ЕЗИК
Заради превода българската версия на "НАТО Преглед" излиза онлайн около две седмици след английското издание.
ЗА "НАТО ПРЕГЛЕД"
ИЗДАТЕЛСКА ПОЛИТИКА
АВТОРСКИ ПРАВА
РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ
 RSS
ИЗПРАТИ СТАТИЯТА НА ПРИЯТЕЛ
АБОНАМЕНТ ЗА "НАТО ПРЕГЛЕД"
  

Храна и сигурност - въпроси и отговори

"НАТО Преглед" предлага "бърз поглед" към начина, по който покачването на цените на храните може да доведе до размирици и да заплаши политическата стабилност.

© АП / Репортери

Миналата година цената на ориза нарасна със 70 %. Пшеницата скочи над два пъти, което сериозно се отрази на цената на хляба и хлебните продукти. Соята, друг основен продукт, поскъпна с 87 %, а царевицата с 31 %.

Няма една единствена причина, а по-скоро редица взаимно свързани фактори. Без претенция за изчерпателност ще споменем следните:

  • нарастването на населението. Ще има все повече гърла за изхранване и тази тенденция ще продължи. До 2025 г. населението в света ще се увеличи с 1,6 милиарда.
  • начинът на хранене на това увеличаващо се население. Много хора започват да се хранят по-богато. С увеличаването на заможността в страни като Китай и Индия все повече хора започват да ядат месо например, което налага голяма част земите да се използват за паша, а не за земеделие, а това има своите последствия. Същевременно се увеличава и търсенето на зърнени храни за потребление от човека и в животновъдството.
  • въпросът дали земите да се използват за производството на горива или на хранителни продукти. Тъй като енергийната сигурност поражда все по-голяма загриженост, все повече земи се използват за производството на биогорива. САЩ вече увеличиха производството на биоетанол от 5 милиарда литра през 1998 г. на 35 милиарда миналата година и то продължава да расте. Това намали доставките на хранителни продукти в някои райони и предизвика покачване на цените.
  • неблагоприятните климатични условия, които засягат селското стопанство – в Австралия например реколтата сериозно пострада от сушата. Според предвижданията на Световната програма по прехрана подобни климатични условия ще доведат до загуби на реколта в над 40 развиващи се страни.
  • други фактори, свързани с енергията, като покачващите се цени на важни за земеделието продукти, например торовете или петрола, които оскъпяват културите.
  • ценовата система в западните страни, която причинява отклонения (например големите субсидии за фермерите в Европа и САЩ) също допринася за тази ситуация.

  • На първо място, загрижеността от въздействието на тези цени върху стабилността в рисковите страни и региони. В един доклад на Организацията на ООН по прехрана и земеделие, публикуван през март, се посочва например, че земеделието в Близкия изток ще понесе загуби заради високи температури, суша, наводнения и обедняване на почвата.
  • На второ място, тревогата, че най-засегнати от тези цени са милионите бедни в градовете - в момента най-многобройната група в света. Това е нов вид проблем на прехраната. За градските бедни не става въпрос за глад, причинен от липса на храна. Храната е пред очите им, но те не могат да си я позволят.

В редица страни вече имаше сериозни вълнения, предизвикани от цените на храните, например в Хаити (където имаше няколко смъртни случая) и Бряг на слоновата кост. (виж фото разказа за по-пълна информация).

Цените на хранителните продукти оказват своето въздействие навсякъде по света. През април 2008 г. в над 30 страни имаше масови протести.

Тези, в които живее най-бедното население, но особено държавите и регионите, които са чисти вносители на храни. Африка пострада особено силно, както и някои части от Азия и Централна и Южна Америка. В замяна на това страните износителки като Аржентина, Канада и Австралия, подобриха търговския си баланс благодарение на тази ситуация.

Виж статията за последиците от кризата с храните в Афганистан

Има няколко области, засегнати от цените на храните, които могат да се отразят на сигурността, като енергията, търговския обмен и миграцията.

  • Правителствените ръководители на Перу и Боливия Алан Гарсия и Ева Моралес вече обвързаха проблема с енергийната сигурност. Те заявиха, че нуждата от по-стабилни доставки на енергия от биогорива е отнела земя и ресурси за производството на храни, необходими на развиващите се страни. Те призоваха западните правителства да поставят храната преди горивата.
  • Що се отнася до търговията, редица държави вече забраниха износа на някои храни и има риск това да засили несигурността за прехраната в страните и регионите, зависими от внос. Европейският комисар по търговията Петер Манделсон вече отправи предупреждение срещу този вид реакция, която според него няма "смисъл за икономиката и развитието" и създава само "илюзия за сигурност на прехраната".

    Ограниченията в търговията също се отразяват на сигурността. В Шри Ланка например някои търговци държат стоката на склад, защото не искат да продават на по-ниските официални цени, наложени от правителството. Бе създаден специален съд за наказание на търговците, които продават над тези цени, дори когато те самите са закупили стоката по-рано на по-високи цени. Тази ситуация е следствие от решението на друга държава - Индия - да спре износа на ориз, с изключение на вида Басмати.

  • По отношения на миграцията, рискът масовата миграция да се превърне в проблем за сигурността бе подчертан от европейските правителства още преди кризата с цените на хранителните продукти. На този етап страховете бяха свързани с миграция заради промените в климата. Сега те се засилиха, защото се очаква хората да мигрират и в търсене на храна и това да доведе до враждебни отношения, както стана вече в Южна Африка, където емигрантите се превърнаха в мишена за местното население, 40 бяха убити и хиляди изгонени от домовете и работното си място.

Жозет Ширан, ръководител на Световната програма по прехрана, твърди, че пазарите на хранителни продукти ще се нормализират до три-четири години благодарение на увеличаването на производството и пазарните корекции. Но дотогава милиони хора ще продължат да страдат от продължаващото покачване на цените.

Споделета това:     DiggIt   MySpace   Facebook   Delicious   Permalink