Букурещ – крайъгълен камък в трансформацията на НАТО

Генералният секретар на НАТО Яп де Хооп Схефер говори за ролята, която според него срещата на върха в Букурещ ще изиграе в развитието на НАТО

На 3 и 4 април в Букурещ ще се състои следващата среща на най-високо равнище на НАТО.

Това събитие е част от стратегията от три срещи, първата от които бе в Рига, а третата ще се състои догодина на шестдесетата годишнина на Алианса.

В този изключително кратък период от време ние искаме значително да ускорим трансформацията на Алианса, да засилим оперативния му капацитет и да изградим нови политически отношения с другите институции и държави, което ще превърне НАТО в по-ефективен доставчик на сигурност във все по-глобализирания и опасен свят.

От гледна точка на броя на участващите държави, срещата на най-високо равнище в Букурещ ще бъде най-големият форум на НАТО до ден днешен. Държавните и правителствените ръководители на всичките 26 държави-членки, на страните партньори по целия свят и представители на редица важни международни организации ще обсъждат заедно пътищата за изграждане на сигурност.

Нищо не илюстрира по-добре развиващата се роля на НАТО като ядро на по-широки коалиции – гъвкав политико-военен инструмент в служба не само на собствените си членове, но и на цялата международна общност.

Какви ще бъдат основните теми на срещата в Букурещ? Ще се обсъждат четири основни области.

Преди всичко операциите

Срещата ни в Букурещ ще постави специално ударение върху оперативните ангажименти на НАТО.Над 60 000 храбри мъже и жени участват понастоящем в ръководените от НАТО мисии и операции на три различни места. В Букурещ ще наблегнем на волята на всички 26 държави-членки да гарантират успеха на тези операции и ще изпратим силно послание в подкрепа специално на народите на Косово и Афганистан.

По отношение на Косово държавите-членки ясно заявиха, че ще запазят КЕЙФОР въз основа на резолюция № 1244 на Съвета за сигурност на ООН, освен ако междувременно Съветът за сигурност не вземе друго решение. КЕЙФОР гарантират сигурна и безопасна среда за целия народ на Косово.

Те подчертаха също, че това трябва да бъде контролиран и координиран процес. Балканите са в сърцето на Европа и имат жизненоважно значение за стабилността на континента. Желаем всички страни от този регион да се интегрират към останалата част на Европа. Затова НАТО ще продължи да помага Косово да се изправи на крака, като същевременно ще подкрепя реформите в Сърбия, Босна и Херцеговина и Черна гора.

Ние трябва да продължим да подпомагаме Афганистан, докато се превърне в стабилна, демократична и добре управлявана държава.

Афганистан е дългосрочен ангажимент на НАТО. Ние трябва да продължим да подпомагаме Афганистан, докато се превърне в стабилна, демократична и добре управлявана държава., която вече не изнася тероризъм, престъпност и наркотици към нашите държави и останалия свят. В много области има очевидни признаци на напредък – по-добро образование, икономически растеж, функциониращи институции. Предизвикателството пред нас е да подкрепим и задържим този процес.

Надявам се, че на срещата в Букурещ ще приемем ясна стратегия за бъдещото ни участие в Афганистан – за сериозно присъствие на НАТО, илюстриращо нашия ангажимент, за засилена подготовка на афганистанската национална армия, за да може афганистанците да се грижат по-добре за собствената си сигурност, за засилено взаимодействие на международните организации, в това число ООН и Европейския съюз, което да гарантира, че сигурността върви едновременно с възстановяването и развитието, и ясен призив към съседните на Афганистан държави да подкрепят общата ни цел за стабилен и демократичен Афганистан.

Втората важна тема в програмата за срещата в Букурещ ще бъде разширяването на НАТО.

Държавите от НАТО се ангажират да изпратят в Букурещ покани към страните кандидатки, които отговарят на стандартите на организацията и могат да допринесат за евроатлантическата сигурност. Ние усилено работихме в рамките на Плана за действие за членство, за да помогнем на Албания Хърватска и Бивша югославска република Македония* в подготовката за бъдещото им присъединяване. Очевидно е, че тяхното членство би било голяма крачка напред в интеграцията на Балканите.

Сега, докато пиша това, все още нищо не е решено. И трите държави продължават да полагат усилия, за да заслужат покана. Както и при предишните вълни на разширяване на НАТО, окончателното решение от Букурещ ще бъде политическо. Не мога и не искам да предсказвам отсега това решение. То ще бъде израз на консенсуса на 26-те сегашни държави-членки за следващата фаза на разширяване на Алианса. НАТО не може да бъде обвинен, че му е омръзнало да се разширява – надявам се, че същото важи и за Европейския съюз. Защото именно съчетанието от членство в НАТО и Европейския съюз дава най-добрите гаранции за траен мир и стабилност на нашия континент.

На трето място, срещата ни в Букурещ трябва да даде тласък на трансформацията на НАТО.

Това означава НАТО да приспособи своите структури и способности към новата среда на сигурност. Очевидно е, че не всички проблеми за сигурността изискват военни решения, но военните умения са и несъмнено ще останат изключително важни за справяне с повечето от тях. Затова е от основно значение НАТО да запази военното си острие и всички държави-членки да продължат да правят необходимите инвестиции, за да бъдат армиите ни по-гъвкави и лесно използваеми и да са екипирани в съответствие със задачите си.

… от основно значение е НАТО да запази военното си острие и всички държави-членки да продължат да правят необходимите инвестиции, за да бъдат армиите ни по-гъвкави и лесно използваеми и да са екипирани в съответствие със задачите си.

Засилвайки нашата способност да отговорим на сегашните изисквания, ние трябва да гледаме и напред и да се подготвим за реакция на новопоявяващите се проблеми в областта на сигурността. С оглед на разпространяването на оръжия за масово унищожение и на средствата за тяхното използване ние решихме да преразгледаме противоракетната отбрана и да намерим начин системата, която Съединените щати обсъждат с Полша и Чешката република, да допълва сегашните програми на НАТО.

Търсим начин също така да подобрим защитата на нашите енергийни инфраструктури и да намерим възможност НАТО да допринесе за международните усилия за засилване на енергийната сигурност. Разработваме политика за защита на основните информационни системи на НАТО от кибератаки и престъпления по интернет.

Четвъртата и последна важна тема на срещата в Букурещ, която искам да подчертая, е развитието на партньорските отношения на НАТО.

През последните 15 години НАТО помогна на много държави извън организацията в цяла Европа да се справят с трудните проблеми на реформите и това даде мощен тласък на сигурността и стабилността на нашия континент.

Редица от нашите евроатлантически партньори проявиха твърда решителност да се превърнат от потребители в доставчици на сигурност, внасяйки сериозен принос в мисиите и операциите на НАТО. Алиансът има сериозен интерес да продължи тази партньорска политика и да я приспособи още повече към потребностите и изискванията на евроатлантическите си партньори, за да ги ангажира още по-дълбоко в решаването на днешните проблеми на сигурността. Успоредно с нашата среща на върха в Букурещ ще се състои съвещание на Евроатлантическия съвет за партньорство, което дава отлична възможност да се срещнем с нашите партньори от цяла Европа и Средна Азия.

Русия е съществен елемент от тези партньорски усилия и очаквам участието й на срещата в Букурещ. Въпреки сегашната остра риторика и позицията й по проблеми като Косово и Договора за обикновените въоръжения в Европа, Русия има специално място сред страните партньори на НАТО. Ние оценяваме и искаме да продължим конструктивния и открит диалог с Русия, включително по въпросите, по които не сме съгласни, и да продължим да търсим общото помежду ни. Поне що се отнася до НАТО, за нас няма „червени линии” и граници за начина, по който ще се развиват отношенията ни.

И накрая, искаме да укрепим партньорската мрежа на НАТО извън евроатлантическата зона. От Северна Африка и Близкия изток до Азиатско-Тихоокеанския регион интересът към НАТО се засилва, и то по основателни причини. Страните в тези региони внимателно наблюдават развитието на НАТО. И стигнаха до заключението, че много от операциите на НАТО са в полза на тяхната собствена сигурност и че е в техен интерес да работят с НАТО. Ние в НАТО трябва да дадем тази възможност, като започнем диалог, открием нови канали на сътрудничество и засилим оперативната съвместимост между нашите сили и армиите на тези страни.

А сега, какво ни очаква след Букурещ?

Както споменах в началото, срещата в Букурещ не е изолирано събитие. Тя ще придвижи напред редица решения, взети на предишната среща в Рига, и ще вземе решения, които ще се прилагат през следващите месеци. Догодина, когато НАТО ще отбележи своята 60 годишнина, ние ще направим следващата голяма крачка в трансформацията на Алианса. Вярвам, че тя ще включи преразглеждането на концептуалните основи на НАТО, вероятно със започването на работата по нова стратегическа концепция. Един такъв документ трябва да поясни защо НАТО е уникален, как се трансформира и как ще се справя с основите проблеми на сигурността. Той ще укрепи общата ни цел и ще позволи НАТО да бъде разбран от обществеността и да бъде полезен за нуждите на сигурността.

Г-н Яп де Хооп Схефер, генерален секретар на НАТО

Генералният секретар на НАТО се среща с хората на терена

Споделета това:     DiggIt   MySpace   Facebook   Delicious   Permalink