ЕЗИК
Заради превода българската версия на "НАТО Преглед" излиза онлайн около две седмици след английското издание.
ЗА "НАТО ПРЕГЛЕД"
ИЗДАТЕЛСКА ПОЛИТИКА
АВТОРСКИ ПРАВА
РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ
 RSS
ИЗПРАТИ СТАТИЯТА НА ПРИЯТЕЛ
АБОНАМЕНТ ЗА "НАТО ПРЕГЛЕД"
  

Време ли е за стратегия срещу тероризма?

НАТО вече играе важна роля в борбата с тероризма. Защо тогава му е необходима антитерористична стратегия? Наистина ли ще се отрази положително? Седа Гуркан смята, че да.

© Репортери

Зорки очи в небето: самолет АУАКС се завръща в базата си след специална антитерористична мисия за наблюдение и гарантиране на сигурността на Олимпийските игри.

Никой не може да каже, че НАТО пренебрегва заплахата от тероризъм. През ноември 2006 г. държавните ръководители на съюзническите страни заявиха, че «тероризмът… и разпространението на оръжия за масово унищожение ще бъдат вероятно основните заплахи за Алианса през следващите 10-15 години».

НАТО прие също ясна, макар и обща декларация за тероризма, която гласи, че Съюзът «защищава населението, територията, инфраструктурата и въоръжените сили на държавите-членки, които заедно се борят срещу тероризма във всичките му форми дотогава, докогато е необходимо».

Атентатите срещу САЩ от 11 септември 2001 г. изведоха борбата с тероризма на преден план в програмата на НАТО. Оттогава отделните държави-членки и Алиансът като цяло показаха строга решителност да поемат своя дял в борбата с тероризма. За много кратко време НАТО постигна значителен напредък в адаптирането на всички аспекти от дейността си към реакцията на тази заплаха.

Но Алиансът не притежава стратегия, която да обвърже капацитета му за борба с тероризма с адекватни и детайлни цели. Той разполага с инструменти и знае какъв трябва да бъде крайният резултат, но няма визия как и с какви цели да го постигне – с други думи, липсва му стратегия за борба с тероризма.

На тероризма трябва да се отговори с международна, многопластова и всеобхватна реакция. Необходимо е съгласувано използване на политически, икономически, дипломатически, съдебни, социални и при нужда и военни средства. С инструментите, с които разполага, НАТО е най-добре въоръжената международна организация за борба със заплахата от транснационалния тероризъм.

Какво може да предложи НАТО?

Първо, главната сила на Алианса в борбата срещу тероризма е член 5, който гласи, че въоръжено нападение срещу една или няколко от държавите-членки се счита за нападение срещу всички тях. Веднага след атентатите в САЩ на 11 септември 2001 г. Северноатлантическият съвет заяви, че «този ангажимент важи и днес със същата сила и значение в един свят под заплахата от международния тероризъм». Съветът реши, че ако се докаже, че атентатите са насочени от чужбина, те попадат в обсега на член 5.

Второ, Алиансът предоставя постоянен форум за политически консултации не само между съюзниците, но и със страните партньори и други международни организации. В тях се оформя единен фронт срещу международния тероризъм, в рамките на който държавите обменят информация и данни от разузнаването и си сътрудничат, когато е необходимо.

Трето, НАТО може да организира целия спектър многонационални военни операции, включително за борба с тероризма, благодарение на своята интегрирана военна структура, способностите за оперативно планиране и възможността да използва широка гама северноамерикански и европейски военни способности и средства. Алиансът непрекъснато анализира миналия си опит и извлечените поуки от текущите му операции, свързани пряко или косвено с борбата срещу тероризма, като операция Active Endeavour в Средиземно море, операцията в Афганистан и мисията за подготовка и обучение на силите за сигурност в Ирак.

НАТО разполага с инструменти и знае какъв трябва да бъде крайният резултат, но няма визия как и с какви цели да го постигне

Четвърто, Алиансът има дарбата непрекъснато да приспособява военните си способности към новите заплахи и рискове. Пример за това е създаването на Силите за бързо реагиране и модернизацията на командната структура. Организацията цели и създаването на специални способности чрез механизмите за планиране на отбраната и развитието на авангардни технологии. В проекта «Наука за мир» например е включено изследване за откриването на минимални количества антракс и за видовете радиоактивни вещества, които могат да се използват в «мръсните» бомби.

Накрая, държавите-членки и страните партньори работят съвместно по овладяването на ситуацията след терористичен атентат с използване на оръжия за масово унищожение. Те обсъждат и защитата на цивилното население, инфраструктурата и разположените войски на НАТО от терористични нападения с химически, биологически и радиологични оръжия.

Така че НАТО вече играе важна роля в борбата с тероризма, която се засили след политическия тласък и насоки от срещите на върха в Прага през 2002 г., в Истанбул през 2004 г., в Рига през,2006 г. и в Букурещ през 2008 г. Но седем години след събитията от 11 септември, които изведоха борбата с тероризма на преден план в програмата на НАТО, Алиансът все още страда от липсата на ясна и далновидна визия, която да насочва дългосрочното планиране в организацията. Тя трябва да се основава на възможностите и ресурсите му в борбата с тероризма и да отразява основните му ценности и приоритетите на сигурността за населението на държавите-членки. Без подобна дългосрочна визия има риск НАТО да допринесе за борбата с тероризма в по-малка степен, отколкото е възможно – и желателно.

Какво ще допринесе една нова стратегия в борбата срещу тероризма на НАТО?

© Репортери

«Мръсна» работа: учение в Рим за реакция на експлозия на «мръсна» бомба.

В Стратегическите си концепции от 1991 г. и 1999 г. Алиансът определя тероризма като един от рисковете за сигурността на държавите-членки.

През 2002 г. съюзниците приеха Военна концепция за защита от тероризма, в която се определят четири категории възможни военни дейности на НАТО:

  • антитерористични или отбранителни мерки
  • овладяване на последствията
  • антитерористични офанзиви
  • и сътрудничество на военните с невоенните структури.

В Концепцията се указва НАТО да има готовност да разполага сили за възпиране, прекратяване, предотвратяване и защита от терористични актове, където се наложи, без географски ограничения. Предвижда се също армиите на Алианса да бъдат готови да подпомогнат националните власти, при поискване от тяхна страна, да овладеят последиците от терористични атентати.

Военната концепция на НАТО бе разработена след атентатите от 11 септември, но оттогава заплахата значително еволюира, промениха се тактиката, средствата и организацията на терористичните мрежи. Макар че «борбата срещу тероризма» продължава да бъде приоритет за НАТО, който постоянно адаптира средствата и способностите си, съюзниците не актуализираха Военната концепция и не сметнаха за необходимо да приемат стратегия за борба с тероризма на политическо равнище, основана на предишните разработки.

Непрекъснатият процес на адаптация за реакция на заплахите, свързани с тероризма, и впоследствие и тяхното премахване, ще се засили, ако има ясна дългосрочна визия за това срещу какво и кого се борим и каква стратегия искаме да прилагаме.

Такава стратегия трябва да обслужва най-малко четири основни цели:

  • определяне на естеството на вероятните терористични заплахи за Алианса и държавите-членки в средносрочен и дългосрочен план;
  • определяне на насоката на действие за елиминиране или поне намаляване на рисковете;
  • оценка на ефикасността на сегашните средства за борба с тези рискове и при необходимост указания Алиансът да разработи допълнителни средства и способности в средносрочен и дългосрочен план;
  • и накрая, изясняване на ролята на НАТО спрямо другите международни организации, които се борят срещу тероризма.
  • .

Стратегията на НАТО за борба с тероризма трябва ясно да определи естеството на сегашните терористични заплахи, пред които са изправени Алиансът и държавите-членки. Трябва да се постигне политически консенсус на най-високо равнище по отношение на типа терористични заплахи, с които страните от НАТО ще се сблъскват през следващите 10-15 години. Това включва повдигането на трудни въпроси, като например

  • Кои са дълбоките причини за тероризма?
  • Може ли да се приеме, че основната терористична заплаха идва от религиозната антизападна идеология на ислямския екстремизъм, подхранваща местния тероризъм, или от войнстващия сепаратизъм?
  • Какви асиметрични методи и средства е най-вероятно да използват терористите в бъдеще?
  • Каква е вероятността и възможните последици от терористични атентати, извършени с радиологични средства, оръжия за масово унищожение или от камикадзе?

Не е възможно да се преборим и да премахнем заплахите, свързани с тероризма, без ясна визия за това срещу какво и кого се борим и каква стратегия искаме да прилагаме.

Какво ще промени това?

Въз основа на оценката на риска стратегията ще даде възможност да се направи пътна карта за борба и премахване на рисковете. Там ще се описват различните категории действия, включително политически, икономически, дипломатически и военни, които Алиансът трябва да е готов да предприеме за възпиране, прекратяване, отбрана и защита от терористични атентати и заплахи.

Определянето на целевите действия ще увеличи видимостта на антитерористичната дейност в НАТО и ще я направи по-последователна. Например целта на НАТО да победи Ал Кайда в Афганистан лесно може да се обвърже със сигурността на гражданите на съюзническите държави в собствената им страна, а това ще засили подкрепата за дългосрочния ангажимент на Алианса в Афганистан.

Освен това подобна стратегия ще предостави на НАТО преглед на средствата и способностите, необходими за справяне с рисковете, и ще помогне да се определят приоритетите в разработването на нови способности в рамките на ограничените ресурси. В зависимост от еволюиращата терористична заплаха може да се наложи например да се разработят повече цивилни средства, да се даде приоритет на технологичните и научни програми на НАТО, да се ускори прилагането на политиката за киберзащита или да се засили ролята на НАТО в областта на енергийната сигурност, в това число и в защитата на важната енергийна инфраструктура.

Колко и хубава да е една стратегия, важното е какви ще бъдат резултатите от нея.

В крайна сметка, яснотата по отношение на ролята на НАТО в борбата срещу тероризма, средствата, с които разполага, и неговите ограничения, ще изясни приноса на Алианса във връзка с този на другите международни организации. Общопризнато в атлантическите среди е, че НАТО е само част от отговора и днешните многолики предизвикателства пред сигурността могат да бъдат поети единствено с всеобхватен подход, с разпределяне на тежестите и отговорностите и координиране на усилията на международната общност. Една неясна роля и липсата на визия само ще внесат объркване и неяснота кой какво прави и ще усложнят разпределянето на тежестите в международната общност.

Какво следва по-нататък?

В обозримо бъдеще тероризмът ще остане основният проблем за сигурността на трансатлантическата общност. Една реалистична стратегия за реакция на развиващите се терористични заплахи с ясно разпределяне на ограничените ресурси и определяне на сферите на действие би била съвсем навременна.

Както ни припомня Уинстън Чърчил, «колкото и хубава да е една стратегия, човек след това гледа резултатите». Определянето на стратегия за борба срещу тероризма ще бъде първата крачка, но твърдият ангажимент на всички държави-членки да я прилагат ще бъде решаващ за постигане на желания резултат – успеха на НАТО в борбата с тероризма.

Споделета това:     DiggIt   MySpace   Facebook   Delicious   Permalink