Разделението между военни и цивилни в мироопазването и извън него
(© Claus Larsen)
Уводна статия
Искам да започна първата си уводна статия с една изповед, едно предложение и едно представяне.

Първо изповедта. Ще ми се да видя повече жени сред авторите в „НАТО Преглед”. Това не е просто добра идея. Това отразява ролята на двата пола в областта на сигурността, която придобива нарастващо значение.

Вече в „НАТО Преглед” има две жени – директорката и асистентката на изданието. А в този брой има и две статии от жени. Добър старт.

Отношенията между мъжете и жените често са като тези между цивилните и военните – близки, но не достатъчно.

Някои статии в този брой показват, че желаната среща на умовете между тези две категории често по-скоро прилича на сблъсък.

Виждаме например как военните и цивилните работят (или понякога не работят) заедно в задачи като тези на Провинциалните възстановителни екипи в Афганистан.

Научаваме и как НАТО може да подобри взаимодействието си с другите организации и си задаваме въпроса как да се организира сътрудничеството – отдолу нагоре или отгоре надолу?

Второ, предложението. „НАТО Преглед” ще се обновява. Ще ми се да получа обратна връзка от вас, читателите, и да разбера какво искате да се промени и какво да остане. Щракнете тук, за да изпратите идеите си.

И накрая, представянето. Неотдавна поех поста главен редактор на „НАТО Преглед”. Кариерата ми е на журналист и автор на речи. Очаквам предизвикателството да развия водещото списание на НАТО.

Искам да завърша с това, с което започнах – с жените.Навремето Елинор Рузвелт е казала: „Една жена е като пакетче чай – не знаеш колко е здрава, докато не я пуснеш в гореща вода”. Това важи за мнозина от нас и особено за жените и мъжете, които в момента са в горещата вода на боя.

Пол Кинг
Колумбийският министър на отбраната описва стратегиите, помогнали на страната му в овладяването на територията и борбата с наркотиците.
Снимков документ от пътуването до Мазар-е-Шариф в Северен Афганистан на датския международен кореспондент Оле Дамкиер и фотографа Клаус Ларсен
Уилиям Мейли проследява развитието на ПВЕ и бъдещите им задачи.
Джеймс Арбъкъл описва конфликта между цивилни и военни в хуманитарните операции и говори за възможностите и ограниченията на военните в този контекст.
Дейвид Йост обмисля как в бъдеще НАТО да съчетае усилията си с тези на другите международни организации.
Рита Гросман-Вермаас търси начини да се запълнят пролуките в защитата срещу разпространението на оръжия за масово унищожение, на материали и технологии за тяхното производство.
Маняна Милкорайт твърди, че НАТО е организацията, която е в най-добра позиция да играе водеща роля в следвоенното възстановяване.
Матю Тейлър представя „Хуманитарната военна интервенция: условия за успех или провал” от Тейлър Сейболт.
Райън Хендриксън представя как Швеция е успяла да извлече най-доброто от своя неутралитет и от НАТО.