ЕЗИК
Заради превода българската версия на "НАТО Преглед" излиза онлайн около две седмици след английското издание.
ЗА "НАТО ПРЕГЛЕД"
ИЗДАТЕЛСКА ПОЛИТИКА
АВТОРСКИ ПРАВА
РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ
 RSS
ИЗПРАТИ СТАТИЯТА НА ПРИЯТЕЛ
АБОНАМЕНТ ЗА "НАТО ПРЕГЛЕД"
  

Бездни и върхове

Роберт Пшчел споделя личното си виждане за промените в медиите през професионалната му кариера, преминала от двете страни на Желязната завеса.

Всички ние виждаме, че през последните десетилетия медиите бързо се променят. Но в личния си опит през последните 20 години аз съм виждал двете крайности – от старите медии в съветския блок през Студената война до новите медии, с които работя в Пресслужбата към Главната квартира на НАТО.

Нека сравним следните две ситуации. Едната, от 1988 г., ме връща във Варшава. Спомням си атмосферата, породена от отслабващата, но все още действаща цензура в полските месии. Тогава работех за един ежедневник и още помня горещите дебати за възможностите на реалната демокрация, която тогава се свързваше с движението „Солидарност” – дебати, които не можеха да се появят в официалните публикации, но се водеха в нелегалните издания и на тайните срещи.

Странно е, че най-живите ми спомени от тази епоха се въртят около рутинни проблеми, свързани с архаичното състояние на „медийната инфраструктура”, като например:

• Миризмата на олово в печатницата, където се подготвяха сутрешните издания, често използвайки доста рудиментарна технология;

• Удоволствието да записваш репортажите на кореспондентите в чужбина, диктуващи ежедневните си репортажи по пращящи телефони;

• Радостта да поемеш дългите нагънати ленти хартия от телекса, изпратени от официалните агенции по печата.

Нямаше интернет, нито мобилни телефони, нито блекбъри.

Какво остава за информиран публичен дебат за външната политика и сигурността. Всяко споменаване на НАТО – с изключение на строгото осъждане на неговата „военна машина” – щеше да вбеси цензорите. Цифрите за участието в местните избори в градовете със сериозно военно присъствие не се публикуваха, за да не се предоставят на врага (НАТО?) данни за дислоцирането на армията. На журналистите, които се опитваха да открият какъв е бюджетът на отбраната, се казваше да си намерят друга тема, защото това се смяташе за държавна тайна.

С една дума, да се дебатират заслугите на бившия Варшавски договор бе излишно и рисковано за професионалната ви кариера.

Всяко споменаване на НАТО – с изключение на строгото осъждане на неговата „военна машина” – щеше да вбеси цензорите.

И все пак, дори и в тази враждебна среда, информационните потоци се наместваха. Няколко специализирани издания публикуваха професионални оценки на последните тенденции в отбранителните технологии. Колегите, завръщащи се от командировка в чужбина, поместваха резюмета на най-важните статии, публикувани в столиците на страните от Алианса. А някои смелчаци започнаха да си представят възможния избор в политиката на сигурност след разпадането на режима.

Тези, които не можеха да изчакат свободата да анализират настоящето и да предвиждат бъдещите военни тенденции, се обърнаха… към миналото. Бяха изписани страници запленяващи коментари за стари битки и кампании, с някои твърде съвременни заключения. Спомням си един исторически очерк за една от кампаниите на Александър Велики, който някак си се беше прокраднал през цензурата, въпреки че в острата му критика имаше странна прилика с тактиката на съветската армия през 80-те години

Сега скок в 2008 г. и все едно кацаме на друга планета

Сега няма нужда да се притеснявам от държавна цензура върху моите статии за политиката на сигурност в НАТО: в същност борил съм се за това. Полша, заедно с други десет държави от бившия Варшавски договор, стана пълноправен член на НАТО. А колко различен е самият НАТО.

Сега няма нужда да се притеснявам от държавна цензура върху моите статии за политиката на сигурност в НАТО: в същност борил съм се за това.

След усилията за стабилизация на Балканите (които продължават, особено в Косово) сега вниманието на Алианса е насочено предимно към Афганистан. Това се отразява и в медиите. Всички те (локални, регионални или международни) подробно следят развитието там. Политическите коментари, военните анализи и разказите за отделни цивилни или военни, участващи в мисията в Афганистан, постоянно носят вести във вестниците или по телевизията.

Моите сънародници, подобно на тези от другите държави, участващи в АЙСАФ, следят тези информации с огромен интерес. И естествено, комюникетата и официалните декларации не им стигат. Търси се информация в уеб страници, статии, снимки, видео филми, аудио записи от пресконференции, модули, съвместими с Ай под. Дори блоговете на хората на терена са се превърнали в очаквана норма. А включването на журналистите във военните формирования позволява на любителите на горещи новини да следят на живо ангажиментите в областта на сигурността.

Особено предизвикателство за пресслужба като нашата е високото темпо, с което трябва да дадем отговор на въпросите. Журналистите не са склонни да чакат твърде дълго за информация или коментари – натискът от страна на денонощните новинарски програми и кратките срокове (особено на международните агенции по печата) не го позволява и именно затова координацията и обменът на информация между цивилните структури на НАТО придобиват огромно значение.

Екипът на пресслужбата на НАТО се справя с тези предизвикателства. Ние знаем колко висок е залогът. Данъкоплатците трябва да знаят как се използват парите, които внасят във военния бюджет. Невярната информация може да урони подкрепата за мисията. Освен това трябва да контрираме и похитителите на информация, подменящи истината – терористите, бунтовниците и талибаните, чиито лъжи и тактика на всяване на страх се разпространяват в новите и старите медии. Те трябва твърдо да се опровергават.

И един последен коментар. Мнозина знаят, че НАТО изпълнява мисии в областта на сигурността като тези в Афганистан и Косово, военноморската операция в Средиземно море или мисията за обучение в Ирак. Но днес Алиансът трябва да се справи с някои проблеми на сигурността, които далеч надвишават чисто военната сфера. Киберзащитата, енергийната сигурност и борбата с тероризма изискват значителни политически, финансови и технически средства.

Затова въпреки огромните геополитически промени и зашеметяващия технологичен прогрес в медиите по целия свят през последните двадесет години, един принцип остава непроменен – новините, засягащи международната сигурност, си остават жизненоважни. Още много трябва да се разказва. Вие просто следете…

Роберт Пшчел

Доброто старо време: днес работата в медиите изисква много повече умения

Споделета това:     DiggIt   MySpace   Facebook   Delicious   Permalink