НАТО и развитето на Мадона: защо приемането на нова стратегическа концепция е жизненоважно

© DPA / Reporters

Според Петер ван Хам. наложително е НАТО бързо да се преобрази.

В тази статия той твърди, че НАТО трябва да започне с опита да изработи нова Стратегическа концепция..

Пътят вече е доказан - в бизнеса Мадона е образец за самообновление. Сега е ред на НАТО.

Успешните фирми са самообновяват през няколко години. Без новаторски идеи те губат пазарната си ниша и стават ненужни.

Затова НАТО се нуждае от политически предприемачи, имащи волята да му вдъхнат нов живот и да му дадат нова цел.

Днес почти няма проблем за Запада, който НАТО да не е бил длъжен да добави в и без това натоварената си програма. В допълнение към традиционните си задачи като отбрана на територията и мироопазването в момента Алиансът се занимава с борба срещу разпространението на оръжия за масово унищожение, противоракетна отбрана и киберзащита.

Със своята многофункционалност НАТО започва да прилича на швейцарско джобно ножче с всичките му инструменти. Но както всички знаем, разтворените джобни ножчета са неудобни за носене и макар че са готови да правят всичко, в същност не служат за нищо. Затова НАТО трябва да се превъоръжи, като започне с преразглеждане на остарялата си стратегическа концепция.

Сегашната стратегическа концепция, която е основната декларация за мисията на Алианса, бе приета през април 1999 г. насред кампанията в Косово. Така че този важен документ предшества във времето промяната в стратегическата парадигма от 11 септември и последвалата мисия на НАТО в Афганистан, първата извън евроатлантическата зона.

В миналото съюзническите държави не са изготвяли често стратегически концепции (през 1952, 1967, 1991 и 1999 г.),но в днешно време ритъмът на историята много се ускори. Затова Генералният секретар на НАТО Яп де Хооп Схефер призова за нова стратегическа концепция през февруари 2007 г. с аргумента, че операциите в Афганистан и Косово са предоставили „уроци за XXI век. Ние трябва да ги включим в основните ни документи, за да можем да ги използваме в практиката”.

Манталитетът "Щом не е счупено, защо да го лепим" подценява стратегическите предизвикателства, пред които е изправен НАТО днес.

Обаче мнозина в столиците на държавите-членки си дават сметка, че рисковете, които крие този стратегически преглед, са твърде големи. Те се опасяват, че той може да възобнови трансатлантическите спорове от 2002-2003 г. и да разтвори рани, които едва бяха започнали да заздравяват. Те предлагат да се приеме, че с Обстойните политически насоки, приети през ноември 2006 г. на срещата на върха в Рига, е намерено решение на трудната ситуация в НАТО.

Но да се подритва проблемът напред във времето ще бъде сериозна грешка. Манталитетът "Щом не е счупено, защо да го лепим" подценява стратегическите предизвикателства, пред които е изправен НАТО днес.

В сегашния дебат германският канцлер Ангела Меркел бе единствената, която заяви, че иска НАТО да приеме нова стратегическа концепция на срещата на върха през 2009 г. Това ще бъде трудно изпълнимо поради календара на изборите в Съединените щати, където новата администрация трябва да поеме властта през януари 2009 г. и ще са й необходими няколко месеца, за да сформира новия екип.

Представянето на нова стратегическа концепция на шестдесетата годишнина на НАТО ще бъде чудесен подарък за рождения ден. Но по-важно от напасването на момента е на срещата в Букурещ държавите членки да стиснат зъби и да се ангажират да направят необходимото: да преглътнат неприятностите от временните разногласия и да си поставят за цел приемането на нова стратегическа концепция, която пояснява политическата и военната стратегия на Алианса и ясно ги обявява пред света.

Защо? И защо точно сега?

Сегашният дебат за нова стратегическа концепция е дежа вю за стратегическите анализатори – всички аргументи за и против, които можеха да се чуят през 90-те години, се изреждат наново. Защо да се отваря кутията на Пандора? Защо да се хаби енергия, която може да се използва за по-важни оперативни задачи? Защо да се допуска риск от провал, като се перат кирливите ризи на НАТО пред хората?

Интересно е, че и двете последни стратегически концепции от 1991 г. и 1999 г. бяха новаторски и послужиха като важно средство за подготовката на НАТО да приеме нови членове и мисии. Опитът от последно време не пледира в полза на предпазливия подход, а подсказва, че дръзкият дух служи добре на НАТО.

Безспорно това ще бъде лакмусът, който ще покаже дали организацията все още е „Алианс” или просто една прехвалена коалиция за сигурност. Има четири спешни причини, поради които се налага стратегическата преориентация на НАТО.

За да успее, НАТО трябва да приеме пакет от мъчителни компромиси, от които всяка една държава-членка ще загуби и ще спечели по нещо..

Първо, съюзниците трябва да стигнат до работещ консенсус за легитимността на употребата на сила в операции извън член 5 (т.е. не за самоотбрана) и в краен случай и без изричен мандат на Съвета за сигурност на ООН. Това донякъде бе най-спорният и нерешен проблем в стратегическата концепция от 1999 г., който стана още по-актуален след навлизането на САЩ в Ирак и американската доктрина за превантивните войни.

Ако НАТО се стреми да успее в борбата с тероризма и разпространението на оръжия за масово унищожение, реакцията във времето и легитимността на въоръжените сили е основен въпрос, по който съюзниците трябва да си говорят право в очите. Но както показва прегледът на основните стратегически документи, засега това не е така. Стратегията за сигурност на ЕС от 2003 г. започва с бодрата констатация, че „Европа никога не е била толкова благоденстваща, сигурна и свободна”, докато Стратегията за сигурност на САЩ от 2006 г. започва със заплашителните думи „Америка е във война”. Това разкрива възможността Алиансът да бъде обхванат от стратегическа шизофрения, което е зловредно и непоносимо.

Сегашният рефлекс на щрауса да се заравя главата в пясъка, докато отмине проблемът, не може да продължава. Държавите-членки трябва да се ангажират да превърнат НАТО в истинска функционираща политическа организация, готова да обсъжда основните стратегически предизвикателства. Фактът, че това още не е направено, обяснява различните възприятия за заплаха, които правят проблематични колективните действия на НАТО. Северноатлантическият съвет, основният ръководен политически орган на НАТО, днес нашироко обсъжда текущите операции на организацията и отделя твърде малко време за задаващите се на хоризонта заплахи. Една нова стратегическа концепция ще сложи край на този дисбаланс, ако например промени процедурите за определяне на програмата в Северноатлантическия съвет.

На второ място, трябва да се направи избор относно бъдещето на НАТО като отбранителна организация. Очевидно колективната отбрана ще си остане гръбначният стълб на Алианса. Но какво означава това във време, когато прекъсването на енергийните доставки и кибертероризмът са предпочитаните форми на нападение? След 11 септември НАТО се позова на член 5, разпоредбата за колективна отбрана, което означава, че на теория все още е почти във война. Фактът, че просто забравяме това, показва, че Алиансът трябва да преосмисли естеството на колективната отбрана, своите реакции и значението на оперативното си превъоръжаване за по-ефективно действие срещу новите предизвикателства за сигурността. Военните операции на НАТО подсказват, че е необходима нова стратегия за „изнесена напред отбрана”, защищаваща интересите и ценностите на съюзническите държави „до Хиндукуш”. Но предвид енергийната сигурност, която е приоритетен проблем, и отношенията с Русия, които са в мъртва точка, за изпълването на член 5 с ново съдържание се изискват сериозни колективни мисловни усилия.

Всичко това налага НАТО да определи приоритетите си. Разликата между очаквания и възможности в Алианса става опасно голяма. Като организация НАТО няма възможност да сложи на масата кой знае колко политически средства и зависи от волята на държавите-членки да работят заедно и да му предоставят колективните си ресурси и способности. Но продължаващите търкания по финансирането и сформирането на силите в ръководените от НАТО операции показват колко е нестабилен консенсусът в НАТО, особено по отношение на АЙСАФ. Новата стратегическа концепция трябва ясно да обяви какво означава член 5 в XXI век и въз основа на тази нова оценка да определи границите и естеството на ръководените от НАТО мисии.

Трето, НАТО трябва да издигне на ново равнище отношенията си с новите, често глобални партньори като ЕС и ООН. В Афганистан, в АЙСАФ участват важни партньори като Австралия, чийто контингент от 1000 войници се намира в изпълнената с рискове южна провинция Урузган Тъй като редица държави-членки не желаят да рискуват животи и да се впуснат в тези опасни мисии, има риск НАТО да се превърне в „коалиция на желаещите”, което ще урони вътрешната солидарност и оттам, самата причина за съществуването му. Ако НАТО избере да действа наистина в глобален мащаб, той трябва да привлече глобалните партньори по-близо до себе си и да формулира ясно техните права и задължения в едни нови прозрачни правила на играта.

Никога няма да настъпи идеалният момент за стратегическо преструктуриране из основи на Алианса. Така че защо да не се направи сега?

Това се отнася и до отношенията на НАТО с ЕС и ООН. Алиансът се гордее с „цялостния подход”, който прилага в операциите. В действителност обаче той може да се осъществи, само ако се включат ресурсите на основните международни организации като ЕС, ООН и Световната банка. Затова за първи път тези организации бяха поканени да обсъдят възстановяването в Афганистан на неформалната среща на министрите на отбраната в Нордвейк през октомври 2007 г. Тъй като 21 от държавите-членки на ЕС членуват и в НАТО, очевидно се налагат повече координация и съвместни действия между двете организации.

Договореностите от Берлин Плюс предвиждат ЕС да използва ресурсите на НАТО. Сега е време за така наречения обратен Берлин Плюс, за да може Алиансът да използва средства на ЕС като Европейските жандармерийски сили или цивилния капацитет на ЕС за регулиране на кризи. Тъй като Департаментът за мироопазващите операции на ООН в момента е разположил 90 000 воини с мандат на организацията (в рамките на годишен бюджет от 5 милиарда щатски долара), връзките между НАТО и ООН очевидно трябва да бъдат укрепени и официализирани. Неформално се обсъждат различни възможности, но е спешно да се направи избор.

Четвърто, изправянето очи в очи със стратегическите дилеми и избор на НАТО ще има пречистващ ефект вътре в организацията.

Тези, които се опасяват, че пътят към нова стратегическа концепция ще бъде осеян с конфликти и взаимни обвинения, са прави само отчасти. Основният проблем в НАТО е, че запазването на статуквото е по-опасно от реформата, и измъкването от него ще бъде най-ясният знак за провал. Днес някои основни фигури в НАТО се притесняват да обединят различните си гледни точки в една нова стратегическа концепция. Някои искат НАТО да е наистина глобален, други се безпокоят, че това може да попречи на изграждането на силен европейски подход

Несъмнено ще бъде трудно да се разбие порочният кръг, но НАТО е длъжен към самия себе си да направи сериозен опит. И въпреки че основната награда ще бъде една новаторска и активна стратегическа концепция, за НАТО процесът на постигане на консенсус ще бъде не по-малко важен от крайния резултат. Може би Алиансът трябва да набере смелост и да прочете близката история на ЕС, където неотдавна кризата с конституционния договор предизвика катарзис в процеса на европейска интеграция, вместо да го спре.

Мадона или смърт?

Качеството на адаптацията към новите задачи, без да се променят собствените принципи, се нарича от бизнес анализаторите „кривата на Мадона”. Този феномен носи името на легендарната поп звезда, която, разчитайки на своята известност и стил неизбежно започна да запада, но смелостта й да се промени увеличи търсенето и славата й.

НАТО трябва да последва развитието на Мадона, а не да чака споровете му да се превърнат в публични разпри. Аргументът, че занимаването с дреболии ще има ефект, защото всички проблеми могат да бъдат решени един по един, не издържа. За да успее, НАТО трябва пакетно да приеме мъчителни компромиси, от които всяка една държава-членка ще загуби и ще спечели по нещо. Това изисква цялостна реформа, която може да се осъществи само в рамките на нова стратегическа концепция.

Никога няма да настъпи идеалният момент за стратегическо преструктуриране из основи на Алианса. Така че защо да не се направи сега?

Да не забравяме, че сегашната стратегическа концепция бе приета през 1999 г., когато НАТО водеше първата война в своята история. Това би трябвало да му даде необходимата увереност, че може да успее и този път, особено като се знае, че единствената алтернатива на развитието на Мадона е непрекъснат упадък и загуба на надеждност и престиж.

Дори и да забравим, останалият свят внимателно следи действията на НАТО, някои от които са очевидно проточени, защото Алиансът се спъва от липсата на ориентация и своята закостенялост. Една нова и смела. стратегическа концепция ще докаже, че критиците на НАТО не са прави, и задълго ще влее нови сили в Алианса.

Споделета това:     DiggIt   MySpace   Facebook   Delicious   Permalink