ЕЗИК
Заради превода българската версия на "НАТО Преглед" излиза онлайн около две седмици след английското издание.
ЗА "НАТО ПРЕГЛЕД"
ИЗДАТЕЛСКА ПОЛИТИКА
АВТОРСКИ ПРАВА
РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ
 RSS
ИЗПРАТИ СТАТИЯТА НА ПРИЯТЕЛ
АБОНАМЕНТ ЗА "НАТО ПРЕГЛЕД"
  

Отвъд линията

Преди 20 години Вогън Смит напуска британската армия с чин капитан и става независим видео журналист. Три седмици по-късно заснема битка на група муджахидини в Кандахар. Той разказва пред „НАТО Преглед” какво е видял от двете страни на линията.

Като журналист винаги съм мразел войната, тъй като често съм се сблъсквал с нея, но към войниците продължавам да изпитвам симпатия.

Дядо ми никога не говореше за Втората световна война. Забелязал съм, че и днешните британски войници не обичат да говорят за боевете в Афганистан.

Когато свалих униформата, в мирновременната британска армия бе широко разпространено виждането, че пресата е доста безотговорна и се движи предимно от парите на политиците. На нея се гледаше като на заплаха за военните.

През 1991 г. вече бях независим журналист. Поисках да ме акредитират като репортер за отразяване на войната в Персийския залив. Не стана. Нямах шанс като независим, а тежката новинарска индустрия не даваше никаква възможност на начинаещите.

Аз обаче бях твърдо решен да отразявам конфликта, представих се за офицер от британската армия и в продължение на два месеца тайно снимах. В резултат на това успях да изнеса единствения нецензуриран филм за войната.

Акредитираните журналисти установиха, че военните от западните страни много строго контролират достъпа им. Те стигаха до твърде малко от това, което търсеха. За издателствата в собствените им страни това бе медийна катастрофа.

Аз бях твърдо решен да отразявам конфликта, представих се за офицер от британската армия и в продължение на два месеца тайно снимах.

По това време снимах с малка любителска видео камера и ръководех малка независима новинарска група, която изцяло зависеше от тази технология.

Ние първи използвахме този вид камери за филмиране на новините. Но бяхме принудени да продаваме филмите си на телевизионните програми и следователно да приемем техните журналистически стандарти.

Последното ми пътуване до Афганистан бе през септември 2007 г., когато отидох да снимам бившия си полк гренадири, които наставляваха части на афганистанската национална армия по време на операциите в Хелманд, Южен Афганистан.

Използвах редица нови средства, някои от които революционно промениха възможностите ми да стигам до зрителите. Разполагах с усъвършенствани портативни камери, сателитни телефони, които позволяваха да качвам видеофилмите в интернет и да стигам до зрителите онлайн.

IНарекох се видео блогер или уеб блогер и се свързах с други блогери, журналисти и с бързо разширяващ се кръг от външни коментатори, голямата част от които не бяха принудени да се съобразяват с все същата професионална етика.

Основният ми подтик бе тревогата, че английската общественост като че ли не приемаше за своя войната в Афганистан.

Тя в нито един момент не подкрепи нахлуването в Ирак, а английските политици въобще не допуснаха, че има нещо грешно в кампанията. Поради това англичаните сякаш постепенно престанаха да се чувстват отговорни и за военното участие на британската армия в Афганистан.

Отношенията на британската армия с пресата доста се развиха от първата война в Персийския залив досега. Сега се издава „Зелена книга”, в която се определя медийната политика и се описват правилата, които „обвързаните” журналисти трябва да приемат, за да получат достъп.

Разпоредбите от Зелената книга позволяват на „съответния оперативен командващ” да забранява разпространяването на информация, която може военно да улесни вражеските армии, която се отнася до военнопленниците или, нещо по-спорно, до човешките жертви.

Отношенията с кореспондентите на място станаха далеч по-сложни, не на последно място поради разрастването на международната преса през последните двадесет години.

По време на първата война в Персийския залив нямаше и 500 акредитирани журналисти. През 1998 г. над 2500 журналисти отразяваха събитията в Косово и последвалата намеса на НАТО.

Големият брой кандидати за ограничените места за достъп до британската армия в Хелманд позволява на Министерството на отбраната да подбира предпочитаните от него журналисти.

Миналата година в Афганистан ме придружаваше „пазител” от британската армия. Аз се познавам с редица отговорници за печата от армията, тъй като ръководя Лондонския клуб на международната преса, така наречения Фронтлайн Клъб. Той стана център за срещи между военните и журналистите.

По време на първата война в Персийския залив нямаше и 500 акредитирани журналисти. През 1998 г. над 2500 журналисти отразяваха събитията в Косово и последвалата намеса на НАТО.

Трудничко е на някои военни, отговарящи за отношенията с пресата, когато придружават журналисти като „пазители”. Не само че това е сложна задача, но дори и фамилиарниченето с журналистите не дразни, както обикновено.

Мнозина започват да се питат на какво служат – на кариерата на министрите от правителството, на успеха на военната кампания или на благополучието на техните войници. Провалът в „работата с информацията” е пагубен за кариерата на всеки военен от пресслужбата.

Въпреки това сега допуснатите журналисти в Афганистан получават известен достъп до оперативните дейности, до които малцина от тях са се докосвали преди. От Виетнамската война никога досега журналистите не са били толкова близо до акциите.

Достъпът, когато го получите, е нещо изключително, както показва една от снимките ми, която може да видите тук.

В този случай нямах затруднения с моя пазител. Ако бях снимал тежко ранен британски войник, сигурно щях да имам. Чувал съм британски офицери да казват, че не е в интерес на ранения войник, нито на семейството му той да бъде сниман. Аз лично съм убеден обаче, че основната причина за тези ограничения е поддържането на добро настроение в родината.

Смятам, че това е опасно. Загубилата интерес общественост слабо се ангажира с подобни конфликти и съм бил свидетел колко непредсказуемо се държат зле информираните хора, когато се сблъскат с неудобната истина. Премълчаната истина кънти много по-силно, когато излезе наяве. Да се показва войната, без да се виждат страданията, е некоректно представяне на действителността.

Огромни са предизвикателствата пред военните в отношенията с все по-сложната медийна среда. Засега британската армия се радва на широка подкрепа сред обществеността в страната.

Но войната в Афганистан вероятно ще бъде дълга. Някои наблюдатели смятат, че намирането на приятели в региона ще ни послужи много повече, отколкото избиването на всичките ни врагове. Общественото мнение може да се обърне срещу войната.

Може би в дългосрочен план съгласуваните усилия за изграждане на доверие ще се окажат много по-удачна стратегия от регулирането на новините.

Съвместна работа? Военните и новинарските медии все по-често се опитват да си вършат работата едновременно.

На фронтовата линия: начинът на отразяване на мисиите може да има огромен ефект в собствената страна.

Споделета това:     DiggIt   MySpace   Facebook   Delicious   Permalink