От всеобхватния подход до всеобхватни способности

Фрийс Анне Петерсен и Ханс Бинендрейк твърдят, че срещата в Букурещ е мястото, където трябва да се направи следващата стъпка в сътрудничеството между цивилни и военни.

© NOMAD Photos

Да видим до къде е възможно да се обхванат всички аспекти.... Един испански проект в Афганистан за подобряване на водоснабдяването показва пътя. Той включва агенциите за помощ, испанската армия, афганистанските военни и местни работници

Разработването на всеобхватен подход в сътрудничеството между гражданския и военния сектор е едно от най-големите предизвикателства пред Алианса днес. И Афганистан си остава най-добрата му илюстрация.

Въпросът вече не е дали НАТО се нуждае от всеобхватен подход, а какво да съдържа той.

Това не е лесна задача, защото понятието е сложно. Необходима е още много работа, за да се създаде общо разбиране за обхвата, естеството и насоката на цялостния подход на Алианса. На срещата в Букурещ ще бъде направена следващата важна крачка в този процес.

В допълнение към официалното развитие на НАТО е необходимо да продължаваме неформалния диалог, обмена на идеи и извличането на поуки от сътрудничеството между цивилни и военни в НАТО. Два семинара, организирани съвместно във Вашингтон от датското посолство и Националния университетски център по отбраната за технологии и политика за национална сигурност внесоха принос в трансатлантическата дискусия по тази тема.

В двата форума участваха практически дейци, академици и дипломати от двете страни на Атлантика, които обсъдиха широките параметри на сътрудничеството между гражданския и военния сектор и спецификата на взаимодействието на Алианса с другите международни организации. По-долу изброяваме няколко интересни идеи и предложения за всеобхватния подход на НАТО, който се създава в този процес.

Като начало пет предложения задават рамката за размисъла над това предизвикателство за Алианса.

  • Силите на НАТО в момента участват в бойни операции в Афганистан. За да извоюва победа, Алиансът трябва да възприеме всеобхватен подход към операциите с участието на военни и цивилни, включващ собствените му ресурси, сътрудничеството с международната общност и най-важното, взаимодействието му с правителството на Афганистан. Този дебат не бива да се отлага за утре, това е изискване на днешния ден.
  • НАТО няма да успее да постигне определените от съюзниците цели, ако няма добра координация между цивилните и военните способности в кампанията..
  • Добрата координация изисква планиране и интегрирана подготовка. Учебните програми трябва да се актуализират с най-добрата практика и извлечените поуки, които трябва добре да се разбират и използват. Това не може да се постигне със стихийни методи.
  • Досега Алиансът не успява да отиде по-далеч от стихийните реакции. А това коства на държавите-членки пропиляването на излишни ресурси и прекомерно дълго участие.
  • Ако обърнем поглед към бъдещето, ще видим че за НАТО престоят по-сложни мисии, независимо дали ще ги ръководи или ще ги поддържа. Дори ако приемем и приложим предложенията за всеобхватен подход, ще е необходима огромна енергия, за да се стиковат интегрирани цивилно-военни операции от терена до школите и ученията. Важно в това отношение е да се подобри способността на НАТО да работи с други структури като ЕС и ООН.

Този дебат не бива да се отлага за утре, това е изискване на днешния ден..

Има две отделни, но свързани групи за подготовката на НАТО за работа в рамките на цялостен подход – въоръжените сили и важните цивилни способности. И двете са необходими, за да може НАТО вътрешно и с партньорите си да постигне оптимално взаимодействие на цивилните и военните екипи.

На първо място, командващите от НАТО трябва да определят военните ресурси, необходими за налагането на начална стабилност и възобновяването на основните услуги веднага след военните операции. Това се военната полиция, гражданско-военното сътрудничество, строителните инженери и военномедицинският персонал. Те имат задачата да отидат в районите, излизащи от конфликт, и да работят съвместно с въоръжените сили, които продължават да обезопасяват зоната. Те трябва да гарантират временно обществено управление и сигурност и да възстановят основните услуги. За целта е необходимо те да познават местната култура и да са свикнали да работят, както с травматизираното население, така и с цивилните представители, включително на НПО, които вече се намират в зоната на конфликта.

На второ място, военните организации в НАТО на всички равнища трябва да са готови да подготвят и провеждат интегрирани военно-цивилни мисии, включително двупосочни равнопоставени в организационно отношение инициативи. Това налага предварително да се гарантират обмен на информация, подробни методи на планиране, интеграция на ролите и оперативна поддръжка. Военната поддръжка за цивилните агенции може да бъде екстензивна и обикновено изисква ресурси (превозни средства, убежища, комуникации, сигурност, доставки и пр.) в допълнение към необходимото за военните формирования. Съвместните учения и подготовка преди мисията имат ключово значение за изграждането на взаимно разбиране на подхода, културата и целите на различните организации.

В мисиите за стабилизация и начално възстановяване, където военните и цивилните ще се интегрират тясно, силите на НАТО трябва да формулират изисквания в четири области:

  • Военните трябва да гарантират безопасна среда за провеждането на гражданските операции за стабилизация..
  • Силите за сигурност трябва да защищават жертвите на конфликта в същата степен, в която се опитват да неутрализират причинителите на незаконно насилие.
  • От военните се изисква да гарантират физическата сигурност и логистичната поддръжка на цивилните и да провеждат хуманитарни или възстановителни операции.
  • Военното планиране трябва да се преработи, за да предоставя способностите си на гражданско-военното планиране.

НАТО разполага с процес на планиране на отбраната, който формулира изискванията към военните операции. Този процес обаче не включва разработването на подробни цивилно-военни изисквания.

На първо място процесът на планиране на отбраната трябва да определи военните способности, които трябва да бъдат разгърнати заедно с първите въоръжени сили за началните операции за стабилизация след конфликта.

Второ, той трябва да разработи самостоятелни програми за издирване и спасяване в невоенни извънредни ситуации. По този начин НАТО ще включи при сформирането на силите не само бойни, но и спасителни звена.

Няма по-подходящ от процеса на планиране на отбраната за набирането и управлението на необходимите граждански ресурси. Няма нужда те да принадлежат на НАТО, те могат да се съберат от различни източници (както е описано по-долу). Но политическите и военните ръководители на НАТО трябва да знаят предварително какви цивилни ресурси могат да планират, каква е тяхната готовност и каква поддръжка ще им бъде необходима от страна на военните формирования.

Гражданските способности, които могат да се интегрират с военните, могат да бъдат привлечени от два широки иточника.

Първо, могат да бъдат заети от националните възможности на държавите.членки и страните партньори на НАТО. На практика, както военните, така и цивилните средства в голямата си част принадлежат на държавите. Става въпрос за капацитета на междуведомствените агенции към правителствата на държавите-членки. Договорните страни също играят важна роля в националната поддръжка. Ако това ще бъде основният източник, на който ще се разчита за изграждането на всеобхватен подход, разумно е да се обмисли създаването на малка структура на НАТО, която да координира националното планиране и участие.

Но второ място, цивилната подкрепа често идва от различни международни организации, неправителствени или многонационални, повечето от които са специализирани в ценни области. Основни организационни партньори за НАТО са ООН, ЕС и ОССЕ. Други потенциални партньори са регионалните организации, големите НПО и Червеният кръст.

© NOMAD Photos

Взаимната поддръжка и комуникациите са два съществени елемента за изработването на всеобхватен подход

Много преди започване на работата с тези организации и в допълнение към специфичните задачи при криза в началото на плановата фаза преди разгръщането, при възможност трябва да се подпише меморандум за разбирателство за улесняване на планирането и развитието на способностите. Повечето операции са бедни откъм цивилни ресурси и военните командири с радост приемат всякакви качествени граждански средства. Това изисква сътрудничество с националните и международните партньори, неправителствени и многостранни организации. За гражданско-военното сътрудничество от съществено значение е да има институционална връзка на оперативно и тактическо, а в идеалния случай и на стратегическо равнище.

За жалост, за разлика от военните способности гражданските ресурси не са готови и налице в мащаба, необходим за разгръщане при сегашните кризи. Понякога е нужно дълго време, за да се намерят и изпратят необходимите цивилни ресурси. Държавите-членки трябва да обмислят създаването на постоянен цивилен корпус за реакция на международни кризи. Той ще може да се използва от НАТО или от ЕС, тъй като ще бъде на разположение на двете организации. Изготвянето на списък от доброволци и умения не е достатъчно. Участниците в него трябва да получат специално обучение и подготовка за действие в оперативната среда, в която ще се работят.

Един цялостен подход към цивилно-военното сътрудничество трябва да включва правосъдието, прилагането на закона и управлението. Без системни усилия в тази насока, гарантирането на сигурност и траен преход към следконфликтно развитие и възстановяване се оказва изключително трудно.

Друг проблем пред изграждането на цялостни интегрирани способности е общуването между различни култури.

Важно за тази цел е да с реши проблемът с организираната престъпност, която използва вакуума в управлението, настъпващ веднага след бойните действия. Цивилните способности трябва да имат водеща роля в борбата с тази натрапчива дестабилизираща заплаха. Нужно е предварително специализирано планиране на разузнаването и постоянен достъп до информация от международните правоохранителни органи и местните правителства. Военните също трябва да бъдат включени в информационните потоци за престъпните дейности и предприетите действия по прилагане на закона в оперативната зона.

Друга важна цивилна задача в решаването на кризи е подготовката на полицията. Тук отново тясното съгласуване на усилията на военни и цивилни е изключително важно за оперативната ефективност. Правосъдието и прилагането на закона дават възможност за засилено сътрудничество между НАТО и ЕС, например чрез изграждането на съвместни авангардни центрове за утвърждаване на трансатлантическото мислене и разработване на общи, отчитащи извлечените поуки стратегии за решаване на трудните проблеми в бъдещите миротворчески мисии.

Друг проблем пред изграждането на цялостни интегрирани способности е общуването между различни култури. Също както отделните армии в НАТО имат културни различия, всяка от цивилните организации има своя уникална култура. При операциите в Афганистан и Косово възникнаха трудни за отстраняване проблеми в комуникацията между организациите. За цивилните организации, работещи с голяма, могъща и постоянно присъстваща военна организация, индивидуалните характеристики са съществени. НПО се специфични организации с култура на строга безпристрастност, изключително важна за самозащитата и ефективността им. Военните не трябва да казват или да правят нещо, което да наруши неутралността на НПО.

Един цялостен подход към цивилно-военното сътрудничество трябва да включва правосъдието, прилагането на закона и управлението

За да се премахнат бариерите между военни и цивилни партньори, НАТО трябва да предприеме интегрирано обучение, подготовка, учения и планиране за военния личен състав и цивилния персонал, които ще работят съвместно. В основен приоритет трябва да се издигне също задължителният обмен на информация, както хоризонтално по веригата, така и вертикално.

В подготовката за работа с други организации трябва да се възприемат четири елемента:

  • Свобода на действие и автономия в процеса на вземане на решения. Това не пречи на тесните консултации за предварителни споразумения и меморандуми за разбирателство, официални или неформални.
  • Принципите за единство в усилията и за единно командване са ключови. В повечето случаи тясно интегрираните гражданско-военни операции са единственият път към успеха.
  • Съюзническите държави и страните партньори разполагат с общ набор цивилни и военни ресурси. В голямата си част те принадлежат на държавите, които ги придават към организации като ЕС, НАТО или ООН. Укрепването на тези ресурси подпомага всички организации.
  • Придаването на дадена структура към един международен механизъм или канал не пречи на включването й и в друг. Единственият критерий е ефективността. Може би е необходимо НАТО да инвестира в някои малки структури, които да допълват или да работят с ЕС, когато е уместно.

Най-могъщите гражданско-военни организации за трансатлантическо сътрудничество са ЕС и НАТО. В отговор на предишните или новопоявилите се кризи в Босна, Косово и сега Афганистан, двете организации „на място” се споразумяха да работят заедно. По-удачно е обаче да се планират занапред всички случаи на сътрудничество НАТО-ЕС. През следващите една-две години има потенциал за основни стъпки във взаимосвързаните усилия, включително подготовката на ЕС за военни и цивилни мисии, интеграцията на собствения капацитет на НАТО и механизъм за координация на експедиционното планиране и вземане на решения между двете организации.

Някои от инициативите, които НАТО и ЕС могат да осъществят в преследването на тези цели, са следните:

  • По-нататъшно укрепване на ЕПСО (Европейската политика за сигурност и отбрана), където се налага.
  • Приемане от държавите-членки да засилят ефективността и навременността на вземането на официални или неформални политически решения в НАТО.
  • Допълнително рационализиране на командната структура на НАТО за улесняване на участието на Франция и за оптимално командване и контрол, включително с интегрален подход на всички равнища.
  • Съчетаване на интегралния подход със способностите и операциите, както вътре в НАТО, така и в структурите за сътрудничество с ЕС като Постоянната планираща група НАТО-ЕС.
  • Обмисляне на създаването на трансатлантическа рамка за гражданско-военното сътрудничество, в която системно да се отчита натрупаният опит, да се разработват общи понятия и да се провеждат подготовка и учения за цивилните служители и личния състав на армиите, участващи във възстановяването и развитието в мироопазващите мисии.

Ако се осъществят едновременно, тези стъпки с времето ще гарантират развитие, което ще укрепи и НАТО, и ЕС и ще отговори на интересите на всички държави-членки. Важен ключ към успеха ще бъде съюзниците да възприемат широк спектър способности и роли в практиката, повечето от които вече са одобрени по принцип от държавните ръководители в Алианса.

Заключението, до което води този кратък очерк за реалните гражданско-военни способности, включени в концепцията за всеобхватния подход, е, че на първо място е необходимо интегрирано гражданско-военно планиране и координация, важни за постигането на бърз успех и укрепване на постигнатото незабавно след конфликта и създаване на оптимални условия за нормализация. В продължение на над 12 години НАТО участва в регулирането на кризи в защита на интересите на народите от Алианса и няма признаци тези мисии да затихнат.

Колкото по-ефикасен е гражданско-военният екип, толкова по-бързо операцията ще премине към следващите фази и в крайна сметка ще стигне до своята кулминация и край, съкращавайки времето, разходите и броя на жертвите сред цивилни и военни. Това неудържимо апелира за създаването на постоянни структури на НАТО за предварително планиране и по-ефективна интеграция на цивилно-военните екипи.

Осъзнавайки това, НАТО трябва да удвои усилията си, за да преодолее стихийните реакции и в Букурещ да направи крачката, която да превърне всеобхватния подход във всеобхватни способности.

Споделета това:     DiggIt   MySpace   Facebook   Delicious   Permalink