Дебат
Необходимо ли е НАТО да играе по-съществена роля в областта на енергийната сигурност?
Гал Луфт срещу Кристоф Пайар
Гал Луфт е изпълнителен директор на Института за анализ на глобалната сигурност във Вашингтон.
Кристоф Пайар завежда отдела по промишлени и технологични тенденции в Дирекцията по стратегическите въпроси на френското министерство на отбраната.
                  

Драги Кристоф,

В момент, когато расте напрежението на енергийните пазари, отношенията между производители и потребители на енергия са изопнати, а терористите атакуват енергийните инсталации навсякъде по света почти ежедневно, енергийната сигурност се превръща в основен проблем за икономиката и сигурността на повечето страни. Глобален проблем, енергийната сигурност изисква глобално решение и повече внимание от страна на международните организации, в това число и на НАТО. Повечето държави-членки започнаха да прозират тази реалност, но досега Алиансът не съумя да определи ролята и мисията си спрямо това все по-сериозно предизвикателство. Това, което пречи да се постигне съществен напредък в тази насока, е традиционното нежелание на държавите-членки да разширят правомощията на НАТО, предпочитанието им да виждат в пазарните сили основния гарант на енергийната сигурност и опасението, че засилената роля на Алианса в енергийната сигурност може да изпрати погрешен сигнал на производителите на енергия и особено на Русия, от която те все повече зависят.

НАТО трябва да определи областите на дейност, в които може да допринесе и чувствително да укрепи сигурността и същевременно да съгласува с неправителствените организации една обща мащабна трансатлантическа енергийна политика. С други думи, Алиансът трябва да използва както статута си на междуправителствена организация, така и предимствата си пред другите международни организации – военните си способности.

През изминалите 30 години редица държави от НАТО изпълняват военни задачи за обезопасяване на енергийните доставки. По време на войната между Иран и Ирак страни от Алианса гарантираха сигурността на танкерите в Персийския залив, а някои от тях участваха и в коалицията, която през 1991 г. изтласка армията на Ирак от Кувейт. Тъй като голяма част от държавите производителки на петрол и на газ са изправени пред политическа нестабилност, има редица сценарии за военна намеса, в които НАТО може да допринесе за обезопасяване на енергийните доставки. Страни като Нигерия и Ирак, всяка от които произвежда над 2 милиона барела петрол дневно, са разтърсвани от мъчителни вътрешни конфликти. Други производители на енергия като Саудитска Арабия, Иран, Чад и Судан също се тресат от размирици. Енергийните коридори в региони, където ескалира насилието, като Близкия изток, Африка и Средна Азия са друго предизвикателство за глобалната енергийна сигурност. Загуба от няколко милиона барела дневно за продължителен период от време може да парализира световната икономика. Ако започнат вълнения в няколко от страните производителки, може да се наложи разполагането на международни стабилизационни сили. Алиансът трябва да анализира тези заплахи, да подготви планове за спешна реакция на тях и да обучи и подготви армиите си в съответствие с това.

Същото важи за морските пътища и стратегическите проливи в сферата на интерес на НАТО като Босфора, Гибралтарския пролив, Суецкия канал, Баб ел Мандеб и пролива Ормуз, където се засилва заплахата от терористични атентати срещу петролни танкери. Рискът в пролива Ормуз е особено голям, тъй като ядрените амбиции на Техеран засилват напрежението в отношенията с Иран. Стратегическата концепция на НАТО вече включва някои елементи за защита на каналите за снабдяване с жизненоважни продукти. Прилагането на тази концепция налага засилено присъствие на военноморските сили и наблюдението във важните райони, през които преминават енергийните доставки. Това не само ще засили енергийната сигурност, но и ще допринесе реално в борбата срещу незаконните действия - пиратство, морски тероризъм и контрабанда. Алиансът трябва да се пребори и с нарастващата опасност от миниране на стратегическите проливи. В момента той не разполага с достатъчно инженерно-сапьорни войски, за да неутрализира мащабна минна операция, осъществена от държава или терористична групировка.

Пред вид бедствието, което е енергийният тероризъм, укрепването на сигурността на важните инфраструктурни обекти на и извън евроатлантическата територия е друга мисия, в която НАТО може да играе важна роля
Пред вид бедствието, което е енергийният тероризъм, укрепването на сигурността на важните инфраструктурни обекти във и извън евроатлантическата територия е друга мисия, в която НАТО може да играе важна роля. Форумът на НАТО за технологиите в областта на енергийната сигурност, независима конференция, свикана в Прага през февруари 2006 г., посочи уязвимите места на петролопроводите, рафинериите, ядрените реактори, инсталациите за втечнен природен газ и далекопроводите на територията на Алианса. Макар че през последните пет години бе направено много за засилване на защитата на важните инфраструктурни обекти, енергийните системи от двете страни на Атлантика си остават уязвими. Сътрудничеството с държави извън НАТО като участничките в Средиземноморския диалог, в Истанбулската инициатива за сътрудничество и в Партньорство за мир позволява да се взаимодейства в областта на енергийната сигурност с държави производителки на енергия като Казахстан, Азербайджан и Туркмения, както и с транзитни държави като Грузия.

Накрая, Алиансът трябва да използва досегашната си роля на средище за обмен на информация и диалог по проблемите на сигурността между военните от организацията и колегите им от страни, които не членуват в нея. Военните от НАТО например са обременени от крайно високите енергийни разходи и все повече се интересуват от новите технологии и енергоспестяващите мерки, които ще им позволяват да намалят сметките за енергия и да освободят средства за други цели. Войната в Ирак демонстрира, че тиловото снабдяване с гориво на бойното поле е Ахилесова пета на военните днес и пестенето на гориво вече не е просто добро дело, а оперативен императив. НАТО може да поощрява обмена на информация между военните за мерките за пестене на бензин, използването на алтернативни горива и технологии и енергоспестяващите мерки в армията.

Тази нова среда на сигурност означава, че интервенциите в страните производителки на петрол, военноморските патрули в стратегическите проливи и антитерористичните операции срещу петролните джихадисти, които искат да парализират световната икономика, като нарушат енергийните ни доставки, са повече от сигурни. Нито един от проблемите пред световната енергийна система не е временен и предизвикателството за енергийната сигурност ще се засилва с времето. През следващите години, както каза в навечерието на срещата в Рига Ричард Лугар, председател на Комисията по външни отношения към американския сенат, „най-вероятният източник на въоръжен конфликт в Европа и съседните региони ще бъде недостигът и манипулациите с енергията”. Логично е да се предположи, че държавите-членки на НАТО все повече ще се включват в мисии, свързани пряко или непряко с енергийната сигурност. Ако енергийната сигурност е „важна за НАТО тема”, както се изрази Генералният секретар на организацията Яп де Хооп Схефер неотдавна, време е Алиансът да премине от думи към дела, като преди всичко използва най-важните си инструменти – своя военноморски, пехотен и разузнавателен капацитет.

Но дори и ако няма сериозни кризи, НАТО може да играе важна роля в енергийната сигурност. Алиансът трябва да направи всичко възможно, за да засили диалога между частния сектор, неправителствените организации и правителствата за увеличаване на стабилността на международните енергийни пазари и намаляване на напрежението между производители и потребители. Съюзът трябва да се стреми да създаде политическа солидарност срещу съзнателното прекъсване на енергийните доставки, както стана през 2005 г.-, когато Русия прекъсна доставките на газ за Украйна,.и да не се колебае да използва политическото си влияние и възпиращата си сила срещу използването на енергията като оръжие от страна на производителите. Тази сила и влияние могат да се използват и за защита на суверенитета и правата на по-уязвимите страни производителки и на транзитните държави. Макар че степента на участие на НАТО във всички тези задачи заслужава дебат, Алиансът не може повече да си позволи да стои встрани от този проблем, който се очертава като големият залог на XXI век. <

Ваш
Гал


Драги Гал,

Да се признае, че енергийната сигурност е жизненоважна, е много лесно. Далеч по-трудно е да се каже кой трябва да се нагърби с тази задача.

През последните 15 години НАТО се опитва да се превърне в организация за глобална сигурност, но все още основното ударение пада върху защитата на интересите на Съединените щати и европейските им партньори.

В замяна на това една чисто европейска стратегия за енергийна сигурност може да стартира с едно просто наблюдение. Европа да се самоснабдява с енергия е непостижима цел, дори и в дългосрочен план. През следващите 20 години енергийното потребление на континента ще продължи да нараства с по 1-2 % годишно, което е ниско в сравнение с търсенето в Азия, но високо с оглед на краткосрочното и дългосрочното развитие в световното снабдяване с енергия.

Именно по тази причина енергийната сигурност придобива все по-голямо значение за Европа. Някои държави производителки проявяват склонност да използват петрола и природния газ като политически лост, особено Русия и Иран. Енергийната сигурност се обсъжда в Алианса като възможна нова сфера на дейност. Дискусията обаче не напредва и остава висящ въпросът какво точно може да направи организация като НАТО.

Някои държави-членки като Франция може да предпочитат Европейският съюз да играе по-важна роля.

За Франция въпросът е дали НАТО в ролята на «енергиен клуб» е най-подходящото средство за ограничаване на американското влияние в Европа. Ние смятаме, че неприятният опит от Ирак, несигурността около новото начало на иракската петролна промишленост, възможността да възникне остро търговско съперничество между европейските и американските енергийни компании и необходимостта да се защитят важните европейски енергийни промишлености и технологии няма да нарушат основната роля на НАТО като гарант на здравите трансатлантически връзки в областта на отбраната и защитник на членовете си от въоръжени нападения.

В член 5 от Северноатлантическия договор нападението срещу една държава-членка се смята за нападение срещу всички. Целта на тази разпоредба е да предотврати оказването на принуда върху една държава-членка от страна извън организацията. Само че, за разлика от казаното неотдавна от американския сенатор Ричард Лугар, има разлика между военната блокада или друга военна демонстрация по границите на една държава-членка и прекъсването на енергийните доставки поради търговски несъгласия, дори и последствията за засегната страна да се тежки.

По мое мнение е уместно да се попитат 27-те държави-членки на Европейския съюз най-напред какво мислят те за енергийната сигурност, и след това с какъв капацитет разполагат вече за реакция на пряка заплаха за европейските интереси в регионите, произвеждащи петрол по света, преди да се мисли за нова роля на НАТО.

Много по-наложително е за Европа да се сдобие с икономически, политически и военни инструменти, които да й позволят да защищава енергийните си интереси, вместо да се впускаме в заплетен дебат за потенциалната роля на НАТО в енергийната сигурност.

Европейската енергийна сигурност не бива да става заложник на риска от открит конфликт, който може да възникне, ако НАТО се включи. В крайна сметка, Европейския съюз по-добре ще свърши тази работа
В същност дебатът за ролята на НАТО е по-скоро илюстрация на страховете на европейските държави от нов конфликт между тях и Русия по въпросите на енергетиката, а не толкова реалистичен начин да се гарантират дългосрочно енергийните доставки. Някои европейски правителства смятат, че тясното сътрудничество с Русия в областта на енергетиката няма да засили енергийната сигурност. Именно затова Полша повдигна въпроса за подписването на енергийно споразумение в Европейския съюз или, като този процес не даде резултат, за засилване на ролята на Алианса в енергийната сигурност.

Вярно е, че някои въпроси от интерес за НАТО са непряко свързани с енергийните проблеми. Морският тероризъм, който се превърна в огромна заплаха за света, взема на прицел граждански и военни кораби в зоните на операциите на НАТО, като рискът се увеличава, когато престъпници, често свързани с терористите, използват кораби и морски пътища. Освен това терористите могат да причинят масови човешки жертви сред цивилното население, ако използват оръжия за масово унищожение. Усилията за предотвратяване на такива нападения могат да се превърнат в основен приоритет на НАТО и да наложат организацията да разшири морските си граници.

Но когато в НАТО се дискутира тази тема, това изпраща погрешен сигнал към правителствата на държавите производителки на петрол и газ. Редица страни в Близкия изток и в Европа например смятат, че Съединените щати нахлуха в Ирак, отчасти за да си осигурят достъп до неговия петрол. Воденето на дискусии, които показват, че съюзниците обмислят военни действия, само ще засили убеждението, че Западът възнамерява да експлоатира региона заради неговите ресурси.

Ние във Франция потвърждаваме значението на пазарните сили, взаимната зависимост на производителите и потребителите и необходимостта от защита и поддръжка на енергийната инфраструктура. Но всяко усилия на НАТО да обезопаси енергийните обекти в страните от Средна Азия и Близкия изток при смущения в доставките на енергия може да предизвика народно недоволство.

Позоваването на член 5 за колективна отбрана, за да се притечем на помощ на държава-членка, чиито енергийни източници за поставени под заплаха, може да доведе до радикално преразглеждане на отбранителната доктрина на НАТО. Разпоредбата от член 5 предвижда взаимна защита, но при заплаха от война. Европейската енергийна сигурност не бива да става заложник на риска от открит конфликт, който може да възникне, ако НАТО се включи. В крайна сметка, Европейския съюз по-добре ще свърши тази работа.

Ваш
Кристоф


Драги Кристоф,

Докато обмислях отговора си до вас, дойдоха смущаващи новини за нов опит на Русия да прекъсне доставките за Беларус и дори и за други европейски държави. Това е последната от поредица манипулации с енергията, които включват прекъсването на газоподаването за Украйна, мистериозните експлозии на газопроводи в Грузия и неприкрития натиск върху други страни. Това остро ни напомня, че енергийната сигурност е спешен проблем, който повече не може да остава в лоното на теорията и клубните дебати.

Независимо какво ще реши Европейският съюз, НАТО като военна организация е единствената многонационална институция, която може твърдо да реагира на предизвикателството с енергийната сигурност
Вие като че ли залагате на капацитета на Европейския съюз «за реакция на пряка заплаха за европейските интереси (...),преди да се мисли за нова роля на НАТО». Но ако се съди по покорната реакция на Европейския съюз на последните предизвикателства, се питам способен ли е да възпре страните производителки да не използват енергията като оръжие. Независимо какво ще реши Европейският съюз, НАТО като военна организация е единствената многонационална институция, която може твърдо да реагира на предизвикателството с енергийната сигурност. Тази твърда реакция е необходима, защото, както показват събитията от последните пет години, доставчиците на енергия остават невъзмутими пред колебливата риторика. Ако искате да предотвратите прекъсване на доставките, натиск и шантаж, време е да се покажат мускули.

Да се измества дебатът за участие на НАТО в решаването на проблемите на енергийната сигурност на терена «това изпраща погрешен сигнал към правителствата на държавите производителки на петрол и газ» или ще подхрани погрешните възприятия, че Западът възнамерява да експлоатира ресурсите на страните производителки, означава да се затварят очи пред реалността, защото именно тези с нищо непредизвикани страни производителки все повече легитимират използването на енергията като политическо оръжие. Трябва да погледнем тази реалност в очите, а не да заемаме пасивна позиция, защото е заплашен енергоемкият ни начин на живот.

Благодарение на мощната си ядрена енергетика Франция не зависи от руския газ. Затова е разбираемо, че Франция е най-слабо ентусиазираният член на НАТО по въпроса за активната роля на Алианса в енергийната сигурност. Но за другите европейски държави-членки вносът на енергия е жизненоважен за оцеляването на нацията и проблемите им трябва да бъдат решени от Алианса като цяло. Нали за това сме съюзници.

В крайна сметка пораженчество е да се самозаблуждаваме, че пазарните сили могат да решат проблема. Енергийният пазар е всичко друго, но не и свободен. Огромното мнозинство от световните запаси на газ и петрол са в ръцете на правителства, които не зачитат принципите на свободния пазар. Държавите от ОПЕП редовно манипулират цените и слуховете за създаване на газов картел стават все по-упорити. И докато производителите очевидно се опитват да укрепят колективната си власт в наш ущърб, ние се помайваме.

Всичко това не означава, че автоматично ще се стигне до позоваването на член 5 или ще се обмисля употреба на сила. Но да не разработим основните способности, които ще ни позволят някой ден да теглим чертата върху неефективната дипломация и пазарните сили, само ще засили проблема. И в крайна сметка много от нас могат да се озоват и на тъмно.

Ваш
Гал


Драги Гал,

Първо, позволете ми да ви благодаря, че се върнахте на темата за Русия. Съгласен съм, че доставките на петрол и газ за Беларус и останалите страни са важни за сигурността. Съвсем не съм съгласен обаче с вашата интерпретация на последната криза. Според мен последното и временно прекъсване на петролните доставки за Беларус няма нищо общо с нашия дебат за енергийната сигурност.

Нека да се върнем малко назад. Както всички знаем, Руската Федерация и Беларус уредиха енергийния си спор, който заплашваше да наруши регионалните доставки за Полша и някои други страни от Централна Европа. Преди това Беларус бе подписала споразумение с Русия, по силата на което двете страни трябваше да се обединят във федерация. Смята се, че президентът Лукашенко има амбиции да получи висок пост в нея.

Енергията е в много по-голяма степен национален икономически, а не глобален политически въпрос. Всяка държава-членка на НАТО избира различни пътища за гарантиране на енергийната си сигурност
Излишно е да подчертавам, че президентът Путин не гледа с добро око на амбициите на Лукашенко и това отчасти обяснява обтягането на отношенията между Русия и Беларус. Накратко казано това е политическа битка, която само по случайност се свърза със сложните проблеми на енергийната сигурност. Антагонизмът между Лукашенко и Путин и сложната руска система на износ на петрол и газ за Европа са две отделни неща и не бива да се смесват.

Но нека се върна на основния ни проблем. Честно казано, струва ми се, че в тази област се използват двойни стандарти. Когато поставяте под въпрос способността на Европейския съюз да реагира на заплаха от външния свят, вие пропускате да споменете могат ли европейските държави да се произнасят по чисто американските проблеми в областта на енергийната сигурност. Наистина ли смятате, че разпоредбата за взаимна отбрана от член 5 ще бъде цитирана, ако Съединените щати сметнат, че е заплашена собствената им енергийна сигурност?

Наистина се съмнявам, че европейските опасения по отношение на емисиите газове с парников ефект, на промените в климата или сигурността на околната среда са залегнали на преден план сред приоритетите на Белия дом. Екологичната сигурност не е шега: тя ще се отрази на отношенията между Европа и Африка, на емиграционните потоци към Европа и прочее, и прочее. По тези въпроси, които са жизненоважни за европейската енергийна сигурност, за съжаление няма общ език между Европа и Съединените щати. И именно поради това нежелателно, но несъмнено разминаване на интересите Европейският съюз, а не НАТО трябва да поеме водещата роля в европейската енергийна сигурност.

И накрая, енергията е в много по-голяма степен национален икономически, а не глобален политически въпрос. Примерът ви с френската ядрена енергетика е интересен. През 1960-те и 70-те години Франция имаше политическата воля да приложи това решение на енергийните си нужди. Всяка държава-членка на НАТО избира различни пътища за гарантиране на енергийната си сигурност. И не е необходимо НАТО да върши това.

И аз като вас разбирам опасенията в областта на енергийната сигурност на нашите приятели от Централна и Източна Европа. Макар че Русия е проблем за балтийските държави, те осъзнаха, че енергийната сигурност може да се гарантира само с инвестиции и разнообразяване на доставките. През миналата пролет литовците сключиха споразумение за изграждането на нова ядрена централа съвместно с Латвия, Естония и Полша. Това е реална алтернатива на руския газ и петрол и много по-практично решение от хипотетичния енергиен чадър на НАТО, поне що се отнася до енергийните доставки. Инвестициите и разнообразието са истинските ключове към европейската енергийна сигурност и ще ни донесат светлина.

Ваш
Кристоф


Драги Кристоф,

Искам да се спра на основното ви опасение – разделението между САЩ и Европа по енергийните проблеми и на факта «могат ли европейските държави да се произнасят по чисто американските проблеми в областта на енергийната сигурност». Ако тук има двойни стандарти, те не са там, където ги търсите. Макар че по-голяма част от американското потребление на електроенергия се покрива от местни източници, транспортът в САЩ сериозно зависи от вносния петрол, както и в Европа. И именно САЩ носят основното бреме на защитата на поставените под все по-голяма заплаха райони производители и пътища на доставка – около 50-60 милиарда долара годишно в годините, когато няма война. С други думи, Съединените щати предоставят закрила на енергийните обекти за всички останали страни по света., в това число и Европа.

По отношение на околната среда твърдението ви, че Съединените щати не споделят опасенията на ЕС е много популярно, но няма нищо общо с действителността. В името на истината трябва да се каже, че между 2000 г. и 2004 г. емисиите на въглероден двуокис в САЩ са нараствали с 2,1 %, а тези в ЕС – с 4,5 %. Очевидно Съединените щати правят нещо правилно.

Ако задълбаем, вие като че ли възнамерявате да използвате това като аргумент за спор между Съединените щати и Европа. Но редица европейски държави – като Полша например – разглеждат енергийната сигурност като трансатлантически проблем, който налага участието на НАТО. В крайна сметка имамe общи интереси в областта на енергийната сигурност и това e повече от ясно. А вашата неуместна и според мен зле-информирана анатема към «приоритетите на Белия дом» няма нищо общо с този залог.

Да се разглежда енергията като чисто икономически въпрос е отживелица от миналото. Реалността, с която се сблъскваме, налага да се приеме набор от инструменти и военната сила със сигурност ще бъде един от тях
Нека поясня: вторачването в трансатлантическите различия не обслужва каузата ни, особено ако тези различия бледнеят по важност пред общите ни интереси. И американската, и европейската икономика дълбоко зависят и ще продължат да зависят от непрекъснатите доставки на енергия на достъпни цени. А енергийните доставки за все по-изложени на риск.

Бих искал да мога да приема твърдението ви, че енергийната сигурност е «в много по-голяма степен национален икономически, а не глобален политически въпрос».За съжаление през последните години доста сериозно ни се напомня, че това не е така. Терористите от джихада, които са решени да срутят западните икономики, са хвърлили око на енергийните ни доставки. Свидетели сме на заплахи, натиск и шантаж от страна на големи производители на петрол.

Страните потребители, от своя страна, все по-често вмъкват енергийни съображения във външната си политика. Причините за невъзможността на Запада да прекърши ядрените амбиции на Иран и да спре геноцида в Судан се коренят до голяма степен в нарастващата зависимост на Китай от енергията от тези страни. Да се разглежда енергията като чисто икономически въпрос е отживелица от миналото. Реалността, с която се сблъскваме, налага да се приеме набор от инструменти и военната сила със сигурност ще бъде един от тях. Разбира се, трябва да оставим пазарните сили да действат, да засилваме международното сътрудничество в областта на енергията, да разнообразяваме източниците и да инвестираме в стратегическите запаси, но ако занемарим способностите си за военна намеса, когато другите усилия се провалят, ще бъде безотговорно.

Ваша
Гал


Драги Гал,

Вярно е, че Съединените щати защищават големите морски пътища, но искам да ви припомня факта, че и някои европейски държави, например Франция и Великобритания, също поемат дял от това. При надапението на UDD Cole в Йемен на 12 октомври 2000 г. френският военноморски флот за Индийския океан, който защищава морския път в Баб ел Мандеб, първи се притече на помощ на нашите съюзници.

Вярно е, че Съединените щати защищават големите морски пътища, но искам да ви припомня факта, че и някои европейски държави, например Франция и Великобритания, също поемат дял от това
Настина енергията е глобален проблем, но все пак повечето от решенията са местни или регионални. Да вземем природния газ например. Понастоящем, 88 % от руския газ и 60 % от петрола на страната се изнася за Европа. Тридесет процента от европейското потребление на газ се осигурява от внос от Русия, и 15 процента от потреблението на петрол.

За разлика от това американският пазар на газ е почти независим от външния свят. Съединените щати внасят 18 % от нуждите си от газ от Канада и Тринидад. Следователно европейските енергийни тревоги нямат нищо общо с американските.Именно затова не разбирам защо НАТО трябва да бъде посредник между Европа и Русия, след като проблемите с енергийните доставки не се дължат на липса на политическа воля, а на липса на руски инвестиции за увеличаване на производството.

Искам да се спра по-подробно на последното твърдение. Трите основни газови находища в Западен Сибир вероятно ще се изчерпат преди 2012 година, тъй като връщането на стария режим превръща енергийния сектор в един нов Госплан, в който сериозните решения често се отлагат. Това не е проблем на трансатлантическата сигурност, а вътрешен руски политически и икономически проблем. Задачата ни е да подпомогнем, с каквото можем, последните остатъци на демокрация в тази страна, а тази задача подхожда много повече на Европейския съюз, отколкото на НАТО.

Споменахте Полша и е вярно, че поляците се безпокоят за националния си суверенитет, когато става въпрос за енергийна сигурност. По повод предложението за изграждане на газопровод, свързващ Русия с Германия, Радек Сикорски, полският министър на отбраната, дори каза през май, че «Полша е особено чувствителна към коридори и сделки, които се правят през главата й(sic). Имахме традицията от Локарно, след това традицията Молотов.-Рибентроп. Но това бе през XX век. Не искаме то да се повтаря.” Макар че разбирам сериозните полски трудности, подобна прекомерна реакция не помага.

Основното желание на Полша – подобно на Франция и Германия – е да купува газ на приемливи цени. За целта трябва да убедим Русия да развие петролния и газовия сектор.Тъкмо затова подкрепям скорошните опити на Ангела Меркел да убеди президента Путин да подпише стратегическо споразумение по сигурността на енергийните доставки.

Въпросът с Китай е различен. Надявам се, нямате предвид да се използва НАТО за предотвратяване на надигането на Китай като икономическа свръхсила. Това не е нито необходимо, нито желателно.

В заключение, позволете да ви напомня, че не всички критики към позицията на САЩ в НАТО трябва да се разглеждат като атака срещу трансатлантическите връзки. Както казват хората, добрите приятели ти казват къде грешиш. Ваш
Кристоф