ЕЗИК
Заради превода българската версия на "НАТО Преглед" излиза онлайн около две седмици след английското издание.
ЗА "НАТО ПРЕГЛЕД"
ИЗДАТЕЛСКА ПОЛИТИКА
АВТОРСКИ ПРАВА
РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ
 RSS
ИЗПРАТИ СТАТИЯТА НА ПРИЯТЕЛ
АБОНАМЕНТ ЗА "НАТО ПРЕГЛЕД"
  

Get the Flash Player to see this player.

Видео дебат: Новите медии - помощ или пречка в конфликтните ситуации?

Видео дебат на "НАТО Преглед": Новите медди и зоните на конфликт.

Предвид дългата традиция на дебатите в "НАТО Преглед" логично бе да им придадем по-модерна форма в новото издание..

Това е първият от, надявам се, многото видео дебати в "НАТО Преглед". Съгласно темата на броя той е посветен на влиянието на новите медии в зоните на конфликт и операции.

Повдигат се въпроси като в каква степен войниците могат да имат свобода да публикуват собствените си виждания за операциите, какъв вид публика търси подобна информация, каква би била най-добрата реакция на военните на тази променяща ситуация в отразяването на действията на фронта и дали Западът печели войната по интернет с бунтовниците.

Главният редактор на "НАТО Преглед" Пол Кинг покани двама представители от двете страни на уравнението - военните и новите медии.

От името на военните говори генерал Ван Лоон, началник на щаба на НАТО в Хайделберг, Германия, който миналата година ръководеше Регионално командване Юг в южен Афганистан.

От името на новите медии - Хейдън Хюит, създател на уеб страницата liveleak.com, който от години е на предния фронт в новите медии и военната журналистика.

Отговорите може да видите, като щракнете върху съответния въпрос в рубриката "Бърз достъп"

По-долу поместваме пълна транскрипция на дебата.

Изберете въпрос

Въведение в дебата

ПОЛ КИНГ, главен редактор на "НАТО Преглед": Здравейте и добре дошли в първия видео дебат на "НАТО Преглед". Днес ще говорим за променящата се медийна среда и влиянието й в сложните конфликтни ситуации, особено върху армията. Има голям брой уеб страници, блогове и постинги в интернет, които илюстрират ежедневието на конфликтите в страни като Афганистан. Намират се постинги от всички страни - западни войници, афганистанци и дори бунтовници и талибани.

Тъй като западните страни предоставят ресурси и хора в рамките на ангажимента си да създадат по-свободно общество, днес можем да се запитаме дали по-голямата свобода на изразяване на войниците и личния състав на терена подпомага или спъва тези усилия?

Задаваме си и други въпроси - дали предаването от фронтовата линия не вреди на военното планиране? Или е добър пример за свобода на действието?

Кой е по-квалифициран да ни разказва за военните ситуации - войниците или журналистите? Как приемат военните експанзията на медийните технологии в деликатни операции?

Днес при мен са двама отлични представители на двете страни на уравнението. Генерал Ван Лоон, в момента началник на щаба в Хайделберг, миналата година командваше Регионално командване Юг в Афганистан.

Тук е и Хейдън Хюит, създател на основната уеб страница за подобна информация, LiveLeak.com, на която се позовават политици от Тони Блеър до Белия дом.

Ще започна с гледната точка на военните. Генерал Ван Лоон, докато бяхте в Афганистан, бяхте ли в течение на постингите за дейността и конфликта в страната?

ГЕНЕРАЛ ТОН ВАН ЛООН (началник щаб в Хайделберг)): Смятам че подобно на един баща, чиито деца използват тези средства, аз естествено трябва да съм в течение, че войниците използват интернет, за да споделят впечатленията си от Афганистан. Това е част от нещата от живота..Сега това е начинът, по който те общуват. Вместо писма, те изпращат електронна поща, а днес все по-често и блоговете, в които описват преживяното.

КИНГ: Смятате ли, че това е в полза на военните? Обсъжда ли се на високо равнище как да се използва това?

ВАН ЛООН: Труден въпрос. Разбира се, има много положителни или много отрицателни примери, но факт е, че това го има. Не може ей така... ами не може да промените света. Той е такъв, какъвто е.

Сега просто трябва да анализираме явлението и да видим как може да се регулира положително. Да се уверим, че обучаваме войниците как точно функционира това, какви могат да бъдат реакциите на техните блогове в родните им страни, какво мислят близките им за това, което четат в блоговете им, и да знаят също, че ние можем да им помогнем да направят тези блогове по-добри, като същевременно се контролира чувствителната информация. Трябва да гарантираме, че информацията, която е опасна за войниците или за поделенията, в които служат, няма да попадне в блоговете, но да го направим в положителен дух. Да подчертаем добрите страни и да смекчим лошите.

Каква е ролята на цензурата в новите медии?

КИНГ: Спорeд вас ще има ли ситуации, в които ще сте убеден, че имате право да цензурирате или да контролирате информацията в блоговете?

ВАН ЛООН: Смятам, че"цензура е отживяла" дума. Това са информационни технологии в ерата на информацията.Цензурата трябва да е по-скоро на стадия на обучението, така че хората да разберат. Мога да си представя, че в някои моменти е полезно да се прекрати подаването на информация за малко, доста държави имат такава система, например при смъртен случай, ако се прекъснат телефонните линии и сателитните връзки, за да не се подава информация директно, така близките на жертвата ще научат първи.

Но пак ще кажа, най-важно е да обучаваме младите войници. Да, живеем в информационната ера. Но те трябва да знаят, че техният блог не е личен, защото интернет е публично пространство.

КИНГ: Има ли програми за обучение на войниците в тази насока?

ВАН ЛООН: Мисля, че доста държави вече имат подобни програми. Сега трябва да направим това и в НАТО и да разработим система за управление и добре структуриран подход за работата по тях. Аз много държа системата да разрешава на войниците да използват новите медии, или поне добрите им страни.I

В уводните си думи споменахте, че сега има много възможности да се възпитава широката общественост и точно за това говорим. Днес използването на новите медии може да има огромен положителен ефект.

Кой използва тези уеб страници?

КИНГ: Сега се обръщам към вас, Хейдън Хюит. Поправете ме, ако греша, но нали уеб страницата ви не е замислена специално за военни постинги, а сега е много популярна с това?

ХЕЙДЪН ХЮИН (създал LiveLeak.com): Да, определено не търсехме това, в което се специализираме в момента, но знаехме, че може да заеме важно място в сайта.

КИНГ: Това изненадва ли ви? Обяснявате ли си защо военните толкова използват сайта ви?

ХЮИТ: Смятам, че когато създадете атмосфера, която подсказва на хората, че уеб страницата не е с развлекателен характер и това е нейното предимство, те са по-склонни да споделят сериозни проблеми като видеофилмите от зоните на война и бойните действия..

КИНГ: Талибаните и бунтовниците в Афганистан също използват сайта ви. Какъв е резултатът от сравнението между Запада и талибаните, кой е по-напред? Кой поства повече видеоматериали? Какви са тенденциите?

ХЮИТ: Ще кажа само, че се съмнявам, че сега талибаните качват видеоматериали в LiveLeak. Те обикновено се обръщат към тези западни източници, които активно търсят техните филми. Мисля, че ако говорим за пропагандна война, няма съмнение, че талибаните и бунтовниците далеч по-ефикасно и бързо разпространяват позицията си в глобален мащаб. Много по-бързо, отколкото нашата система позволява да се разпространява информация от тези зони. Освен това при тях видеофилмите изобилстват.

КИНГ: Наблюдавате ли някакво развитие във видеофилмите, например в стила, съдържанието? Променят ли се нещата?

ХЮИТ: Критериите за правене на филми малко са се променили, използват триизмерни графики, има повече заглавия и надписи. Но все още музикалният фон е песен.

Що се отнася до тенденцията, бих казал че сцените на насилие над хора намаляват в тези филми, които все повече се обръщат към военните цели, защото очевидно насилието не дава резултат. Нищо не отблъсква повече хората. Затова не е в тяхна полза. Затова все по-често се представят като бойци във военни операции и описват своите кампании.

Какъв е резултатът от сравнението между новите и старите медии?

КИНГ: Предвид това, което качвате в сайта, вие се свободна нова медийна организация, която няма ограниченията, с които се сблъскват други организации, Знаете, че големите медии водят непрекъснати дебати за това, кое е приемливо да се показва на широката публика. От какви съображения се водите вие, преди да качите нещо в сайта, или ако вече е качено, ако разберете, че ще доведе до упреци към някои войник?

ХЮИТ: Вижте, има въведени защитни механизми. За разлика от големите медии, които пряко предават новините в дома ви, в LiveLeak човек трябва да влезе, да прочете описанието, да щракне върху връзката, да провери навършил ли е съответната възраст, така че вече има няколко бариери и хората знаят какво ще видят.

Що се отнася до войниците, смятам, че ако има истинско нарушение на изискванията за оперативна сигурност, те бързо ще го разберат и веднага ще ни помолят да махнем видеофилма. Но съвсем честно ви казвам, много рядко е директно войник да поиска нещо подобно.

КИНГ: Може ли да ни кажете нещо за връзките ви с военните? Те влизат ли в контакт с вас по повод филмите, с които разполагате?

ХЮИТ: Американската армия и по-специално медийната й служба поства в LiveLeak, имат си собствен канал. Но с изключение на това няма много контакти, освен молбите да предоставим видеофилми с учебна цел.

Кой е ной-добрият начин да се контролират посланията?

КИНГ: Вие работите с новите медии още от ранния етап в тяхното развитие. Каква бе реакцията във военните среди в самото начало, когато това все още бе ново явление?

ХЮИТ: Каквато и в правителствените - отвратителен ужас. Представете си, изведнъж губите всякакъв контрол над цялата информация. При това в началото тази информация не бе от най-деликатните. Но най-смущаващото бе, че нямаше контрол над нея и те не знаеха какво да правят.

Така че е обяснимо, след като дълго време са се справяли по един начин и изведнъж една нова технология променя всичко, това е шок.

КИНГ: Генерал Ван Лоон, може би ще ни обясните как бе усетен този шок в арията?

ВАН ЛООН: Това е само част от шока. Факт е, че трябва да работим с медиите, факт е също, че обменът на информация започна да придобива по-голямо значение от защитата на информацията. Имахме същия дебат по отношение на обмена на информация, имам предвид на класифицирана информация.

Все още има силни нагласи да се пази информацията, за да не се наруши сигурността, и водихме същата дискусия. Рискът нещо да наруши оперативната сигурност, което на всяка цена се мъчим да избегнем, не трябва да ни възпира да използваме всички положителни елементи.Трябва да започнем да осъзнаваме, че има много повече възможности в откритите, а дори и в обезопасените уеб страници.

Мога да отида в банката ми в Холандия, да пъхна картата в автомата, да напиша кода и да вляза в сигурна мрежа, от която да прехвърля пари тук или там. Щом можем да вярваме на банките, защо да не направим същото и с информацията?

Ще ви дам един пример. Борбата със самоделните взривни устройства, в Афганистан това е най-голямата заплаха. И фактът, че научаваме как става това, какво се случва първо, е изключително важен. И понеже говорим за новите медии, ако един млад сержант в Афганистан преживее нещо подобно и разкаже преживяното в защитен сайт, сержанти в Холандия, САЩ или Англия ще имат незабавен достъп до сайта и могат да си кажат „Това се е случило в Афганистан. Трябва да го включим в програмата за подготовка.”

Това е изключително ефикасна употреба на новите медии, която смятам, че трябва да възприемем. Но през последните десет години военните преживяха толкова промени, че има съпротива към промяната и това е проблем.

Сложните операции като тази в Афганистан изискват да се учим бързо Трансформацията в НАТО върви със страхотен ритъм и аз съм оптимист, че ще възприемем този подход. Мен лично това не ме притеснява

Има обаче и друга страна и ние трябва да подготвяме хората, които влизат в тези сайтове и да им обясним от каква гледна точка са създадени, защото е имало сериозна опасност. Млад мъж или млада жена за първи път в живота си са под обстрел, трябва да стрелят на свой ред, това е силно преживяване, което бележи съзнанието, и естествено, всичко в блога се върти около това важно събитие. Разбира се, като го гледаш извън контекста в собствената си страна, нещата изглеждат някак нереално. Деветдесет и девет процента от работата е свършена – възстановяване и стабилизация на страната. А боевете продължават.

КИНГ: Как стои въпросът с командването, тъй като, нещо очевидно и напълно обяснимо, в армията строго се контролира кой, кога и какво знае. Сега, когато войници с най-нисш ранг разкриват информация в незащитени сайтове, която може да се види от хора по целия свят, как интегрирате това в строго и премерено създадената командна верига за всяка операция?

ВАН ЛООН: Първо, имаме най-добрите войници на света. Трябва да сте абсолютно сигурни в това. Те са изключително добри професионалисти. И аз им имам доверие. Нямам причина за обратното. Разбира се, съществува и това, което наричам система за управление. Механизъм, който ни позволява, ако направят грешка, да им кажем: „Не е много умно. Промени го, следващият път го направи по-добре.” Мислим за това.

Но на всички командни равнища трябва да се ръководи мисията. Което означава, че аз поемам моята отговорност, подчинените ми полковници – своята, а войниците – тяхната. Стратегическият ефрейтор, както казваме – това съществува, действията му могат да имат незабавно влияние, защото наблизо има телевизионна камера, или някой политик, или пък юрист, който наблюдава какво прави.

Трябва да гарантираме тези „стратегически ефрейтори” да са подготвени, да имат нужния багаж да си вършат работата. Това включва и съдържанието на техния блог.

За какво се използват повече тези сайтове - с образователна или с развлекателна цел?

КИНГ: Искам да задам един въпрос и на двама ви. Смятате ли, че това, което се пише от бойното поле, се възприема като образователно или по-скоро развлекателно?

ВАН ЛООН: Добър въпрос. Виждал съм блогове на войници с висока образователна стойност, които дават точна картина на случващото се и информират хората за действителността и тежкия войнишки живот. Виждал съм и други, които не са образователни, но са по-развлекателни. Така е и в интернет. Ако искате да проучите някоя тема, някои сайтове ще ви бъдат много полезни, други не толкова. Това е новата информация - трябва да се научите да избирате.

КИНГ: Хейдън Хюит?

ХЮИТ: Мисля, че тук нещата опират не само до медиите, но и до публиката. Както и с телевизията – един човек може да приеме посланието, а друг да седи и да се смее.

Винаги ще има някой, който ще възприеме нещо от дадена медийна тема, но не може да гарантирате, че даден видеофилм е образователен, защото някои хора просто не искат да учат. Но за мен най-положителният аспект на тези видеозаписи е, че учат нашето и младите поколения какво е войната, защото ми се струва, че сме загубили представа за това..

Какъв е ефектът върху мисиите?

КИНГ: Имам един въпрос за проследяване на ефекта – смятате ли, че гледането на тези филми, четенето на блоговете и сблъскването с реалната война увеличава подкрепата за мисията? Мислите ли, че днес хората подкрепят повече това, което вършим, което НАТО върши в Афганистан, или напротив?

ХЮИТ: Всичко е нож с две остриета, нали? Мисля, че често хората имат асептична представа а войната, която се създава от основните медии – казва им се, че се бием с неспособни врагове, че имаме надмощие и им се показват кадри от бомбардировки от голяма височина. Но продължаваме да губим войници и нещата се объркват.

Мисля, че тези видеозаписи внасят в домовете ни суровата действителност на войната по начин, по който хората не могат или не искат да я преживеят. Това е действителността на терена.. Може да ви ужасява и да ви кара да не понасяте войната, но поне знаете каква реално е ситуацията. Млади хора са заплашени пряко от близка смърт. Не става въпрос за управлявана с лазер бомба, пусната от хиляди метри височина.

КИНГ: Господин генерал, вашето мнение?

ВАН ЛООН: Има две страни.Едната е да се обясни на широката общественост каква е действителността за войниците и това става. Не само суровата реалност в боя, но и помощта им за афганистанската армия. Сътрудничеството на войниците с афганистанската армия, участието им в проекти за възстановяване.

Но другата страна е, че най-големият проблем в Афганистан е, че населението не получава свободна информация. Ние трябва да позволим на обществеността свободно да ползва информацията, за да си състави сама мнение. В наш интерес е тази информация да бъде пределно ясна и разбираема.

Не е в наш интерес да крием информация и после… Не мисля, че трябва да се хвалим с това, което вършим в Афганистан, но трябва да гарантираме афганистанците да разберат, че то е много сложно, но и изключително важно.

Публиката същата ли е, като на официалните медии?

КИНГ: По отношение на публиката – и двамата споменахте това – искам да ви попитам къде поред вас е насочена информацията? Очевидно е нож с две остриета, както казахте – от една страна жителите от западните страни, от страните, участващи с контингенти, които са и данъкоплатци и плащат за тази война, и от друга, талибаните и бунтовниците, които се опитват да набират хора сред вражеските воини?

Хейдън, ще започна с вас. Мислите ли, че двете страни са еднакво представени или едната преобладава?

ХЮИТ: Преобладава западната публика. Няма никакво съмнение. Това е западен сайт. Естествено в сайт, създаден от другата страна, ще бъде обратното, предполагам.

Мисля, че всички медии имат пропаганден ефект. Международни или не, те служат за пропаганда и могат да бъдат използвани от двете страни за доказване на каквото си поискат. Например в медия на талибаните може да напишете, че са… кръвожадни убийци или тъкмо обратното, че са борци за свобода. За нашите, западните войски може да се каже почти същото. Може да използвате всяка медия за доказване на всякаква гледна точка. И това се използва прекалено.

Както каза генералът, ние не виждаме достатъчно положителното, което се върши в Афганистан. Защо няма блиц медийно отражение? В наше време не е много скъпо да се осъществи това чрез новите медии. Трябва да ни се показва много повече. Нека хората да научат повече за това, което реално става в страната, защото засега се знае предимно за боевете, за самоделните взривни устройства, за нападенията с ръчни гранатомети и отблъскващите случаи на насилие. Не виждаме нито един от положителните аспекти.

КИНГ: Но в LiveLeak има видеоматериали, които са по-конструктивни, не така шокиращи и остри. Смятате ли, че към този вид теми има същия интерес?

ХЮИТ: Нека да бъдем реалисти, ако даден видеофилм е уловил нещо интересно, много хора ще го гледат. Това е съвсем естествено. Това, което ми харесва в по-положителните видеоматериали, е че те подклаждат по-интересен дебат според мен. Докато филмите от бойните действия поляризират. Хората са или за, или против, независимо от коя страна е направен филмът.

Споменаването на усилията за възстановяване и опазване на мира в дебата може да засили тази поляризация и хората да помислят, че това твърдение е малко цинично или измислено, защото не виждаме реално кой знае какво от тези усилия и после… гледат странен видеозапис и си казват:: „От къде идва това? Реално ли е?” Просто един войник раздава сладки. Мисля, че трябва да знаем много повече за положителните аспекти на това, което НАТО върши в Афганистан..

КИНГ: Господин генерал, говорихме за основните медии. Смятате ли, че новите медии ги допълват или ги заместват и позволяват ли да се публикуват неща, които не интересуват официалните медии?

ВАН ЛООН: Определено. Това, което войниците постват в новите медии и в блоговете си, е допълнителен източник на информация. Можем да я използваме – да я усвоим. Не обичам думата „използваме”, защото това е нещо, което става естествено, просто информацията се обменя.

Но тя показва как изглеждат нещата. И позволява на хората, които вземат решения, да разберат за какво реално става дума, през какво минава един войник, и по-добре да разберат тази тежка професия. Ако съчетаем това с останалите медии, малко по-организирани, използването на новите медии е удачно там, където може да обясните защо е толкова важно, където може да се направи връзка между афганистанското и западното виждане на това, което се случва в Афганистан. Те могат да се обединят и това ще е много ефикасно средство.

Разбира се, не трябва да попадаме в капана и да злоупотребяваме с новите медии, както понякога съзнателно правят талибаните. Те заснемат нападенията със самоделни взривни устройства и продават филмите. Ако направят хубав кървав филм, ще вземат много пари, което изкривява истината за конфликта.

Разбира се, трябва да си даваме сметка какво става. Трябва да започнем да се въоръжаваме срещу това, да видим как да опровергаваме подобна информация. Как да реагираме на нещо, което се появява в новите медии?

Ние отлично владеем реакцията на това, което се появява в нормалните медии, но все още се мъчим да намерим такава за новите.

КИНГ: Хейдън Хюит, какви връзки поддържате с официалните медии? Как ви използват, ако въобще ви използват?

ХЮИТ: От това, което чувам, и от хората, с които говоря в медиите, повечето новинарски служби редовно преглеждат сайта и ако намерят нещо интересно, се обръщат към този, който го е качил или просто го вземат.

Мисля, че проблемът с големите медии е натискът, на който ние не сме подложени. Лесно е да ги представим като голямо зло чудовище, което е 100 % лошо. Само че не е така. Но те са подложени на търговски и политически натиск, който при нас не съществува. Те трябва да представят еди колко си теми за определен период от време. Ние нямаме подобни ограничения.

За нас е по-лесно да се чувстваме безпристрастни, защото не сме длъжни да се обръщаме към определена публика, което търговската телевизия поради самото си естество е длъжна да прави.

Някои са страхотни. Работим с някои и те са много коректни. Други се чувстват малко заплашени от интернет и новите медии и го показват, говорейки за сайта. Така е във всяка голяма корпорация

КИНГ: Мислите ли за обединяване, или засега развитието върви успоредно?

ХЮИТ: Мисля, че интернет и новите медии ще станат по-организирани. Редица сайтове ще станат по-корпоративни. Мисля, че големите медии ще трябва да направят много повече усилия и да се преобразят, за да са готови да работят в света на новите медии, ако поискат.

За мен това не са просто две различни течения в информацията. Не мисля, че е необходимо да ги разглеждаме като конкуренти по какъвто и да било начин, нито пък че трябва да се сливат. Това са две напълно различни течения. Големите медии са чудесен начин да се подават новини на хората. Те могат да се обърнат към новите медии, когато искат да уловят специална подробност или определена история.

Има ли опасност от умора от информаията?

КИНГ: Искам да задам един въпрос и на двама ви. Днес информацията е много по-подробна, по-свободна и по-честа, отколкото когато и да било преди десетина-петнадесет години. Същевременно войната в Афганистан е една от горещите теми.

Не се ли притеснявате, започвам с вас, генерал Ван Лоон, не се ли притеснявате, че има опасност от информационна умора…, че подаването на толкова много информация може да намали гражданското внимание към войната?

ВАН ЛООН: Има такава опасност, разбира се. Предполагам, че си давате сметка, че в много конфликтни зони след известно време големите медии губят интерес. Така става. В близко бъдеще не мисля, че това ще се случи в Афганистан, защото засега е на преден план.

Но вече ги има и новите медии, които са допълнителен източник на информация, друго място, където може да се осведомите.

Ще добавя също, че за вземащите решения средата, в която се намираме, обемът информация и особено областите, от които ви е необходима информация, са далеч по-разнообразни. Преди основното, което трябваше да знам, бе къде е врагът и къде сме ние. Сега вече това не е достатъчно. Трябва да знам всичко за местното население, за мотивите му. Трябва да знам какво постват в блоговете си опонентите ни, за да преценя какво ще е въздействието му върху населението

Трябва да знам какво правят НПО (неправителствените организации), за да съм сигурен, че нашите операции няма да им попречат. Така че има много повече изисквания за много по-широк поглед към информацията, от една страна, което автоматично води до нов поглед към собствения ви пост. Както казах, вече не можем да си позволим този лукс – един генерал да следи какво върши войника на терена, защото същевременно той трябва да наблюдява редица други неща

Затова трябва да имаме доверие на войниците и на техните преки началници и да вярваме, че ще действат правилно. Да гарантираме, че правилно схващат задачите си. В армията нещата все повече заприличват на обществото край нас – стават все по-разнообразни.

КИНГ: Хейдън Хюит, опасността от умора от информацията?

ХЮИТ: Мисля, че това важи по-скоро за добре излъсканите и „обеззаразени”. материали, които се пускат всеки ден. Мисля, че материалите на войниците са далеч по-лични. Това е нещо повече от лично мнение, това са лични преживявания и хората могат да видят всеки един ден от гледната точка на друг човек, от различна перспектива. Така че не съм особено загрижен от появата на умора в новите медии.

Могат ли новите медии да донесат полза на Афганистан?

КИНГ: Генерал Ван Лоон, искам да ви попитам за обществото, за което говорихме, което споменахте. Явно в афганистанското общество процентът на грамотност е нисък. Електроснабдяването понякога е нередовно. Което означава, че с интернет е несигурно да се борави.

Доколко новите медии и тяхното развитие могат да донесат полза на афганистанците в страната?

ВАН ЛООН: За момента почти никаква. Неграмотността е 80 %. Най-важното за съществена промяна в Афганистан е образованието, защото тогава хората ще могат да потърсят и да намерят информация. Ако можеш да си набавиш информация, можеш да си съставиш и собствено мнение, и ще бъде много по-трудно да се завербуват за тероризма цели групи с обикновени приказки.

Затова трябва да гарантираме достъпа до информация, а първата крачка към това е образованието. Дотогава всяка помощ да си набавят информация е изключително полезна.

Например използването на радио. Най-обикновено радио с малък генератор или транзистор работи много добре. И хората могат да чуят как други хора изразяват мнението си и сами да преценят.

Какъв съвет ще им дадете да постват по-добреr?

КИНГ: Хейдън, искам да приключа интервюто с въпрос за сравнението на видеоматериалите, които се постват в LiveLeak. Вие сигурно гледате тези, които идват от страна на бунтовниците, талибаните и техни близки, както и тези от нашите военни. Това ви позволява да дадете съвет на военните как да направят видеофилмите си по-ефективни. Какъв би бил този съвет?

ХЮИТ: Много трудно е да се сравняват двете, защото естествено талибаните правят филми, които са съобразени с хората, до които искат да достигнат. За разлика от старата пропаганда, те не търсят да се обърнат към нас или да ни сплашат, или нещо подобно, те се обръщат към хората, които вече вярват, просто за да засилят подкрепата им.

Така че видеофилмите се правят за целева група.

Смятам, че ние, западните страни, трябва да направим нещо много по-трудно. Западните страни имат по-голям достъп до информация. Ние по-добре знаем как функционира пропагандата въобще. Не само знаем как функционира, но не сме й и толкова податливи.

Смятам, че просто трябва в рамките на оперативната сигурност да има определено равнище на прозрачност и откритост, защото хората очакват това и виждат, че го няма. И дори това да не предизвиква революция, посяват се семена на недоверие.

Затова, пак ще кажа, просто откритост. И прозрачност, когато е възможно – това е най-добрият подход към новите медии от страна на НАТО, ако иска да навлезе по-надълбоко, да го кажем образно, в дигиталната война онлайн.

КИНГ: Отговор на това, господин генерал?

ВАН ЛООН: Напълно съм съгласен.

КИНГ: Добре. Генерал Ван Лоон, Хейдън Хюит, благодаря ви много.

Споделета това:     DiggIt   MySpace   Facebook   Delicious   Permalink