ЕЗИК
Заради превода българската версия на "НАТО Преглед" излиза онлайн около две седмици след английското издание.
ЗА "НАТО ПРЕГЛЕД"
ИЗДАТЕЛСКА ПОЛИТИКА
АВТОРСКИ ПРАВА
РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ
 RSS
ИЗПРАТИ СТАТИЯТА НА ПРИЯТЕЛ
АБОНАМЕНТ ЗА "НАТО ПРЕГЛЕД"
  

Get the Flash Player to see this player.

Джейми Ший: Косово - тогава и сега

Джейми Ший обсъжда НАТО, Косово и... хамбургерите на Мак Доналдс. Може да си изберете въпрос по-долу.

Джейми Ший, говорител на НАТО по време на 78-дневната кампания, предприета за прекратяване на хуманитарната криза в Косово през 1999 г., се връща отново в пресслужбата, където даваше ежедневните си пресконференции, и представя личното си виждане за извлечените поуки за НАТО и за Косово.

Видео дължина: 30.41

Изберете въпрос

≠ Винаги ли сте вярвал, че кампанията в Косово ще бъде успех?

≠ Ами да, вярвах и най-очевидната причина бе, че си давах сметка, че организация като НАТО, в която членуват Съединените щати и големите европейски сили, ще заложи целия си престиж в тази операция много повече, отколкото във всичко, вършено дотогава. И естествено, когато политици като Блеър, Бил Клинтън или Ширак залагат престижа и доверието в западните демокрации, това неизбежно се обвързва с политическото доверие вътре във всяка страна. Затова осъзнавах, че ако веднъж я започне, НАТО трябва да довърши тази операция, независимо колко ще трае и колко трудна ще бъде. На съозническите държави бе необходимо доста време, за да вземат решение. Месеци се водеха преговори със сърбите и косовските албанци. Месеци се обсъждаше вътрешната стратегия, въздушният план, цялата кампания. Фрапиращо трудно се стигна до решение, но типично за НАТО е, след като веднъж то се вземе, на всяка цена да се доведе докрай. Мислех си дори, че макар и с нежелание, ще се наложи да използваме пехота, ако въздушната кампания не даде резултат.

≠ Имаше ли въобще план Б?

≠ Не, наистина нямаше, защото, както казах, НАТО заложи целия си престиж в тази операция, пък и НАТО не е като другите организации. Не е икономическа или социална организация. Той е политическо-военна организация за гарантиране на сигурността и трябва да покаже на членовете си, че сериозно ги защищава, че е сериозна организация, че правим това, което сме казали и казваме това, което възнамеряваме да правим, защото доверието е много, много, много по-важен фактор за една организация, гарантираща сигурността, отколкото за друг тип международна институция.

≠ Каква бе подготовката за войната с оглед на иформацията и медийното покритие?

≠ Ще бъда напълно искрен, не бяхме подготвени така, както би трябвало. Може би аз нося отговорност за това. Мога да кажа само, че Косово бе нещо напълно ново за НАТО. Дотогава организацията никога не бе водила война, макар че тогава се употребяваше по-скоро думата конфликт. Така или иначе, дотогава не бяхме участвали пряко в такава мащабна военна операция. Знаете ли, сега сме в Афганистан и ежедневната стрелба и боевете са ни нещо далеч по-познато, но в Косово наистина изгубихме нашата девственост, за първи път преминахме от гарантиране на сигурността чрез превантивна политика на възпиране към действие, съпроводено с боеве, жертви и поемане на рискове. И понеже всичко бе ново, не мисля, че реално сме си давали сметка какво точно ще се промени с хвърлянето на първите бомби на съюзническите сили. Имаше и друго виждане, което се оказа напълно погрешно, че Милошевич ще се предаде след няколко дни бомбардировки на НАТО, че бързо ще се обърне на сто и осемдесет градуса и ще заяви "Не искам да се стига до ескалация. Опитах се да изкарам, че НАТО блъфира, провалих се, сега се връщам на масата за преговори". Затова не се бяхме подготвили за дълга кампания и съответно и за медийното напрежение, което една дълга кампания неизбежно води след себе си.

≠ Какви поуки извлякохте за ролята на медиите като оръжие?

≠ Да се готвим за най-лошото. Да не очакваме някакви розови сценарии, че всичко ще мине гладко. Да се готвим за най-лошото. Да сме готови да ни критикуват. Честно да си кажа, смятам също, че по това време тук имахме чувството, че вършим нещо правилно. Защищавахме справедлива морална кауза. Опитали бяхме с преговори. Изиграхме го по правилата. Бяхме в ООН, опитахме се да прокараме резолюция в Съвета за сигурност. Заплашихме, че ще употребим сила, преди да прибегнем до нея. Опитахме се да постигнем справедливо споразумение между двете страни, което бе нормално сърбите да приемат. И тогава общественото мнение щеше масово да ни подкрепи. Това щеше да бъде най-лесното решение, такова, за което американците казват, че не иска много мозък. И в такъв случай медиите нямаше да са проблем, те вкупом щяха да ни славословят (смях). Наивно виждане, като знаем какво стана. Осъзнахме, че дори и когато знаят, че защищавате справедлива кауза, хората не са непременно съгласни с бомбардировките, не приемат вашата тактика или вашата стратегия, не им се нравят колатералните щети, ужасният момент, който настъпва и при най-добре подготвените планове, когато нещата не стават, както трябва, и убивате някои от хората, на които се опитвате да помогнете. А и фактът, че сърбите много ефективно водеха тяхната соствена контраинформационна кампания. Затова сега знам, че всяка военна операция, независимо от какъв тип е, поражда дебат сред обществеността. Някои са пацифисти на всяка цена. Други се интересуват само от факта, дали това е печеливша стратегия. Трети пък ще се чувстват ощетени, че всичко се проточва, преди да се постигне успех. А медиите при всички случаи са уверени, че задачата им не е да венцеславят, а да задават трудните, неудобните въпроси. Затова основната поука е да сме готови за най-лошото и да има организация, организация преди и над всичко. А това не става само с добре премерени послания и харизматични или надарени говорители и отоворници за комуникацията. Не, не, не, трябва да разполагаме с адекватна медийна организация, която да подготвя фактите, да разследва, да изпраща най-ефективните послания. На връзката с медиите трябва да се гледа също толкова сериозно, колкото на самата военна операция.

≠ Кое бе по-силно и ефективно - единството на съюзниците или въздушните удари?

≠ Ами аз не мисля, че въздушните удари бяха толкова ефективни, колкото се надявахме да бъдат. Нека си го кажем, сега осъзнаваме това. Проблемът с военновъздушните операции е, че ако решително се използва въздушната мощ, ще бъдат нанесени огромни щети на икономиката, обществото и дори ще бъдат причинени жертви сред цивилното население. Това е правено през Втората световна война, Пол, вие знаете това. Съюзническите бомбардировки над Германия, Япония например, това повече не може да се повтори. Въздушната мощ трябва да се използва много по-избирателно, съгласно международноправните норми. Но честно казано, това намалява нейната ефективност или с други думи, нужно е повече време, за да даде резултат. Надявахме се да разрушим повече сръбски танкове, отколкото реално унищожихме, и именно затова, както казах преди малко, към края хора като Тони Блеър сериозно обмисляха наземна кампания, за да вземем превес. За щастие това не се наложи, но към края мислехме за този вариант. Затова според мен надделя единството на съюзниците. Мисля си, че Милошевич, подобно на Наполеон, си е казвал "Господи, ако се бия, нека да е срещу коалиция". Знаете, че коалициите са слаби, те бързо се разпадат, някои напускат редиците. И според мен едва след 78 дни Милошевич осъзна, че въпреки всички проблеми, с които се сблъскваме, това няма да стане, НАТО ще остане единен и тогава се обърна към ООН и започна да търси изход.

≠ Разочарован ли сте, че съюзническото единство, демонстрирано в кампанията, не пролича при признаването на независимостта на Косово?

≠ Разочарован съм в смисъл, че вярвах, че сме стигнали доста по-далеч и по-високо по пътя в Косово. Че ще видим едно излекувано, помирено и отново интегрирано общество с бум в икономиката по пътя към евроатлантическата интеграция, но очевидно по-голямата част от тези пожелания си остават в бъдещето. Разбира се, че съм огорчен, че през последните десет години не постигнахме по-голям напредък там и че повечето от сериозните проблеми от 1999 г., особено в отношенията между сърби и албанци, си остават. Естествено би било прекрасно международната общност да е единна във вижданията си за бъдещето на Косово, но ние живеем в реалния свят. Ще отбележа само, че ние не започнахме въздушната кампания през 1999 г. в името на независимостта на Косово. Това въобще не бе наша цел, нито да свалим Милошевич, макар и да не го харесвахме особено, свалянето на режима не беше нашата цел. Целта бе хуманният порив да спрем етническото прочистване и да създадем стабилна среда, в която политиците отново да поемат ролята си. Защото не можеше да се води политика, докато сръбската армия провежда чистки и прогонва албанците или пък докато Армията за.освобождение на Косово убива сръбски полицаи. Затова който твърди, че е разочароващо днес да няма независимо Косово, имам предвид, признато от всички, зле тълкува причините за операция Съюзна сила. Имам предвид, че ако целите бяха свалянето на режима или независимо Косово, никога нямаше да постигнем консенсус сред съюзническите държави за започване на операцията. Но за нещастие трябва да се справяме и с новите ситуации, които възникват след интервенциите. Всяка интервенция променя политическата динамика. Мисля също, че за някои страни е по-трудно да признаят независимо Косово днес, когато Сърбия е демократична държава. Честно казано, това щеше да е много по-лесно, докато Милошевич бе на власт. Не желаещ да се оттегли, не желаещ да преговаря. Много по-трудно е да се наложи демократично Косово на Сърбия, която днес върви по пътя на сближаването с Европейския съюз, подписа Споразумение за стабилизация и асоцииране с ЕС и е партньор на НАТО. И въпреки това според мен международната общност прие, че след всичко, което се случи в миналото, Косово не може отново да мине под прякото ръководство на Белград. Независимостта бе обявена и бе призната от редица съюзнически държави. Сега просто трябва да намерим конструктивно решение, което да задоволи стремежа към независимост на косовските албанци и същевременно да удовлетвори сърбите, които все още искат да запазят тесни връзки с Белград. Това не е лесно, но съм убеден, че с времето ще намерим изобретателни решения как да стане това. В света има много прецеденти за постигане на подобно уреждане, просто трябва политиката да продължава, това е от основно значение. Да не се стои на едно място, дори когато е трудно, да се продължава политиката.

≠ Дали сега въпросът е Сърбия просто да приеме действителността?

≠ Да, в смисъл, че не трябва да режем някакъв Гордиев възел. Косовските албанци искат независимост. И то не отделна политическа партия или малък процент от населението. Това е масов стремеж и те обявиха независимост, а редица големи съюзнически държави като Съединените щати, Великобритания, Германия, Франция, държави с тежест, признаха този факт. В същност мисля, че го признаха към 45 страни в света. Е добре, това все още не е мнозинство в Генералната асамблея на ООН, но съм сигурен, че броят на страните, признаващи независимостта на Косово, ще продължава да расте. Затова не мисля, че косоварите ще се върнат назад и ще се откажат от независимостта. Мисля също обаче, както казах преди малко, че трябва да намерим ситуция, която да признава, че Сърбия има законен интерес в Косово заради все още голямото сръбско малцинство. Ние искаме сръбското малцинство да си остане в Косово. Искаме Косово да бъде мултиетническа страна. Затова пак ще повторя, трябва да намерим изобретателни решения. Едно от решенията е един ден Косово и Сърбия да се присъединят към Европейския съюз и кой знае, дори и към НАТО, защото с влизането в голяма структура като Европейския съюз въпроси като границите, териториите и прочее стават по-маловажни. Обществата стават по-гъвкави, по-отворени едни към други. Затова съм убеден, че дългосрочно решение може да бъде намерено само в една европейска рамка.

КИНГ: Едно от другите интервюта в този брой е с Пади Ешдаун.

ШИЙ: Да, знам го много добре.

≠ Справедливо ли е да се каже, че независимостта на Косово бе цената, която трябваше да се заплати за безумията на режима на Милошевич?

≠ Да, тук говоря само от мое име, защото, както вече казах, отделните държави-членки имат различни виждания, така че излагам личната си гледна точка. Мисля, че е справедливо. В началото на 1999 г. в Рамбуйе, още преди да започнат или да бъдат възобновени насилията, косовските албанци бяха готови да приемат автономията, макар и с нежелание и под известен натиск от страна на международната общност. Когато дойдоха в Рамбуйе, те казаха: "Добре, съгласни сме. Бихме искали след три години да се организира референдум, конституционен референдум за бъдещето на Косово, но можем да приемем и да продължим да живеем със сърбите, ако получим автономията, която Милошевич ни отне през 1989 г." И именно сърбите... Имам предвид, че тогавашното правителство, старият режим на Милошевич осуети това, защото не беше готов да възстанови съществена автономия. Така че в известна степен, това трябва да се каже, тогавашното сръбско правителство е отговорно за прекомерната употреба на сила, която окончателно отчужди албанското население на Косово, и за отказа на един справедлив политически компромис.Тогава те погрешно си мислеха, че могат да спечелят повече на бойното поле, отколкото на масата за преговори, а конфликтът, вече казах това, създаде нова динамика, в която косовските албанци вече не искаха да приемат нищо друго освен независимост и контактната група на международната общност, която договаряше споразумение в ООН, прие, че няма връщане назад към предишното статукво и непременно трябва да се намери ново решение.

≠ Какво значение отдавате на факта, че Сърбия се превърна в демократична държава?

КИНГ: Като говорим за автономия, искам да ви прочета един цитат. Нещо, което сте казали навремето. Споменавате, че народ, който е бил тежко потискан в собствената си страна, вероятно смята, че единственото решение е независимостта, но ако Сърбия бе демократична, плуралистична, децентрализирана държава с пазарна икономика, в която различните етнически общности участват в политиката, тогава ситуацията би била различна. Какво мислите за това днес?

ШИЙ: Да, казал съм това навремето, но може да не съм бил прав и имам смелостта да си го призная, да, мнозина искрено се надяваха, че щом Сърбия стане демократична, както стана след падането на Милошевич и избора на Кощуница и Тадич, албанци и сърби ще съумеят отново да заживеят заедно, да преговарят и да намерят решение, удовлетворяващо и двете страни. И все пак трябва да признаем, че международната общност се справи добре. Марти Ахтисаари, който през 1999 г. изигра важна роля в убеждаването на сърбите да изтеглят войските си, отново се върна на сцената с мандат на ООН, предлагайки плана Ахтисаари. Започнаха преговори. След това започна втори рунд под егидата на ЕС с участието на Волфганг Ишингер и на руснаците, на двете заинтересовани страни, Съединените щати и Европейския съюз. Въпреки усилията накрая двете страни бяха много далеч една от друга. Да бъдем искрени, дори и в демократична Сърбия имаше много силен националистически уклон, който продължава да определя отношението им към Косово. Именно това е причината, поради която редица държави от НАТО, не всички, но много, решиха, че независимостта е единственото възможно решение. Но същевременно трябва да се помисли, особено по отношение на северно Косово, където има голям сръбски анклав, какви специални механизми да се намерят, за да се гарантира на тези сърби, че няма да бъдат като заложници в чужда държава и ще могат да поддържат връзки отвъд границата. Открихме подобни решения в Европа. Погледнете например Северна Ирландия днес. Споразумението от разпети петък в Северна Ирландия бе голям пробив, защото католиците внезапно разбраха, че могат да живеят в Северна Ирландия съвместно с протестантите в рамките на едно споразумение за поделяне на властта, запазвайки много връзки с юга, с Република Ирландия отвъд границата, и много от тях имат двойно гражданство, което може да се види и другаде. Вземете например немскоговорящите в Белгия, които са доволни да живеят в Белгия и да прекосяват всеки ден границата, за да отидат на работа в Германия. Искам да кажа, че в Европейския съюз има много такива трансгранични дейности, защото интеграцията постепенно омаловажи проблемите с границите и територията. Сигурен съм, че един ден подобна ситуация ще има и на Балканите, но сега важното е да не се стои на едно място, което ще предизвика чувство на неудовлетвореност в двете страни и убеждението, че няма никакъв напредък, а това може да тласне някои отново към насилие. Както казах преди, дори и окончателното решение да е отвъд хоризонта, основното е политическият процес да продължава, страните да преговарят, да общуват. НАТО и ЕС, които вече съвместно носят отговорността за бъдещето на Косово, трябва да разговарят помежду си, за да насочват процеса във възможно най-удачната посока.

≠В кой момент си дадохте сметка, че може да има само едно решение в ситуацията на Косово - независимостта?

≠ КИНГ: Споменавате факта, че международната общност е положила много усилия, за да може процесът да продължи и колкото може повече хора да са доволни от резултата. Но това не успя. Имаше Кай Ейде, после Ахтисаари, цяла поредица.

ШИЙ: Да.

КИНГ: В кой момент усетихте, че единственото, което може да сложи край на това, е независимостта?

ШИЙ: Мисля, че проблемът, разбира се, е, че след 1999 г. Сърбия престана да играе роля в Косово, макар че резолюция 1244 утвърждава суверенитета на Сърбия, в нея ясно се посочва, че не Белград, а ООН, международната общност ще определи бъдещето на Косово. Тогава, както вече казах, контактната група прие, че не може да има връщане назад към предишното статукво. Просто ситуацията непрекъснато бе такава, че не можехме да се върнем назад. Трябваше да се справим с нещо ново. И естествено косоварите след всичките десет години, които живяха с присъствието на НАТО и мисията на ООН, но без Белград, свикнаха да бъдат господари на своята съдба. Властта постепенно бе прехвърлена в техни ръце, към институциите на провинцията, създаде се самоуправление и това бе съвсем очевидно още преди независимостта, така че психологически те усещаха, че вървят към независимост. А създаде ли се психологическата нагласа, че Белград е изчезнал от ежедневния им живот, е трудно да убедиш хората, поне косовските албанци, че трябва да спрат стрелките на времето и да се върнат назад. Това несъмнено е последствие от преживяното. Разбира се друг урок е, че не можеш да се намесиш някъде и да спреш насилието и после да си тръгнеш и да не се занимаваш с политическите последици. Този урок научихме и в Афганистан. Научихме го и в Босна. Който реши да се намеси някъде, трябва да поеме отговорността за дългосрочното развитие там. Не може да се играе само ролята на военна сила, която се намесва в политиката. Спомняте си, когато бе държавен секретар на САЩ, Колин Пауел наричаше това ефекта Потъри Барн. Казваше чупи купи. Не искам да кажа, че сме счупили нещо в Косово, но със сигурност плащаме за намесата.

≠ Смятате ли, че със създаването на сили за сигурност Косово ще стъпи на крака?

≠КИНГ: Ако погледнем днешно Косово, очевидното е, че бе обявена независимост, има нова конституция, знаме и химн. Скоро след това започва и изграждането на сили за сигурност в Косово. Някои твърдят, че това ще отбележи окончателното скъсване с миналото, защото новите сили за сигурност няма да имат никаква връзка с бившата Армия за освобождение на Косово. Смятате ли, че това е основният фактор Косово да се изправи на крака?

ШИЙ: Ами не, мисля, че в крайна сметка основният фактор ще бъде икономическата надеждност на Косово, защото ако искаме сърбите да се чувстват у дома си в Косово и да останат там, те трябва да имат чувството, че не са обречени на доживотна безработица и не зависят от пенсии и помощи, изплатени от Белград, които между другото Белград трудно може да си позволи предвид собствената му реформаторска програма. Те трябва да почувстват Косово като място, което им дава възможности, където можеш да преуспееш и аз наистина вярвам, че икономическото благоденствие е фантастичен интегриращ фактор. Вие знаете, Пол, че единствената сфера, в която етническите общности на Балканите отлично съжителстват, е организираната престъпност. Където има очаквания да забогатееш, различията се стопяват много бързо. Затова аз лично смятам, че въпроси като борбата с корупцията, управлението, участието на етническите общности в държавната администрация, полицията са важно нещо, защото създават усещането, че си част от този място. Една от причините рускоговорящите малцинства в балтийските държави да се чувстват отлично е убеждението, че икономическото развитие и жизненото равнище са по-добри от другаде. Затова според мен това е най-важното. Но силите за сигурност също са важни, защото, нека го кажем открито, в Косово има много оръжия. Има най-различни структури. Например Корпуса за защита на Косово, който израсна от старата Армия за освобождение на Косово и Марти Ахтисаари много добре го каза, по-добре е, че тези хора излязоха на бял свят, така ги виждаме и сега те вършат законни неща под международен надзор, отколкото да са на сянка, да укриват оръжия, да правят тайни среднощни учения в горите, увити и закачулени, готови да се впуснат в някаква бунтовническа дейност. Това е дори и в интерес на Белград. Разбира се, колкото повече НАТО се бави да посъветва и да помогне на Косово да създаде такива сили, толкова по-голям е рискът косоварите да се заловят и сами да го направят, създавайки структура, която може да не ни хареса особено, която може да не е много смислена, но с която ще трябва да се съобразяваме. Затова смятам, че разумното е да продължим. Между другото, исках също да кажа, че много нови държави или страни, които като Косово са обявили независимост, имат твърде големи амбиции. Искат напримр петдесетхилядна армия... Може не точно Косово, разбирате какво имам предвид, искат танкове, бойни самолети. Искат цялото бойно снаряжение. И затова трябва да им се каже: почакайте малко, не може да си позволите това, това не е приоритет. Това ще бъде огромно бреме за икономиката ви. Ще изпрати отрицателни сигнали към съседните държави. Спрете се. Нуждаете се от помощ, за да създадете нещо икономически изгодно, което няма да се отрази отрицателно на съседите, което ще ви позволи да изпълнявате задачите в областта на сигурността, да се борите с организираната престъпност или каквато и да е друга заплаха. И си мисля, че в тази област, с целия си опит в реформата в областта на сигурността в други страни от Централна и Източна Европа НАТО би могъл да бъде много полезен на косоварите.

≠ Мислите ли, че в момента организираната престъпност е най-голямата заплаха за сигурността на Косово?

≠ КИНГ: Това е свързано с въпроса, който споменахте, а именно, че икономическото развитие е най-големият морков, който може да накара Косово да стане по-стабилна и развита държава. Но както казахте, организираната престъпност е основен фактор.

ШИЙ: Абсолютно.

КИНГ: Има много оръжия сред цивилното население и контрабандата и незаконната търговия са сериозни проблеми в региона. Смятате ли, че това е най-големият проблем за сигурността на Косово днес?

ШИЙ: Да. Защото това видимо прояжда държавните структури отвътре, ако политиците или съдиите са корумпирани, ако приходите от данъци не отиват в националния бюджет, вие зависите все повече от чуждестранни помощи, защото не може да осигурите собствените си приходи. Хората няма да имат желание да започнат бизнес, ако трябва да плащат подкупи на кой ли не, преди да започнат да правят например хамбургери на Мак Доналдс и да ги продават на клиентите. Имахме някои много неприятни преживявания. Спомням си, че преди години закусвах с Жак Клен, администратор от ООН в Босна по това време. Той ми каза: "Джейми, знаеш ли, това е единственото място в Европа, където няма Мак Доналдс". Говоря за деветдесетте години. Защото дори и Мак Доналдс, който прави пари навсякъде, намира, че тук бизнесът е твърде рискован. Разбира се, оттогава досега положението се промени, но мисля, че това е добър пример как това може да се превърне в раково образувание и според мен това е проблем номер едно, абсолютно. Това е проблем и на имиджа. Всички знаем, че има страни, които трябва да се преобразят, да си изградят нов имидж на спазващи закона държави, които гарантират прозрачността и сигурността на чуждите инвестиции. Бизнесът до голяма степен е въпрос на доверие. Затова косоварите на първо място трябва да решат този проблем, но мисля, че в тази област се нуждаят от помощ.

≠ Мислите ли, че ако не бъде въздадена пълна справедливост, е възможно законът да възтържествува в Косово?

≠ КИНГ: Въпросът е свързан с правоприлагането. Голям брой престъпници, извършили жестокости в Косово, избягаха от правосъдието, все още има 2000 изчезнали от всички етнически общности, и предвид факта, че по тези правни въпрос няма напредък, смятате ли, че това е спънка? Мислите ли, че законът ще възтържествува навсякъде в Косово?

ШИЙ: Проблемът с военнопрестъпниците очевидно е в ръцете на съда в Хага - Международния наказателен съд за военните престъпления в бивша Югославия. За случилото се в Косово има обвинения срещу сърби, но и срещу косовски албанци и където бе необходимо, и силите на НАТО КЕЙФОР допринесоха тези хора да бъдат предадени на съда в Хага. Ние сме напълно безпристрастни в това отношение. Всеки обвинен във военни престъпления трябва да бъде изпратен в Хага или да бъде съден от местен съд. За двете страни е много важно да видят, че виновниците за жестокостите са изправени пред съда. Вината не е само в едната общност, ние отлично знаем, че дори едни да са по-виновни от другите, след началото на боевете военни престъпления са вършени и от двете страни или, какъвто е случаят в Босна, от всички страни. Мисля, че това е изключително важно за помирението, защото хората винаги затаяват враждебност и огорчение, когато подобни въпроси не се решават. Те не знаят какво се е случило с техни любими близки. Виждат, че виновникът още е на свобода. Много по-трудно е да ги призоваваме към помирение. Мисля си в крайна сметка, че едно от нещата, които твърде често липсват в тази част на света, е думичката "извинявай", желанието... знаете ли, сещам се за германския канцлер Вили Бранд, коленичил пред мемориала на варшавското гето в Полша през 1972 г., молещ за прошка от името на немския народ. Тази простичка способност да отидеш някъде и да кажеш "Съжалявам, съпреживявам вашето страдание, хайде да се помирим", вместо непрекъснато да обвиняваш другата общност. Ето, такава държавническа постъпка е необходима според мен. В крайна сметка, работа на историците е да намчерят общ прочит. Забележително е, че днес Франция и Германия имат един и същ учебник по история. Одобрен от двете правителства, посветен на отношенията им през XX век. Мисля, че щом тези две държави, които са воювали през 1870, 1914, 1938-40 година, били са една срещу друга, щом те могат да стигнат до общо тълкуване на своята история и отговорността си в нея, това е прекрасен пример, който тази част на света трябва да последва.

КИНГ: Джейми Ший, благодаря много.

ШИЙ: Аз благодаря.

Споделете това:     DiggIt   MySpace   Facebook   Delicious   Permalink