ЕЗИК
Заради превода българската версия на "НАТО Преглед" излиза онлайн около две седмици след английското издание.
ЗА "НАТО ПРЕГЛЕД"
ИЗДАТЕЛСКА ПОЛИТИКА
АВТОРСКИ ПРАВА
РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ
 RSS
ИЗПРАТИ СТАТИЯТА НА ПРИЯТЕЛ
АБОНАМЕНТ ЗА "НАТО ПРЕГЛЕД"
  

Как да се води медийната война с талибаните

Тим Фоксли твърди, че се отделят твърде малко време, усилия и аналитични възможности, за да се разбере какво казват талибаните, и смята, че промяната в този подход може да доведе до обрат във войната.

"Нощно" писмо от талибаните: тези заплашителни писма, целящи да всяват страх, са въздействащо средство за комуникация с местното афганистанско население.

Извинявам се, че направо започвам веднага по темата, но искам да попитам какво се прави, за да се поведе медийната битка с талибаните?

Имам предвид активни кампании, които да излагат и опровергават изявленията на талибаните, да посочват техните слабости и противоречия, а не само потока от "добри новини", излъчвани за афганистанците и международната общност.

Смятам, че се отделят твърде малко време, усилия и аналитични възможности, за да се разбере какво казват талибаните, как го казват и защо го казват. И има твърде малко доклади от величината на този на Международната кризисна група, които анализират пропагандата на талибаните. В резултат от това почти няма разбиране и дори привиден интерес към мерките за реакция на медийната активност на талибаните.

Макар че НАТО инвестира в стратегическите комуникации, разпространяването на "добри новини" и информация е само част от борбата на медийния фронт. Моето мнение е, че талибаните в момента са доста уязвими в тази област и активните усилия срещу тях могат да дадат добър резултат.

Комуникацията изисква не толкова сложна техника, колкото ефективност

Според анализаторите преимуществата на талибаните във физическата битка се дължат не на тяхната сила, а на факта, че на практика те са завладели изцяло терена на областно равнище. Аз бих добавил, че това твърдение е вярно и на медийната арена.

Талибаните са добри и "ефикасни" на местно равнище, където общуват по най-простичък начин със своята паштунска общност от двете страни на границата. В този случай общите племенни ценности и език им дават огромно преимущество пред откровено "непохватния" западен подход. Талибаните умеят да отговорят на грижите на местното население - от страха от изкореняване на маковите култури и загубата на поминъка до нарушаването на кодекса на честта от неверниците и жертвите и щетите от битките.

Макар че медийната активност на талибаните не използва сложна техника (струва ми се, че НАТО/АЙСАФ се склонни да използват "сложната техника" в медийната кампания на талибаните като извинение за собствената си неефективност), трябва много внимателно да подходим в дебата за нея. Първо, защото тук важното е не сложната техника, а ефикасността. А няма кой знае колко анализи на ефикасността на талибанските медии. Второ, за да достигнат до общностите, които са тяхна цел, талибаните не се нуждаят от сложни средства.

Кой печели медийната война - НАТО или талибаните?

На медийната арена НАТО би трябвало да има предимство - разполага с пари, ресурси, мозъчен тръст. Но го спъват следните фактори:

  • Всички дискусии, мъчителни дилеми и грижи в организацията се изнасят в публичното пространство
  • Голяма част от медийните усилия отиват за осведомяване на собствения екип
  • Трябва да се отговори и на широката сложна, взискателна и скептична аудитория в столиците на държавите-членки

Извън всички тези трудности международните медии често и неволно правят прогандни "подаръци" на талибаните. Например терминът "пролетна офанзива" толкова време се използва, че вече и талибаните го възприеха. И ако попитате говорител на талибаните дали са извършили нападението на военновъздушната база в Баграм, защото са знаели, че американският министър на отбраната се намира там, той едва ли ще отрече това.

© Репортери / Асошиейтед прес

Медийната игра: талибаните знаят, че скоростта, а не точността на информацията позволява да се спечели преимущество в медиите

На страната на талибаните е и скоростта на реакция - незабавно поемат отговорността за всеки инцидент, който обслужва целите им. Интернет страниците им са пълни с надути списъци, изброяващи жертвите сред врага и странно, дори разбитите танкове.

На стратегическо равнище смятам, че НАТО все още има предимство, защото изявленията на талибаните по по-широки политически теми са объркани, наивни и не вдъхват вяра. Например миналата година талибаните заявиха, че не те разрушават училищата и че на практика имат образователна политика! Но съвсем не се чувстват в свои води, когато говорят за политика, а не за избиване на неверниците - главно защото изнвън тази тема нямат задълбочено мислене. В техните изявления напълно отсъстват проблемите, които будят загриженост сред афганистанците днес - възстановяването, заетостта, развитието.

Но независимо дали приемате този аргумент или не, талибаните бавно подобряват стратегическите послания, нещо, което забелязах, още когато за първи път започнах да се занимавам с тази тема през 2006 г. И нападенията като това над хотел Серена или президента Карзай тази година показват как талибаните възнамеряват да координират операциите със стратегическите медийни послания в бъдеще.

Със собствените си очи видях един инцидент в провинция Фарияб, който показва, че когато им изнася, талибаните не се интересуват от паштунските ценности

Ако знаете къде са слабите места на вашите противници, вие сте наполовина готови да ги използвате. Ако погледнете изявленията на талибаните, ще видите, че те разкриват много от техните грижи. Те са много чувствителни на следните теми:

  • заплахите и проблемите за техния престиж и репутация - като паштуни, афганистанци, джихадисти и пазители на исляма
  • жертвите, които са дали
  • жертвите, които са причинили сред цивилното (афганистанско) население при своите атаки
  • съобщенията за разцепление в техните редици
  • противоречията в техните декларации

Тим Фоксли

Има много възможности да се използват тези слабости. През юли, когато бях в Афганистан, се сблъсках с една от тях.

Бях в провинция Фарияб, която обикновмено се описва като "относително спокойна". Случи се дребен инцидент. В граничната зона между провинциите Фариаб и Бадгис един самозван талибански "губернатор в сянка" с малка група бойци влезе в едно село и се опита да отвлече работниците от местната неправителствена организация, които строяха кладенец за селото. Старейшината на селото, спазвайки паштунския неписан закон за защита на гостите, защити екипа на НПО и застреля водача на талибаните, а останалите се разбягаха.

С внимателен подбор подобни ситуации могат да се използват за доказателство, че когато им изнася, талибаните пренебрегват паштунските ценности и че не постигат народния джихад, на който се надяват.

Ето един подбор на такива възможности от близкото минало:

  • През 2005 г. титлата "водач на вярващите" бе отнета на молла Омар от същата шура, която му я присъди през 1996 г.
  • През март 2006 г. главният мюфтия на Египет обяви за незаконни атентатите камикадзе. Поне един афганистански вестник отрази това в уводната си статия, където авторът изказва съжаление, че събитието не се отразява по-широко в страната.
  • През ноември 2006 г. в една своя статия Ахмед Рашид цитира изявление на паштунски племенна от провинциите по северозападната граница, в което се казва: "Талибаните удавят в кръв нашите ценности".
  • През април 2007 шура от тези провинции също обявява самоубийствените бомбени атентати за незаконни.

Има много примери за противоречия. Два са достатъчни тук:

  • Отвличането на жени противоречи на исляма (като отвличането на заложничките от Южна Корея)
  • Поемането на отговорността за самоубийствени атентати и отричането по-късно, когато се установи, че има жертви сред цивилното афганистанско население (като в Спин Болдак през януари 2006 г.) Това накара починалия по-късно молла Дадулла да заяви с неволна ирония: "Нашите операции не убиват цивилни".

Опровергаването на талибаните няма като по магия да доведе до разпадането им под тежестта на собствените им противоречия.

Трябва да приветстваме труда на Ентъни Кордсман от Центъра за стратегически и международни изследвания, защото той ни припомня не само, че трябва да преразгледаме начина, по който оценяваме и анализираме военното и политическото развитие в Афганистан, но и че това е регионален афганистански и пакистански проблем. Една медийна кампания със силно афганистанско/пакистанско/паштунско присъствие от двете страни на границата, трябва да принуди талибаните да обосноват това, което вършат, и да обяснят мотивите си.

Афганистанското и пакистанското правителство, с помощта на международната общност, могат да направят много, ако поемат медийната инициатива и участват респективно в своите медии. Те могат да накарат талибаните да излязат от темите, където се чувстват в свои води, и да ги накарат да говорят за политика, икономика, права на човека/жените/етносите, образование и възстановяване.

Но преди да може да стане това, са необходими много повече анализи, за да се разбере какво казват талибаните и как и защо го казват - но не анализите на белия западен представител на средните класи. Има достатъчно опит и знания в афганистанските, пакистанските и паштунските среди.

Какво може да се направи и кой трябва да го свърши?

Не си правя илюзията, че опровергаването на талибаните в медиите ще подейства като "магическа пръчица" и те ще се разпаднат под тежестта на собствените си противоречия. Реалният успех срещу талибаните ще зависи от това, дали афганистанското правителство и международната общност ще успеят да осъществят реална реформа и възстановяване на терена - особено да осигурят постоянното присъствие на компетентни, добре екипирани и надеждни полицейски сили, и дали крехките реформи ще успеят да пуснат достатъчно дълбоки корени, за да запазят целостта на страната през следващите няколко десетилетия.

Но превантивното действие, а не реакцията на случилото се, е най-добрата политика.

Международната общност, международните медии, правителствата на Афганистан и Пакистан и НАТО/АЙСАФ могат да направят много, за да намалят подкрепата за талибаните и да привлекат колебаещите се, като настойчиво посочват и заклеймяват противоречията и слабите страни на талибаните. Фактът, че талибаните убиват хора, унищожават имоти и инфраструктура, липсата на политическо и икономическо съдържание в техните послания са благоприятен терен за медиите, който трябва да се заеме и използва.

Споделета това:     DiggIt   MySpace   Facebook   Delicious   Permalink