ЕЗИК
Заради превода българската версия на "НАТО Преглед" излиза онлайн около две седмици след английското издание.
ЗА "НАТО ПРЕГЛЕД"
ИЗДАТЕЛСКА ПОЛИТИКА
АВТОРСКИ ПРАВА
РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ
 RSS
ИЗПРАТИ СТАТИЯТА НА ПРИЯТЕЛ
АБОНАМЕНТ ЗА "НАТО ПРЕГЛЕД"
  

Караджич - от Сараево до Хага

Арестуването на Радован Караджич е не само добра новина за жертвите - то може да изиграе важна роля за сигурността на страната.

Get the Flash Player to see this player.

Днес Радован Караджич е в затворническа килия в Хага. "НАТО Преглед" посети Босна, за да проследи как се възприема арестуването му от двете общности в страната, какво означава то за бъдещото й развитие и очаква ли се да му бъде гарантиран справедлив процес.

Видео дължина: 16:30

 Субтитри: Изключено / Включено

© "НАТО Преглед"

ДИКТОР: Радован Караджич, позорният водач на боснеските сърби във войната в Босна и Херцеговина.

Човекът, който предупреди боснеските мюсюлмани, че могат да бъдат изтребени, ако обявят независимост.

РАДОВАН КАРАДЖИЧ (Субтитри на екрана): Хич не си мислете, че няма да запратите Босна и Херцеговина в ада и дори да причините изчезването на мюсюлманите,...

защото мюсюлманите не могат да се защищават сами, ако започне война.

ДИКТОР: Човекът, чиято армия и заповеди се опитаха да превърнат тази заплаха в реалност през следващите три години.

Два града пазят особено силни спомени за неговата бруталност - Сараево и Сребреница. В Сребреница на Караджич, заедно с генерал Младич, бе възложено да избие 8000 мъже и деца след падането на първия обезопасен анклав на ООН.

На процеса ще бъдат представени доказателства, че голяма част от убийствата са били щателно планирани екзекуции...

НА ЕКРАНА - АНОНИМЕН: Не бой се. Никого няма да раним..

ДИКТОР: ...и бомбардировки над бягащите цивилни граждани. Сред избитите мъже имаше от 77-годишни старци до 12-годишни момчета.

Клането в Сребреница бе извършено за няколко дни. Обсадата на Сараево трая близо четири години. Градът бе обстрелван с артилерийски огън, гаубици и снайпери.

АНОНИМЕН (Субтитри на екрана): Тези хора нямат храна за децата си, нито мляко, нито шоколад... нищо!

ДИКТОР: От близо 12 000 избити в бомбардировките над 1000 бяха деца. Обграден от сръбските войски, не разполагащ с никакви или почти никакви военни средства и подложен на непрекъснати нападения, Сараево не се предаде.

В този брой на "НАТО Преглед" ние се връщаме в Сараево, сцената на едно от най-тежките военни престъпления в босненската война, за да видим как пострадалите и тези, които се опитваха да заловят Караджич, реагират на неговото арестуване.

Опитваме се да разберем какво означава то за бъдещето на страната и за сигурността в региона.

Оцеляла през войната, Ниджара Ахметашевич се занимава с разследваща журналистика и е участвала в издирването на Радован Караджич.

НИДЖАРА АХМЕТАШЕВИЧ (Главен редактор на списание БИРН): През войната бях тук, в Сараево. Преживях я. Но много от приятелите ми бяха избити. Мнозина приятели бяха ранени.

И аз бяха ранена. Много роднини бяха тежко ранени или убити във войната.

ДИКТОР: Как реагира тя на арестуването на Караджич?

АХМЕТАШЕВИЧ: Когато Караджич бе арестуван, се почувствах така, сякаш с войната вече е свършено. Но за жалост не е.

ДИКТОР: Рафи Грегориан е заместник Върховен представител за Босна и Херцеговина. Преди това е работил в НАТО и към правителството на САЩ като специалист по Балканите.

Той е известен като един от най-упоритите преследвачи на Караджич. Какво е изпитал, когато е научил новината за арестуването му?

РАФИ ГРЕГОРИАН (Заместник Върховен представител за Босна и Херцеговина): Почувствах се така, както когато получих докторската си титла, само че това продължи повече.

Очаквах да ме обземе чувство на облекчение и радост, а всъщност ме обзе вцепенение.

ДИКТОР: Ако споменете Сараево пред повечето хора на Запад, те ще си представят военновременен град под обсада.

Но този град иска да върви напред. Тази седмица например тече филмовият фестивал в Сараево, който събира гости от целия свят.

Така че какво означава арестуването на Караджич за жителите на Сараево днес?

АНОНИМЕН (Субтитри на екрана): Той е престъпник, по-лош е от Хитлер.

АНОНИМЕН (Субтитри на екрана): Изненадах се, че го арестуваха. Мислех си, че това никога няма да се случи. Втората ми мисъл бе, че все пак има някаква справедливост.

ДИКТОР: Караджич вече е в Хага, където очаква процеса в Международния наказателен съд за Бивша Югославия.

АНОНИМЕН: Обвинен сте в геноцид и подлежите на наказание съгласно членове 4-3А, 7-1 и 7-3 от Устава на съда.

ДИКТОР: Сър Джефри Найс бе главният прокурор в процеса в Хага срещу Слободан Милошевич.

СЪР ДЖЕФРИ НАЙС (Главен прокурор в процеса срещу Слободан Милошевич): Предлагам на обвиняемия и на свидетелите

да приемат, че общо 93 пленници е фалшива цифра, в международно отношение фалшива цифра.

ДИКТОР: Смята ли Джефри Найс, че Караджич трябва да бъде съден там, където е извършил своите престъпления?

НАЙС: В един идеален свят мисля, че там е мястото да бъде съден. Но може би сега е твърде рано това да стане.

Щеше да е много добре, ако той можеше да бъде изправен пред съда там, където са извършени престъпленията.

И за свидетелите би било по-лесно да се явяват всеки ден в съда, а не да отиват в чужда среда в Хага.

ГРЕГОРИАН: Този съд бе създаден, защото властите в страната очевидно не правеха това, което им повеляваше законът.

Този съд бе създаден до голяма степен, за да осъди Караджич и Милошевич.

И смятам, че ако може да има увереност в безпристрастието на съда,

независимо от личните ми виждания по въпроса, единственото място е Международният съд в Хага, поне по отношение на тези два случая.

ДИКТОР: Една от трудностите в процеса срещу Караджич в Хага е, че много сърби и босненски сърби нямат доверие в хагския трибунал.

Бяхме в Пале, базата на Караджич по време и след войната, за да видим как хората там гледат на арестуването му и на предстоящия процес.

И веднага се усети, че сме на сръбска територия. Това е Република Сръбска. Надписите често са на кирилица.

От някои сгради висят знамена, сръбски знамена, а една от първите сгради в този град, избран от Радован Караджич, има много подходящо име.

НА ЕКРАНА: Надпис на сградата -- Енигма

ДИКТОР: Това е центърът на Пале, любимият град на Караджич. Караджич бе арестуван през 2008 г., 13 години, след като бе обвинен от Международния съд за военните престъпления в Бивша Югославия.

Обвинението включва геноцид, преследване и убийства на не сръбски граждани по време на нападенията над градове в Босна и Херцеговина.

Обивнен е и в изпращането на хиляди не сръбски граждани в лагери, където се твърди, че неговите командири са убивали, измъчвали, малтретирали и сексуално насилвали пленниците.

Година след произнасянето на обвиненията, през юли 1995 г., той е видян да се разхожда свободно из центъра на този град.

Отначало отговорите бяха предпазливи.

АНОНИМНА (Субтитри на екрана): Те всички трябва да бъдат изправени пред съда за извършените от тях престъпления, от каквато и националност да са.

ДИКТОР Но скоро някои се разприказваха и споменаха, че Караджич се е радвал на добро отношение, когато е живял в града.

Ще ми кажете ли зарадвахте ли се, когато научихте, че Караджич е арестуван?

АНОНИМНА (Субтитри на екрана): Почувствах се много, много зле... Мъчно ми стана. И искам целият свят да разбере това.

ПРЕВОДАЧ: Не са радвам, че е арестуван.

ДИКТОР: За някои арестуването на Караджич все още е твърде болезнена тема.

АНОНИМЕН (Субтитри на екрана): Не съм готов да отговоря на този въпрос.

ДИКТОР: Скептицизмът на босненските сърби по отношение на съда в Хага не се дължи само на убеждението, че процесът на Слободан Милошевич не е бил справедлив.

Те посочват също освобождаването от Съда в Хага на мюсюлманите, обвинени във военни престъпления, като мюсюлманския военен командир Насер Орич.

АНОНИМЕН: Г-н Орич, бихте ли се изправили? Обявен сте за невиновен и се освобождавате от отговорност...

по обвинение номер едно, неизпълнение на задълженията ви като висш офицер да вземете необходимите и разумни мерки за предотвратяване на убийство.

АНОНИМНА (Субтитри на екрана): И сега хората продължават да се боят от този бандит... който преследваше сърбите.

ЖУРНАЛИСТ: Насер Орич?

АНОНИМНА (Субтитри на екрана): Да, да... лично той.

ДИКТОР Но в това си убеждение те пропускат факта, че Орич бе признат за виновен по някои от обвиненията.

АНОНИМЕН: Обявявате се за виновен обаче по обвинение номер едно, неизпълнение на задълженията ви като висш офицер да вземете необходимите и разумни мерки за предотвратяване на убийство...

ДИКТОР: Оправдан ли е скептицизмът на сърбите към съда в Хага?

ГРЕГОРИАН: В момента в Хага са задържани 159 от 161 обвинени, срещу които е открита съдебна процедура.

Имаше няколко много важни присъди. Както и хора, от които бяха снети обвиненията.

Така че според мен всичко е справедливо, но по политически причини хората обичат да представят съда като про-това или анти-онова. Съдът постановява по факти.

ДИКТОР: Брус Мак Лейн, което наследи Рафи Грегориан на поста политически съветник в щабквартирата на НАТО в Сараево, е съгласен.

БРУС МАК ЛЕЙН (Политически съветник в щабквартирата на НАТО в Сараево): Един от проблемите, с който се сблъскваме в тази страна и на който се дължи отношението на хората в целия процес, е, че мнозина смятат,

че Международният съд за бивша Югославия e пристрастен, че е на страната на сърбите или пък че международната общност смята цялото сръбско население за отговорно за жестокостите през войната.

А този вид процеси целят точно обратното. Те показват, че само тези, които са наистина виновни за извършените престъпления, ще отговарят за тях.

ДИКТОР: Смята ли Джефри Найс, че съдът в Хага ще гарантира справедлив процес на Караджич?

НАЙС: Зависи от съдиите и няма причина да не бъде така. Съдиите трябва да са твърди и да покажат, че са получили всички необходими доказателства по искане на страните.

Разбира се, че ще осигурят справедлив процес на този човек. Нали това е ролята на съдиите.

И макар че не съм запознат в подробности с доказателствата по процеса на Караджич, някои от тях, поне на пръв поглед, са много по-убедителни от тези, представени срещу Милошевич.

Някои от изказванията му на заседанията в парламента могат да му създадат огромни трудности при защитата, знам ли. Може и по други причини процесът да бъде по-стегнат от този на Милошевич.

ДИКТОР: Един от аспектите, които тревожат анализаторите на политическата структура в Босна и Херцеговина, е големият брой избори, които бяха организирани от 1996 г. досега.

Много повече, отколкото в другите страни, особено в западноевропейските. Друг източник на безпокойство за тях е, че хората все повече гласуват според етническата принадлежност, а не в името на националния интерес.

И се питат до какво ще доведе това.

Има ли опасност процесът срещу Караджич да окаже влияние върху изборите в Босна и Херцеговина през 2008 г.?

МАК ЛЕЙН: Предполагам, че няма да създаде съществени проблеми,

макар че можете да сте сигурни, че в навечерието на общинските избори през октомври този и други подобни въпроси ще се използват от някои по доста превратен начин.

ДИКТОР: Според Рафи Грегориан този въпрос въобще не би трябвало да присъства в изборите.

ГРЕГОРИАН: Странно би било, защото това са общински избори, те нямат нищо общо със статута на общностите и на държавата.

В действителност важното при общинските избори е дали се събира боклукът и улиците са павирани.

Но непрекъснато в тази страна сме свидетели, за жалост, на това как политиците отвличат вниманието на хората от реалните проблеми на управлението...

... и ги занимават с въпроси като семейството на Караджич и кой от тях е най-големият им поддръжник в общинските избори. Просто смешно.

ДИКТОР: Залавянето на Радован Караджич ще има последици за целия регион. Какви са те и по-специално за Сърбия, страната, която го арестува?

ГРЕГОРИАН: Мисля, че това е много положително за Сърбия, както сме говорили и преди. В Сърбия се води борба за демокрация и демократичните сили успяха.

Арестуването на Караджич, надявам се скоро и на Ратко Младич, е изискване и съгласно сръбското национално законодателство, да не споменавам международноправните задължения на страната в ООН.

АХМЕТАШЕВИЧ: Мисля, че това бе добър полтически момент, който разкрива възможности не само за Сърбия, но за Сърбия може би това е най-доброто,

но може би и за цялата международна общност, за Европейския съюз и Америка, защото всички те са се ангажирали нещата да потръгнат на Балканите.

ДИКТОР: Предстоящият процес дава възможност и на съда в Хага да докаже, че е най-подходящата и обективна инстанция за съдене на военните престъпления. Но дали процесът срещу Караджич ще бъде по-успешен от този срещу Милошевич?

НАЙС: Няма причина да се проточва толкова, защото делото срещу Милошевич покриваше три войни, десетгодишен период и можеше да приключи за две години, но здравословното му състояние не позволи това.

ДИКТОР: Според Рафи Грегориан основният акцент трябва да падне върху престъпленията на Караджич.

ГРЕГОРИАН: Доста хора изписват стотици страници и водят безкрайни дискусии за някакви предполагаеми сделки, а напълно игнорират престъпленията, в които е обвинен този човек...

... и за някои от които вече е признат за виновен от американския съд, например за отвличането и изпращането на хора в лагери.

ДИКТОР: Може ли да се каже, че процесът срещу Караджич е достатъчен стимул регионът да затвори тази глава?

АХМЕТАШЕВИЧ: Не, трябва да видим и Младич в Хага. Без това няма да има край. Няма да има край, защото...

имам предвид, че е ужасно да живееш в свят, където знаеш, че някой като Ратко Младич свободно се разхожда край теб. Ужасно е не само за босненците. Ужасно е за всеки човек.

ГРЕГОРИАН: Според мен няма да се приключи с миналото, докато не бъде заловен Младич. Караджич беше политическият лидер, този който определяше политиката.

Младич бе изпълнителят на военните аспекти на тази политика. Двамата са съвършено различни. Единият прилича на патологичен убиец, другият на псевдо-интелектуалец, какъвто си е.

Умерен в изказа си, но както казах, патологичен лъжец.

Но Младич, ако се съди по собствените му публични изказвания, ясно е знаел точно какво върши. Точно какво върши.

ДИКТОР: Мнозина от пострадалите в Сараево гледат стоически на арестуването на Караджич. Това е крачка напред към затварянето на главата от миналото. Но споменът все още е болезнено свеж.

Редица цифри се цитират във връзка с войната в Босна и Херцеговина - 43 месеца обсада на Сараево, 8000 мъже и деца, избити в Сребреница.

Но цифрите, които може да видите тук, в това сараевско гробище, са 92, 93, 94 и 95. Годините на смъртта, отбелязани на надгробните плочи.

Цивилни граждани и войници, убити през военните години. Гробищата не са уединени в отделачени тихи места. Някои от тях се намират в центъра на града, защото са бивши градски паркове.

И макар че арестуването на Караджич е крачка към приключване с миналото, още сме далеч от последната глава на тази история.

АНОНИМЕН (Субтитри на екрана): Когато чух за арестуването му, изпитах душевно облекчение. Но ежедневието налага да продължим да работим. Надявам се, че в политическо отношение нещата ще потръгнат по-добре.

АХМЕТАШЕВИЧ: За нас войната още не е в историята. Ние все още живеем в нещо като... не война, но следвоеннен период в страната.

И въпреки че в деня на арестуването на Караджич имах чувството, че войната приключва, съм сигурна, че за жалост не е така. Все още живеем с нея.

И може би ще трябва да продължим да живеем с нея за години напред.

ДИКТОР: Радован Караджич, позорният водач на боснеските сърби във войната в Босна и Херцеговина.

Човекът, който предупреди боснеските мюсюлмани, че могат да бъдат изтребени, ако обявят независимост.

РАДОВАН КАРАДЖИЧ (Субтитри на екрана): Хич не си мислете, че няма да запратите Босна и Херцеговина в ада и дори да причините изчезването на мюсюлманите,...

защото мюсюлманите не могат да се защищават сами, ако започне война.

ДИКТОР: Човекът, чиято армия и заповеди се опитаха да превърнат тази заплаха в реалност през следващите три години.

Два града пазят особено силни спомени за неговата бруталност - Сараево и Сребреница. В Сребреница на Караджич, заедно с генерал Младич, бе възложено да избие 8000 мъже и деца след падането на първия обезопасен анклав на ООН.

На процеса ще бъдат представени доказателства, че голяма част от убийствата са били щателно планирани екзекуции...

НА ЕКРАНА - АНОНИМЕН: Не бой се. Никого няма да раним..

ДИКТОР: ...и бомбардировки над бягащите цивилни граждани. Сред избитите мъже имаше от 77-годишни старци до 12-годишни момчета.

Клането в Сребреница бе извършено за няколко дни. Обсадата на Сараево трая близо четири години. Градът бе обстрелван с артилерийски огън, гаубици и снайпери.

АНОНИМЕН (Субтитри на екрана): Тези хора нямат храна за децата си, нито мляко, нито шоколад... нищо!

ДИКТОР: От близо 12 000 избити в бомбардировките над 1000 бяха деца. Обграден от сръбските войски, не разполагащ с никакви или почти никакви военни средства и подложен на непрекъснати нападения, Сараево не се предаде.

В този брой на "НАТО Преглед" ние се връщаме в Сараево, сцената на едно от най-тежките военни престъпления в босненската война, за да видим как пострадалите и тези, които се опитваха да заловят Караджич, реагират на неговото арестуване.

Опитваме се да разберем какво означава то за бъдещето на страната и за сигурността в региона.

Оцеляла през войната, Ниджара Ахметашевич се занимава с разследваща журналистика и е участвала в издирването на Радован Караджич.

НИДЖАРА АХМЕТАШЕВИЧ (Главен редактор на списание БИРН): През войната бях тук, в Сараево. Преживях я. Но много от приятелите ми бяха избити. Мнозина приятели бяха ранени.

И аз бяха ранена. Много роднини бяха тежко ранени или убити във войната.

ДИКТОР: Как реагира тя на арестуването на Караджич?

АХМЕТАШЕВИЧ: Когато Караджич бе арестуван, се почувствах така, сякаш с войната вече е свършено. Но за жалост не е.

ДИКТОР: Рафи Грегориан е заместник Върховен представител за Босна и Херцеговина. Преди това е работил в НАТО и към правителството на САЩ като специалист по Балканите.

Той е известен като един от най-упоритите преследвачи на Караджич. Какво е изпитал, когато е научил новината за арестуването му?

РАФИ ГРЕГОРИАН (Заместник Върховен представител за Босна и Херцеговина): Почувствах се така, както когато получих докторската си титла, само че това продължи повече.

Очаквах да ме обземе чувство на облекчение и радост, а всъщност ме обзе вцепенение.

ДИКТОР: Ако споменете Сараево пред повечето хора на Запад, те ще си представят военновременен град под обсада.

Но този град иска да върви напред. Тази седмица например тече филмовият фестивал в Сараево, който събира гости от целия свят.

Така че какво означава арестуването на Караджич за жителите на Сараево днес?

АНОНИМЕН (Субтитри на екрана): Той е престъпник, по-лош е от Хитлер.

АНОНИМЕН (Субтитри на екрана): Изненадах се, че го арестуваха. Мислех си, че това никога няма да се случи. Втората ми мисъл бе, че все пак има някаква справедливост.

ДИКТОР: Караджич вече е в Хага, където очаква процеса в Международния наказателен съд за Бивша Югославия.

АНОНИМЕН: Обвинен сте в геноцид и подлежите на наказание съгласно членове 4-3А, 7-1 и 7-3 от Устава на съда.

ДИКТОР: Сър Джефри Найс бе главният прокурор в процеса в Хага срещу Слободан Милошевич.

СЪР ДЖЕФРИ НАЙС (Главен прокурор в процеса срещу Слободан Милошевич): Предлагам на обвиняемия и на свидетелите

да приемат, че общо 93 пленници е фалшива цифра, в международно отношение фалшива цифра.

ДИКТОР: Смята ли Джефри Найс, че Караджич трябва да бъде съден там, където е извършил своите престъпления?

НАЙС: В един идеален свят мисля, че там е мястото да бъде съден. Но може би сега е твърде рано това да стане.

Щеше да е много добре, ако той можеше да бъде изправен пред съда там, където са извършени престъпленията.

И за свидетелите би било по-лесно да се явяват всеки ден в съда, а не да отиват в чужда среда в Хага.

ГРЕГОРИАН: Този съд бе създаден, защото властите в страната очевидно не правеха това, което им повеляваше законът.

Този съд бе създаден до голяма степен, за да осъди Караджич и Милошевич.

И смятам, че ако може да има увереност в безпристрастието на съда,

независимо от личните ми виждания по въпроса, единственото място е Международният съд в Хага, поне по отношение на тези два случая.

ДИКТОР: Една от трудностите в процеса срещу Караджич в Хага е, че много сърби и босненски сърби нямат доверие в хагския трибунал.

Бяхме в Пале, базата на Караджич по време и след войната, за да видим как хората там гледат на арестуването му и на предстоящия процес.

И веднага се усети, че сме на сръбска територия. Това е Република Сръбска. Надписите често са на кирилица.

От някои сгради висят знамена, сръбски знамена, а една от първите сгради в този град, избран от Радован Караджич, има много подходящо име.

НА ЕКРАНА: Надпис на сградата -- Енигма

ДИКТОР: Това е центърът на Пале, любимият град на Караджич. Караджич бе арестуван през 2008 г., 13 години, след като бе обвинен от Международния съд за военните престъпления в Бивша Югославия.

Обвинението включва геноцид, преследване и убийства на не сръбски граждани по време на нападенията над градове в Босна и Херцеговина.

Обивнен е и в изпращането на хиляди не сръбски граждани в лагери, където се твърди, че неговите командири са убивали, измъчвали, малтретирали и сексуално насилвали пленниците.

Година след произнасянето на обвиненията, през юли 1995 г., той е видян да се разхожда свободно из центъра на този град.

Отначало отговорите бяха предпазливи.

АНОНИМНА (Субтитри на екрана): Те всички трябва да бъдат изправени пред съда за извършените от тях престъпления, от каквато и националност да са.

ДИКТОР Но скоро някои се разприказваха и споменаха, че Караджич се е радвал на добро отношение, когато е живял в града.

Ще ми кажете ли зарадвахте ли се, когато научихте, че Караджич е арестуван?

АНОНИМНА (Субтитри на екрана): Почувствах се много, много зле... Мъчно ми стана. И искам целият свят да разбере това.

ПРЕВОДАЧ: Не са радвам, че е арестуван.

ДИКТОР: За някои арестуването на Караджич все още е твърде болезнена тема.

АНОНИМЕН (Субтитри на екрана): Не съм готов да отговоря на този въпрос.

ДИКТОР: Скептицизмът на босненските сърби по отношение на съда в Хага не се дължи само на убеждението, че процесът на Слободан Милошевич не е бил справедлив.

Те посочват също освобождаването от Съда в Хага на мюсюлманите, обвинени във военни престъпления, като мюсюлманския военен командир Насер Орич.

АНОНИМЕН: Г-н Орич, бихте ли се изправили? Обявен сте за невиновен и се освобождавате от отговорност...

по обвинение номер едно, неизпълнение на задълженията ви като висш офицер да вземете необходимите и разумни мерки за предотвратяване на убийство.

АНОНИМНА (Субтитри на екрана): И сега хората продължават да се боят от този бандит... който преследваше сърбите.

ЖУРНАЛИСТ: Насер Орич?

АНОНИМНА (Субтитри на екрана): Да, да... лично той.

ДИКТОР Но в това си убеждение те пропускат факта, че Орич бе признат за виновен по някои от обвиненията.

АНОНИМЕН: Обявявате се за виновен обаче по обвинение номер едно, неизпълнение на задълженията ви като висш офицер да вземете необходимите и разумни мерки за предотвратяване на убийство...

ДИКТОР: Оправдан ли е скептицизмът на сърбите към съда в Хага?

ГРЕГОРИАН: В момента в Хага са задържани 159 от 161 обвинени, срещу които е открита съдебна процедура.

Имаше няколко много важни присъди. Както и хора, от които бяха снети обвиненията.

Така че според мен всичко е справедливо, но по политически причини хората обичат да представят съда като про-това или анти-онова. Съдът постановява по факти.

ДИКТОР: Брус Мак Лейн, което наследи Рафи Грегориан на поста политически съветник в щабквартирата на НАТО в Сараево, е съгласен.

БРУС МАК ЛЕЙН (Политически съветник в щабквартирата на НАТО в Сараево): Един от проблемите, с който се сблъскваме в тази страна и на който се дължи отношението на хората в целия процес, е, че мнозина смятат,

че Международният съд за бивша Югославия e пристрастен, че е на страната на сърбите или пък че международната общност смята цялото сръбско население за отговорно за жестокостите през войната.

А този вид процеси целят точно обратното. Те показват, че само тези, които са наистина виновни за извършените престъпления, ще отговарят за тях.

ДИКТОР: Смята ли Джефри Найс, че съдът в Хага ще гарантира справедлив процес на Караджич?

НАЙС: Зависи от съдиите и няма причина да не бъде така. Съдиите трябва да са твърди и да покажат, че са получили всички необходими доказателства по искане на страните.

Разбира се, че ще осигурят справедлив процес на този човек. Нали това е ролята на съдиите.

И макар че не съм запознат в подробности с доказателствата по процеса на Караджич, някои от тях, поне на пръв поглед, са много по-убедителни от тези, представени срещу Милошевич.

Някои от изказванията му на заседанията в парламента могат да му създадат огромни трудности при защитата, знам ли. Може и по други причини процесът да бъде по-стегнат от този на Милошевич.

ДИКТОР: Един от аспектите, които тревожат анализаторите на политическата структура в Босна и Херцеговина, е големият брой избори, които бяха организирани от 1996 г. досега.

Много повече, отколкото в другите страни, особено в западноевропейските. Друг източник на безпокойство за тях е, че хората все повече гласуват според етническата принадлежност, а не в името на националния интерес.

И се питат до какво ще доведе това.

Има ли опасност процесът срещу Караджич да окаже влияние върху изборите в Босна и Херцеговина през 2008 г.?

МАК ЛЕЙН: Предполагам, че няма да създаде съществени проблеми,

макар че можете да сте сигурни, че в навечерието на общинските избори през октомври този и други подобни въпроси ще се използват от някои по доста превратен начин.

ДИКТОР: Според Рафи Грегориан този въпрос въобще не би трябвало да присъства в изборите.

ГРЕГОРИАН: Странно би било, защото това са общински избори, те нямат нищо общо със статута на общностите и на държавата.

В действителност важното при общинските избори е дали се събира боклукът и улиците са павирани.

Но непрекъснато в тази страна сме свидетели, за жалост, на това как политиците отвличат вниманието на хората от реалните проблеми на управлението...

... и ги занимават с въпроси като семейството на Караджич и кой от тях е най-големият им поддръжник в общинските избори. Просто смешно.

ДИКТОР: Залавянето на Радован Караджич ще има последици за целия регион. Какви са те и по-специално за Сърбия, страната, която го арестува?

ГРЕГОРИАН: Мисля, че това е много положително за Сърбия, както сме говорили и преди. В Сърбия се води борба за демокрация и демократичните сили успяха.

Арестуването на Караджич, надявам се скоро и на Ратко Младич, е изискване и съгласно сръбското национално законодателство, да не споменавам международноправните задължения на страната в ООН.

АХМЕТАШЕВИЧ: Мисля, че това бе добър полтически момент, който разкрива възможности не само за Сърбия, но за Сърбия може би това е най-доброто,

но може би и за цялата международна общност, за Европейския съюз и Америка, защото всички те са се ангажирали нещата да потръгнат на Балканите.

ДИКТОР: Предстоящият процес дава възможност и на съда в Хага да докаже, че е най-подходящата и обективна инстанция за съдене на военните престъпления. Но дали процесът срещу Караджич ще бъде по-успешен от този срещу Милошевич?

НАЙС: Няма причина да се проточва толкова, защото делото срещу Милошевич покриваше три войни, десетгодишен период и можеше да приключи за две години, но здравословното му състояние не позволи това.

ДИКТОР: Според Рафи Грегориан основният акцент трябва да падне върху престъпленията на Караджич.

ГРЕГОРИАН: Доста хора изписват стотици страници и водят безкрайни дискусии за някакви предполагаеми сделки, а напълно игнорират престъпленията, в които е обвинен този човек...

... и за някои от които вече е признат за виновен от американския съд, например за отвличането и изпращането на хора в лагери.

ДИКТОР: Може ли да се каже, че процесът срещу Караджич е достатъчен стимул регионът да затвори тази глава?

АХМЕТАШЕВИЧ: Не, трябва да видим и Младич в Хага. Без това няма да има край. Няма да има край, защото...

имам предвид, че е ужасно да живееш в свят, където знаеш, че някой като Ратко Младич свободно се разхожда край теб. Ужасно е не само за босненците. Ужасно е за всеки човек.

ГРЕГОРИАН: Според мен няма да се приключи с миналото, докато не бъде заловен Младич. Караджич беше политическият лидер, този който определяше политиката.

Младич бе изпълнителят на военните аспекти на тази политика. Двамата са съвършено различни. Единият прилича на патологичен убиец, другият на псевдо-интелектуалец, какъвто си е.

Умерен в изказа си, но както казах, патологичен лъжец.

Но Младич, ако се съди по собствените му публични изказвания, ясно е знаел точно какво върши. Точно какво върши.

ДИКТОР: Мнозина от пострадалите в Сараево гледат стоически на арестуването на Караджич. Това е крачка напред към затварянето на главата от миналото. Но споменът все още е болезнено свеж.

Редица цифри се цитират във връзка с войната в Босна и Херцеговина - 43 месеца обсада на Сараево, 8000 мъже и деца, избити в Сребреница.

Но цифрите, които може да видите тук, в това сараевско гробище, са 92, 93, 94 и 95. Годините на смъртта, отбелязани на надгробните плочи.

Цивилни граждани и войници, убити през военните години. Гробищата не са уединени в отделачени тихи места. Някои от тях се намират в центъра на града, защото са бивши градски паркове.

И макар че арестуването на Караджич е крачка към приключване с миналото, още сме далеч от последната глава на тази история.

АНОНИМЕН (Субтитри на екрана): Когато чух за арестуването му, изпитах душевно облекчение. Но ежедневието налага да продължим да работим. Надявам се, че в политическо отношение нещата ще потръгнат по-добре.

АХМЕТАШЕВИЧ: За нас войната още не е в историята. Ние все още живеем в нещо като... не война, но следвоеннен период в страната.

И въпреки че в деня на арестуването на Караджич имах чувството, че войната приключва, съм сигурна, че за жалост не е така. Все още живеем с нея.

И може би ще трябва да продължим да живеем с нея за години напред.

Споделете това:     DiggIt   MySpace   Facebook   Delicious   Permalink