ЕЗИК
Заради превода българската версия на "НАТО Преглед" излиза онлайн около две седмици след английското издание.
ЗА "НАТО ПРЕГЛЕД"
ИЗДАТЕЛСКА ПОЛИТИКА
АВТОРСКИ ПРАВА
РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ
 RSS
ИЗПРАТИ СТАТИЯТА НА ПРИЯТЕЛ
АБОНАМЕНТ ЗА "НАТО ПРЕГЛЕД"
  

Добра инвестиция ли е антитероризмът?

Глобалният тероризъм е евтин, нуждае се от малко хора, привлича световното внимание и дава възможност на слабите да всяват страх в силните. Има ли възможност да бъде победен? В тази статия Бьорн Ломборг излага някои от финансовите проблеми и предлага някои възможни решения.

Материалните разходи за атентат камикадзе не надхвърлят 150 долара. Тази скромна инвестиция позволява да бъдат убити 12 души и хвърля в паника цялото визирано население.

Развитият свят отговаря на заплахата от радикалния ислямски тероризъм, изграждайки все по-големи и по-усъвършенствани укрепления около основните цели. В летищата и посолствата се влиза все по-трудно, достъпът на атентаторите до основните обекти е блокиран.

От 2001 г. в света са похарчени около 70 милиарда долара за укрепване на мерките за сигурност на националните територии. Това намали с 34 % броя на транснационалните атентати. Но всяка година тероризмът отнема 67 живота в повече.

Покачването на броя на жертвите се дължи на факта, че терористите реагираха рационално на по-високия риск, свързан със засилените мерки за сигурност. Те планират по-кръвопролитни атентати.

Едно изследване, извършено неотдавна от Проекта за консенсус в Копенхаген, стига до заключението, че визираните държави харчат твърде много за изграждането на мерки за сигурност, които само изместват риска, без да го намаляват

Както твърди авторът на изследването Тод Сандерс, терористите действат със смразяваща предсказуемост. Действията, предприети от правителствата за охрана на даден обект, ги насочват към друга цел.

Оборудването на международните летища с детектори за метал през 1973 г. незабавно и трайно намали въздушното пиратство. Същевременно обаче значително се увеличиха взимането на заложници и други инциденти, отнемащи повече жертви. Инсталирането на детектори за метал неволно доведе до повече кръвопролития.

За да бъдат ефективни, антитерористичните мерки трябва да затруднят всякакви видове атентати или да намалят ресурсите на тероризма.

По подобен начин укрепването на защитата на американските посолства през последното десетилетие увеличи убийствата и атентатите срещу служители на посолството в незащитени места. А мерките за защита на дипломатите прехвърлиха атентатите към бизнесмените и туристите, като в атентата в Бали през 2005 г.

Увеличаването на инвестициите в националната сигурност на Съединените щати, Канада и Европа умножи атентатите срещу американските интереси в Близкия изток и Азия, където обектите им са по-лесна мишена и ислямските фундаменталисти могат да разчитат на подкрепата на местното население.

Политическото послание е просто. За да бъдат ефективни, антитерористичните мерки трябва да затруднят всякакви видове атентати или да намалят ресурсите на тероризма. Но в голямата си част днешните антитерористични инициативи не правят нито едното, нито другото.

Укрепването на някои обекти, което ги превръща в трудна мишена, само подтиква терористите да сменят целта си. Те наблюдават как правителствата променят потенциалните мишени и съответно атакуват другаде. Така стана и на 11 септември 2001 г., когато те установиха, че контролът на летищата в Логан, Нюарк и Дълес е слаб.

Засилването на отбранителните мерки в целия свят с 25 % ще струва още 75 милиарда долара през следващите пет години. При крайно невероятния сценарий атентатите да намалеят с 25 %, светът ще спести около 21 милиарда долара (виж изчисленията на стр. 50 от доклада на Копенхагенски консенсус за транснационалния тероризъм). Дори и при това положение, всеки допълнителен долар, похарчен за укрепване на отбранителните мерки, ще донесе – в най-добрия случай – 30 цента възвръщаемост. Дори при най-благоприятните прогнози, този подход е една лоша инвестиция.

Защо да продължаваме да харчим – и защо толкова много?

Държавите поддържат високи равнища на бюджетите в област, където цените са високи, а печалбите малко, заради политиката и страха от външния риск. Хората спонтанно реагират прекомерно на евентуални катастрофални събития, които е твърде малко вероятно да се случат, вместо да се подготвят за по-възможни събития с по-малко загуби. Нещо повече, държавите на прицел се съревновават в мерките за сигурност за отклоняване на терористичните атентати на чужда територия. В това съревнование няма да има краен победител.

Терористите имат стратегически предимства пред държавите, които нападат. Те могат да се укриват сред населението и е трудно да бъдат идентифицирани, а в либералните демократични общества има широк спектър от мишени. Терористите могат неограничено да атакуват, а правителствата трябва да се самоконтролират. Може би най-съществената асиметрия между тях е способността на терористите да си сътрудничат и неохотата на «визираните държави» да направят същото.

Още в края на 1960-те години транснационалните терористични групировки си сътрудничат в създаването на мрежи от тренировъчни лагери, разузнаването, намирането на сигурни убежища, финансовата подкрепа, логистиката, снабдяването с оръжия и дори размяната на хора. Те обединяват ресурсите си, за да подсилят бедния си арсенал.

За разлика от тях визираните държави придават огромна стойност на своята независимост по въпросите на сигурността. Понякога те дори не могат да се споразумеят кой точно е враг – доскоро Европейският съюз не възприемаше Хамас като терористична организация. Въпреки различните си програми, привърженици и цели, за повечето терористични групи основните врагове са два: Израел и Съединените щати.

Около 40 % от транснационалните терористични атентати са насочени срещу интересите на САЩ и някои наблюдатели смятат, че единствената свръхсила в света може да направи повече, за да си създаден позитивен имидж и да неутрализира терористичната пропаганда.

Отчасти това може да се постигне, като се пренасочат или увеличат помощите за чужбина. Понастоящем Съединените щати отделят само 0,17 % от брутния вътрешен продукт за официалната помощ за развитие – предпоследна по размер сред страните от ОИСР. И често тя е насочена към страни, които подкрепят американската външна политика.

Разширяването на хуманитарната помощ без условия ще позволи на Съединените щати да допринесат много повече в борбата с глада, болестите и бедността, ще увеличи престижа на страната и ще намали рисковете, свързани с тероризма.

Евтино решение?

В широк международен план засиленото сътрудничество е трудно осъществимо, защото държавите ревниво пазят своя суверенитет по въпросите на сигурността и полицията. Сътрудничеството обаче е ефективно, само когато е широкообхватно. Ако всички държави без една откажат на терористите убежище на своя територия, държавата, която им го предостави, подкопава усилията на останалите.

Но ако има политическа воля, засиленото сътрудничество за прекратяване на финансирането на тероризма може да се окаже относително евтино. Това включва екстрадиране на повече терористи и пресичане на финансирането от благотворителни фондации, трафик на наркотици, търговия с фалшифицирани стоки и със суровини и от незаконни дейности, което позволява на терористите да осъществяват акциите си..

Тъй като терористичните атентати изискват малко средства, този подход няма непременно да намали дребните актове като «рутинните» бомбени атентати или политическите убийства., но значително ще възпре зрелищните терористични атентати, които изискват по-сериозно планиране и повече ресурси.

Предимствата ще бъдат значителни. Удвояването на бюджета на Интерпол и заделянето на една десета от бюджета за финансов мониторинг и изграждане на способности на МВФ за проследяване на фондовете на тероризма ще струва около 128 милиона щатски долара годишно. Предотвратяването на един катастрофален терористичен атентат ще спести на света най-малко 1 милиард долара. Ползите ще бъдат почти десетократни спрямо разходите.

Държавите мишени не бива да забравят, че светът е изправен пред предизвикателства, които в много отношения са по-спешни от тероризма. Броят на жертвите на транснационални терористични атентати след 2001 г. е 583 годишно , според данни на MПT и Държавния департамент на САЩ. Това е нищо в сравнение с умрелите от СПИН, малария, глад и дори със загиналите по пътищата.

За разлика от другите глобални предизвикателства, опитите за борба с тероризма имат неволни отрицателни последствия. Твърдите офанзивни мерки срещу терористите могат да предизвикат ответна реакция, защото създават нова неприязън, а съобразяването с техните искания може да подтикне и други да възприемат тяхната тактика.

Една терористична група може да бъде разгромена, но ще възникнат други. Убийството на лидерите на групата може да доведе на тяхно място още по-безпощадни хора, както установи Израел с «Черният септември» и Хамас.

Терористичните атентати ще си останат естествено и евтино средство за групите, опитващи се да всяват паника и тревога. Всеки долар, похарчен от терористите в Лондонското метро през юли 2005 г. причини щети на зашеметяващата сума от 1,270,000 долара (оценява се, че операция, струваща 2,000, причинява щати за 2,5 милиарда щ.д.).

Противниците на тероризма трябва да реагират сигурно и рационално, за да гарантират максимален резултат от разходите за борба с тероризма.

Страхът подтиква някои държави да харчат огромни суми за изграждане на все по-надеждна защита около обектите потенциални мишени. Изграждането на международно сътрудничество и една далновидна външна политика ще донесат по-добър резултат.

Най-ефективната реакция на тероризма се оказва и най-евтината. За съжаление не е най-лесната.

Плодовете на страха: разбиването на самолетите на 11 септември предизвика срив на капиталовия пазар.

Не се ли започва така? Бедността, болестите и липсата на надежда се смятат от някои наблюдатели за идеалните фактори за оформяне на бъдещи терористи.

Споделета това:     DiggIt   MySpace   Facebook   Delicious   Permalink