ЕЗИК
Заради превода българската версия на "НАТО Преглед" излиза онлайн около две седмици след английското издание.
ЗА "НАТО ПРЕГЛЕД"
ИЗДАТЕЛСКА ПОЛИТИКА
АВТОРСКИ ПРАВА
РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ
 RSS
ИЗПРАТИ СТАТИЯТА НА ПРИЯТЕЛ
АБОНАМЕНТ ЗА "НАТО ПРЕГЛЕД"
  

Връзката между енергия и прехрана - как да се подходи към проблема?

В основата на кризата с прехраната са високите цени на хранителните продукти. На какво се дължи това толкова голямо поскъпване? Дейвид Виктор от Станфордския университет, член на Съвета по външни отношения, твърди, че причините могат да бъдат разбрани, само ако се анализират промените на енергийния пазар.

© Xavier Subias / Van Parys Media

За период от едва няколко години световната икономика затъна в две суровинни кризи. И двете имат сериозни последствия за сигурността.

Първо цените на петрола достигнаха безпрецедентни равнища, като най-голямото поскъпване стана през последните 18 месеца. След това дълго тлялата криза с цените на хранителните продукти заля първите страници на вестниците през последните няколко месеца. Почти всички основни хранителни продукти се продават непрекъснато на високи цени. Недостигът на храни, рядко явление, с което правителствата смятаха, че са се справили благодарение на "зелената революция", е вече факт във все по-голям брой страни. Последваха вълнения, сблъсъци и нестабилност.

За да решат основните проблеми, правителствата трябва да се осланят повече на пазарните сили и да инвестират, особено в енергетиката, в сектори, които ще позволят да се ограничи търсенето.

Дотук правителствата са направили твърде малко за премахване на причините и най-вероятните политически решения ще влошат положението. По отношение на храните някои правителства, които са подложени на натиск да вземат мерки за осигуряване на прехраната на населението, налагат контрол на цените и търговията, който най-вероятно ще засили още повече недостига на продукти. В областта на енергетиката най-шокиращ е фактът, че редица правителства, и по-специално това на Съединените щати, най-големия потребител на енергия в света, не правят почти нищо да поощрят гражданите да ограничат потреблението.

Преди да се разработи стратегия за решаване на тези две свързани кризи, е необходимо да се анализира как се стигна до тях. Високите цени на петрола се дължат на факта, че той не е обикновен продукт. Той се използва масово в транспорта, където особено се ценят високият му енергиен рандеман и лесното пренасяне и складиране. Системите за транспорт и пренос не реагират при покачване на цените, защото нямат алтернатива. Затова, дори когато цените хвръкнаха нагоре, търсенето продължи да се увеличава. (С времето потребителите ще започнат да търсят енергоспестяващи средства и това малко ще ограничи търсенето. Въздушните превозвачи и автомобилистите например вече търсят енергоспестяващи двигатели и технологии, които, веднъж влезли в широка употреба, ще намалят консумацията.)

Точното въздействие на цените на петрола и на биогоривата върху цените на храните е трудно да се определи - и може би няма решаващо значение

По отношение на предлагането петролът е още по-особен, защото голяма част от петролните запаси се контролират от държавни компании, които не се държат като нормални фирми - т.е. не увеличават автоматично производството при покачване на цените. Някои от тези компании и правителствата, които ги стопанисват, се задоволяват да влагат извънредните печалби, натрупани благодарение на високите цени. Те нямат стимул да спечелят повече, тъй като едва смогват да инвестират и да изхарчат полученото. Именно затова Саудитска Арабия и Катар, и не само те, обявиха, че ще забавят или ще спрат проектите за раширяване на производството.

Други страни, особено тези, засегнати от "проклятието на ресурсите", учудващо установяват, че производството намалява въпреки притока на повече пари. Защо? Защото политиците се боричкат за парите и пречат да се създаде бизнес средата, необходима за дългосрочни инвестиции. Затова производството в Русия и Венецуела спада въпреки богатите им ресурси.

Затова цените днес са толкова високи - поскъпването на петрола не се отразява особено на търсенето, а в някои страни и спъва предлагането. В глобален мащаб кривите на търсенето и предлагането са почти вертикални и затова дори леките промени водят до огромни колебания в цените. (Частният капитал увеличава тези основни движещи сили, не на последно място защото петролът и хранителните продукти днес са носители на инвестиции - предвид слабия резултат на други пазари и вероятността от покачване на цените на суровините тези инвестиции заляха пазарите.)

По-трудно е да се обясни защо цените на хранителните продукти достигнаха такива равнища. Редица експерти смятат, че причината са високите цени на енергията, защото някои култури се пренасочват към производството на биогорива, особено царевицата и захарта за производството на биоетанол (който се смесва с бензина) и соевите кълнове за получаване на биодизелово гориво. Отнемането на големи количества от тези продукти за производството на биогорива и стимулите за отглеждане на култури за тази цел, много по-доходна от производството на храни, се отрази върху цените на хранителните продукти.

Дейвод Виктор

Макар че това обяснение е популярно, защото посочва ясен виновник - енергийния пазар - точното въздействие на цените на петрола и на биогоривата върху цените на храните е трудно да се определи и може би няма решаващо значение. Подробностите се променят в зависимост от културите, но според едно сериозно проучване от 10 до 30 % от сегашното покачване на цените на храните се дължат на инвестициите в биогорива.

Влиянието върху цените на храните едва ли е най-сериозната причина да се преосмислят инвестициите в биогорива. Някои от най-търсените биогорива, а именно обикновеният етанол, произведен от царевица, и биодизелът от маслодайни растения, са много скъпи средства за намаляване на зависимостта от петрола, не допринасят особено в борбата срещу затоплянето на планетата и имат слаб екологичен ефект.

Биогоривата не са основното, което свърза енергийната криза с кризата с хранителните продукти. Търсенето на горива и храни се увеличава едновременно, особено вледствие на надигането на гигантските икономики в Азия - Китай и Индия. Ограничаването и забавянето на предлагането също се дължи на сили, които действат едновременно. Изолирани фактори, намаляващи предлагането, напълно объркват и без това напрегнатите пазари на храни и горива. Няколкото периода на суша в Австралия например намалиха световното предлагане на някои основни хранителни продукти. Липсата на квалифицирани инженери и сонди възпрепятства доставчиците на петрол да проучат и разработят нови петролни кладенци.

На теория, свързаните кризи с храните и горивата предоставят невероятна възможност за реформа... На практика, нито едно правителство на големите държави не използва тази възможност да направи сериозна реформа

Някои от тези "изолирани" фактори могат да се превърнат в постоянни. През следващите десетилетия промените в климата могат да нанесат още по-сериозни удари на селскостопанското производство (поне докато фермерите намерят начин да увеличат производителността); пазарът на инженерни и тежки съоръжения едва ли ще се разшири в обозримо бъдеще.

© АП / Репортери

На теория, свързаните кризи с храните и горивата предоставят невероятна възможност за реформа. Високите цени на хранителните продукти и суровините увеличават доходите на фермерите, които са най-мощната сила, блокираща трудните реформи в селскостопанската политика. На практика, нито едно правителство на големите държави не използва тази възможност да направи сериозна реформа.

Съединените щати например продължават политиката си на субсидии за фермерите, която изккривява конкуренцията, въпреки че никога досега американските фермери не са се нуждаели по-малко от тази манна небесна. Подобните програми за субсидии в Европа и Япония също не се преразглеждат.

В някои случаи правителствата вземат мерки, които влошават положението на селските стопани. Индия например забрани износа на ориз, което ще намали продажната цена за производителите и ще намали стимулите за увеличаване на производството. Единственият реален начин да се гарантира сигурността на прехраната е да се позволи на фермерите и потребителите да взаимодействат със световния пазар, където има най-разнообразни източници на доставка.

В енергетиката високите цени са мощен стимул за икономии. Но редица правителства притъпяват тези пазарни сили. Много от богатите на петрол страни определят цени на петролните продукти много под тези на световните пазари, например Иран и почти всички страни от Персийския залив. (Съчетан с увеличаването на богатството, този факт обяснява защо търсенето на петрол бързо нараства в богатите на петрол държави). Китай донякъде регулира цените на петрола и строго контролира цените на електроенергията, което отчасти обяснява прекъсването на тока в началото на тази година. Производителите на електроенергия бяха засегнати от поскъпването на въглищата, което не можаха да включат в потребителските цени. Принудени да намалят покупките, те оставиха резервите им да се стопят, което засили тяхната зависимост от навременните доставки. И това пролича по време на снежните бури, които сериозно засегнаха железопътната мрежа.

Решаването на тези проблеми изисква да се осъзнаят някои основни аспекти, а тежката истина за прехраната и енергията е, че в ерата на глобализацията западните правителства имат ограничени възможности за действие.

Тежката истина за прехраната и енергията е, че в ерата на глобализацията западните правителства имат ограничени възможности за действие

По отношение на прехраната, политиката им засяга както търсенето, така и предлагането, но с глобализирането на пазара нито едно правителство поотделно няма решаващо влияние. Правителствата могат донякъде да повлияят върху търсенето на хранителни продукти, но много по-важен лост в световен мащаб е стимулирането на предлагането на високодобивни култури.

По отношение на петрола западните правителства не могат особено да въздействат върху предлагането, но като големи потребители чувствително могат да повлияят на търсенето. Промяната в търсенето обаче налага промяна в енергопотреблението в икономиката, която зависи от новаторството и прилагането на нови технологии.

Технологичната революция е ключов начин да се стимулира предлагането на хранителни продукти и да се намали търсенето на петрол. Ала интелигентните технологии са една от областите, в които правителствата най-трудно мобилизират своите усилия.

Технологиите изискват търпение и дългосрочни инвестиции; резултатът е несигурен и най-успешните инвестиции се правят в портфолио с интелигентни мениджъри, които имат антени за пазарната действителност там, където за правителствените бюрократи често е особено трудно да успеят. Когато затънат в криза, както днес с високите цени на храните и горивата, политиците в замяна на това се хвърлят към бързи символични решения със сигурен резултат - контрол върху цените, карт бланш за политически облагоприятстваните групи като производителите на биогорива или ограничения в търговията.

Тревожно е, че днешните инвестиции в технологиите са далеч под необходимото за решаване на основните проблеми. Някои западни правителства в момента се опитват да намалят обществените инвестиции в международните научно-изследователски институти по културите, които предизвикаха "зелената революция" и най-вероятно могат да повторят този успех през следващите десетилетия, ако получат необходимите средства. Низходящата крива на инвестициите в нови енергийни технологии, която спада от 80-те години, като че ли започва да се обръща нагоре, но сумите все още са далеч под необходимите.

Инвестициите в частния сектор са окуражаващи в някои области като авангардните биогорива и усъвършенстваните акумулатори, които ще позволят да се премине от петрол към електричество в колите на бъдещето.

Но в областите, където правителствените инвестиции са най-необходими - като образцовите авангардни топлоелектроцентрали с ниски емсии на газове, които ще позволят новото производство на електроенергия да не излъчва вредния въглероден диоксид, основна причина за глобалното затопляне - инвестираните засега суми са жалки. В световен мащаб днешните проекти за публични инвестиции ще позволят изграждането едва на няколко такива ТЕЦ, а само през следващото десетилетие ще са необходими няколко десетки, за да се изпробват широк спектър технологии.

Днешните кризи с храните и горивата в основата си са причинени от човека. Те са резултат от повишеното търсене и намаленото предлагане. Решението им също се крие в човешката изобретателност. А това изисква по-добра организация от страна на правителствата, особено по отношение на инвестициите в нови технологии.

Споделета това:     DiggIt   MySpace   Facebook   Delicious   Permalink