ЕЗИК
Заради превода българската версия на "НАТО Преглед" излиза онлайн около две седмици след английското издание.
ЗА "НАТО ПРЕГЛЕД"
ИЗДАТЕЛСКА ПОЛИТИКА
АВТОРСКИ ПРАВА
РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ
 RSS
ИЗПРАТИ СТАТИЯТА НА ПРИЯТЕЛ
АБОНАМЕНТ ЗА "НАТО ПРЕГЛЕД"
  

Реформата на полицията в Босна - мисията недовършена или мисията невъзможна?

"НАТО Преглед" разглежда какво спъва реформата на боснеската полиция и какво реално може да постигне тя.

Get the Flash Player to see this player.

Реформирането на полицията може би не изглежда толкова спешно, както преструктурирането на армията, но в Босна се смята дори за по-важно. Тук видни личности обсъждат защо това е толкова щекотлив проблем и защо досега не бе осъществена необходимата реформа.

Видео дължина: 12.32

 Субтитри: Изключено / Включено

© "НАТО Преглед"

ДИКТОР: Реформирането на отделните полицейски сили на Босна и Херцеговина винаги е било сложна задача.

В страната различните етнически общности с различна религия и минало имаха всяка своята полиция.

Още по-сериозен проблем е, че полицията активно се включи в гражданската война в страната.

КРИС БЕНЕТ (Автор на публикации и експерт по Балканите): След края на войната почти всички мъже в страната бяха въоръжени и мнозина от тях работеха в структурите на полицията.

А полицията по същество бе част от армията.

ДИКТОР: В Босна и Херцеговина полицията означава много повече, отколкото в западните държави.

Тя се свързва с държавността, с армията и се отъждествява с най-трудно решимите проблеми на страната.

Реформирането на полицията в Босна и Херцеговина имаше жизненоважно значение за гарантиране на сигурността и постигане на споразумение с ЕС за милиони евро - Споразумението за стабилизация и асоцииране, което приближава страната до Европа. Днес то вече е подписано.

ХАВИЕР СОЛАНА (Върховен представител на ЕС за Общата външна политика и политика на сигурност): Доста време работихме заедно с босненските лидери.

Сблъсквахме се с трудности, но за щастие ги преодоляхме. Днес има законодателство, разгледано и прието в парламента.

Мисля, че това дава възможност за задълбочаване на отношенията между Босна и Херцеговина и Европейския съюз.

ДИКТОР: На пръв поглед изглежда, че полицията в Босна и Херцеговина добре си върши работата.

СРЕЧКО ЛАТАЛ (Босненски журналист и политически съветник): Честно казано, в ежедневието се чувствам много по-сигурен в Босна, отколкото в редица развити западни страни.

ДИКТОР: Сречко Латал е босненски журналист, който е отразявал войната в своята страна и конфликти другаде по света. Той е работил и като експерт по комуникацията в Световната банка и международни мозъчни тръстове.

ЛАТАЛ: Шест години бях във Вашингтон. Виждате ли, хората там знаят, че ако прекосиш една невидима линия, например в облеклото - скъпи маратонки там, където това шокира, можеш да имаш неприятности.

Тук сутрин и вечер можеш свободно да се разхождаш навсякъде - и в Сараево, и в Баня Лука, във Фока или в Мостар.

ДИКТОР: Бригаден генерал Винченцо Копола ръководи полицейската мисия на Европейския съюз в Босна и Херцеговина.

Бриг. ген. ВИНЧЕНЦО КОПОЛА (Командващ полицейската мисия на Европейския съюз в Босна и Херцеговина): Познавам стотици места в Европа, в Европейския съюз, които са много по-опасни от Сараево днес.

ДИКТОР: И напредъкът в реформите не се свежда само до безопасността на хората.

БЕНЕТ: Тайните служби бяха разделени между сърбите, хърватите, мюсюлманите и се шпионираха едни други. Днес те работят заедно.

ДИКТОР: Но въпреки този напредък, редица наблюдатели не смятат, че реформата в полицията е успешна.

БЕНЕТ: Прегледът на това, което става в Босна и Херцеговина, се отлагаше.

Отлагаше се дотогава, докато се постигне по-широко, може би конституционно уреждане на нещата, защото много проблеми, свързани с реформата на полицията, зависят и от конституцията.

Това са проблеми, изискващи дългосрочно решение, свързани със структурата на тази страна.

ЛАТАЛ: Международната общност подходи доста погрешно към реформата в полицията. А тя бе едно от основните условия, допринесли за подписване на Споразумението за стабилизация и асоцииране с Европейския съюз (ССА).

Въпреки всичко от 2003-2004 г. този реформа тъпче на едно място... А имаше...

Искам да кажа, че приемането на няколко закона от местните парламенти, което бе едно от условията за подписването на ССА, в същност нищо не значи.

ДИКТОР: Сеад Нуманович е заместник главен редактор на голям босненски вестник, "Дневни Аваз".

СЕАД НУМАНОВИЧ (заместник главен редактор на "Дневни Аваз"): Това, което наблюдаваме днес, са останките от останките от останките на първоначалната реформа.

ДИКТОР: Реформите като че ли се провалят по-скоро по отношение на това, което символизират, отколкото на това, което включват.

НУМАНОВИЧ: Пади Ешдаун, който започна тази реформа, обясни същността и значението й. Не става въпрос за самата полиция, а за държавността. Където има полиция, има държава.

Д-р РАФИ ГРЕГОРИАН (Заместник Върховен представител): Мисля, че реформата на полицията концептуално бе сбъркана.

Смятам, че за мнозина полицията бе проводник на конституционални промени... те си мислеха, че ако например Република Сръбска прехвърли правомощия на централната държава, това ще урони нейните устои.

Затова имаше толкова голяма съпротива, а не заради техническите способности. И затова в реформата на полицията се сблъскахме с това, което преди това стана с отбранителната реформа. Въпросът е наистина политически, а не технически.

КОПОЛА: Дори и най-радикалните политици в тази страна не могат да защитят тезата, че са необходими три армии... на етническа основа. Тя е незащитима.

Но те имаха добри аргументи, поне на хартия, да защищават тезата, че всяка институция, етническа общност, област, дистрикт Бръчко, трябва да си има собствена полиция. Защото такива примери има в много други страни.

ДИКТОР: Задаваха се въпроси и за всеки избор, които се правеше в хода на реформата, както и за нейния график.

ЛАТАЛ: Причините за провала на тази реформа се коренят в 2002, 2003 и 2004 г. Пади Ешдаун избра един от трите варианта на полицейска реформа, предложени от ЕС, и според мен избра най-трудния, като заяви:

"Това ще бъде условието за ЕС." И оттогава досега този вариант се отхвърля от босненските сърби.

КОПОЛА: Реформата на полицията продължи прекалено дълго, защото избрахме погрешния момент за нейния старт.

Тази реформа бе изключително амбициозен проект. Не казвам, че не бе необходим, но бе твърде амбициозен.

И бе предложен в момент, когато нямаше достатъчно политическо единство сред политическите лидери, нямаше реален и солиден политически консенсус. И така загубихме три години.

ДИКТОР: Според Сеад Нуманович цялостната реформа на полицията е била на една ръка разстояние, но най-малко на два пъти се е отдалечавала.

НУМАНОВИЧ: В хода на този процес бяха направени две големи грешки. Едната от Пади Ешдаун във Влашич през юни 2005, когато бе на две крачки да сключи споразумение със сърбите и ги пусна в почивка за няколко дни.

А когато се върнаха, те казаха "Не, няма да подпишем". И той прие. Когато се срещнахме неотдавна, той призна, че най-голямата грешка в кариерата му в Босна е била да пусне сърбите този ден, защото са били готови да подпишат документа.

Другата голяма грешка направиха босненските политици на 13 март 2006 г. Те бяха против по една много глупава причина.

Те заявиха: "Не можем да приемем нищо, на което фигурира името на Република Сръбска".

ДИКТОР: Ако се вгледаме в миналото, кое би могло да се направи по различен начин?

КОПОЛА: Аз мисля, че трябваше държавата, държавните ведомства, вътрешното министерство, СИПА, граничната полиция да се включат по-активно в операциите по гарантиране на сигурността.

Мисля, че трябваше етническите общности и кантоните да прехвърлят повече правомощия към държавата, така че поне усилията в борбата с организираната престъпност да са в нейни ръце, но не стана така.

И най-вече, трябваше по-бързо да осъществим редица проекти като полицейските бази данни, полицейската комуникационна система или системата за прихващане.

ДИКТОР: По отношение на престъпността в доклада на ООН от юни се посочва, че на улицата в Босна е по-сигурно, отколкото в редица западни страни.

Кои са основните тревоги по отношение на сигурността за хората в Босна и Херцеговина.

НУМАНОВИЧ: Най-големият проблем в Босна за мен не е национализмът, нито сепаратистките движения, а корупцията и слабата законност.

КОПОЛА: Равнището на обикновените престъпления е повече от приемливо. Организираната престъпност като че ли се засилва, но трябва да кажа, че полицията постигна някои много добри резултати в борбата с нея.

Вероятно ще трябва да подсилим капацитета на полицията и прокуратурата да работят в една система, за да постигат добри резултати.

В противен случай организираната престъпност ще излезе извън контрол. За момента това е основният ни проблем.

ДИКТОР: Но не всички мислят, че това е най-важното за ежедневието в Босна и Херцеговина.

ЛАТАЛ: Не казвам, че няма корупция. Не казвам, че няма и организирана престъпност.

Но общото ми впечатление след толкова години, прекарани в Босна, в региона и в много други краища на света, където съм бил свидетел на какво ли не, е, че цялата история е буря в чаша вода.

ДИКТОР: Може ли някои от проблемите да са свързани с прекалено многото полицаи в Босна и Херцеговина? Полицаи, които получават средна заплата.

КОПОЛА: Полицейските служители не са добре платени. И това понякога води до корупция, което, разбира се, не важи за всички, но е факт.

БЕНЕТ: Има огромен брой полицаи, както преди имаше голям брой военни. В тази страна има много повече полицаи, отколкото в европейските държави.

ДИКТОР: Дори и след новите реформи бригаден генерал Копола смята, че могат да се направят още подобрения в полицейските сили в Босна и Херцеговина.

КОПОЛА: Първият проблем, който трябва да се реши, е да се осигури добрата координация в полицията. Вторият, разбира се, е, че тя трябва да се съобразява с различни закони.

Но полицаите си вършат работата. Така че друг аспект от нашата работа е да хармонизираме законодателството, така, че различните полицейски части да спазват еднакви закони.

ДИКТОР: Преди започването на реформи по възможност трябва да се направи опит да се обедини страната или поне да се намалят етническите различия.

БЕНЕТ: Има обстойно законодателство, което ще задължи въвеждането на етнически квоти в полицията.

ДИКТОР: Но според бригаден генерал Копола това никога не е било част от плана. .

КОПОЛА: Полицейската реформа нямаше... за цел обединението на страната.

Целта бе да се гарантира повече сигурност, така че хората да се чувстват по-спокойни навсякъде, дори тези, които преминават от една област в друга.

И това със сигурност ще повиши доверието в Босна и Херцеговина.

ЛАТАЛ: През 1995 и 1996 г. хората въобще не пътуваха в Босна и Херцеговина. Имаше пропуквателни пунктове на всеки път, и пр. и пр.

Така че промяната е огромна. И въпреки това сега тъпчем на място.

ДИКТОР: Едно е ясно - доверието и вярата в полицията ще играят важна роля за вярата на босненци в бъдещето на тяхната страна.

НУМАНОВИЧ: Ако... ако не си богат или нямаш могъщ закрпилник, си зигубен.

Ако.. А повечето хора не са в такова положение. И ако повечето хора се чувстват загубени, ако нямат вяра в институциите на системата, те ще намразят страната.

Хора, които мразят страната си, работят против нея и такава страна е обречена на провал.

Ако имаше съдебна система на място, истинска функционираща съдебна система, всичко щеше да е по-лесно.

ДИКТОР: Реформирането на отделните полицейски сили на Босна и Херцеговина винаги е било сложна задача.

В страната различните етнически общности с различна религия и минало имаха всяка своята полиция.

Още по-сериозен проблем е, че полицията активно се включи в гражданската война в страната.

КРИС БЕНЕТ (Автор на публикации и експерт по Балканите): След края на войната почти всички мъже в страната бяха въоръжени и мнозина от тях работеха в структурите на полицията.

А полицията по същество бе част от армията.

ДИКТОР: В Босна и Херцеговина полицията означава много повече, отколкото в западните държави.

Тя се свързва с държавността, с армията и се отъждествява с най-трудно решимите проблеми на страната.

Реформирането на полицията в Босна и Херцеговина имаше жизненоважно значение за гарантиране на сигурността и постигане на споразумение с ЕС за милиони евро - Споразумението за стабилизация и асоцииране, което приближава страната до Европа. Днес то вече е подписано.

ХАВИЕР СОЛАНА (Върховен представител на ЕС за Общата външна политика и политика на сигурност): Доста време работихме заедно с босненските лидери.

Сблъсквахме се с трудности, но за щастие ги преодоляхме. Днес има законодателство, разгледано и прието в парламента.

Мисля, че това дава възможност за задълбочаване на отношенията между Босна и Херцеговина и Европейския съюз.

ДИКТОР: На пръв поглед изглежда, че полицията в Босна и Херцеговина добре си върши работата.

СРЕЧКО ЛАТАЛ (Босненски журналист и политически съветник): Честно казано, в ежедневието се чувствам много по-сигурен в Босна, отколкото в редица развити западни страни.

ДИКТОР: Сречко Латал е босненски журналист, който е отразявал войната в своята страна и конфликти другаде по света. Той е работил и като експерт по комуникацията в Световната банка и международни мозъчни тръстове.

ЛАТАЛ: Шест години бях във Вашингтон. Виждате ли, хората там знаят, че ако прекосиш една невидима линия, например в облеклото - скъпи маратонки там, където това шокира, можеш да имаш неприятности.

Тук сутрин и вечер можеш свободно да се разхождаш навсякъде - и в Сараево, и в Баня Лука, във Фока или в Мостар.

ДИКТОР: Бригаден генерал Винченцо Копола ръководи полицейската мисия на Европейския съюз в Босна и Херцеговина.

Бриг. ген. ВИНЧЕНЦО КОПОЛА (Командващ полицейската мисия на Европейския съюз в Босна и Херцеговина): Познавам стотици места в Европа, в Европейския съюз, които са много по-опасни от Сараево днес.

ДИКТОР: И напредъкът в реформите не се свежда само до безопасността на хората.

БЕНЕТ: Тайните служби бяха разделени между сърбите, хърватите, мюсюлманите и се шпионираха едни други. Днес те работят заедно.

ДИКТОР: Но въпреки този напредък, редица наблюдатели не смятат, че реформата в полицията е успешна.

БЕНЕТ: Прегледът на това, което става в Босна и Херцеговина, се отлагаше.

Отлагаше се дотогава, докато се постигне по-широко, може би конституционно уреждане на нещата, защото много проблеми, свързани с реформата на полицията, зависят и от конституцията.

Това са проблеми, изискващи дългосрочно решение, свързани със структурата на тази страна.

ЛАТАЛ: Международната общност подходи доста погрешно към реформата в полицията. А тя бе едно от основните условия, допринесли за подписване на Споразумението за стабилизация и асоцииране с Европейския съюз (ССА).

Въпреки всичко от 2003-2004 г. този реформа тъпче на едно място... А имаше...

Искам да кажа, че приемането на няколко закона от местните парламенти, което бе едно от условията за подписването на ССА, в същност нищо не значи.

ДИКТОР: Сеад Нуманович е заместник главен редактор на голям босненски вестник, "Дневни Аваз".

СЕАД НУМАНОВИЧ (заместник главен редактор на "Дневни Аваз"): Това, което наблюдаваме днес, са останките от останките от останките на първоначалната реформа.

ДИКТОР: Реформите като че ли се провалят по-скоро по отношение на това, което символизират, отколкото на това, което включват.

НУМАНОВИЧ: Пади Ешдаун, който започна тази реформа, обясни същността и значението й. Не става въпрос за самата полиция, а за държавността. Където има полиция, има държава.

Д-р РАФИ ГРЕГОРИАН (Заместник Върховен представител): Мисля, че реформата на полицията концептуално бе сбъркана.

Смятам, че за мнозина полицията бе проводник на конституционални промени... те си мислеха, че ако например Република Сръбска прехвърли правомощия на централната държава, това ще урони нейните устои.

Затова имаше толкова голяма съпротива, а не заради техническите способности. И затова в реформата на полицията се сблъскахме с това, което преди това стана с отбранителната реформа. Въпросът е наистина политически, а не технически.

КОПОЛА: Дори и най-радикалните политици в тази страна не могат да защитят тезата, че са необходими три армии... на етническа основа. Тя е незащитима.

Но те имаха добри аргументи, поне на хартия, да защищават тезата, че всяка институция, етническа общност, област, дистрикт Бръчко, трябва да си има собствена полиция. Защото такива примери има в много други страни.

ДИКТОР: Задаваха се въпроси и за всеки избор, които се правеше в хода на реформата, както и за нейния график.

ЛАТАЛ: Причините за провала на тази реформа се коренят в 2002, 2003 и 2004 г. Пади Ешдаун избра един от трите варианта на полицейска реформа, предложени от ЕС, и според мен избра най-трудния, като заяви:

"Това ще бъде условието за ЕС." И оттогава досега този вариант се отхвърля от босненските сърби.

КОПОЛА: Реформата на полицията продължи прекалено дълго, защото избрахме погрешния момент за нейния старт.

Тази реформа бе изключително амбициозен проект. Не казвам, че не бе необходим, но бе твърде амбициозен.

И бе предложен в момент, когато нямаше достатъчно политическо единство сред политическите лидери, нямаше реален и солиден политически консенсус. И така загубихме три години.

ДИКТОР: Според Сеад Нуманович цялостната реформа на полицията е била на една ръка разстояние, но най-малко на два пъти се е отдалечавала.

НУМАНОВИЧ: В хода на този процес бяха направени две големи грешки. Едната от Пади Ешдаун във Влашич през юни 2005, когато бе на две крачки да сключи споразумение със сърбите и ги пусна в почивка за няколко дни.

А когато се върнаха, те казаха "Не, няма да подпишем". И той прие. Когато се срещнахме неотдавна, той призна, че най-голямата грешка в кариерата му в Босна е била да пусне сърбите този ден, защото са били готови да подпишат документа.

Другата голяма грешка направиха босненските политици на 13 март 2006 г. Те бяха против по една много глупава причина.

Те заявиха: "Не можем да приемем нищо, на което фигурира името на Република Сръбска".

ДИКТОР: Ако се вгледаме в миналото, кое би могло да се направи по различен начин?

КОПОЛА: Аз мисля, че трябваше държавата, държавните ведомства, вътрешното министерство, СИПА, граничната полиция да се включат по-активно в операциите по гарантиране на сигурността.

Мисля, че трябваше етническите общности и кантоните да прехвърлят повече правомощия към държавата, така че поне усилията в борбата с организираната престъпност да са в нейни ръце, но не стана така.

И най-вече, трябваше по-бързо да осъществим редица проекти като полицейските бази данни, полицейската комуникационна система или системата за прихващане.

ДИКТОР: По отношение на престъпността в доклада на ООН от юни се посочва, че на улицата в Босна е по-сигурно, отколкото в редица западни страни.

Кои са основните тревоги по отношение на сигурността за хората в Босна и Херцеговина.

НУМАНОВИЧ: Най-големият проблем в Босна за мен не е национализмът, нито сепаратистките движения, а корупцията и слабата законност.

КОПОЛА: Равнището на обикновените престъпления е повече от приемливо. Организираната престъпност като че ли се засилва, но трябва да кажа, че полицията постигна някои много добри резултати в борбата с нея.

Вероятно ще трябва да подсилим капацитета на полицията и прокуратурата да работят в една система, за да постигат добри резултати.

В противен случай организираната престъпност ще излезе извън контрол. За момента това е основният ни проблем.

ДИКТОР: Но не всички мислят, че това е най-важното за ежедневието в Босна и Херцеговина.

ЛАТАЛ: Не казвам, че няма корупция. Не казвам, че няма и организирана престъпност.

Но общото ми впечатление след толкова години, прекарани в Босна, в региона и в много други краища на света, където съм бил свидетел на какво ли не, е, че цялата история е буря в чаша вода.

ДИКТОР: Може ли някои от проблемите да са свързани с прекалено многото полицаи в Босна и Херцеговина? Полицаи, които получават средна заплата.

КОПОЛА: Полицейските служители не са добре платени. И това понякога води до корупция, което, разбира се, не важи за всички, но е факт.

БЕНЕТ: Има огромен брой полицаи, както преди имаше голям брой военни. В тази страна има много повече полицаи, отколкото в европейските държави.

ДИКТОР: Дори и след новите реформи бригаден генерал Копола смята, че могат да се направят още подобрения в полицейските сили в Босна и Херцеговина.

КОПОЛА: Първият проблем, който трябва да се реши, е да се осигури добрата координация в полицията. Вторият, разбира се, е, че тя трябва да се съобразява с различни закони.

Но полицаите си вършат работата. Така че друг аспект от нашата работа е да хармонизираме законодателството, така, че различните полицейски части да спазват еднакви закони.

ДИКТОР: Преди започването на реформи по възможност трябва да се направи опит да се обедини страната или поне да се намалят етническите различия.

БЕНЕТ: Има обстойно законодателство, което ще задължи въвеждането на етнически квоти в полицията.

ДИКТОР: Но според бригаден генерал Копола това никога не е било част от плана. .

КОПОЛА: Полицейската реформа нямаше... за цел обединението на страната.

Целта бе да се гарантира повече сигурност, така че хората да се чувстват по-спокойни навсякъде, дори тези, които преминават от една област в друга.

И това със сигурност ще повиши доверието в Босна и Херцеговина.

ЛАТАЛ: През 1995 и 1996 г. хората въобще не пътуваха в Босна и Херцеговина. Имаше пропуквателни пунктове на всеки път, и пр. и пр.

Така че промяната е огромна. И въпреки това сега тъпчем на място.

ДИКТОР: Едно е ясно - доверието и вярата в полицията ще играят важна роля за вярата на босненци в бъдещето на тяхната страна.

НУМАНОВИЧ: Ако... ако не си богат или нямаш могъщ закрпилник, си зигубен.

Ако.. А повечето хора не са в такова положение. И ако повечето хора се чувстват загубени, ако нямат вяра в институциите на системата, те ще намразят страната.

Хора, които мразят страната си, работят против нея и такава страна е обречена на провал.

Ако имаше съдебна система на място, истинска функционираща съдебна система, всичко щеше да е по-лесно.

Споделете това:     DiggIt   MySpace   Facebook   Delicious   Permalink