Терористични заплахи за страните от НАТО: бестиарий
Отбрана срещу тероризма: необходими са още авангардни технологии за гарантиране на безопасността в Алианса. ) (© OND/CF)
Фридрих Щайнхауслер описва асиметричните заплахи за трансатлантическата общност и усилията на НАТО да ги овладее.
Държавите-членки на НАТО са изправени пред несиметрични заплахи от националния и международния тероризъм като атентатите срещу Съединените щати от 2001 г., Турция през 2003 г., Испания през 2004 г. и Обединеното кралство през 2005 г. Към тези събития трябва да се добавят и предотвратените от властите в Европа минимум 19 сериозни терористични атаки от 11 септември досега1 .

През април 1999 г. Алиансът определи тероризма като един от рисковете за сигурността на държавите-членки, изброени в стратегическата концепция, а военната концепция за отбрана срещу тероризма бе приета на срещата на най-високо равнище в Прага на 21 ноември 2002 г. Редица от проблемите на сигурността за Алианса обаче си остават и крият сериозни рискове. Може би е уместно да ги разгледаме по-подробно, както и мерките срещу тях, приети от НАТО след Прага.

Глобалният „джихад”

В посланието си (рисалла) от април 2006 г. Усама Бин Ладен потвърди стратегията си за спечелвания на глобалната „свещена война”, като призовава всички мъже, жени и деца да станат доброволни камикадзе и упомена специално Афганистан и Ирак2 .

Вече не може да се изключи възможността от джихад срещу афганистанското правителство и войските на НАТО поради редица фактори. Военните вождове и племенните старейшини запазват влиянието си и лоялността им към режима в Кабул е доста съмнителна. Неспособността на афганистанското правителство да предотврати бума в производството на опиум като важна суровина увеличи финансовите средства на терористите след пиковото производство от 6000 тона през 2006 г., по данни на службата на ООН за наркотиците и престъпността. Твърди се, че службите на пакистанското разузнаване предоставят логистична подкрепа на талибаните, включително с тренировки за самоубийствени атаки. Смята се също, че редица членове на Ал-Кайда са на свобода в неподвластните на закона гранични райони между Афганистан и Пакистан.

Междувременно в Ирак за първи път в арабската история властта премина от ръцете на сунитите в тези на шиитите. В книгата си „Радикализирането на разделението между сунити и шиити” (Radicalization of the Sunni-Shiá Divide) Ели Камон документирано описва как иранските шиити подкрепят програмата на иракските шиите за региона чрез местни политически групи като Ал-да-Уаха-ал-Исламия в Ирак, Амал в Ливан, Хизб-и-Уахдат в Афганистан и Тахрик-и-Джафария в Пакистан. Държавите-членки на НАТО, участващи с войски в Ирак, са изложени на риска да бъдат въвлечени в тази поляризация.

Тероризмът камикадзе

Завършващите със самоубийство терористични нападения са най-смъртоносната форма на тероризъм, защото, макар че са само 3 % от всички терористични атаки, те са причина за смъртта на 48 % от жертвите на тероризма за периода 1983-2003 г. От три пъти в годината през 80-те години тези атаки се увеличиха до 50 през 2005 г. Над 300 атаки на камикадзе в 16 страни – Афганистан, Чечения/Русия, Китай, Индонезия, Ирак, Кашмир/Джаму, Кения, Мароко, Пакистан, Палестина/Израел,, Саудитска Арабия, Шри Ланка, Тунис, Турция, САЩ и Йемен – отнеха над 5 300 човешки живота и раниха над 10 000. Според Скот Етран и други автори, 75 % от бомбените атентати камикадзе в света са извършени след терористичното нападение от 11 септември срещу Съединените щати3 .

Не бива да забравяме, че тези атентати имат сериозни последици за икономиката и околната среда, дори и когато се извършват извън Европа.. През 2002 г. един малък кораб с терористи камикадзе на борда успя да потопи супер танкера „Лимбург” близо до крайбрежието на Йемен, разливайки 90 000 барела петрол в Аденския залив, което за кратко предизвика покачване на цените на петрола.

„Домашният” тероризъм

Местният тероризъм в Европа продължава да заплашва сигурността на държавите-членки на НАТО. За нещастие, атентатите камикадзе се приемат толерантно и дори с възхищение сред най-бедните и най-слабо интегрираните слоеве от някои мюсюлмански общности в Европа, особено във Великобритания. През 2005 извършителите на бомбените атентати камикадзе в градския транспорт в Лондон бяха британски граждани. По-късно британските сили за сигурност заловиха убийци, които се готвеха да използват рицин, и предотвратиха атентати срещу гражданската авиация. В Германия през 2006 г. полицията осуети плановете да се взривят ръчни бомби в няколко влака.

В обозримо бъдеще глобалният тероризъм ще си остане основната заплаха за трансатлантическата отбрана
Досега желаещите да се включат в терористични атентати бяха принудени да отиват в планинските региони на границата между Афганистан и Пакистан, за да получат необходимата подготовка. За в бъдеще те вероятно ще разполагат с по-голям избор. Терористите могат да усвоят боравенето с крайпътни взривни устройства и бомби в превозните средства, както и триковете на градската война в Ирак и на връщане в страната си да използват натрупания опит срещу цели в страните-членки на НАТО.

Радиологично нападение

Трябва да се добави, че в предварителните „Констатации и препоръки” от един семинар НАТО-Русия за авангардни изследвания, състоял се през декември 2006 г., се предвижда възможността при терористично нападение да се използва радиоактивен материал, които ще предизвика неконтролирана експозиция на йонизиращо лъчение . Устройствата за радиологично разпръскване се използват за заразяване на хората и околната среда с цел да се причини не толкова масово унищожение, а масова паника.

Съществуват хиляди подходящи радиоактивни източници, които се използват в изследователските центрове, медицинските заведения, промишлените и военните обекти. Възможността да се употребят за терористични цели варира в зависимост от източника и вида изотоп. Всяка година по света има стотици случаи на откраднати, изоставени или загубени медицински или промишлени радиоактивни вещества. Тъй като е сравнително лесно да се изработи радиоактивно устройство, нараства възможността терористи да ги използват срещу важен обект в някоя страна-членка на НАТО.

Оръжията за масово унищожение

Терористите неведнъж са демонстрирали намерението и практическата си възможност да използват оръжия за масово унищожение (ОМУ). В Япония имаше два инцидента със зарин през 1994 г. и 1995 г. В Съединените щати през 2001 г. имаше атаки с антракс, а Ал-Кайда обяви намерението си да използва ядрени оръжия. В периода от 1990 до 2004 г. са известни най-малко 27 случая на успешно присвояване на материал за ядрени оръжия5 .

Изключително важно е да се осигури физическата защита на близо 45-те тона плутоний за цивилни и военни цели. Ако терористите изберат най-лесния начин и използват високо обогатен уран, за едно самоделно ядрено устройство ще им трябват само 25 килограма от общо 1700-те тона високо обогатен уран, складирани по света. Разкритията за черния пазар на ядрени вещества в Пакистан, създаден от д-р Абдул Кадер Хан, показаха слабостите на международните системи за контрол. Така че не бива да се пропуска възможността от катастрофално терористично нападение с ОМУ срещу държава-членка на НАТО.

Планът за действие на НАТО

Алиансът демонстрира свята решимост да реагира на тези заплахи по най-различен начин. Веднага след 11 септември съюзниците се позоваха на член 5, клаузата за колективна отбрана от Вашингтонския договор, само 24 часа след атентатите. На 9 октомври НАТО изпрати на САЩ самолети с въздушно преносимата система за предупреждение и контрол АУАКС за участие в операция Eagle Assist, а на 6 октомври военноморските му сили бяха разгърнати в източно Средиземно море (от 26 октомври 2001 г. операцията официално носи името Active Endeavour). Съюзническите държави приеха и съгласувана военна концепция за защита срещу тероризма на срещата на върха в Прага през 2002 г.

Въпреки всичко остава още много работа. През следващите 10-15 години страните от НАТО вероятно ще се сблъскат със следните заплахи: глобално действащи и все по смъртоносни терористични мрежи от типа на Ал-Кайда, увеличаване на броя на страните с разпадаща се държавност в Африка и Близкия изток, увеличен достъп до сложни конвенционални оръжия като ракетите земя-въздух, злоупотреба с новите технологии като нанотехнологиите и използването им като оръжия, спиране на снабдяването с жизненоважни ресурси чрез нападения срещу енергийните мрежи и разпространение на радиологични оръжия и на оръжия за масово унищожение – ядрени, биологически или химически.

Накратко казано, сигурността на държавите-членки може да бъде изложена на риск от бързо разразяващи се кризи в отдалечени страни, особено когато в тях няма държавност, защото е доказано, че страните със слаба държавност са гостоприемна среда за терористите, които заплашват нашите страни..Традиционните предварително планирани военни решения от времето на Студената война не могат да се прилагат в този случай. За щастие на последните срещи на върха бяха приети важни мерки за укрепване на способностите на НАТО за борба с тероризма. През 2004 г. започна осъществяването на специална инициатива, известна като “DAT” (Отбрана срещу тероризма) Работна програма (PoW)”, която се осъществява под ръководството на Конференцията на националните директори по въоръженията (CNAD). Целта е да се координира разработването на авангардни технологии за борба с терористичните заплахи. Проучват се и възможностите за обезвреждане на самоделните взривни устройства в превозните средства и край пътищата, за по-добра защита на самолетите от ракетите на противовъздушната отбрана, на хеликоптерите от гранатомети и на пристанищата и корабите от заредени с експлозиви лодки и леководолази.

Макар че не е от компетенциите на НАТО да разработва способности за граждански цели, на Съвета в постоянен формат е възложено да изготви прагматични предложения за подобряване на инструментите за регулиране на кризи на Алианса, които трябва да са готови за срещата на министрите на външните работи през април 2007 г. и на министрите на отбраната през юни 2007 г. Специално се набляга на събирането и анализа на разузнавателна информация благодарение на Центъра за обобщаване на разузнавателните данни.

Освен това, съюзниците вече разполагат със Сили за бързо реагиране в пълна бойна готовност (NRF). Те играят ролята и на катализатор на трансформацията и оперативната съвместимост с цел да се засили качеството на съюзническите армии, независимо дали ще се използват.от НАТО, ЕС, ООН или в национални операции. В Рига страните от Алианса изразиха подкрепата си за механизмите на дългосрочно сформиране на силите и се съгласиха да приемат по-траен и прозрачен подход за поддържане на бъдещите бойни способности. Макар че нито Силите за бързо реагиране, нито наскоро приетата Инициатива за трансформация на специалните оперативни сили не са предвидени изключително и само за борба с тероризма,те укрепват способността на Алианса да участва в операции с експедиционен характер. Този капацитет е изключително важен при реагиране на заплахи от страните със слаба държавност.

Страните от НАТО реагираха и по дипломатически път. Партньорският план за действие срещу тероризма, приет от Евроатлантическия съвет за партньорство в Прага, се актуализира всяка година. На срещата си в Рига през ноември 2006 г. Алиансът направи нова важна стъпка с приемането на Подробните политически насоки, насочени и срещу заплахите от тероризъм и разпространяването на оръжия за масово унищожение.

Заключения

На срещата в Рига държавите от НАТО подчертаха, че колективната отбрана си остава основна цел на Алианса. В обозримо бъдеще глобалният тероризъм ще си остане основната заплаха за трансатлантическата отбрана. Европейските страни от организацията вече се сблъскаха с широк спектър проблеми на сигурността след терористичните атентати в Турция, Испания, Великобритания и Германия. Неотдавна във Франция имаше сериозни безредици, предизвикани от млади мюсюлмани, в Холандия бяха извършени убийства по религиозни причини, а карикатурите на пророк Мохамед, публикувани в Дания, предизвикаха масови вълнения.

Извън Европа арестите в Торонто през 2006 г. показват тясната координация и сътрудничество между дремещи терористични групировки в Северна Америка. В Афганистан атентатите камикадзе и самоделните взривни устройства станаха предпочитаният метод на бунтовниците, свързани с талибаните. Всеки успешен подобен атентат улеснява завръщането на Ал-Кайда. В Ирак терористите все по-често нападат силите на ръководената от САЩ коалиция с широка гама унищожителни самоделни взривни устройства, които лесно могат да се внесат и в страните-членки на НАТО.

Бъдещите терористични атентати могат да дойдат както от вътрешния тероризъм в границите на държавите-членки на НАТО, така и извън евроатлантическата зона. Те могат да бъдат съвсем неочаквани, да използват неконвенционални форми на въоръжено нападение и да използват несиметрични средства и дори ОМУ.За щастие Алиансът е решен да укрепи капацитета си да реагира на несиметрични заплахи, един от основните му приоритети.
...top...

1) A report released in February 2005 by the Norwegian Defence Research Establishment stated that at least 15 major terrorist attacks had been prevented in Europe since 9/11. In June of that year, Glenn Schoen, a terrorism expert at Ernest & Young Security and Integrity Services, said that 19 major terrorist attacks had been prevented. The number has certainly risen since that time. See Strategic priorities for protecting Europe´s infrastructure against terrorism, Report New Defence Agenda Meeting, Bruxelles, 27 June 2005 (www.forum-europe.com/publication/NDA_SOD_27June2005FORPRINT.pdf))

2) Jazeera (Doha): Bin Laden accuses West (transcript), April 24, 2006; http://english.aljazeera.net/NR/exeres/F9694745-060C-419C-8523-2E093B7B807D.htm

3) За тази и друга информация за тероризма камикадзе виж Atran, Scott, Genesis and Future of Suicide Terrorism, http://www.interdisciplines.org/terrorism/papaers/1 (last visited: 19 January 2006); NATO, Suicide Terrorism: The Strategic Threat and Countermeasures, Report (August 2004); Speckhard, Anne, Understanding Suicide Terrorism: Countering Human Bombs and Their Senders, in Topics in terrorism: toward a Transatlantic Consensus on the Nature of the Threat (volume 1), Eds.: Jason S. Purcell & Joshua D. Weintraub, Atlantic Council Publication (2005); US Army Training and Doctrine Command, Suicide Bombing in the COE, DCSINCT Handbook No. 1.03 (15 August 2005)

4) Preliminary Findings and Recommendations of the NATO-Russia Advanced Research Workshop “Social and Psychological Effects of Radiological Terrorism”, Bratislava, Slovak Republic, 20 December 2006

5) Zaitseva, L., Steinhäusler, F., Illicit trafficking of weapons-usable nuclear material: facts and uncertainties, Physics and Society Newsletter 33, 1, pp. 5-8 (2004)