Мнение
Рапорт от НАТО: рецепти и срещи на върха
Съвместна работа: декларациите от срещите на върха на НАТО са резултат от дълги часове договаряне и изграждане на консенсус (© НАТО)
Джонатан Париш ни кани в кухнята на НАТО и ни дава рецептите си за изготвяне на декларации, комюникета и други риторични ордьоври.
Ото фон Бисмарк е известен с фразата си „Законите са като кренвиршите – по-добре е да не гледаш как се правят”. Хубавият кренвирш е внимателно подготвена и грижливо подбрана комбинация от съставки в правилната пропорция, които придават този вкус, който се харесва на всички. Да се надникне в кухнята, преди да е готов кренвиршът, означава да видиш хаотично разпиляна и съвсем не апетитна смес. Доизкусуряването продължава до последния момент и едва когато кренвиршът дойде в чинията ви, можете да го опитате. По тези причини мисля, че коментарът на Бисмарк за законите важи и за декларациите от срещите на върха на НАТО.

Честно да си кажа, когато четях декларациите от минали срещи на върха, не съм се замислял особено за процеса, който се крие зад текста. Малко наивно имах смътната представа, че тези декларации се пишат от някакъв мощен екип, създаден за съответната среща, който внимателно следи дискусиите и след това щателно отсява основните елементи в изряден документ, който се раздава на световната преса в момента на приключване на срещата. Колко съм грешал!

Декларациите от срещите на върха имат огромна политическа стойност, защото обявяват възгледите и намеренията на съюзниците на трети страни, които внимателно ги следят и разнищват замисъла зад всяка дума и препинателен знак
Тези наивност се изпари под студения душ на действителността. Нека поясня: през ноември 2006 г. прекарвах голямата част от времето си, за да помогна за изработването на декларацията от Рига. Сега знам как бе произведен „кренвиршът” на декларацията от Рига и за да продължа метафората, ще кажа, че макар че нямаше много пролята кръв в кухнята, имаше голямо смесване, раздробяване и добавяне, така че част от очакваните текстове не влязоха, а финалния вариант донесе изненади.

Какво представляваше този процес и кой участваше в него?

Генезисът на Декларацията от Рига започна с един „Документ за размисъл”, изготвен от авторите на речите на Генералния секретар в тясно сътрудничество със сътрудниците от Главната квартира на НАТО. В документа се определяха темите, които в идеалния вариант щяха да бъдат обсъдени от държавните и правителствените ръководители в Рига, както и желаните резултати. Постоянните представители на държавите-членки обсъдиха документа и изложиха възгледите си за структурата и съдържанието на декларацията. Разбира се, при 26 държави-членки бе нормално да има някои взаимно изключващи се и несъвместими коментари. Но под твърдото ръководство на Генералния секретар и Помощник генералния секретар по политическите въпроси и политиката в областта на сигурността успяхме да напишем първия проект на декларацията от Рига.

Голямото предизвикателство при изготвянето на проекта за декларацията бе правилно да се отправи посланието. За какви потребители е предназначен „кренвиршът” декларация? Бих казал, че този вид декларации се предназначени за няколко вида аудитория и текстът на посланието трябва да е адаптиран към тях. На първо място това е обществеността в отделните държави-членки. Декларацията може да бъде много полезна, ако обясни по какви причини съюзниците предприемат дадени действия. Но второ място е обществеността от външните страни. Декларациите от срещите на върха имат огромна политическа стойност, защото обявяват възгледите и намеренията на съюзниците на трети страни, които внимателно ги следят и разнищват замисъла зад всяка дума и препинателен знак. В декларациите може да има послание за подкрепа и насърчение на държавите, стремящи се към членство в НАТО и на другите страни партньори. Някои послания са предназначени за групи, възнамеряващи да нападнат или да подкопаят съюзническите интереси и ценности. И накрая, самата натовска общност. Една декларация от среща на върху е публично изявление на съгласуваните становища на държавите-членки и задава рамката за дейността на евроатлантическата общност за следващите месеци и години.

Именно отчитайки присъствието на всички тези аудитории, бе изготвен първият проект на Декларацията от Рига, а безбройните следващи версии се обсъждаха от старшия политически комитет на НАТО. Комитетът, ръководен от Помощник генералният секретар по политическите въпроси и политиката на сигурност, се състои от заместниците на постоянните представители и представители на военните органи на НАТО. През целия ноември комитетът заседаваше сутрин, следобед и често до късно вечерта и през всички уикенди, националните представители предаваха инструкциите от техните столици: добавете това, изтрийте онова, поправете еди какво си. Тези дискусии пораждаха трескава дейност в офисите на авторите на речи, защото се опитвахме да включим всички коментари и да подготвим новия проект навреме, за да бъде разгледан в столиците преди следващата среща.

Неизменно в ранните етапи на подготовката на проекта държавите-членки съсредоточават усилията си да вмъкнат в сместа любимите си съставки и седемте двойни страници с 23 абзаца на първия проект бързо нараснаха до 23 страници с 41 абзаца!

Но понеже срещата на върха наближаваше, дискусиите станаха по-целенасочени. Различията по някои теми, толкова явни на предишните заседания, започнаха да се стопяват в обща позиция -.резултат от трескавата дипломатическа дейност в столиците и консултациите между членовете на комитета в кафенето в Главната квартира на НАТО. Но оставаха сериозни различия по няколко спорни въпроса, които в крайна сметка бяха решени едва в Рига през първата сутрин на срещата след неформалните дискусии между някои вътрешни министри.

Кои бяха спорните решения? Чувствам се като психолог, който е изслушал тридесет и шест пациенти да изливат душата си и да разкриват най-дълбоките си чувства по съкровени за тях теми. И правилото за медицинската тайна не ми позволява да разкрия тези интимни моменти. Не смятам обаче, че ще бъде недискретно да кажа, че някои от най-оживените дискусии засягаха структурата на декларацията и раздела за партньорствата.

Общият вид на документ и редът, в който бяха изложени темите, може да включваха елемент на приоритетно значение в работата на НАТО. Но едно простичко изброяване на въпросите по ред на приоритетите не включва непременно взаимодействието и взаимната зависимост на някои от важните въпроси. Трябва ли новото, новаторското да идва преди установеното и рутинното? По-лесно ли ще бъде да се следва последователността, установена в предишни декларации? Как външните читатели, които не са следили процеса отвътре, ще изтълкуват документа, ако това, което ги интересува, е променило мястото си спрямо предишните декларации или пък въобще е изчезнало? На някои хора подобни съображения могат да изглеждат дребни, но в контекста на декларацията от Рига намирането на правилния ред позволи да се решат други щекотливи въпроси.

По отношение на темите общоизвестно бе, че разделът за партньорствата е най-труден. Как да се засилят програмите за сътрудничество на НАТО? Какво трябва да направи Алиансът, за да отговори на желанието на страните, които споделят неговите интереси и ценности, търсят по-тесни контакти и сътрудничество с него и демонстрират желание да участват в ръководени от НАТО операции? Как най-добре да се използва богатият опит на НАТО в обучението и подготовката?

В крайна сметка, както споменах по-горе, част от съдържанието на публикуваната Декларация бе изненада и свари повечето наблюдатели на НАТО неподготвени. Решението да бъдат поканени Босна и Херцеговина, Черна Гора и Сърбия да се присъединят към Партньорство за мир и Евроатлантическия съвет за партньорство бе взето много късно в преговорния процес и отразяваше промяна в последната минута в позицията на някои държави-членки. Но слава Богу, когато държавните и правителствените ръководители приключваха срещата си в Рига, декларацията, която трябваше да бъде публикувана от тяхно име, бе готова за предаване на световната преса.

За цинично настроените Декларацията е доказателство, че всички решения са „предварително опечени” и срещите на върха не са нищо повече от скъпо струваща възможност за обща снимка. Оспорвам подобни твърдения, защото от тези срещи има реална полза.

Преди всичко, процесът на изготвяне на проекта на декларацията и между другото процедурата за проекти за комюникета са важна част от процеса на формиране на политиката в НАТО. Разбира се, има важни съобщения, които могат да бъдат широко огласени, но не по-малко важни са основните политически решения, които тласкат НАТО в определена посока. Впечатлението, че са „предварително опечени” идва от факта, че са внимателно подготвени и не са моментни прищевки. Те са координирани с всички компетентни правителствени отдели в столиците и носят одобрителния подпис на държавните и правителствените ръководители. Това дава истинска динамика във фазата на прилагане, макар че аз първи ще призная, че дори и с такава динамика, процесът на вземане на решения често изглежда лесен в сравнение с процеса на прилагане.

На второ място, подготвената декларация позволява на държавните и правителствените ръководители да насочат изказванията си към приоритетните въпроси. В ограниченото време на срещите на върха те нямат възможност да обсъдят всички теми от дневния ред на Алианса. Процесът на изготвяне на проект за декларация е отличен начин да се разгледат тези въпроси и да се гарантира, че всички съюзници имат възможност да изразят становището си и че то е отразено в окончателния документ.

Ако се върнем пак към Рига, няма съмнение, че срещата бе успешна за Алианса и отбеляза важен етап в неговата трансформация. Бяха взети съществени решения за операциите на НАТО, трансформацията в отбраната и партньорствата. Тези решения консолидираха и надградиха решенията от Прага и Истанбул. Те очертаха ясен път за бъдещото развитие на НАТО. Декларацията от срещата на върха е официален документ за решенията от нея и дава мандат за приложението им. И точно там започва истинската работа – превръщането на взетите на хартия решения в реалност на терена.

Подобно на качествен кренвирш, Декларацията от Рига бе приготвена в дълъг и скрит за очите процес. И именно защото всички съюзници участваха в приготвянето, вкусът се харесва на всички. В момента жадно се усвоява в НАТО и ще ни зареди с много енергия до следващото празненство с кренвирши през пролетта на 2008 г. и честването на 60 годишнината на НАТО през 2009 г..
......Начало.....