ЕЗИК
Заради превода българската версия на "НАТО Преглед" излиза онлайн около две седмици след английското издание.
ЗА "НАТО ПРЕГЛЕД"
ИЗДАТЕЛСКА ПОЛИТИКА
АВТОРСКИ ПРАВА
РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ
 RSS
ИЗПРАТИ СТАТИЯТА НА ПРИЯТЕЛ
АБОНАМЕНТ ЗА "НАТО ПРЕГЛЕД"
  

Западната общественост трябва да повярва в Афганистан, без да се бави

Марко Винченцино смята, че обществеността в западните страни губи интерес към войната в Афганистан. Според него тази загуба на интерес - и на подкрепа - може да доведе до загубата на войната.

В крайна сметка бъдещето на Афганистан ще зависи от това, което правителството успее да направи, или да създаде впечатление че прави, в отговор на високите очаквания на обикновените афганистанци. Ако не успее, рискът от необратима загуба на легитимност на централното правителство ще бъде една от най-големите дългосрочни заплахи за "успеха" в Афганистан.

Макар че международната общност все още може да засили участието си в редица области, най-доброто, което може да направи, е да печели време за Афганистан. Но афганистанската общественост трябва да се увери, че ангажиментът на международната общност към страната е дългосрочен, последователен и сигурен. Много са афганистанците, които пазят свежи спомени за международното безразличие след изтеглянето на съветската армия и по време на идването на талибаните на власт.

Какво е участието на международната общност в Афганистан? Въпреки че мащабът му варира при различните държави, общото впечатление не е много окуражаващо, особено за обикновените афганистанци.

Първо, отпускането на допълнителни пари и ресурси от държавите-членки за Афганистан става с родилни мъки. Водят се бурни дебати в парламентите, медиите и обществените форуми в повечето държави-членки. Макар че и 40-те държави, участващи в Афганистан, допринасят по нещо, като цяло усилията и ресурсите все още са недостатъчни за изпълнение на мисията. Необходимо е по-добро разпределение на тежестите по всички фронтове. Например американските, английските, канадските и холандските войски продължават да поемат основната част от тежките боеве в южен и източен Афганистан.

Рискът парламентите на държавите от НАТО да не продължат мандата след следващите няколко години е реален, тъй като обществената подкрепа в редица от тях продължава да се свива. Това се дължи до голяма степен на неспособността на политическите лидери в много от държавите-членки да започнат открит диалог с обществеността и да обяснят значението и мащаба на мисията. Тази неспособност, или по-скоро липса на воля, се дължи преди всичко на страха от изборите.

Мнозина трябва да си припомнят, че събитията от 11 септември се коренят в Афганистан и че зоната продължава да представлява регионална и международна заплаха

Мисията в Афганистан е основен проблем, който може да постави под въпрос самото съществуване на НАТО. За жалост, в държавите-члнеки на Алианса все още не й се отделя необходимото внимание, нито се води важният дебат, който й се полага. Макар че някои държави-членки обявиха през последните месеци, че ще засилят участието си, необходимо е те да се ангажират по-категорично, за да гарантират обществената подкрепа за успеха и дългосрочната поддръжка на мисията.

В САЩ на Афганистан се обръща малко внимание, тъй като вътрешните проблеми продължават да доминират в дебата за президентските избори. Парите на американските данъкоплатци, които се харчат в Афганистан, са относително малко в сравнение с тези в Ирак. Тъй като афганистанците по принцип са за международното присъствие и желаят да поемат своята отговорност на фронтовата линия, конфликтът не е толкова спорен като този в Ирак.

За тези, които не се интересуват от външна политика, конфликтът в Афганистан се превърна във "вчерашната война" За тези, които се интересуват слабо, той е "другата война", тази, която се споменава заради контраста с Ирак или излиза на първа страница в случай на самоубийствен бомбен атентат или шокиращо нападение на талибаните.

Лидерите от двете страни на Атлантика са длъжни да започнат широк дебат с обществеността за конфликта в Афганистан. Необходимо е дискусията да отиде в сърцевината на проблема, а не да се задоволява с изтъркани фрази и пищна риторика.

Защото залогът е националната сигурност, международната стабилност и бъдещите поколения в САЩ и съюзническите държави. Мнозина трябва да си припомнят, че събитията от 11 септември се коренят в Афганистан и зоната продължава да представлява регионална и международна заплаха.

Политическите лидери са длъжни ясно да определят относителното разположение във времето и обхвата на операцията. Трябва да се подчертае, че борбата в Афганистан, както в други части на света, ще погълне силите и ресурсите поне на едно поколение. Липсата на национална обществена подкрепа в САЩ и Европа силно ще обезсърчи афганистанската общественост, която трябва да бъде убедена с думи и най-вече с дела, че може да разчита на дългосрочна подкрепа.

Целта е в краткосрочен план да се спечели време, за да може да се постигне дългосрочната цел афганистанците сами да поемат контрола във всички области, особено за сигурността. След три десетилетия война тази цел изглежда непосилна, но далеч не е непостижима.

Информация... и резултати

За да поддържат обществената подкрепа, политическите лидери трябва редовно, а не само от време на време, да обобщават развитието на положението, особено в невоенната сфера. Хората искат да виждат резултатите от парите, които плащат за данъци.

В Съединените щати това е още по-трудно поради някои заложени в системата трудности, например недостатъчният опит в невоенната сфера на експертите в американското правителство. Освен това мандатът на експертите, които се назначават в чужбина, е твърде кратък, така че дори ако се намери квалифициран експерт, той ще остане на поста си не повече от година, което често спъва реализацията на иначе добре подготвени и финансирани програми в отрасли като селското стопанство, образованието, здравеопазването и върховенството на закона. Липсата на компетентност и приемственост пречи да се анализират развитието или недостатъците на програмите.

Във вътрешен план в САЩ има пълно разминаване между американската общественост и личния състав на армията, особено пехотата и морските пехотинци. Повечето от военните смятат, че обикновените граждани са напълно откъснати от тяхната действителност и нямат представа какво представляват прекият бой, дългосрочните мисии и какви трудности създават те в семейния им живот.

След високите очаквания, създадени от архитектите на войната в Ирак, разбираемо е, че американците се отнасят предпазливо към инициативите на страната в чужбина.

Именно в това отношение отговорните политици могат да изиграят важна роля.

Първо, те могат да обяснят сериозните последици от един провал в Афганистан и да възстановят вярата в мисията.

Второ, те могат да спечелят подкрепата както на своя народ за неговата армия, така и на афганистанската общественост за дългосрочните намерения на Америка и НАТО.

Провалът в Афганистан сериозно ще подкопае трансатлантическите отношения и международната стабилност, тъй като НАТО е ключов елемент в глобалната сигурност

Освен това политическите лидери трябва да почертаят, че с нестабилния Пакистан на изток от Афганистан и все по-уверения Иран на запад, САЩ и НАТО не могат да си позволят да загубят в Афганистан.

За САЩ провалът в Афганистан ще нанесе удар по престижа на страната като глобална сила и ще я изложи на по-големи международни заплахи.

За НАТО провалът в Афганистан може да означава края на най-успешния военен съюз в историята след първото му разгръщане извън собствения периметър. Този провал сериозно ще подкопае трансатлантическите отношения и международната стабилност, тъй като НАТО е ключов елемент в глобалната сигурност.

За афганистанския народ провалът ще донесе нова трагична пропусната възможност. Историята ще запомни, че неговата издръжливост и готовността му да изгради наново държавата си след тридесетгодишен конфликт не бе възнаградена от международната общност, която обеща много, но изпълни твърде малко.

И накрая, провалът в Афганистан ще бъде колективно поражение за всички с опасно непредвидими и ирационални последици.

Всичко това показва колко важно е да се гарантира повече ефективност, пълно и дългосрочно ангажиране в Афганистан от страна на международната общност и особено на САЩ и съюзниците им от НАТО.

Макар че дискусиите за разширяването на НАТО са важни, стабилизирането на Афганистан е далеч по-важна цел за Алианса, зад която всички държави-членки трябва да се обединят.

Всички си спомнят 11 септември. Но колко помнят, че всичко започна от Афганистан?

Марко Винченцино

Споделета това:     DiggIt   MySpace   Facebook   Delicious   Permalink