Интервю
Генерал Рей Ено, председател на Военния комитет

Генерал Рей Ено (© НАТО)
В качеството си на председател на Военния комитет генерал Рей Ено от канадската армия консултира Северноатлантическия съвет по военните въпроси от името на началниците на генерални щабове на държавите-членки и наблюдава прилагането на военните аспекти от решенията на Съвета, висшия орган на НАТО. Двете стратегически командвания на Алианса, Съюзното командване по операциите и Съюзното командване по трансформацията, предоставят информация на Военния комитет, който на свой ред постига необходимия консенсус по информацията и насоките, които се предоставят на взимащите решения в организацията. В момента генерал Ено следи прилагането на решенията от срещата на най-високо равнище в Рига през ноември 2006 г.

„НАТО Преглед”: кои са най-важните решения от срещата в Рига във военно отношение?

Генерал Рей Ено: В Рига бе потвърдена посоката, в която трябва да вървим от гледна точка на Военния комитет – разширяване на операциите, подобряване на бойните способности и засилване на сътрудничеството и партньорството. Ще продължим да работим в тази насока, защото това е дългосрочна задача и със сигурност ще продължи до края на моя мандат, предвиден за лятото на 2008 г., а и през мандата на следващия председател на Военния комитет.

Политическите указания, които получихме от държавните и правителствените ръководители в Рига, са много добри, особено по отношение на операциите. Тъй като основният ни приоритет в оперативно отношение си остава мисията в Афганистан, ние бързаме да я подсигурим и да засилим ефективността й, като много добре разбираме, че НАТО не може да свърши всичко сам. За нас е пределно ясно, че трябва да взаимодействаме и съгласуваме действията си с международната общност, с международните организации на място и да прилагаме комплексен подход, който да обхваща както военните, така и гражданските аспекти на задачата, която Алиансът бе призован да осъществи. От наша гледна точка основното е да се поддържа сигурността и стабилността и да се създадат условия за възстановяване и развитие.

В частност ще кажа, че военните търсят практически начини да разработят този комплексен подход. За целта се опитваме да подобрим координацията между международните организации, афганистанското правителство и нашите провинциални възстановителни екипи, за да се гарантира трайно развитие. Сериозно се занимаваме и с поддръжката на Международните сили за сигурност (АЙСАФ). Контролът на ротацията, създаването на най-подходящите структури за командване и контрол, намиране на най-добрата връзка с американската операция „Трайна свобода” са част от мерките за засилване на ефективността на АЙСАФ . Укрепваме връзките и със съседните държави, особено с Пакистан, който според нас е важен фактор. Освен това ясно съзнаваме, че е важно не само да се поддържа сигурна и стабилна среда, гарантираща условията за възстановяване и развитие, но и да се подготви и въоръжи афганистанската национална армия, която е едно от трайните решения за Афганистан. През следващите месеци държавите-членки на НАТО ще отделят специално внимание на това.

Освен това НАТО ръководи Тристранната комисия, в която участват командирът на АЙСАФ и пакистански и афганистански военни. Тази форма на сътрудничество вече работи благодарение на редовните срещи и някои инициативи започват да дават резултати, макар че съзнаваме, че в Афганистан остава още много да се свърши.

Благодарение на Тристранната комисия насърчихме и подкрепихме създаването на съвместно разузнавателно-оперативно звено в Кабул, към което пакистанците придадоха много способни офицери за връзка. Отношенията се подобриха и от оперативна гледна точка това е много положително.

По отношение на способностите и партньорствата вървим по същия път, като се основаваме на решенията от Рига и постигнатото дотук в плановете до 2009 г. Преглеждаме Стратегическия преглед СМС, за да променим някои акценти и приоритети в зависимост от политическите цели на Алианса, които са в основата на нашата работа.

Стратегическият преглед СМС до 2009 г. e тясно свързан с пътната карта на Генералния секретар. Благодарение на Политическото бюро в Главната квартира, в което участваме аз и директора на Международния военен секретариат от военна страна, съгласуваме усилията в политическата и военната област.

Преди около година си дадохме сметка колко ценно е да се съгласува работата на Военния комитет, обединяващ началниците на генерални щабове, които са постоянно представени тук благодарение на военните представители, и на политическите органи, така че НАТО да бъде истинска политическо-военна организация, да определя дългосрочни цели и да върви в една и съща посока. Точно тази координация ни позволява да прилагаме решенията от Рига.

Н.П.: Кои са другите операции, с които се занимавате?

Ген. Ено: Ръководим и Силите за Косово (КЕЙФОР), които трябва да останат в провинцията, за да поддържат сигурна и стабилна среда. На този етап нямаме намерение да намаляваме числения им състав. Чакаме решенията и резултатите, които ще последват от препоръките на президента Ахтисаари. Съзнаваме, че трябва да поддържаме тесни връзки с другите участници на място – мисията на ООН за Косово, косовската полиция, другите международни и неправителствените организации и най-важно, Европейския съюз, който изгражда международни цивилни структури за подготовка на служители от съдебната власт и полицията.

Операция Active Endeavour също дава отлични резултати, това е единствената ни операция по член 5 и има важно значение за това, което вършим и начина, по който работим. Да не забравяме и мисията за подготовка в Ирак и поддръжката, която оказваме на мисията на Африканския съюз в Судан, която се ръководи съвместно от ООН и АС.

НП: Какво предстои във военен аспект след решенията от Рига в областта на партньорството и ясния сигнал по отношение на разширяването?

Ген. Ено: Ударението бе поставено на партньорството със страните от Средиземноморския диалог и с другите страни партньори, към които се добавиха още три след присъединяването на Босна и Херцеговина, Черна гора и Сърбия към Партньорство за мир. Консултираме и помагаме и на поканените в Плана за действие за членство страни – Албания, Хърватска и Бивша югославска република Македония*.

Разбира се, държим да продължим да задълбочаваме връзките с Европейския съюз, да разширяваме сътрудничеството и координацията между двете организации, особено там, където действаме паралелно. В Афганистан Европейският съюз обмисля мисия за подготовка на полицията и съдебната власт. Направени са инвестиции. Това естествено става на политическо равнище, но ние искаме отношенията между военните от двете организации да са добре стиковани. Същото важи и в Косово поради връзките му с Босна и съвместният ангажимент за взаимно ползване на оперативните резерви. Те имат пряка връзка с КЕЙФОР.Отношенията НАТО-ЕС се сблъскват с някои ограничения, наложени от политическите императиви, но ние търсим начин да поддържаме и разширяваме сътрудничеството. Основното внимание с ЕС пада върху операцията в Босна и Херцеговина – операция Алтея – но се опитваме да разширим обмена на информация между щабовете и на другите мисии – Косово, Афганистан и др.

Н.П.: Как държавите-членки успяха да запълнят пропуските, за да се гарантира пълният оперативен капацитет на Силите на НАТО за бързо реагиране (NRF), обявен в Рига?

Ген. Ено: Тук свършихме огромна работа – и аз, и Върховният съюзен командващ за Европа, и Генералният секретар, за да осигурим допълнителни ресурси.. Редица държави-членки бяха помолени да се включат. И офертите наистина пристигаха своевременно. Това, което ни позволи да направим крачката от начална до пълна оперативна готовност, бе предложението на САЩ да изпратят експедиционна бойна група, която дойде с невероятно количество военни способности. Това ни позволи да постигнем пълна оперативна готовност още за този ротационен състав на NRF. Сега разработваме концепция за дългосрочно сформиране на силите и непрекъснатата им поддръжка, но не непременно чрез експедиционна бойна група. Предстоящите ротации на силите са окуражаващи.Осмият ротационен състав вече е готов и е в пълна оперативна готовност. Деветият и десетият са попълнени в почти 80 %. Това показва нашия капацитет за поддръжка, но трябва още работа, за да се гарантира успехът.

Това, от което все още се нуждаем е, както може да се очаква, повече стратегически военновъздушен и военноморски транспорт за NRF. Трябва да се изпълнят и някои изисквания за попълване на медицинските способности, на способностите, улесняващи операциите като разузнаване, наблюдение, целеуказване и комуникации и пълният механизъм за съчетанието им. Трябва да се доразвие и транспортът на театъра на операциите, независимо дали става въпрос за хеликоптери или за превозни средства за частите или за линейки за евакуация на ранените и болните.

Н.П.: Смятате ли, че дългосрочното сформиране е една от възможностите NRF да се попълнят за следващите няколко ротации?

Ген. Ено: В дългосрочното сформиране на силите постигнахме известен успех, макар и скромен. Това стана през ноември 2006 г., когато във Върховната квартира на съюзните сили в Европа (SHAPE) бе свикана конференция на тази тема. Следващата ще се състои през април и вече виждаме някои добри резултати, защото държавите-членки имат възможност да мислят далеч в бъдещето, около 10 години напред. Това им позволява да дават заявка за тези части на NRF, в които искат да участват, и да подготвят участието си отдалеч. Ако нови изисквания или национални императиви ги принудят да променят плановете си, те имат ясна представа с кои други държави могат да разменят периода на отговорност с период на неучастие, който им е необходим. Освен това тази яснота за бъдещето позволява на други страни, особено по-малките, да се асоциират с по-големите за изграждане на многонационални формирования към NRF.

Н.П.: Според вас какви ще бъдат бъдещите мисии на NRF?

Ген. Ено: За NRF са предвидени набор от мисии от хуманитарната помощ до бойните действия или първоначално овладяване на територията и всичко, което се вмества между двете. Видяхме, че NRF реагират бързо и ефективно – това бе показано в Пакистан например, където елементи от силите оказаха помощ изключително ефикасно. Но това съвсем не е всичко. По време на учението Steadfast Jaguar в република Кабо Верде, далеч от бреговете на евроатлантическата зона, бе показано, че силите могат да действат в трудна среда, като не само оказват хуманитарна помощ, а предприемат и антитерористични акции.

Мисиите, които ще осъществяват, ще се определят от Северноатлантическия съвет, който решава къде ще се използват Силите за бързо реагиране. Важно е да не се забравя, че общият личен състав на NRF е 25 000 бойци – пехотинци, моряци и военновъздушни части, но вероятността силите да бъдат използвани в пълен състав е много малка. Много по-вероятно е да се използват части от тях и възможността да се формират различни варианти позволява на НАТО да реагира по-гъвкаво и по-бързо на възникващи кризи и това е голямо постижение.

В Подробните политически насоки евроатлантическата зона е определена като най-близката оперативна среда на NRF с радиус от около 5000 километра, но максималното разстояние може да бъде и над 15 000 километра. Много неща могат да се случат в такава обхватна зона.

NRF са много добре организирани и структурирани и способни да поемат всяка една от мисиите, които изброих по-горе. Постигнатото дотук е забележително. Какво ще ни възложат да вършим? Трудно е да се предвиди, но със сигурност ще имаме задачи. Кризи не липсват и основните заплахи за Алианса, както е отбелязано в Подробните политически насоки, са тероризмът, разпространението на оръжия за масово унищожение и влиянието на страните със слаба или разклатена държавност. Затова NRF са готови за реакция.

Н.П.: Смятате ли, че споразумението от Рига с експериментална цел съвместно да се финансира бързото разгръщане на NRF, ще реши проблема с въздушния транспорт или трябва да се направи още много в тази насока?

Ген. Ено: Това несъмнено ще помогне, но аз първи ще ви кажа, че разбира се, трябва да искаме повече. Това е несъмнено. Но стратегическият транспорт – военновъздушен и военноморски и особено транспортът за бързо разгръщане за много кратко време – е жизненоважен. В момента се прави опит за предоставяне на стратегически военновъздушен транспорт по формула за съвместно финансиране, който ще се използва от NRF или части от тях. Необходим е и военноморски транспорт, защото ако силите бъдат разгърнати за дълго време, тежките установки трябва да се превозят по море.

В момента вървят и други инициативи. Съединените щати разполагат с много приспособим и ефикасен стратегически военновъздушен транспорт. Великобритания разполага със самолетите С-17 и също може да отговори на изискванията. Канада в момента закупува С-17. Вече разполагаме и с документа за Временно решение на военновъздушния транспорт, който бе подписан от редица държави-членки. Всичко това гарантира доста приспособим и ефикасен капацитет за изнасяне на въоръжени сили по въздуха.

Винаги можем да искаме повече, но в момента се опитваме да помогнем на страните, които имат капацитет да изнасят сила, да се включат в съществуващите инициативи. Когато самолетите А400М влязат в експлоатация през следващите няколко години, европейските държави ще разполагат с отличен капацитет. Макар и да нямат същите товарни възможности като С-17, те имат някои чудесни параметри – скорост, разстояние и товароподемност.

Н.П. Активната ешелонирана противоракетна отбрана на театъра на операциите, договорът за проектиране и интегриране на системите, ще гарантира ли защитата на NRF и на другите разгърнати сили?

Ген. Ено: Активната ешелонирана противоракетна отбрана е предназначена за защита на разположените войски, където и да се намират. Това включва армиите на всяко място, където могат да бъдат изпратени и където има заплаха от ракетни нападения, независимо от какъв тип според анализа. За момента способността за противоракетна отбрана не е включена в концепцията за NRF, но това със сигурност ще бъде проучено, тъй като концепцията не е завършена.

Капацитетът за ракетен обстрел в света бързо се разви и ние трябва да гарантираме на нашите войски необходимата противоракетна отбрана. Изграждането на подобна отбрана, както правим в момента с този договор, отговаря напълно на задълженията на Алианса. Окуражен съм от това и от видяното по време на съвместните учения с партньорите.

През ноември бях в Русия и присъствах на учението НАТО-Русия по противоракетна отбрана на театъра на операциите, което се провеждаше по това време там. Имаше симулационна система за командване и контрол, основана на авангардна и много ефективна технология, която позволи да се установи къде трябва да се засилят изискванията и целите за постигане на оперативна съвместимост трябва да се уточнят и увеличат.Ще продължим да развиваме това в отношенията ни с Русия в зависимост от възможностите на отделните държави.

По отношение на сътрудничеството с Русия не искам да пропусна да отбележа, че имаме подобно взаимодействие в рамките на операция Active Endeavour, към която страната придаде един кораб през миналата есен. В момента украински кораб преминава тренировъчната фаза и по-късно тази година ще се присъедини към операцията.

Получаваме добра подкрепа и от редица страни участнички в Средиземноморския диалог, които имат интерес да се включат, защото се намират в съседство. Израел, който има споразумение за обмен на информация с нас, Алжир, Мароко и други страни, които несъмнено виждат ползата от това. Египет например силно е заинтересуван от защитата на своите пристанища. Ние можем да гарантираме, че пристанищата им няма да бъдат поставени под заплаха от терористични групировки близо до северното им крайбрежие. Така че според мен те ще вземат по-голямо участие и в по-дългосрочен план.

Н.П.: Смятате ли, че в Рига бяха премахнати достатъчно бариери и бяха осигурени достатъчно въоръжени сили за АЙСАФ?

Ген. Ено: Бе отправен призив към държавните и правителствените ръководители да допринесат с каквото могат, за да се отговори на общите изисквания, формулирани в Съвместната декларация за изискванията. Някои по-малки части бяха осигурени в рамките на процеса на сформиране на силите в SHAPE. Бяха намалени и някои ограничения. Най-вече бихме искали да разполагаме с повече войски, и на второ място, да се намалят и премахнат колкото може повече ограничения.

Ще настъпят някои подобрения в позицията на силите в Афганистан с предстоящото пристигане на полския батальон, който е добре дошъл,. Съединените щати също приеха да разширят 10 Планинска дивизионна бригада, което ще добави около 2500 воини в подкрепление през следващите четири месеца. Великобритания също увеличи и без това вече големия си контингент.

Това увеличение на личния състав на силите в Афганистан е много важно, защото се създаде добра тенденция за защита на силите и противопоставяне на тези, които искат да се провалим – талибаните, опозиционните сили, които и да са, които се опитват да попречат на международната общност и на провинциалните възстановителни екипи да си вършат работата, независимо дали става въпрос за изграждане на училища и пътища или за реформа на съдебната система, всичко, необходимо за гарантиране на сигурна и стабилна среда.

Декларацията за изискванията се основава на оперативния план, определящ числеността на силите, което ще осигури на командира на АЙСАФ необходимата гъвкавост, за да извършва мисията си. Ще преразглеждаме ли отново тази декларация? Да, ще се наложи пак да я погледнем след опита, натрупан от разширяването на мисията в южната и източната част на страната и новите отношения в областта на командването и контрола, защото трябва да се види дали някои изисквания не трябва да бъдат уточнени и променени. Но не смятам, че ще има големи промени в цифрите. Някъде ще бъдат адаптирани, може би силите ще бъдат преразпределени в различни сектори в зависимост от съществуващите заплахи и прочее. Декларацията за изискванията още не е изпълнена изцяло, но виждаме окуражаващи признаци за това, както и в намаляването на бариерите, налагани от страните-членки.

Работим също и по изискванията за въоръжаване и подготовка на Афганистанската национална армия. Обучаваме афганистанските батальони Кандак под оперативното ръководство и с помощта на екипите за връзка на АЙСАФ и това е изключително важно за подготовката на афганистанската армия. В интерес на НАТО е да продължи да засилва професионализма и капацитета на афганистанските сили за сигурност, защото след време афганистанците ще искат да поемат повече отговорност в гарантирането на собствената си сигурност.

Н.П.: Очаквате ли тази година боевете да са повече от миналата?

Ген. Ено: В южните и източните райони се сблъскахме с по-упорита съпротива от очакваното. НАТО реагира и войските ни храбро отблъснаха талибаните, особено в Кандахар, Хелманд и други южни провинции. Те показаха, че НАТО е в страната, за да гарантира сигурността и стабилността, откъдето и да идват заплахите.

Вече сме набрали инерция и НАТО е много активен в театъра на операциите. Командирът на АЙСАФ предприе редица мащабни операции, за да засили сигурността не само покрай обиколния път, но и отвъд него в специалните райони, известни като зони за развитие, с цел да засилят сигурността, стабилността и да върнат доверието на хората, за да запазят препитанието си и да живеят в относителен мир.

Ние знаем, че там има заплахи: опозиционните сили, независимо дали са талибани, престъпни елементи или чужди наемници. Можем ли да очакваме боеве? Да, можем. По предвижданията ми в най-добрия случай ще има непрекъснати опити да се принуди НАТО да се откаже от това, което върши. Готови сме да направим необходимото, за да предотвратим това, понякога още преди да е започнало.

Ще поддържаме динамиката и няма да се задоволяваме само да реагираме на предизвикателствата, но и активно ще се намесваме, където е необходимо, което е важна част от нашия мандат и от оперативния ни план в Афганистан.

Н.П.: Какво може да се направи за решаване на проблема с преминаването на талибаните и техни поддръжници през границата на Афганистан с Пакистан?

Ген. Ено: Ние сме загрижени от това движение през границата и заплахите, които крие за войските ни в Афганистан. Затова тясно взаимодействаме с пакистанските военни в опит да съгласуваме съвместна стратегия за сигурност по границите. Това до голяма степен е работа на Тристранната комисия. Пакистанците придадоха офицери за връзка в Кабул и в Съвместното разузнавателно-оперативно звено, които работят съвместно със старшите командващи там – командващия на АЙСАФ и командващия американските въоръжени сили, за да намерят най-добрия начин на взаимодействие за укрепване на сигурността по границите.

Все още не е съвсем ясно как точно ще постигнем това. Ще трябва ли да засилим наблюдението? Необходимо ли е да се засили граничният контрол, при положение, че границата между Афганистан и Пакистан е доста пропусклива? Всичко това налага съгласувани усилия в Тристранната комисия, за да се разработят стратегии, които да засилят сигурността и да предотвратят, премахнат или най-малкото намалят тази трансгранична дейност.

Пакистанците неведнъж са сътрудничили със силите на НАТО. Те ни предоставят информация и ни консултират. При нужда ни помагаха и да неутрализираме някои от войнстващите опозиционни сили на собствена територия. Така че усилията са съгласувани и според мен ще дадат резултати след време.

Ангажиментът да сътрудничим със съседните страни не включва само Пакистан. Командващият АЙСАФ трябва да установи връзки и с другите съседни държави, за да гарантира сигурността по границите на цялата страна.

Макар че сигурността по границите не е задача на НАТО, в наш интерес е да помогнем, както направихме и с полицията, да дадем рамо за някои неща, да им позволим да направят това, което трябва, да ги обучим и екипираме и прочее.

Н.П.: Какво представлява Прегледът на мирновременния капацитет?

Ген. Ено: Той е важен елемент от това, което вършим тук, в Брюксел. Той ни бе възложен от министрите. Това е логическо следствие от новите насоки на министрите от 2006 г. и от Подробните политически насоки и в момента сме съсредоточили усилията си върху това, за да разработим една ефикасна, работеща, изпълнима и способна командна структура на НАТО, способна да отговори на новите амбиции на Алианса.

Това несъмнено ще наложи някои адаптации в командната структура на НАТО. Още е рано да се каже какви ще бъдат те. Но върви съзнателен процес на определяне на ролите, мисиите и задачите, на способностите, необходими още сега и в дългосрочен план, и на промените, които ще се наложи да направим в командната структура на Алианса.

Това е тежка работа, но целта е да се направят препоръки за новата командна структура на НАТО до края на 2007 г., за да сме сигурни, че още в началото на 2008 г. ще изградим новата по-ефективна структура.
...Начало...