с НАТО

Тероризмът е осезаема заплаха в света. След атентатите от 11 септември срещу Съединените щати, НАТО бързо се пренасочи към борбата с тероризма. От август 2003 г. организацията ръководи международната мироопазваща мисия в Афганистан. Но досега няма видими белези, че НАТО може да постигне целите си там в обозримо бъдеще. Един провал на операциите на НАТО в Афганистан неизбежно ще засили съмненията в нуждата от неговото съществуване. Затова твърдя, че НАТО трябва да издигне мисията в Афганистан в свой основен приоритет и да й се посвети изцяло.

Всички страни имат интерес сигурността и стабилността да се завърнат в Афганистан. Войната в Ирак доказа, че износът на западната свобода и демокрация не дава резултат. Ако НАТО иска да успее в Афганистан, трябва да не забравя уроците от Ирак. Един от тях е, че НАТО трябва да си спечели разбирането и сътрудничеството на останалия свят; необходимо е също така да уважава местните традиции, история и култура.

По отношение на разширяването мисля, че НАТО трябва да спре и да "смели плодовете от предишните вълни на разширяване". След Студената война членовете станаха от 16 26 и догодина вероятно ще са 28. Увеличаването на членовете крие риск от вътрешно разцепление, което ще отслаби модела на разработване на политиката с консенсус. Ръководството на НАТО трябва да предотврати създаването на две равнища в организацията.

"Ахилесовата пета" на НАТО пролича в мерките, които организацията прие в отношенията си с Русия по време и след грузинската криза: Франция и Англия не желаеха НАТО да играе по-сериозна роля и организацията имаше твърде малко лостове да противодейства на Русия.

Във външно отношение непрекъснатото настъпление на НАТО на изток чрез разширяването допринесе за влошаване на отношенията с Русия и предизвика Китай да проявява засилена бдителност. Ако погледнем отношенията, изградени от НАТО по света, лесно ще видим, че Китай е една от големите глобални сили, които нямат отношения с НАТО.

През последните шест години НАТО и Китай постепенно изградиха известни официални контакти и обмен на академично равнище, които проправиха пътя за двете страни да излязат от сянката на бомбардировките над посолството в Белград. Ако НАТО и Китай успеят да засилят взаимното разбиране, твърде вероятно е да установят официални отношения. Но "за тангото са необходими двама", така че и Китайf, и НАТО трябва да положат съвместни усилия в тази насока.

Конфуций е казал: "Когато навърших 60 години, започнах да различавам правото и кривото в хорските слова". През 2009 г. НАТО навършива шестдесет години. Надявам се думите на Конфуций да важат и за него.

Една от първите големи инициативи, целящи сближаване между Запада и Китай, се осъществява пред 1970-те години от президента Ричард Никсън.

Шанхай днес: дали с промяната в хоризонтите Китай ще промени и отношението си към НАТО?

Споделета това:     DiggIt   MySpace   Facebook   Delicious   Permalink