Основните политически насоки – азбучник
Сигнал за изпълнение: в Рига държавните и правителствените ръководители дадоха зелена улица на ОПО (© НАТО)
Пол Саврьо представя един важен документ на НАТО, публикуван неотдавна
Сред шума около срещата на върха в Рига се дочу новината, че държавните и правителствените ръководители са приели документ под надслов „Основни политически насоки”, който ще бъде публикуван. Но какво в същност представляват Основните политически насоки (съкратено ОПН)? Как се е стигнало до тях и още по-важно, кои са ключовите елементи за настоящето и бъдещето на НАТО?

Преглед на ОПН

ОПН са документ, приет на най-високо равнище, който дава рамката и политическите насоки за текущата трансформация на Алианса, като в това число очертава приоритетите за развитие на военните способности, планирането и разузнаването през следващите 10-15 години. С други думи, документът съдържа приети от всички визия и приоритети за непрекъснатата промяна в НАТО.Ясно е заявено намерението прилагането на ОПН да доведе до изграждането на по-адекватни бойни способности за бъдещите мисии и операции на организацията, за да се запазят нейната ефективност, надеждност и престиж и през XXI век.

Най-общо казано, документът анализира възможната бъдеща среда на сигурност, като се допуска обаче и възникването на непредсказуеми събития. Въз основа на този анализ са очертани и видовете операции, които вероятно ще се наложи Алиансът да осъществява в духа на Стратегическата концепция от 1999 г., и като закономерно следствие от това и видовете военни способности, които ще са необходими за тях. Всичко е описано най-общо, като по-специално начинът, по който ще се попълват бойните способности, не е уточнен, защото това се определя поотделно или колективно от държавите-членки в рамките на процеса на планиране в НАТО.

Как се стигна до ОПН?

За да се оцени напълно значението и своевременната поява на ОПН, е уместно да припомним контекста, в който се стигна до тяхното разработване, и по-специално усилията да се преосмислят процедурите на военното планиране, започнали в края на 2003 г. и началото на 2004 г.

Целта на планирането на отбраната е да предостави общата рамка, в която националните и натовските планови служби да съгласуват проектите си, за да отговорят на изискванията, приети в Алианса. По-просто казано, планирането в НАТО цели да се осигурят всички военни части, способности и средства, необходими за осъществяване на целия спектър от бъдещи мисии.

Макар че целта е ясна, на практика с течение на годините планирането на отбраната се оказа сложно начинание, което се осъществява най-вече в седем „традиционни” области на планирането - въоръжения, гражданска отбрана в извънредни ситуации, консултации, командване и контрол, въоръжени сили, тилово осигуряване, ядрени сили и материално-техническо осигуряване. Всяка от тези области се ръководи от отделен комитет или структура на НАТО по специални насоки и процедури, допринасяйки по различен начин за постигане на общата цел Освен това се добавят и другите области като разузнаването, стандартизацията и планирането на противовъздушната отбрана и операциите, които още повече усложняват процеса. Да се съгласуват и синхронизират усилията на всички тези разнородни структури е изключително трудна задача, още повече, че те не са поставени под обща шапка. Вярно е, че за повечето от тях отговаря Северноатлантическият съвет, но планирането на въоръжените и ядрените сили, както и някои аспекти на тиловото и материално-техническото осигуряване са поверени на Комитета за планиране на отбраната или Групата за ядрено планиране, в които участват представители на 25 страни-членки (всички държави от НАТО без Франция, която не участва в интегрираната военна структура).

ОПО са документ, приет на най-високо равнище, който дава рамката и политическите насоки за текущата трансформация на Алианса
Досегашните опити да се усъвършенстват и хармонизират процедурите на военното планиране в НАТО постигаха доста скромен успех, тъй като обхващаха само отделни области от планирането. Затова при подготовката на срещата на върха в Истанбул през юни 2004 г., в желанието да се приложи по-холистичен подход при прегледа на процедурите на военното планиране се роди идеята сегашните амбиции на НАТО да бъдат официално приети и оповестени от държавните и правителствените ръководители. Замисълът бе, че поемането на ангажимент на такова високо равнище ще гарантира общ подход на всички държави-членки и ще обедини всички области на планирането за постигане на общата цел и осигуряване на съответните финансови средства.

Макар че нямаше единодушно становище как да се действа при сегашното ниво на амбиции в Алианса, предимствата на един общ подход на страните-членки в бъдеще бяха високо оценени. Съзнавайки възможността да направят сериозна крачка напред на срещата в Истанбул, държавните и правителствените ръководители възложиха на Съвета в постоянен формат да разработи за обсъждане подробни политически насоки към стратегическата концепция по всички проблеми на планирането и военните способности.

Документът с основните политически насоки бе одобрен през декември 2005 г. и оттогава е в основата на голям дял от вътрешната работа в НАТО. Той бе публикуван обаче едва през ноември 2006 г. на срещата на върха в Рига, след приемането му от поръчалите го държавни и правителствени ръководители.

Основните пунктове от ОПН

Макар че е сбит, ОПН има много полезно съдържание. В него се предвиждат и следните мерки: В Основните политически насоки са формулирани редица подробни изисквания към бойните способности на Алианса, които съюзниците трябва да изпълнят в близко бъдеще поотделно или съвместно. Такива са например: Определят се основните приоритети на НАТО в тези изисквания, на първо място съвместните експедиционни сили и капацитета да се разгръщат и да им се оказва поддръжка.

Накрая, в ОПН се полагат основите на механизма на ръководство, за да се гарантира прилагането им в Алианса. Този механизъм е разработен през февруари 2006 г.

Как ОПН ще се отразят на Алианса?

Публикуван след Стратегическата концепция от 1999 г., но преди други документи за бойните способности като насоките на министрите за планирането на силите, документът дава единна обхватна перспектива, която обхваща цялото планиране на военните способности в НАТО, независимо от структурата и конфигурацията, в която ще се прилагат

ОПН имат уникален характер и защото дават отговор на един основен въпрос, свързан с всички области на планирането, а именно какво качество трябва да постигнат съюзниците в НАТО. За тази цел в насоките са изброени редица изисквания и приоритети по отношение на бойните способности.

Документът вече се използва удачно в редица дисциплини на планирането, в органите, които се занимават с изграждане на бойните способности и в държавите-членки, за да се постигне единодействие в приоритетните области. Например Насоките на министрите за 2006 г., приети от Комитета за планиране на отбраната през юни 2006 г. отчитат ОПО, както и Министерските насоки за планиране на гражданската отбрана за извънредни ситуации, приети през януари 2007 г. Освен това документът МС 550 – Насоки на военния комитет за прилагане на ОПН във военната сфера, и произтичащите от него допълнителни документи също отразяват практическите аспекти на ОПН. Има редица признаци, че документът подпомага и усилията на отделните държави-членки в областта на трансформацията.

По самото си естество документ е насочен към изграждането на бойните способности. Той няма за цел да определя изискванията за специално оборудване като например необходимите транспортни кораби или самолети, а по-скоро набляга на типа способности, които са нужни, и очакваният от тях ефект на театъра на операциите. В този контекст способностите се разглеждат в много по-широк план от конкретните съображения по оборудването и включват редица други аспекти като доктрините, процедурите, формите на организация, обучението и подготовката, поддръжката и оперативната съвместимост.

ОПН не само предоставя визия за бъдещите способности, но и поставя силен акцент върху операциите. Документът е практичен и реалистичен и указанията в него важат и за текущите операции. Той например дава политически тласък на разработването на подход към операциите, основан на търсения ефект, за да се гарантира, че всички инструменти на Алианса за овладяване на дадена криза са събрани заедно за постигане на максимален ефект и координация с дейността на останалите участници.

Документът подчертава изискването държавите-членки да изградят и разполагат с гъвкави контингенти за дълго участие и да си разделят справедливо финансовите разходи по отбраната.

Насоките действат като катализатор на процеса на трансформация в НАТО. Благодарение на свързания с документа механизъм на управление ОПН демонстрират ползата от единен списък на изискванията към бойните способности в НАТО и на приоритетите, за да се постигне максимално уеднаквяване и хармонизация в процеса на изграждане на способностите. В резултат от това с помощта на други органи и структури Съюзното командване по трансформацията вече започна да разработва такъв списък.

По същия начин, но в по-широк план, започналите неотдавна усилия за подобряване на процеса на планиране на отбраната като цяло и проучването на възможностите за хармонизиране на отговорностите, процедурите, графиците и отчетите също се дължат на ОПН и свързания с документа механизъм на управление.

Какво не правят ОПН

След като описахме какво целят ОПН в Алианса, може би е полезно да кажем и какво не правят.

ОПН не заместват Стратегическата концепция от 1999 г., те само я допълват и подсилват. За да остане актуален обаче, документът периодично ще се преразглежда.По последните индикации първото преразглеждане може да се очаква след приемането на следващата стратегическа концепция на НАТО, най-вероятно през 2009 г.

ОПН не навлизат в достатъчно подробности, за да дадат конкретни указания за всяка специфична дисциплина на планирането и органите, които се занимават с изграждането на бойните способности, така че си остава изискването за насоки и на по-ниските равнища.

ОПН не определят количествените показатели, които съюзниците искат НАТО да постигне. За планирането на силите това се прави в класифициран документ (Насоки на министрите за 2006 г.), подчинен и основан на ОПН и приет от държавите-членки през юни 2006 г.

И накрая, ОПН не настояват за повече войски. В тях се изисква силите да са по-използваеми, да се разгръщат по-бързо, да са по-ефективни, но не непременно по-многобройни.

Пътят към трансформацията

В заключение, Подробните политически насоки дават сбита, но съществена визия за постоянната трансформация на НАТО. Но най-важно е прилагането им както в Алианса, така и в държавите-членки, защото единствено то ще доведе до изграждането на по-използваеми способности за бъдещите операции и мисии и ще позволи на НАТО да остане ефективен, надежден и търсен през XXI век.

Както бе демонстрирано на срещата в Рига и дори и преди нея, съюзническите държави тръгнаха по пътя на трансформацията, начертан в ОПН. Сега истинското предизвикателство за тях е да продължат тази линия.
...Начало...