ЕЗИК
Заради превода българската версия на "НАТО Преглед" излиза онлайн около две седмици след английското издание.
ЗА "НАТО ПРЕГЛЕД"
ИЗДАТЕЛСКА ПОЛИТИКА
АВТОРСКИ ПРАВА
РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ
 RSS
ИЗПРАТИ СТАТИЯТА НА ПРИЯТЕЛ
АБОНАМЕНТ ЗА "НАТО ПРЕГЛЕД"
  
 

Когато бях малък, обичах да пиша за света – моя свят и света около мен. После, благодарение на новите технологии и на интернет, започнах да научавам много нови неща.

Спомням си, че скоро научих думата „блог” в час по английски. След това открих и първата блогова услуга на фарси. Един стар приятел ми показа своя блог, който ми направи страхотно впечатление.

През 2004 г. създадох мое собствено сатирично анимационно издание. Но то бе спряно от ислямските фундаменталисти. Не можех повече да пиша от собственото си име. Месеци наред имах неприятности и бях принуден непрекъснато да се местя.

Но не можех да мълча. Отново си направих блог. През първите няколко седмици ми писаха много хора извън Афганистан, които бяха влизали в моя блог. Харесваше им, защото от Афганистан бе трудно да се научат новини от независим източник.

Пишех и на фарси, и на английски, и скоро и двата блога си намериха читатели. През 2005 г. получих наградата на Репортери без граница за блог, утвърждаващ свободата на словото.

Започнах да насърчавам афганистанските младежи да си създават блогове. Основах и организирах Афганистанската асоциация на блогерите с адреси www.afghanpenlog.com (фарси) и http://afghanpenlog-en.blogspot.com (английски), която насърчава създателите на блогове. Днес AfghanPenlog е мрежата на афганистанските блогери.

В момента в Кабул организирам първия учебен семинар по блогиране, предназначен за студенти и журналисти. Целта е чрез създаването на блогове да се развият афганистанските дигитални медии. Ние нямаме напълно свободни медии и смятам, че можем да поправим това чрез блоговете. В тях можем да говорим свободно и да допринесем за изграждането на демокрация в страната.

Вече пиша не само в блога, а и за няколко вестници и списания в Афганистан и в чужбина. Пиша за дискриминацията, неравенството и несправедливостта, от които страдат милиони хора тук. От десетилетия страната, в която съм роден, е превърната в земя на мъки и неправди от войнолюбците.

Не винаги е лесно да пиша в блога. Първо си нахвърлям някои бележки. После, когато има ток, ги вкарвам в компютъра. След това ги записвам и на диск. После отивам в някое интернет кафе в града и ги въвеждам в блога си.

Това отнема време, но е важно да се каже на света, че афганистанската младеж е изстрадала от войната и се нуждае от помощ. Важно е също да се дава информация, която не е обвързана с политическите групи и партии, нещо твърде рядко в страната.

Обичам да пиша в блога, мисля, че съм станал зависим като от дрога. Когато има ток за дълго време, понякога поствам по три пъти на ден. Пътувал съм из цял Афганистан и снимам и пиша за всяко кътче от страната.

Много от читателите ми ме питат каква е ползата от блогирането и защо хабя толкова време и енергия за това. Отговарям, че искам да науча повече за моята страна и да покажа на хората как изглежда тя и колко различен е животът във всяка отделна област. Искам да покажа на света истинското лице на моя народ и родина.

Искам също да документирам настоящето за бъдещите поколения, за да не преживяват това, което аз съм преживял. Искам да опиша красотата, любовта, топлината, усмивките, гнева, интереса и спокойствието по лицата на хората тук. Искам да покажа близкото минало и огромната разлика с това, което ще стане утре.

Опитах се да илюстрирам някои от страданията на моя народ. Например афганистанките, които ежедневно търпят домашно насилие.Обрисувам децата, следващото поколение, които живеят по улиците. И до днес ги виждам да просят.

За мен писането в блога не е само възможност да си водя дневник, но и прозорец към света. Благодарение на статиите за правата на децата в моя блог успях да набера средства за афганистанските деца. През есента на 2007 г. например получих голяма пратка детски обувки от САЩ. Раздадох ги на дечицата, който тръпнеха в очакване на тежката зима.

Междувременно се учех и днес съм много щастлив. Благодарение на моя блог открих чудесни хора. Често си представям как някой ден се срещам с всички тях. Не мога да опиша до каква степен блогът промени живота ми. Винаги споделям преживяното с приятелите ми и ги насърчавам да създадат блогове.

Една от основните причини да създам блог бе да споделя наученото от мен и да научавам от читателите. От тях научих много неща. В страна, която повече от двадесет години живее във война, която няма способни медии и започва от нула, единственият лек е самообразованието. И повярвайте ми, писането в блог е най-резултатният начин за това.

През последните четири години научих много неща от моите читатели. Но както пиша в моя блог на фарси: „Колкото повече научавам, толкова повече осъзнавам, че не знам нищо”.

Когато бях малък, обичах да пиша за света – моя свят и света около мен. После, благодарение на новите технологии и на интернет, започнах да научавам много нови неща.

Спомням си, че скоро научих думата „блог” в час по английски. След това открих и първата блогова услуга на фарси. Един стар приятел ми показа своя блог, който ми направи страхотно впечатление.

През 2004 г. създадох мое собствено сатирично анимационно издание. Но то бе спряно от ислямските фундаменталисти. Не можех повече да пиша от собственото си име. Месеци наред имах неприятности и бях принуден непрекъснато да се местя.

Но не можех да мълча. Отново си направих блог. През първите няколко седмици ми писаха много хора извън Афганистан, които бяха влизали в моя блог. Харесваше им, защото от Афганистан бе трудно да се научат новини от независим източник.

Пишех и на фарси, и на английски, и скоро и двата блога си намериха читатели. През 2005 г. получих наградата на Репортери без граница за блог, утвърждаващ свободата на словото.

Започнах да насърчавам афганистанските младежи да си създават блогове. Основах и организирах Афганистанската асоциация на блогерите с адреси www.afghanpenlog.com (фарси) и http://afghanpenlog-en.blogspot.com (английски), която насърчава създателите на блогове. Днес AfghanPenlog е мрежата на афганистанските блогери.

В момента в Кабул организирам първия учебен семинар по блогиране, предназначен за студенти и журналисти. Целта е чрез създаването на блогове да се развият афганистанските дигитални медии. Ние нямаме напълно свободни медии и смятам, че можем да поправим това чрез блоговете. В тях можем да говорим свободно и да допринесем за изграждането на демокрация в страната.

Вече пиша не само в блога, а и за няколко вестници и списания в Афганистан и в чужбина. Пиша за дискриминацията, неравенството и несправедливостта, от които страдат милиони хора тук. От десетилетия страната, в която съм роден, е превърната в земя на мъки и неправди от войнолюбците.

Не винаги е лесно да пиша в блога. Първо си нахвърлям някои бележки. После, когато има ток, ги вкарвам в компютъра. След това ги записвам и на диск. После отивам в някое интернет кафе в града и ги въвеждам в блога си.

Това отнема време, но е важно да се каже на света, че афганистанската младеж е изстрадала от войната и се нуждае от помощ. Важно е също да се дава информация, която не е обвързана с политическите групи и партии, нещо твърде рядко в страната.

Обичам да пиша в блога, мисля, че съм станал зависим като от дрога. Когато има ток за дълго време, понякога поствам по три пъти на ден. Пътувал съм из цял Афганистан и снимам и пиша за всяко кътче от страната.

Много от читателите ми ме питат каква е ползата от блогирането и защо хабя толкова време и енергия за това. Отговарям, че искам да науча повече за моята страна и да покажа на хората как изглежда тя и колко различен е животът във всяка отделна област. Искам да покажа на света истинското лице на моя народ и родина.

Искам също да документирам настоящето за бъдещите поколения, за да не преживяват това, което аз съм преживял. Искам да опиша красотата, любовта, топлината, усмивките, гнева, интереса и спокойствието по лицата на хората тук. Искам да покажа близкото минало и огромната разлика с това, което ще стане утре.

Опитах се да илюстрирам някои от страданията на моя народ. Например афганистанките, които ежедневно търпят домашно насилие.Обрисувам децата, следващото поколение, които живеят по улиците. И до днес ги виждам да просят.

За мен писането в блога не е само възможност да си водя дневник, но и прозорец към света. Благодарение на статиите за правата на децата в моя блог успях да набера средства за афганистанските деца. През есента на 2007 г. например получих голяма пратка детски обувки от САЩ. Раздадох ги на дечицата, който тръпнеха в очакване на тежката зима.

Междувременно се учех и днес съм много щастлив. Благодарение на моя блог открих чудесни хора. Често си представям как някой ден се срещам с всички тях. Не мога да опиша до каква степен блогът промени живота ми. Винаги споделям преживяното с приятелите ми и ги насърчавам да създадат блогове.

Една от основните причини да създам блог бе да споделя наученото от мен и да научавам от читателите. От тях научих много неща. В страна, която повече от двадесет години живее във война, която няма способни медии и започва от нула, единственият лек е самообразованието. И повярвайте ми, писането в блог е най-резултатният начин за това.

През последните четири години научих много неща от моите читатели. Но както пиша в моя блог на фарси: „Колкото повече научавам, толкова повече осъзнавам, че не знам нищо”.

Споделета това:     DiggIt   MySpace   Facebook   Delicious   Permalink