ЕЗИК
Заради превода българската версия на "НАТО Преглед" излиза онлайн около две седмици след английското издание.
ЗА "НАТО ПРЕГЛЕД"
ИЗДАТЕЛСКА ПОЛИТИКА
АВТОРСКИ ПРАВА
РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ
 RSS
ИЗПРАТИ СТАТИЯТА НА ПРИЯТЕЛ
АБОНАМЕНТ ЗА "НАТО ПРЕГЛЕД"
  

Get the Flash Player to see this player.

Талибаните - телевизия, телефони и... терор

Ник Гроно, заместник-председател на Международната кризисна група, се спира на медийната война, която талибаните водят в Афганистан, на силните и слабите й страни и на възможностите да й се противостои.

Изберете въпрос

ПОЛ КИНГ (Главен редактор на списанието, НАТО): Борбата за сърцата и умовете на хората широко се приема като една от най-важните страни на битката в Афганистан.

Един публикуван неотдавна доклад на Международната кризисна група, озаглавен "Пропагандата на талибаните: спечелване на словесната война", анализира методите на талибаните в тази област. Той проследява развитието на тактиката на талибаните и значението й за борбата в Афганистан. Днес при мен е заместник-председателят на Международната кризисна група Ник Гроно, с когото ще обсъдим заключенията в този доклад.

Ник Гроно, във вашия доклад се споменава, че в комуникацията си талибаните използват няколко езика. Английски за международната публика, арабски за общите проблеми, финансирането и набирането на хора и местните езици за разширяване на подкрепата в Афганистан. Коя публика е най-важна за талибаните в момента?

НИК ГРОНО (Заместник-председател на Международната кризисна група): Мисля, че всички имат значение. С посланията към международната публика се цели да се разколебае волята на международната общност задълго да остане в Афганистан и да се демонстрира, че талибаните ще надживеят присъстието й, нещо крайно важно за тях. Афганистанската публика естествено има особено значение, защото те се борят за сърцата и умовете на хората и много по-добре от международната общност съумяват да достигнат до афганистанците и да предадат техните послания. Може би арабската публика няма същото значение, макар че тя е важен източник на финансиране, но според мен талибаните търсят въздействие най-вече върху първите две.

Споменахте липсата на адекватни езикови умения от страна на Запада. До каква степен това е така в Афганистан и да смятам ли, че пледирате за повече комуникация на местните езици, може би чрез местни хора?

Ще започна от второто. Да, пледирам и за двете. Трябва да се разберат посланията и целите на опонентите, а ние не се справяме много добре. Международната общност не анализира достатъчно техните послания. Този доклад върху пропагандата на талибаните за наша изненада се оказа един от първите по-съществени анализи. Тази пропаганда е богат източник на информация. Разбира се, информацията е изопачена, но може да се научи страшно много от посланията на нашите противници. Изключително важно е също да се опровергаят тези послания чрез комуникация със същата публика, в случая афганистанците. Затова трябва да можем да изпращаме ефективни послания на пащу и дари.

Една от темите, засегнати в докала, е липсата на отчетност в афганистанското правителство и липсата на авторитет, който да оспори легитимността на талибаните, нещо, което играе в тяхна полза. Доколко тези въпроси могат да бъдат решени от самите афганистанци чрез комуникация?

Разбира се, че могат, макар че проблемът с отчетността и корупцията в афганистанското правителство не е само проблем на комуникация. Той е в сърцевината на управлението в Афганистан. Трябва да се разбере и да се предприемат мерки за неговото решаване.

Талибаните очевидно го разбират, защото голяма част от пропагандата им е насочена към тези аспекти и подкопаването на легитимността на централното правителство. Затова международната общност и афганистанското правителство трябва сериозно да подобрят информационната си политика, но в момента е истинско предизвикателство да се предприемат реални стъпки в тази посока.

Ролята на афганистанските медии не е лека. Те са притиснати между талибаните и правителството, които оказват натиск върху тях. Кой е най-удачният начин да им се помогне да станат по-достоверни и свободни?

Както казахте, за медиите времето е тежко и ти е мъчно за тях. Ако критикуват талибаните, получават заплахи от тях. Ако критикуват правителството, върху тях се оказва реален натиск. Правителството трябва да разбере, че свободните медии са в негов интерес. Ще има критични материали, но ако искаш да спечелиш информационната кампания, не можеш да налагаш ограничения на медиите и да им пречиш да осведомяват.

Медиите могат да изиграят важна роля, като помогнат на правителството да реши проблемите с отчетността и корупцията. Затова правителството трябва да възприеме по-открит подход към тях. А международната общност не бива да се бои да заклейми неуместните ограничения, които афганистанското правителство налага на медиите.

Как да просъществува обективното осведомяване в една страна, където събитията стават често в изолирани райони, където фактите се научават бавно и както казахме, журналистите често биват заплашвани. С какво Западът би могъл да помогне на журналистите да станат по-обективни, работейки при подобни условия?

Самите медии са незрели. Не са свикнали да действат в свободна среда. Част от усилията да се помогне на медиите да придобият необходимите умения е да им се гарантира да работят свободно. Нещо подобно наблюдавахме в Пакистан. Една от положителните стъпки на правителството на Мушараф, когато дойде на власт, бе да отвори медийното пространство, където се появиха маса конкурентни гласове. Много от тях бяха крайни или исторически, но с времето развиха по-голяма обективност и по-добро разбиране на своята публика. Смятам, че в Афганистан трябва по-ясно да се осъзнае нуждата да се даде на медиите поле за действие и развитие.

Смятате ли, че при цялото използване на модерни технологии и средства за комуникация от талибаните, най-голямото им оръжие си остават слуховете, които се предават от уста на уста?

Те използват комбинация от средства. Слуховете са важна част от тях; интересно е да се види, в анализа на начините на пропаганда, мащаба и сложността на методите, чрез които талибаните изпращат послания - препредаване от уста на уста, нощни писма, звънът на мобилните телефони. В Афганистан мобилните телефони са широко разпространени и те избират патриотични песни за звън. Имат MP3, така че много ефикасно стигат до слушателите си. Интересен факт е, че радиото няма голям обхват, защото за талибаните е трудно да инсталират радиопредаватели и да ги поддържат за дълъг период. Но те много ефективно използват други комуникационни средства.

По време на тяхното управление талибаните забраниха телевизията, музиката, интернет и дори снимките на живи същества. Сега използват точно тези забранени средства, за да нападат Запада. Осъзнава ли се в Афганистан цялото притворство и двуличие на подобно поведение?

Подозирам, че не. Както казвате, може да е лицемерно да се използват тези средства срещу враговете, но съм сигурен, че в съзнанието на талибаните има основание те да се прилагат във войната. А за населението важна е информацията, които стига до него, и не мисля, че си задава въпроси за двуличието на талибаните.

Смятате ли, че самите военни операции на Запада са проблем за комуникацията или проблемът е в начина, по който талибаните ги използват?

Пак ще кажа - и двете. Ако убиете цивилни при бомбардировки, това естествено е реален проблем. И в такъв случай и комуникацията става голям проблем. Ние установихме, че талибаните отговарят много по-бързо, отчасти защото не ги е грижа за точността на отговора. Но говорителят на талибаните е денонощно на разположение на сателитен телефон и отговаря за всеки инцидент, докато международните сили и афганистанските медии са много по-мудни в реакцията си. Това отчасти се дължи на усилията да се проверят фактите, но е вярно също, че те нямат навика да отговарят бързо. Трябва да се подобрят и двата аспекта. Прави се доста по въпроса с цивилните жертви, разбираме това, но трябва да се свърши много повече, защото има седмици и месеци със значителни жертви. Много важно е да се изпраща послание, да се разказва за ужасите, вършени от талибаните, за всичко, което правят обратно на собствената си проганда.

В доклада на Международната кризисна група се твърди, че талибаните забележително успяват да се представят за по-силни, отколкото са в действителност. Това знак ли е, че те са овладели психологическите операции и смятате ли, че създаденото от тях впечатление е временно?

Не мисля, че е временно. Според мен те отлично разбират как да се представят най-удачно, те не са в някакъв вакуум. Те знаят какво стана в Ирак, където усилено се използваха интернет и други медии. Те стъпват върху това и разбират, че в асиметричната война за тях е много важно да си създадат образ, усвоили са и ще продължават да усвояват уроците от случващото се. Международната общност и афганистанското правителство малко по-бавно схващат важността не просто да обявяват целите си, а да опровергават тази пропаганда, и се надяваме, че след този доклад някои от проблемите ще бъдат по-добре разбрани и ще им се обърне внимание.

В доклада се посочва също, че неспособността на международната общност още в самото начало да изпрати достатъчен брой неутрални миротворчески войски в цялата страна е в основата на много от днешните проблеми на Афганистан. Пак за проблемите на комуникацията ли става въпрос?

Не, за много по-широк кръг проблеми. Още в края на 2002 г. и началлото на 2003 г. ние се отнасяхме много критично към изпращането на войски в относително сигурните северни райони и изоставянето на юга и по-специално на провинция Хелманд без никакво международно присъствие. Преди англичаните да отидат там през 2006 г., по тези места имаше около 500 воини от специалните сили, така че не е изненадващо, че талибаните успяха да се окопаят там, да изградят мрежите си и да направят задачата на афганистанското правителство далеч по-трудна, когато дойде време да се отиде в южната част. Така че тук не комуникацията е най-важното. А начинът на действие, изпращането на достатъчно войски там, където трябва.

Неотдавна имаше много дискусии за регионалния подход, който е необходим на Афганистан, а във вашия доклад вие посочвате, че редакциите на някои от списанията, издавани от талибаните или предназначени за тях, видеостудията и контролът на някои уебстраници определено се намират в съседен Пакистан. Какви са възможностите за борба с тази пропаганда, която се разпространява, конторлира и произвежда извън Афганистан?

Пакистан е проблем за Афганистан и повечето наблюдатели разбират това. Фактът, че Пакистан предоставя сигурни убежища на бунтовниците, че те могат да се прегрупират в Пакистан, да правят пропагандата си, използвайки го за база, изключително затруднява усилията на Афганистан. Затова преди всичко международната общност трябва да признае мащаба на проблема. И това става. През последните година - година и половина наблюдаваме огромна промяна, особено във Вашингтон, по отношение на ролята на Пакистан. Следващата крачка е да се сътрудничи с пакистанското правителство и ясно да се покаже, че за международната общност е от първостепенно значение Пакистан сам да се справи с племенните си райони и с проблема с бунтовниците. Правят се усилия, но може да се постигне още повече. Международната общност може да бъде много по-последователна в посланието си към пакистанското правителство и да покрепи усилията му в племенните райони, северозападните гранични провинции. Трябва да поощряваме такива енергични контакти и да докажем на Пакистан, че решаването на проблемите е в негов интерес.

Всички цивилни жертви в Афганистан се експлоатират от талибаните. Но в доклада ви се посочва, че цитираните от независими източници цифри показват, че през първите три месеца на 2008 г. талибаните са избили четири пъти повече цивилни от жертвите на международните сили.

Мислите ли, че изопачената картина се дължи не само на пропагандата на талибаните, но и на факта, че международните сили не изпращат ясно послание?

Мисля... че това е голям проблем. Съществен проблем и то не само на комуникацията. Комуникацията е изключително важна за разширяване на посланието. И често не е достатъчна, липсва информация от първа ръка, няма връзка между посланието и фактите. Талибаните ясно демонстрираха, че при тях тази връзка не липсва, те много бързо отговарят след инцидентите, докато международната общност е много по-мудна в реакцията си. Много важно е това да се разбере. НАТО полага много усилия в комуникационната област. Той съзнава, че трябва да се направи още много, но е необходимо да се обърне внимание и на афганистанската страна от уравнението, да се работи с афганистанците и да се увеличи капацитетът на страната. НАТО трябва да обърне внимание не само на международната страна и да укрепва операциите си, но и да погледне как се решават и представят проблемите вътре в страната.

Правилно ли ще е да се каже, че средният афганистанец не си дава сметка за този дисбаланс?

Да, предполагагам, и това е проблем. До голяма степен той се дължи, както казах, на способностите на афганистанските медии. Ще споделя едно интересно наблюдение по време на нашите проучвания - към базата на Регионално командване Юг в Кандахар бяха акредитирани многобройни журналисти от Ройтерс и други агенции и медии. Но афганистански журналисти нямаше. Как да се предава посланието, след като афганистанците не могат да разговарят с международните сили и вие не можете да им кажете какво става, колко афганистанци са загинали в операциите на талибаните. Има една тендеция, особено сред международните сили, да общуват с международната общност и тук отново опираме до необходимостта да се подготвят афганистанците, да се отделят повече средства за медийните операции в Афганистан, да се заемем с журналистите, които не работят като познатите ни журналисти и може би не разполагат със сложните методи на комуникация, както би ни се искало, но те са хората, които говорят на афганистанците и ние трябва много по-резултатно да общуваме с тях.

В доклада ви подчертавате, че двете любими теми на талибанската пропаганда са изтощаването на Запада и корупцията в Афганистан. Коя от двете е по-важна?

В Афганистан това е корупцията и съпътстващите я оплаквания. Трябва да разберете, че за да утвърди легитимността си, афганистанското правителство трябва да убеди хората, че може да му се има доверие, че взима присърце техните интереси; и когато има дълбока корупция и клиентелизъм, това се приема много лошо от афганистанския народ. Той има своята история. Имам предвид 30 годишната история на... една парадигма на властта, на властимащи, злоупотребяващи с властта си и с народа. Една от причините за успеха на талибаните през деветдесетте години е убеждението, че те ще се справят с ширещата се корупция и клиентелизъм. Подобни мотиви има и днес. Затова трябва да се навлезе в същината на проблема, за да бъде разбран и решен, а това е много трудно.

Как се котират джихадистките послания в Афганистан? Талибаните например твърдят, че и да убиваш международните войници, и да бъдеш убит от тях, и в двата случая раят ти е гарантиран, но този култ към мъченичеството очевидно преди не е съществувал в Афганистан, затова ме интересува как се приемат подобни послания.

Според нашия анализ това са нови послания, които се разпространяват вероятно от джихадисти, дошли от други места. Очевидният пример е Ирак, но има и други конфликти. Това е много смущаваща тенденция. Тя се изостря и от дейността на медресетата в племенните зони, които пропагандират екстремистки послания, и според нас са необходими много повече усилия, за да се преборим с тези послания и да решим проблема с медресетата и бунтовниците в Пакистан.

И накрая, какви препоръки ще отправите към НАТО като международна организация и към държавите, участващи в Афганистан?

Мисля, че основното послание е да разберат важната роля на афганистанските медии. Както казах, много лесно е за международните сили да общуват с международната общност, и това е важно. Не се отделя достатъчно внимание... можем да подобрим международните послания, имаме капацитета за това. Но не се отделя достатъчно внимание на афганистанската страна от уравнението, на развитието на афганистанските таланти. В крайна сметка, ако искаме да стигнем до сърцата и умовете на афганистанците, ще използваме афганистанските медии, затова трябва да положим усилия посланията ни по-резултатно да стигат до тях.

КИНГ: Благодаря ви, Ник Гроно.

ГРОНО: И аз благодаря.

Споделета това:     DiggIt   MySpace   Facebook   Delicious   Permalink