ЕЗИК
Заради превода българската версия на "НАТО Преглед" излиза онлайн около две седмици след английското издание.
ЗА "НАТО ПРЕГЛЕД"
ИЗДАТЕЛСКА ПОЛИТИКА
АВТОРСКИ ПРАВА
РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ
 RSS
ИЗПРАТИ СТАТИЯТА НА ПРИЯТЕЛ
АБОНАМЕНТ ЗА "НАТО ПРЕГЛЕД"
  

Босна - нов тип армия?

Днешната босненска армия се смята за реален доставчик на сигурност, далеч от предишната заплаха за сигурността. Как се случи това.

Get the Flash Player to see this player.

След конфликта в страната най-спешно бе да се гарантира преструктурирането на босненските въоръжени сили. Въпреки редица препятствия начинанието успя повече от очакваното. Тук някои от хората, които бяха в основата на промяната, обясняват защо всичко мина толкова добре.

Видео дължина: 11.55

 Субтитри: Изключено / Включено

© "НАТО Преглед"

ДИКТОР: Армията изигра основна роля в разделението на Босна и Херцеговина във войната през 90-те години на миналия век.

След войната, една от най-спешните и трудни задачи бе да се създаде нова армия за новата държава.

Трябваше да се обединят воини, които до неотдавна се биеха едни срещу други. Реформата в отбраната не се осъществи бързо и не беше лека, но според международните представители в страната и местните хора тя е успешна.

Д-р РАФИ ГРЕГОРИАН (Заместник Върховен представител в БиХ, Съпредседател на Комисията по отбранителната реформа): Мисля, че реформата отиде по-далеч, отколкото можехме да си представим.

БРУС МАК ЛЕЙН (политически съветник на НАТО в Сараево): Напълно съм съгласен - това бе най-голямото постижение след Дейтънското споразумение.

КРИС БЕНЕТ (Автор на публикации и експерт по Балканите): Отбранителната реформа измина адски дълъг път.

СЕАД НУМАНОВИЧ (заместник главен редактор на вестник "Дневни аваз"): Несъмнено това е много успешно начинание.

СРЕЧКО ЛАТАЛ (Босненски журналист и политически съветник): По отношение на отбранителната реформа напълно заслужено е да се каже, че тя бе един от успехите на местните лидери и на международната общност в страната.

ДИКТОР: Постиженията на отбранителната реформа отиват много по-далеч от обединяването на доскоро биещите се помежду си воини.

Мерило за огромния успех е участието на босненските войници в миротворчески операции в места като Ирак и Конго.

БЕНЕТ: В крайна сметка трите отделни войски се свързаха в единната съвместна армия на Босна и Херцеговина.

И това е голям напредък. Армията се професионализира и масово бе съкратена.

ДИКТОР: Първоначалният мандат на отбранителната реформа бе създаването на единна финансова и логистична структура и обединяването на личния състав.

Предвиждаше се също премахване на министерствата на отбраната на двете конституционални етнически общности в страната - Република Сръбска и Босненско-хърватската федерация.

ГРЕГОРИАН: В хода на процеса след около четири месеца стана ясно, че има реален интерес да се направи всичко възможно за създаването на истински единна армия,

поне доколкото бе възможно това да се направи в Босна и Херцеговина. И ние успяхме да го направим.

Затова отидохме по-далеч от писмения мандат, който ни бе възложен от НАТО и Върховния представител.

ДИКТОР: Резултатът са съвместните въоръжени сили. Но тук ключовата дума е "съвместни", а не "обединени". Основното формирование в босненската армия е полкът, формат, подобен на този във Великобритания и Канада.

БЕНЕТ: Структурата на въоръжените сили тук отразява окончателната политическа структура в страната.

И въоръжените сили са съвместни, а не обединени, защото страната се управлява съвместно и не е обединена.

ЛАТАЛ: Сегашната степен на интеграция на въоръжените сили е най-високата, която е възможно да се постигне в настоящия момент.

Не смятам, че за момента е необходима по-голяма интеграция, защото на практика въоръжените сили действат като единна армия.

ДИКТОР: Как Комисията по отбранителната реформа, на която бе възложено да направи необходимите промени, се справи с тази задача?

МАК ЛЕЙН: В крайна сметка винаги всичко зависи от хората и парите и това бе реалното ни предизвикателство в началото.

Но може да се каже, че имахме късмет, защото по това време политическите сили в страната бяха много гъвкави. Те разбираха значението на този процес за страната.

Имахме и много силна подкрепа от международната общност, включително от върховния представител, ОССЕ и НАТО.

ГРЕГОРИАН: Разработихме концепцията за отбранителната реформа съвместно с местните ни партньори.

Не им предложихме готов модел , казвайки "Това ще бъде". Тъкмо обратното.

МАК ЛЕЙН: В същност... смятам, че първото, което осъзнахме, е, че трябва да разберем политическия контекст и тогава да създадем процес...

... така че хората в страната да се заинтересуват от него. Ако те не бяха се почувствали част от този процес, никога нямаше да успеем.

НИКОЛА РАДОВАНОВИЧ: Най-важният, повратният момент бе да се обясни широкият контекст и да се идентифицират интересите на основните участници в процеса и след това да им се обясни по какъв начин реформите отговарят на техните интереси.

ДИКТОР: В тази авантюра имаше някои лоши моменти.

ГРЕГОРИАН: Да, имаше лоши моменти. Например да хванеш пневмония.

Друг лош момент, макар че звучи странно и че казвам това пред "НАТО Преглед", е, че НАТО не съумя да признае най-големия си успех тук.

На 18 юли 2005 г., на десетата годишнина от Сребреница, ние изготвихме и подписахме с политическите лидери в страната споразумението, което сложи край на армията, извършила геноцида в Сребреница.

Това бе доброволен акт... , но не бе признат нито от НАТО, нито от международните медии,...

... които така се бяха вторачили в миналото, че пропуснаха най-важното събитие за бъдещето на Босна и Херцеговина.

ДИКТОР: Имаше и добри моменти.

ГРЕГОРИАН: Присъствах на среща, на която президентът на Република Сръбска обясняваше на останалите босненски и хърватски политици какво представлява полковата система. За мен това е върховен момент.

ДИКТОР: Отбранителната реформа изцяло промени имиджа на войниците в Босна и Херцеговина.

Например неотдавна армията пусна реклама за набиране на военнослужещи. За 300-те обявени места се кандидатираха 3000 души. Около половината от кандидатите бяха вишисти.

ГРЕГОРИАН: Тези хора знаят, че постъпват в мултиетническа армия. За тях това не е дилема. Вече споменах, че те се кандидатират и за постове в другите общности.

Фактът, че го правят, показва, че не съществува риск за сигурността, че за тях няма проблем да живеят и да работят в други части на страната, нещо, което не може да се каже за другите важни реформи.

ДИКТОР: Съкращаването на босненската армия от стотици хиляди на 9 000 души налагаше да се предвидят средства за хилядите мъже и жени, оставащи без работа.

Тези средства бяха предоставени отчасти от Доверителния фонд на НАТО за преквалификация и намиране на работни места за освободените.

МАК ЛЕЙН: Още от самото начало на процеса на реформи в отбраната ние си давахме сметка, че трябва да се погрижим за тези военни и служители от отбраната,...

... които ставаха излишни, и да разработим програми за предоставяне на финансови стимули, които да смекчат прехода, или за обучение и подтготовка, които да им помогнат да станат продуктивни членове на гражданското общество.

ДИКТОР: Но не всички средства, особено някои, предоставени от общностите, бяха непременно най-удачно предназначени.

ГРЕГОРИАН: За мен проблемът е, че размерът на парите, отпуснати за демобилизираните войници, ветераните и инвалидите от войната, неколкократно надвиши сегашния бюджет на отбраната.

Причината за проблемите във Федерацията е, че те прокараха закон преди последните общи избори, съгласно който всеки демобилизиран,

ветеран или инвалид от войната получава месечна пенсия без условието да се преквалифицира, да търси работа или да създава нещо, инфраструктура, нищо такова.

И естествено броят на безработните ветерани се увеличи с 40-50 % в месеците след приемането на закона.

И на всичкото отгоре, се установи, че сега има повече ветерани от войната, отколкото в края на самата война.

ДИКТОР: Днес, когато Босна изгражда своите сили за сигурност, основният въпрос е "Коя е най-голямата заплаха за сигурността на страната?"

МАК ЛЕЙН: Ще кажа нещо, което вероятно ще изненада мнозина. За мен лично една от най-големите заплахи за бъдещето на тази страна се крие в образователната система.

БЕНЕТ: Ако вземем следващото поколение.. поколението, което сега навлиза в активна възраст, войната започна преди 16 години, така че повечето са завършили обучението си в сегрегирани училища.

И все още има сегрегирани училища. Когато децата растат в различни системи и изучават миналото по различен начин, се залагат проблеми за бъдещето.

ЛАТАЛ: Има една скорошна, е, не чак толкова скорошна анкета на PRISM Research, според която се увеличава броят на хората,...

... готови да отидат на война, както за защитата на Босна и Херцеговина, така и за нейното разваляне.

ДИКТОР: Въпреки това разделение, малцина очакват това да доведе до събития, подобни на конфликта от миналото.

НУМАНОВИЧ: Няма такова нещо. Тук няма "фитил" за нова война. Винаги има потенциал обаче за по-дребни конфликти.

РАДОВАНОВИЧ: Всяко успешно начинание е важно за социалното сближаване и интеграцията в обществото. Именно затова смятам, че процесът, който обсъждаме, има много положително влияние върху интеграцията.

ДИКТОР: Реформата на отбраната в Босна се подпомагаше от международната общност и същевременно в известен смисъл бе насочена към нея.

Успели ли са да убедят международната общност, че Босна е готова да се присъедини към международните организации?

МАК ЛЕЙН: Ако питате министъра на външните работи или министъра на отбраната, догодина те са в НАТО.

Ние всички осъзнаваме, че процесът ще отнеме повече време. Но с политическата подкрепа и помощта от щабквартирата на НАТО в Сараево

съм сигурен, че те ще продължат по пътя към членство в НАТО и се надявам, че ще получат покана за присъединяване скоро, доколкото е политически възможно.

Хубаво е, че точно сега членството в НАТО се подкрепя от по-голямата част от населението.

ГРЕГОРИАН: Те бележат толкова голям напредък в отбранителната реформа, че никак не е нереалистично да очакваме приемането на План за действие за членство догодина или през 2010 г.

Това е много добър сценарий в сравнение с други страни в региона.

ДИКТОР: За някои обаче това не става достатъчно бързо.

НУМАНОВИЧ: Аз като всеки млад човек съм нетърпелив. Не искам да стана част от Европейската комисия или НАТО като пенсионер. Искам да се наслаждавам на ЕС и НАТО по-рано.

ДИКТОР: Въоръжените сили извървяха дълъг път от началото на отбранителната реформа. Коя ще е следващата крачка?

НУМАНОВИЧ: Струва ми се, че в момента се намираме пред един праг, отвъд който или ще имаме единни въоръжени сили, или ще се върнем към разделените армии.

И през следващите месеци този въпрос според мен ще придобива все по-голямо значение.

ЛАТАЛ: Следващата крачка ... поне това се обсъжда от някои политици и международни служители, е пълната демилитаризация на страната.

Но честно казано, подобна стъпка е малко вероятна дотогава, докато има постоянни армии в съседните държави.

ДИКТОР: Независимо какво ще стане по-нататък, босненската армия даде отличен пример за начина, по който страната може и прави важни крачки от миналото към по-светло бъдеще.

МАК ЛЕЙН: За мен въоръжените сили на Босна и Херцеговина са единна армия, която беше и си остава лидер на социалната промяна в страната,

въпреки че бойците имат различна етническа история и са служили от различни страни на барикадата в конфликта, днес те гордо носят една и съща униформа.

Това ми вдъхва доверие и оптимизъм за бъдещето на Босна и Херцеговина.

ДИКТОР: Армията изигра основна роля в разделението на Босна и Херцеговина във войната през 90-те години на миналия век.

След войната, една от най-спешните и трудни задачи бе да се създаде нова армия за новата държава.

Трябваше да се обединят воини, които до неотдавна се биеха едни срещу други. Реформата в отбраната не се осъществи бързо и не беше лека, но според международните представители в страната и местните хора тя е успешна.

Д-р РАФИ ГРЕГОРИАН (Заместник Върховен представител в БиХ, Съпредседател на Комисията по отбранителната реформа): Мисля, че реформата отиде по-далеч, отколкото можехме да си представим.

БРУС МАК ЛЕЙН (политически съветник на НАТО в Сараево): Напълно съм съгласен - това бе най-голямото постижение след Дейтънското споразумение.

КРИС БЕНЕТ (Автор на публикации и експерт по Балканите): Отбранителната реформа измина адски дълъг път.

СЕАД НУМАНОВИЧ (заместник главен редактор на вестник "Дневни аваз"): Несъмнено това е много успешно начинание.

СРЕЧКО ЛАТАЛ (Босненски журналист и политически съветник): По отношение на отбранителната реформа напълно заслужено е да се каже, че тя бе един от успехите на местните лидери и на международната общност в страната.

ДИКТОР: Постиженията на отбранителната реформа отиват много по-далеч от обединяването на доскоро биещите се помежду си воини.

Мерило за огромния успех е участието на босненските войници в миротворчески операции в места като Ирак и Конго.

БЕНЕТ: В крайна сметка трите отделни войски се свързаха в единната съвместна армия на Босна и Херцеговина.

И това е голям напредък. Армията се професионализира и масово бе съкратена.

ДИКТОР: Първоначалният мандат на отбранителната реформа бе създаването на единна финансова и логистична структура и обединяването на личния състав.

Предвиждаше се също премахване на министерствата на отбраната на двете конституционални етнически общности в страната - Република Сръбска и Босненско-хърватската федерация.

ГРЕГОРИАН: В хода на процеса след около четири месеца стана ясно, че има реален интерес да се направи всичко възможно за създаването на истински единна армия,

поне доколкото бе възможно това да се направи в Босна и Херцеговина. И ние успяхме да го направим.

Затова отидохме по-далеч от писмения мандат, който ни бе възложен от НАТО и Върховния представител.

ДИКТОР: Резултатът са съвместните въоръжени сили. Но тук ключовата дума е "съвместни", а не "обединени". Основното формирование в босненската армия е полкът, формат, подобен на този във Великобритания и Канада.

БЕНЕТ: Структурата на въоръжените сили тук отразява окончателната политическа структура в страната.

И въоръжените сили са съвместни, а не обединени, защото страната се управлява съвместно и не е обединена.

ЛАТАЛ: Сегашната степен на интеграция на въоръжените сили е най-високата, която е възможно да се постигне в настоящия момент.

Не смятам, че за момента е необходима по-голяма интеграция, защото на практика въоръжените сили действат като единна армия.

ДИКТОР: Как Комисията по отбранителната реформа, на която бе възложено да направи необходимите промени, се справи с тази задача?

МАК ЛЕЙН: В крайна сметка винаги всичко зависи от хората и парите и това бе реалното ни предизвикателство в началото.

Но може да се каже, че имахме късмет, защото по това време политическите сили в страната бяха много гъвкави. Те разбираха значението на този процес за страната.

Имахме и много силна подкрепа от международната общност, включително от върховния представител, ОССЕ и НАТО.

ГРЕГОРИАН: Разработихме концепцията за отбранителната реформа съвместно с местните ни партньори.

Не им предложихме готов модел , казвайки "Това ще бъде". Тъкмо обратното.

МАК ЛЕЙН: В същност... смятам, че първото, което осъзнахме, е, че трябва да разберем политическия контекст и тогава да създадем процес...

... така че хората в страната да се заинтересуват от него. Ако те не бяха се почувствали част от този процес, никога нямаше да успеем.

НИКОЛА РАДОВАНОВИЧ: Най-важният, повратният момент бе да се обясни широкият контекст и да се идентифицират интересите на основните участници в процеса и след това да им се обясни по какъв начин реформите отговарят на техните интереси.

ДИКТОР: В тази авантюра имаше някои лоши моменти.

ГРЕГОРИАН: Да, имаше лоши моменти. Например да хванеш пневмония.

Друг лош момент, макар че звучи странно и че казвам това пред "НАТО Преглед", е, че НАТО не съумя да признае най-големия си успех тук.

На 18 юли 2005 г., на десетата годишнина от Сребреница, ние изготвихме и подписахме с политическите лидери в страната споразумението, което сложи край на армията, извършила геноцида в Сребреница.

Това бе доброволен акт... , но не бе признат нито от НАТО, нито от международните медии,...

... които така се бяха вторачили в миналото, че пропуснаха най-важното събитие за бъдещето на Босна и Херцеговина.

ДИКТОР: Имаше и добри моменти.

ГРЕГОРИАН: Присъствах на среща, на която президентът на Република Сръбска обясняваше на останалите босненски и хърватски политици какво представлява полковата система. За мен това е върховен момент.

ДИКТОР: Отбранителната реформа изцяло промени имиджа на войниците в Босна и Херцеговина.

Например неотдавна армията пусна реклама за набиране на военнослужещи. За 300-те обявени места се кандидатираха 3000 души. Около половината от кандидатите бяха вишисти.

ГРЕГОРИАН: Тези хора знаят, че постъпват в мултиетническа армия. За тях това не е дилема. Вече споменах, че те се кандидатират и за постове в другите общности.

Фактът, че го правят, показва, че не съществува риск за сигурността, че за тях няма проблем да живеят и да работят в други части на страната, нещо, което не може да се каже за другите важни реформи.

ДИКТОР: Съкращаването на босненската армия от стотици хиляди на 9 000 души налагаше да се предвидят средства за хилядите мъже и жени, оставащи без работа.

Тези средства бяха предоставени отчасти от Доверителния фонд на НАТО за преквалификация и намиране на работни места за освободените.

МАК ЛЕЙН: Още от самото начало на процеса на реформи в отбраната ние си давахме сметка, че трябва да се погрижим за тези военни и служители от отбраната,...

... които ставаха излишни, и да разработим програми за предоставяне на финансови стимули, които да смекчат прехода, или за обучение и подтготовка, които да им помогнат да станат продуктивни членове на гражданското общество.

ДИКТОР: Но не всички средства, особено някои, предоставени от общностите, бяха непременно най-удачно предназначени.

ГРЕГОРИАН: За мен проблемът е, че размерът на парите, отпуснати за демобилизираните войници, ветераните и инвалидите от войната, неколкократно надвиши сегашния бюджет на отбраната.

Причината за проблемите във Федерацията е, че те прокараха закон преди последните общи избори, съгласно който всеки демобилизиран,

ветеран или инвалид от войната получава месечна пенсия без условието да се преквалифицира, да търси работа или да създава нещо, инфраструктура, нищо такова.

И естествено броят на безработните ветерани се увеличи с 40-50 % в месеците след приемането на закона.

И на всичкото отгоре, се установи, че сега има повече ветерани от войната, отколкото в края на самата война.

ДИКТОР: Днес, когато Босна изгражда своите сили за сигурност, основният въпрос е "Коя е най-голямата заплаха за сигурността на страната?"

МАК ЛЕЙН: Ще кажа нещо, което вероятно ще изненада мнозина. За мен лично една от най-големите заплахи за бъдещето на тази страна се крие в образователната система.

БЕНЕТ: Ако вземем следващото поколение.. поколението, което сега навлиза в активна възраст, войната започна преди 16 години, така че повечето са завършили обучението си в сегрегирани училища.

И все още има сегрегирани училища. Когато децата растат в различни системи и изучават миналото по различен начин, се залагат проблеми за бъдещето.

ЛАТАЛ: Има една скорошна, е, не чак толкова скорошна анкета на PRISM Research, според която се увеличава броят на хората,...

... готови да отидат на война, както за защитата на Босна и Херцеговина, така и за нейното разваляне.

ДИКТОР: Въпреки това разделение, малцина очакват това да доведе до събития, подобни на конфликта от миналото.

НУМАНОВИЧ: Няма такова нещо. Тук няма "фитил" за нова война. Винаги има потенциал обаче за по-дребни конфликти.

РАДОВАНОВИЧ: Всяко успешно начинание е важно за социалното сближаване и интеграцията в обществото. Именно затова смятам, че процесът, който обсъждаме, има много положително влияние върху интеграцията.

ДИКТОР: Реформата на отбраната в Босна се подпомагаше от международната общност и същевременно в известен смисъл бе насочена към нея.

Успели ли са да убедят международната общност, че Босна е готова да се присъедини към международните организации?

МАК ЛЕЙН: Ако питате министъра на външните работи или министъра на отбраната, догодина те са в НАТО.

Ние всички осъзнаваме, че процесът ще отнеме повече време. Но с политическата подкрепа и помощта от щабквартирата на НАТО в Сараево

съм сигурен, че те ще продължат по пътя към членство в НАТО и се надявам, че ще получат покана за присъединяване скоро, доколкото е политически възможно.

Хубаво е, че точно сега членството в НАТО се подкрепя от по-голямата част от населението.

ГРЕГОРИАН: Те бележат толкова голям напредък в отбранителната реформа, че никак не е нереалистично да очакваме приемането на План за действие за членство догодина или през 2010 г.

Това е много добър сценарий в сравнение с други страни в региона.

ДИКТОР: За някои обаче това не става достатъчно бързо.

НУМАНОВИЧ: Аз като всеки млад човек съм нетърпелив. Не искам да стана част от Европейската комисия или НАТО като пенсионер. Искам да се наслаждавам на ЕС и НАТО по-рано.

ДИКТОР: Въоръжените сили извървяха дълъг път от началото на отбранителната реформа. Коя ще е следващата крачка?

НУМАНОВИЧ: Струва ми се, че в момента се намираме пред един праг, отвъд който или ще имаме единни въоръжени сили, или ще се върнем към разделените армии.

И през следващите месеци този въпрос според мен ще придобива все по-голямо значение.

ЛАТАЛ: Следващата крачка ... поне това се обсъжда от някои политици и международни служители, е пълната демилитаризация на страната.

Но честно казано, подобна стъпка е малко вероятна дотогава, докато има постоянни армии в съседните държави.

ДИКТОР: Независимо какво ще стане по-нататък, босненската армия даде отличен пример за начина, по който страната може и прави важни крачки от миналото към по-светло бъдеще.

МАК ЛЕЙН: За мен въоръжените сили на Босна и Херцеговина са единна армия, която беше и си остава лидер на социалната промяна в страната,

въпреки че бойците имат различна етническа история и са служили от различни страни на барикадата в конфликта, днес те гордо носят една и съща униформа.

Това ми вдъхва доверие и оптимизъм за бъдещето на Босна и Херцеговина.

Споделете това:     DiggIt   MySpace   Facebook   Delicious   Permalink