ЕЗИК
Заради превода българската версия на "НАТО Преглед" излиза онлайн около две седмици след английското издание.
ЗА "НАТО ПРЕГЛЕД"
ИЗДАТЕЛСКА ПОЛИТИКА
АВТОРСКИ ПРАВА
РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ
 RSS
ИЗПРАТИ СТАТИЯТА НА ПРИЯТЕЛ
АБОНАМЕНТ ЗА "НАТО ПРЕГЛЕД"
  

Get the Flash Player to see this player.

Интервю с Пади Ешдаун

Интервю на главния редактор на "НАТО Преглед" Пол Кинг с лорд Пади Ешдаун за посоката на развитие на Балканите и ролята на международната общност там.

Лорд Пади Ешдаун, бивш военен, дипломат и най-вече Върховен представител в Босна и Херцеговина, описва постигнатото на Балканите, като се спира в частност на напредъка - и проблемите - в Босна и Косово.

Видео дължина: 17.42

NB: Интервюто е записано преди арестуването на Радован Караджич.

Изберете въпрос

≠Кое от преживяното и от извлечените поуки са най-подходящи за Балканите днес?

≠Мисля виждате, че днес на Балканите вече не се занимаваме със стабилизация и омиротворяване. Този период приключи след първите 10 години от подписването на Дейтънското споразумение, през които наложихме мир и стабилизирахме страната, и между другото постигнахме изключителен успех. Направихме това, което трябва. Изпратихме достатъчен брой воини, 60 000 души. Успяхме напълно да овладеем сигурността на цялата територия. Предотвратихме възобновяване на войната в страната. Забележително постижение, като имате предвид, че през войната половината население бе прогонено от домовете си. Около 250 000 бяха убити. Ние създадохме условия... имам предвид ние в НАТО създадохме условия за завръщането на милион бежанци по домовете им. След войната за първи път те отново си бяха у дома. Така че този етап бе напълно успешен. Аз дойдох тук след стабилизационния период от Дейтън в началото на брюкселския период. Европейският съюз не е само съюз на идеи, той е и съюз на ценности, съюз на структури. Той създава институциите на модерната държава. Това не само не беше решено и направено, но и Дейтънското споразумение, което допринесе много през фазата на стабилизация, се превърна в спънка, защото разглежда конкретно структурите на една разбита държава, например 10 премиер-министри, 10 министри на вътрешните работи и така нататък. Така че моята задача бе да започна изграждането на функционална и силно децентрализирана държава. А какво означава това? Означава създаване на институции, на данъчни власти, въвеждане на ДДС, което стана по-бързо, откъдето и да било другаде, без да отчитаме съставната структура на Босна. Да се изградят чисти съдилища, чисти съдии, чиста съдебна система, институции, гарантиращи чистотата на политическото пространство, в това се състоеше задачата ми. Започнах да я изпълнявам и в някои области успяхме. Сляхме трите разузнавателни служби в една под контрола на парламента. Съчетахме двете армии в една под контрола на държавата. Обединихме данъчните служби в една, включваща системата на ДДС. Създадохме единна съдебна система за цялата страна. Но в много области остава още много работа и бих искал да кажа, че през последните, да кажем, две години развитието е по скоро в посока регрес, отколкото прогрес.

≠В книгата си описвате момента след голяма победа като ценно време, разкриващо много възможности. Смятате ли, че с обявяването на независимостта и приемането на новата конституция за Косово е настъпило такова ценно време?

≠Не, не по същия начин. Ценното време, което описвам, е след началото на мирния стабилизационен процес. Когато започваха да се изграждат политическите институции. Този момент отмина.

Ценно време настъпва например, когато войските ви окупират Косово. Вие отговаряте, независимо дали искате, или не. Какво трябва да правите? Не бива да пропилявате това ценно време, трябва да направите най-необходимото, сиреч да възстановите сигурността. Успехите на НАТО в Босна и в Косово, макар че имаше някои грешки, се дължаха предимно на гарантирането на сигурността и началото на изграждането на институции, които да наложат върховенството на закона.

Провалът в Ирак се дължеше не неуспеха да се гарантира сигурността в най-ранния етап, още в първите дни, седмици и месеци след спечелването на войната. Не мисля, че в Косово... В Косово това премина добре. Сега предстои далеч по-труден и много дълъг процес на изграждане на държавните институции.

≠Кое е по-важно за Балканите - прозначност и демокрация или устойчива стабилност?

≠Не мисля, че се намираме във фаза, в която стабилността доминира. Мисля, че тя отмина. Вече никой на Балканите не говори за връщане към войната. Ако има опасност за сигурността на Балканите днес, тя не е в опасността от агресия едни срещу други, сърби срещу хървати срещу мюсюлмани, босненци. Това остана в миналото и никой не споменава подобна възможност, немислимо е всичко да се повтори. Днес заплахата за сигурността се крие в ширещата се престъпност и корупцията по върховете. Но това е проблем на правовата държава, а не на стабилността. Затова мисля, че сме преминали този етап.

Има ли риск Балканите отново да затънат във война? Е, човек никога не може да бъде сто процента сигурен, но ми се вижда немислимо в близко бъдеще. Възможно ли е Балканите да не успеят да отбележат напредък, да се провалят и да потънат в черна дупка? Да не забравяме, че и в Европа престъпността и безвластието са черна дупка, представляваща реална заплаха, а ако погледнем тук, Босна вероятно, а Сърбия абсолютно сигурно представлява черна дупка на безвластие и през последните години нещата се влошават, а не се подобряват.

≠Смятате ли, че балканизацията на Балканите спря с Косово?

≠Убеден съм, че трябва да спрем процеса. И искам да вярвам, че той приключи. Истината е, че това е много трудно, но последната цена, която Сърбия плати за лудостите и бруталността на Милошевич бе Косово. Дали ще продължи балканизацията на Балканите? Не мисля. Единственото, което може да върне Балканите към войната, е, ако Република Сръбска се прехвърли към Сърбия. Какво ще стане тогава с мнозинството мюсюлмани, които се върнаха в Сребреница? Отново Голготата да я напуснат? В Кожарац, мястото, където преди се намираха лагерите на смъртта, днес има мнозинство мюсюлмани и мюсюлмански съвети.

Какво ще стане с дистрикт Бръчко, който, за огорчение на някои, е най-ефективната и функционираща мултиетническа институция в Босна и се намира между Република Сръбска и Хърватска.

Невзъможно е това да стане и съм напълно сигурен, че ще сбъркаме, ако го направим. Защото това може да върне Балканите към войната. Затова съм напълно убеден, че трябва непременно да спрем по-нататъшния процес на балканизация. Косово бе изключение. То бе цената за безумията на Милошевич. Но мисля че сърбите и властта в Белград трябва да осъзнаят, че това е последната цена, която трябваше да бъде платена за недомислиците на този ужасетн режим.

≠Мислите ли, че членството в НАТО и ЕС е панацея за Балканите?

≠Вижте, мисля, че това е единствената посока на развитие, която предоставя една обща структура, в рамките на която се създават стимули за изграждане на една европейска държава. Имам предвид, че единственото, което обединява всички в Босна, независимо от етническата или партийната им принадлежност, е стремежът да се присъединят към Европа, да станат част от Европа.

Факт е, че това допринесе много повече, магнетичното привличане на Брюксел допринесе много повече за стимулиране на реформата в институциите, отколкото правомощията от Бон на Върховния представител да нарежда, подтиква, заповядва и наказва. Всички големи успехи, които бяха постигнати, бяха постигнати, защото бяха необходими за присъединяването към НАТО и към Европа. Мисля, че това магнитно привличане е жизненоважно за Балканите.

Сега, да си кажа честно, тревогата ми е, че, погледнато от Балканите, и повечето хора тук разбират това, това магнитно привличане значително отслабна през последните две-три години. И последствието е, че въздействащата сила на Европа, която стимулираше извършването на необходимото, значително намаля на Балканите, защото тук много хора вече не вярват в нея. те не вярват, че Европа ги иска.

Хърватска сега върви в обратна посока, но един от най-дестабилизиращите фактори на Балканите е отслабването, вече очевидното отслабване на притегателната сила на Брюксел и видимата липса на ентусиазъм в редица европейски столици да покажат, че сериозно възнамеряват да приемат Балканите в Европейския съюз. Докато това продължава, способността ни да реформираме Балканите ще бъде значително ограничена и между другото вече плащаме цената за това. Това не е някаква далечна страна, от която нямаме никаква нужда, както бе казал някой. Тя има централно положение. Знаете ли, Балканите имат ключово значение в борбата срещу престъпността в собствените ни градове и ако ги оставим да се превърнат в черна дупка, тогава... те, но и ние, ще платим много тежка цена и не трябва да забравяме, че тук има и лични интереси.

≠Смятате ли, че Балканите са на стадий, когато вече имат същите проблеми като другите нормални европейски държави?

Не. Трябва да извървят още дълъг път. Но не бива да забравяме, че е необходимо много време, за да се уталожи враждебността от войната. Понякога забравяме колко дълго трае това. В Англия след гражданската война бяха необходими 200 години, за да настъпи помирение. Ако се вгледате в американската политика днес, ще видите, че последиците от войната за независимост личат ясно и днес след 150 години.

Не може да заличите за няколко седмици враждебността, натрупана през десетте години кръвопролития и разрушения на Балканите. Естествено, че за няколко години това не може да стане, трябва време, но за мен е пределно ясно, че днес Балканите бележат напредък, може би по-бавно, отколкото ми се иска, и понякога колебливо. Но това е единственото възможно бъдеще за тях и в интерес на Европа е да им помогне да извървят пътя.

Има и някои сили, близки до режима в Белград, които според мен глупаво вярват, че Русия е алтернатива, че Москва е атернатива на Брюксел. изглежда като шега. И глупаво се опитват да убедят населението в тази алтернатива. Дали Москва ще възстанови Сърбия, ще предостави ли парите, които Брюксел вече отпусна и ще продължи да отпуска? Не, разбира се. Нищо подобно. Няма ли Москва да изостави Белград, когато това отговаря на интереса й, както стана по времето на Милошевич и Примаков? Много е възможно. Направете една проста сметка. Идете в посолството на която и да е европейска държава в Белград в четвъртък вечер. Австрия, Германия, Великобритания, Франция. Вижте колко хора се редят на опашка да получат виза за Европа. после идете пред руското посолство и вижте колко души искат да отидат в Москва, и ще получите отговор. Истината е, че тези, които се опитват да твърдят, че Сърбия има друга алтернатива пред членството в Европейския съюз, например да влезе в зоната на влияние на Русия, правят според мен не само грешка, а трагична грешка за народа на Сърбия.

≠Защо според вас Ратко Младич и Караджич все още не са заловени и арестувани?

≠Отговорът е прост, ние много обичаме да се самобичуваме и да твърдим, че всичко е по наша вина. Факт е, че разполагаме с мощна армия на място и би трябвало да търсим под дърво и под камък, докато не изпълним тази задача. Но не можем да я изпълним без помощта на местните власти. Основното стана по мое време... Знете ли, много се обсъждаше какво се е случило преди. Дали Холбрук не е сключил сделка с Караджич? Не знам. Холбрук отрече пред мен.

Имало ли е сделка с французите, защото не са искали Караджич да бъде на власт заради нещо, което се е случило по времето на пребиваването на генерал Жанвие в Сребреница? Нямам представа, това са слухове. Единственото, което мога да ви кажа, е, че когато отидох там, НАТО, всички държави от НАТО бяха изцяло ангажирани с намирането на Караджич и Младич. Това което липсваше, не бе намерения и усилия от страна на НАТО, а сътрудничество от страна на сърбите.

Истината е, че дотогава, докато Баня Лука и Белград не сътрудничат, както трябва, това ще бъде трудно изпълнимо. Така че да не си посипваме главата с пепел. Не искам да кажа, че сме безупречни, но да видим къде ни е грешката в този случай. Трябва да гарантираме тези, които участват в процеса, да са правилните хора. Имаше провал в Баня Лука и неотдавна също имаше, вярно, когато отидох на място, успяхме да направим пробив, но се наложиха някои трудни политически решения. И провалите на Белград. Ако Белград искаше да изпрати Младич в Хага, щеше да го направи. Подозирам, че го защищават ренегати от сръбските сили за сигурност. Не казвам, че това става под контрола на Белград, но Белград може да сложи край на това. И ако сръбската православна църква искаше Караджич да се озове в Хага, щеше да го направи. Трябва върху тези хора да оказваме натиск. Тъжно ми е от факта, че по трудно размираеми за мен причини Европа и НАТО за мое съжаление охлабиха натиска над Сърбия и сръбските институции, както и над Баня Лука, за да ги накарат да изпълнят международните си задължения към съда в Хага. И затова си мисля, че днес Караджич и Младич са по-далеч от изправянето пред съда в Хага, отколкото след края на войната.

На какво отдавате охлабването на натиска?

≠Вижте, ще бъда малко по-брутален, налага се. Мисля, че на няколко пъти имаше неуместно показване на мускули от страна на западните държави, а Брюксел не е имунизиран срещу това. Те се бяха вторачили в по-дребния и по-маловажен въпрос с Косово и смятаха, че най-правилният подход е да успокоят силите в Сърбия, за да се омаловажи ситуацията в Косово. Косово не е проблем в дългосрочен план. След пет или десет години Косово ще бъде малък приятен анклав, нещо като Шлезвиг-Холщайн през XIX век, запомнете. Вярно, че в краткосрочен план бе труден и остър въпрос, но имаше само едно решение и една възможност. Истински трудният въпрос не е Косово. Истински трудният въпрос е как да предотвратим Сърбия и Босна да хлътнат в черната дупка на безвластието и корупцията? Не трябваше да охлабваме натиска. За мое съжаление през последната година общата политика на Балканите бе подчинена на политиката за Косово и не направихме нищо, за да успокоим положението другаде, освен в Косово. Според мен това е показване на мускули. В резултат се получи не очакваното укрепване на умерените сили в Сърбия, а напротив, както винаги, когато се опитваш да успокоиш нещата, надигане на радикалните сили. Затова се боя, че политиката ни беше погрешна и съжалявам, че не бе променена.

≠ ◄ Според Вас терминът Балкани означава ли нещо друго освен географско понятие?

≠Да, по същия начин като Западна Европа. Знаете ли, това става по същия начин, както при романските нации. Полезно е едно стенографско сравнение, не на последно място, защото проблемите са подобни. Може да има различна степен на подобрение в Хърватска и Албания например. Но мисля, че е важно как се говори за региона, който в Европа на регионите има своята тежест. Важно е и по друга причина, която е още по-сериозна, а това е, че грешката на Европа на Балканите, бих казал грешката в отношението към балканските страни, бе, че ги разглеждаше като отделен пакет от проблеми. Тук става въпрос за босненска политика, за хърватска политика, за Сърбия, за Косово, за Македония. Не трябваше... Трябваше да имаме регионален подход, защото само ако гледаме целия регион, можем да създаваме регионална политика, в рамките на която всички проблеми ще се решават по-лесно. Сега честно ще кажа, че Балканите са твърде широко понятие, разбира се, защото включват Румъния, България, включват Гърция, затова предпочитам термина Западни Балкани. Но той е важна част от терминологията, дори и само заради това, че припомня на Европа, че е трябвало да има политика за Западните Балкани, а не политики на дребно.

Благодаря Ви много за интервюто за "НАТО Преглед"

За мен бе удоволствие.

Споделете това:     DiggIt   MySpace   Facebook   Delicious   Permalink