ЕЗИК
Заради превода българската версия на "НАТО Преглед" излиза онлайн около две седмици след английското издание.
ЗА "НАТО ПРЕГЛЕД"
ИЗДАТЕЛСКА ПОЛИТИКА
АВТОРСКИ ПРАВА
РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ
 RSS
ИЗПРАТИ СТАТИЯТА НА ПРИЯТЕЛ
АБОНАМЕНТ ЗА "НАТО ПРЕГЛЕД"
  

Талибаните - раздвояване на личността?

От 2001 г. насам се промени не само тактиката на талибаните, еволюираха техните структури, идеология и самите те. Паула Ханас представя един нов анализ на причините и пътищата на това развитие.

Информационно отношение към вносните технологии и уреди: касетите и компакт дисковете с джихадистки песни се продават добре на пазара, въпреки, че са забранени от правителството, в боевете се използват видеокамери и командирите вече притежават лаптопи. Революционните песни възхваляват тези, които бяха забранили всякаква музика. Видеофилми представят подвизите в славните битки на тези, които се борят да премахнат всякакви образи на живи неща. Мобилните телефони и интернет подпомагат една организация, която заплашва и бомбардира телекомуникационните компании. Добре дошли в света на неоталибаните.

Подобни сцени са картинно описани в новата книга на Антонио Джустоци, посветена изцяло на размириците в Афганистан през периода 2002-2007 г. Джустоци представя разрастващите се бунтове като част от международно джихадистко движение. Според него днешните талибани се различават в идеологическо и тактическо отношение от своите предшественици от преди 2001 г.

Със заглавието «Коран, Калашников и лаптоп» Джустоци демонстрира, че използването на технологиите от неоталибаните предизвиква промяна на тактиката, както в пропагандата, така и във въоръжаването. Неоталибаните възприемат от радикалните си съюзници от другите страни по-либерален подход към модерните средства, дори когато действат в Афганистан, където токът спира често

Пропагандните видеофилми показват признанията и екзекуциите на «шпиони», интервюта с видни командири и епизоди от световния «джихад» (особено в Ирак). От 2003 г. неоталибаните купуват стотици мотоциклети, които използват за транспорт, разузнаване, комуникации, координация на боевете и атаки срещу баражите по пътищата.

Значението на връзките с чужбина, твърди Джустоци, е, че променя целта на бунтовете от освобождаване към глобален джихад

Неоталибаните все още изостават от иракските си съмишленици в производството на самоделни взривни устройства, но от 2006 г. насам разстоянието значително се скъсява..

По същия начин сериозното подобряване на технологията на самоубийствените бомбени атентати и на уменията на доброволците намалиха процента на неуспешните актове от 60 – 70 % през 2004 г. на 10 -15 % следващата година. Част от усъвършенстваните оръжия безспорно идват от чужбина и самите талибани признават, че получават техническа помощ и финансови средства от арабите.

Тази интернационализация е вторият елемент, който отличава неоталибаните. «Старите» талибани по принцип не застават масово зад новия джихад, но чужденците (особено арабите и пакистанците) го подкрепят.

Но Джустоци е скептичен доколко това помага на бунтовниците. Командирите, които винаги са афганистанци, често намират, че чуждите доброволци са недисциплинирани и крайни в поведението си и подканват някои да си идат, за да не отблъснат местното население.

И именно сред чужданците, които не понават терена и нямат връзки с местното население, жертвите са най-много. Значението на връзките с чужбина, твърди Джустоци, е, че променя целта на бунтовете от освобождаване към глобален джихад.

«Окупаторите» не са основната цел на нападенията на неоталибаните. Това е съзнателна тактика, заета от Ирак, с цел съюзническите войски да останат в страната и постепенно да бъдат изтощени. Тук стратегията на неоталибаните се различава от класическия бунт. Победата или ще е глобална, или няма да е победа.

Война, но каква?

Джустоци се опитва да вмести тази променяща се тактика и поведение в познати модели и теории. Дали неоталибаните водят «война на бълхите»? Дали четат Мао Дзе Дун? Може ли да се каже, че бунтовете изграждат четвърти вид военизирано поколение? Или то е комбинация от предишните три?

Джустоци колебливо заключава, че «война на бълхите» се е водила до 2005 г., когато започва да се надига интернационалистическата джихадистка тенденция. Но той избягва категоричните изводи и сякаш подканя читателя към дискусия и спор, за да си състави собствено мнение.

Той признава, че засега не е ясно дали тази тенденция към международна свещена война ще продължи или ще стане по-регионална, привличаща ислямистките партии в Пакистан, които, макар и реакционни, признават съревнованието в избори.

Но дори бунтовете в Афганистан да са част от глобално движение, неоталибаните все още харчат годишно по-малко от един процент от сумите, които американските военни месечно влагат в Афганистан, бойните им радиостанции са в същност обикновени търговски марки с фиксирани честоти, които дават на всеки открит достъп до бойните им планове и дори с подобренията в самоделните взривни устройства, в технологията за самоубийствени атентати и във въоръженията, техният арсенал не може да се сравни с този на НАТО. Защо тогава Джустоци заявява, че има чувството, че борбата с бунтовете е неуспех ?

Размириците, твърди той, щяха да са дребен проблем, ако не експлоатираха вътрешната слабост на афганистанската държава (и преди, и след 2001 г.)

Според Джустоци несъстоятелната стратегия е част от проблема. Той твърди, че усилията на САЩ се колебаят между традиционния подход (системно унищожение на бастионите на талибаните, за да се попречи на укрепването на властта им), и алтернативните мерки за предотвратяване чрез помощ и развитие. Той не е убеден, че която и да е от двете стратегии – дори ако последователно се прилага – може да доведе до безспорно поражение на талибаните.

Размириците, твърди той, щяха да са дребен проблем, ако не експлоатираха вътрешната слабост на афганистанската държава (и преди, и след 2001 г.), и затова техническите решения не могат решат един в крайна сметка политически проблем.

Подобно на операциите срещу бунтовниците, книгата е създадена «в крачка». Макар че е написана само за няколко месеца, тя прави обстоен, далновиден и премерен анализ и само няколкото недоизпипани таблици и диаграми издават прибързаната й подготовка.

Авторът изследва и пише за Афганистан в продължение на повече от десетилетие и допълва богатите си източници със собствените си пространни интервюта с талибани и представители на коалицията. Джустоци отлично познава водещите фигури, племенните системи и съперничества и историята на местните борби за власт.

Макар че не е така четивна като класическото произведение на Ахмед Рашид «Талибани» от 2001 г., силата на книгата е в нейната актуалност – тя не е анализ пост фактум на това, което не е направено, както трябва, или на това, което би трябвало да се направи по-добре. Тя не влиза в полемика, нито излага нормативна теза. Тя е кратка и набързо написана, именно защото засяга едно текущо и постоянно разплитащо се явление. Джустоци нескрито желае да предизвика и стимулира политически дебат, а не да прави аутопсия.

Джустоци е жертвал мащаба на анализа в името на своевременната поява на книгата. Резултатът е творба в процес, един първи опит да се опишат неоталибаните и да се каталогизират бунтовете, за да се стимулира политическа дискусия сред тези, които могат да повлияят върху резултатите от борбата с размириците.

Книгата показва не само кой кой е в тероризма в Афганистан от 2002 г. насам. Тя представя и какво и защо се случва.

Паула Ханас

Споделета това:     DiggIt   MySpace   Facebook   Delicious   Permalink