Инициативата на НАТО за сътрудничество в обучението и подготовката
Подготовка за бъдещето: Учението на НАТО Steadfast Jaguar от 2006 г. в Кабо Верде включваше и подготовка на армията на страната ( © SHAPE)
Фриц Радемахер анализира възможностите НАТО да сподели опита си със страните от Средиземноморския диалог
На срещата на най-високо равнище в Рига през ноември 2005 г. държавните и правителствените ръководители на страните от Алианса лансираха Инициативата за сътрудничество на НАТО като възможност да се предложи опитът в областта на обучението и подготовката на страните от широкия Близък изток, които са партньори в рамките на Средиземноморския диалог и Истанбулската инициатива за сътрудничество. Алиансът възнамерява да изгради широка мрежа от дейности с цел да се модернизират структурите на отбраната и да се подготвят силите за сигурност с постепенен и поетапен подход.

Инициативата е част от непрекъснатата трансформация на военните способности и отношенията, които поддържа НАТО, за да се пригодят към все по-сложната среда на сигурност. Днес Алиансът ръководи операции и мисии на три континента – от операциите по регулиране на кризи или мисиите за обучение и подготовка до спасителните и хуманитарните операции. Освен това организацията развива в различна степен партньорство, диалог и сътрудничество с близо четиридесет страни, които заедно с държавите-членки, представляват една трета от членовете на ООН. Алиансът задълбочава и консултациите и сътрудничеството с други международни и неправителствени организации и на стратегическо равнище, и на театъра на операциите.

Сътрудничество в обучението

Алиансът играе все по-важна роля в инициативите за обучение и подготовка, които помагат на страните извън НАТО да реформират отбранителните си структури и да засилят оперативната съвместимост на въоръжените си сили със съюзническите армии. НАТО гради върху значителния опит и знания, натрупани в обучението и подготовката на военните и силите за сигурност от страните партньори в рамките на различните програми за партньорство и сътрудничество и използва инфраструктурата на съюзническите и партньорските държави - уникална и добре функционираща система.

Същевременно обучението и подготовката станаха съставна част от оперативната дейност в НАТО. Алиансът например участва пряко в подготовката на Иракските сили за сигурност в рамките на Мисията за подготовка в Ирак (NTM-I). Организацията подпомага и обучението на афганистанските сили за сигурност в рамките на АЙСАФ и в по-общ план в рамките на неотдавна приетата обхватна програма за дългосрочно сътрудничество между НАТО и Афганистан. Алиансът допринесе и за изграждане на капацитета на Мисията на Африканския съюз в Судан (AMIS), между другото и чрез обучение на личния състав.

Редица държави и регионални и международни организации във и извън евроатлантическата зона проявяват интерес към уникалните възможности, които предоставя Алиансът
Именно в светлината на всичко това съюзниците започнаха да обмислят инициатива на НАТО за подготовка на въоръжените сили от страни извън Алианса и международни организации в някои региони на Европа, Близкия изток и Африка. След обявеното на срещата в Истанбул намерение на Алианса да укрепи връзките с широкия Близък изток, в Рига държавните и правителствените лидери на страните-членки решиха да се създаде разширяваща се мрежа от дейности за обучение и подготовка от взаимен интерес за партньорите от Средиземноморския диалог и Истанбулската инициатива за сътрудничество и за съюзническите държави.

Една от основните цели е да се помогне на заинтересуваните страни да засилят способностите и оперативната съвместимост на армиите си със съюзническите. При желание от тяхна страна други цели могат да бъдат помощта в борбата срещу тероризма и модернизацията на отбранителните структури.

От гледната точка на НАТО тези цели почиват на няколко принципа. Дейностите трябва да са от взаимен интерес за партньорите и съюзниците, да се осъществяват съвместно и да се адаптират по желание. Необходимо е те да се вписват в съществуващите структури и да допълват съществуващите двустранни и многостранни програми, за да се избегне дублирането. Изисква се прозрачност и съгласуване с другите национални и международни участници , в това число ООН и Европейския съюз. Сред останалите принципи са отвореният характер на програмите за всички желаещи, липса на дискриминация и самодиференциране.

Поетапен подход

Точната схема на приложение на Инициативата за обучение и подготовка все още не е определена. НАТО ще гради обхватната мрежа от дейности за обучение в рамките на съществуващите структури и програми, прилагайки постепенен и поетапен подход с различни, но взаимосвързани фази. Началната фаза вероятно ще включва: През втората фаза НАТО може да съдейства за изграждането в региона на център за сътрудничество в областта на сигурността. Центърът ще се ръководи от страни партньори от Средиземноморския диалог и Истанбулската инициатива и може да се финансира със средства от региона и помощ от НАТО. В Рига лидерите на Алианса заявиха, че преди да се съдейства за създаването на такъв център под егидата на НАТО, е необходима допълнителна подготвителна работа със страните партньори. Това ще зависи от общата политическа конюнктура и съображения за сигурност и от опита, натрупан през първата фаза и по-специално организирането на учебни модули в учебни заведения в региона.

Възможно е да се обмислят различни равнища на участие на НАТО в подобен център за сътрудничество в областта на сигурността. Ако например се предпочита по-ниска степен на участие, може да се създаде институция, подобна на подготвителния център към ПзМ. Пример за средно равнище на участие е заведение като Балтийския колеж по отбраната.В замяна на това високата степен на участие предполага изграждането на Център на НАТО за сътрудничество в сигурността в Близкия изток по подобие на Колежа по отбраната в Рим. Тези варианти дават различни възможности и могат да бъдат стъпки в един постепенен процес.

Поетапният подход, на който се спираме тук, има предимството да се опира на метода на изграждане на мрежа и гарантира необходимата гъвкавост и възможности да се стигне до най-високата амбиция, да се усвоят уроците от сътрудничество между съюзниците и партньорите от Средиземноморския диалог и Истанбулската инициатива и да се засили съвместният характер на дейността.

С оглед на последното някои близкоизточни и средиземноморски партньори проявиха интерес към съвместното разработване и провеждане на учебни курсове и модули. Това отразява желанието им Инициативата за сътрудничество в обучението и подготовката да е двупосочна, за да може и съюзниците да се ползват от опита и знанията на партньорите в някои области и да се подчертае съвместният характер на инициативата.

Досега дискусиите по учебните мероприятия, предназначени за средни и старши офицери и служители на отбраната, обхващат широк кръг области като: Макар че потенциалните партньори от тази инициатива като цяло приемат всички тези теми, те проявяват особен интерес към оперативната съвместимост, военноморското сътрудничество, регулирането на кризи, борбата с незаконния трафик и граничната сигурност. Необходими са допълнителни дискусии, за да се изяснят точно специфичните интереси на партньорските държави и да се гарантира избраните теми да се вписват в опита и целите на НАТО.

Осъществяването на подобна инициатива изисква значителни финансови и човешки ресурси в момент, когато търсенето на помощ от НАТО в обучението и подготовката е много високо. Държавите-членки вярват, че подход, основан на изграждането на мрежа ще позволи да се постигне баланс между изискванията на партньорите към обучението и подготовката и бюджетните възможности. Трябва да се търсят творчески решения, които да включват доброволно национално финансово участие за оборудване на учебните заведения и попълване на персонала от мобилните екипи, както и доброволно финансиране (доверителни фондове), коeто да се предоставя от съюзническите държави, страните партньори и трети страни.

Освен това съвместно с партньорските страни от Средиземноморския диалог и Истанбулската инициатива за сътрудничество трябва да се развият и връзките с обществеността, като се отчита местната и регионалната чувствителност. Необходимо е да стане ясно, че Инициативата е от полза за всички участници.

При оценката на различните елементи на Инициативата трябва да се отчитат напълно и проблемите на сигурността и безопасността. Условията варират в зависимост от мястото, където ще се осъществява обучението, като сигурността трябва да се гарантира от страната-домакин.

Какво предстои

Необходима е допълнителна работа по много от изброените по-горе въпроси, както в НАТО, така и в консултациите с партньорските държави от Средиземноморския диалог и Истанбулската инициатива за сътрудничество. Макар че трябва да се следи Инициативата да се осъществява с темпо, подходящо за всички участници, необходимо е да се запази динамиката и първите стъпки от началната фаза да се направят скоро. Постепенният подход ще улесни навременното изпълнение.

Изключително важен е съвместният характер на Инициативата, който ще стимулира партньорите да се включат. Той ще спечели и общественото мнение и ще спомогне да се преодолеят грешните възприятия и недоверието.И накрая, но не последно по значение, той разширява възможностите да се набавят ресурси.

Тази инициатива и други партньорски дейности, както и оперативната роля на НАТО в тази област ясно показват, че обучението и подготовката като част от реформата на отбраната и сигурността и изграждането на военни способности заемат все по-голям дял в дейността на НАТО. Редица държави и регионални и международни организации във и извън евроатлантическата зона проявиха интерес към уникалните възможности, които предоставя Алиансът.

Не е трудно да се предвиди, че в бъдеще НАТО ще бъде все по-търсен за сътрудничество и подкрепа в тази област, както в рамките на различните партньорски инициативи, така и в операциите и мисиите, които ръководи. За да е готов за подобни дейности, Алиансът трябва да продължи да се трансформира и да засили сътрудничеството с ООН, Европейския съюз, неправителствените организации и местните структури.
...Начало...