Здрави основи
Сърдечно „Добре дошли”: генерал Ричардс се среща с местни търговци в Кабул (© АЙСАФ )
Генерал Дейвид Ричардс размишлява за периода, през който бе командир на Международните сили за сигурност в Афганистан
За мен бе голяма привилегия и чест да командвам Корпуса за бързо реагиране по време на деветата ротация на Международните сили за сигурност в Афганистан, ръководени от НАТО (HQ ISAF IX). През 2006 г. НАТО демонстрира, че разполага с отлични бойни сили, способни да осъществяват и високоинтензивни конвенционални операции, и да гарантират необходимата за политическото и икономическото развитие сигурност. Искам да отдам заслуженото на изключителната храброст на мъжете и жените, които неведнъж излагаха живота си на риск за народа на Афганистан.

Изминалата година бе година на преход. Алиансът разшири присъствието си в страната, естеството на конфликта се промени. Направихме важни крачки напред в областта на налагането и поддържането на стабилността. Остава още много работа. И все пак, НАТО изигра и продължава да играе съществена роля в региона благодарение на усилията на пехотинците, моряците и летците от всички страни, които служат там. В тази статия излагам основните постижения на АЙСАФ и някои от оставащите предизвикателства.

Речено сторено

По време на мандата си HQ ISAF IX получи и осъществи задачата да разшири географското присъствие на НАТО. АЙСАФ се разгърнаха в области, където дотогава нямаше почти никакви международни сили, с което разшири зоната на управление на афганистанското правителство. През август и септември 2006 г., когато войските навлязоха в области, където преди почти нямаше патрули, стана ясно, че талибаните са заели отбранителна позиция, от която заплашват Кандахар и шосе № 1, основният път от Кабул за Херат в западната част на страната. Имаха намерение да завземат Кандахар, което можеше да нанесе непоправими щети на правителството на президента Карзай. Не можеше да се игнорира това изпитание за правителството и за доверието в АЙСАФ.

За да го предотврати, щабът на АЙСАФ започна първата си операция с цяла бригада, за да разбие талибаните (операция МЕДУЗА). Резултатът бе значителен. Талибаните понесоха сериозно тактическо поражение въпреки укрепената си позиция. Доказвайки способността си да води интензивен бой, НАТО спечели психологическо предимство в съзнанието на хората. Към 5 октомври 2006 г. зоната на отговорност на НАТО бе разширена и обхвана цялата страна.

Основната полза от това разширяване бе обединяването на военното командване в страната, което улесни провеждането на операции в национален мащаб в подкрепа на афганистанските национални сили за сигурност. Това подобри и взаимодействието между АЙСАФ, афганистанското министерство на отбраната и афганистанската национална армия. Афганистанското правителство и международната общност приветстваха създаването на единен център за връзка; укрепнаха отношенията между командирите на АЙСАФ и членовете на правителството.

Впоследствие талибаните промениха тактиката си и се върнаха към метода на размириците, разчитайки повече на акциите камикадзе и „несиметричните” атаки; но оттогава те не успяха да отстоят територии. АЙСАФ също бързо се приспособиха. Сега операциите тясно се съгласуват с правителството, племенните старейшини и местните лидери. Значението, което се отдава на незабавното възстановяване и развитие, съчетано с отстраняването на висшите бунтовнически водачи и със засилена информационна кампания, убеждава местните бунтовници да се предадат и да приемат помирение.

През есента размириците значително намаляха в източните и южните региони. В останалата част от страната сигурността си остана стабилна с относително нисък процент инциденти. Така благодарение на АЙСАФ и на афганистанските сили за сигурност се откри възможност АЙСАФ, афганистанското правителство и международната общност да отделят повече внимание на управлението и развитието. В резултат от това процъфтяха Афганистанските зони за развитие – зони, в които управлението, възстановяването и развитието се синхронизират добре в обезопасена от АЙСАФ и афганистанските сили за сигурност среда.

Една от приетите мерки бе създаването на Политическа група за действие , която насочва усилията на правителството и международната общност към основните размирни области. Неотдавна обхватът й бе разширен и тя се смята за ефикасно средство за разширяване на властта на правителството във всички райони. Например след срещата на групата в Кандахар министрите от правителството започнаха по-често да пътуват извън Кабул.

Макар че хората ни приветстват, ние не бива да забравяме, че времето е от съществено значение
Разгръщането в южната и източната част от страната наложи да се укрепят отношенията между АЙСАФ, пакистанските военни и афганистанската национална армия в Тристранната комисия. Важни нововъведения бяха създаването на Оперативната координационна група - съвместна група за планиране, насочваща работата на Комисията - и на Съвместния разузнавателно-оперативен център към щабквартирата на АЙСАФ, в който работят бойци от афганистанската армия, пакистански военни и офицери от АЙСАФ. Центърът подпомага текущото оперативно планиране и обмена на разузнавателни данни между трите армии.

Все още остава много работа. Има няколко специални области, върху които според мен трябва да съсредоточим усилията.

Цялостен подход

На първо място трябва да се признае значението на кампанията срещу бунтовниците. Макар че разширяването на обхвата на АЙСАФ обедини усилията в областта на сигурността, международната общност все още не отделя достатъчно внимание на това. Няма единен международен подход към афганистанското правителство по ключови въпроси и този разнобой разклаща влиянието на международната общност. Един политически лидер, умеещ да обединява различните виждания, е един от начините да се запълни тази празнота.

Съставът на силите ни през 2006 г. едва стигаше да се възпират бунтовете. Продължавахме да имаме сериозни пропуски в бойните способности и това намаляваше възможността да изпращам подкрепления там, където ситуацията го налага. Малочислеността на силите ни затруднява поддържането на сигурността там, където успяваме да я наложим, и използваме афганистанските сили за сигурност повече, отколкото е необходимо за тяхното развитие и разрастване. Неотдавнашната вест, че една американска бригада ще остане на терена още четири месеца е добре дошла, но това не е дългосрочно решение. Пред вид естеството на бунтовете, които потушаваме, ние трябва да преразгледаме изискванията към силите и да ги адаптираме, където е необходимо.

Тъй като сложността на операциите се увеличава, ние трябва да приспособим нашата подготовка. Всичките ни воини трябва да могат да овладяват сложни и деликатни ситуации с чувствителност към културата на другия, за да могат да взаимодействат тясно с афганистанците. Всички бойци трябва например да знаят кога и как да увеличат използването на сила и как да действат в рамките на правилата за участие в театъра на операциите.Ако причиним колатерални щети, само защото не разбираме тези неща, рискуваме да загубим съпричастността на хората. Трябва да гарантираме всички участващи държави еднакво да разбират същността на мисията на АЙСАФ и да подготвят и екипират воините си в съответствие с това

Въпреки че НАТО трябва да възприеме дългосрочен подход в кампанията, нашите армии - чужди войски на афганистанска земя - не бива да смятат, че ще бъдат търпени до безкрай. Макар че сега хората ни приветстват, ние не бива да забравяме, че времето е от съществено значение. Ако не използваме разкрилата се сега възможност, ние сами ще си създадем опозиция, която ще се обедини под призива да бъдем определени като „окупатори”. Ние трябва да придадем афганистанско лице на операциите, да предоставим на афганистанците водеща роля в областта на сигурността. Развитието на афганистанските сили за сигурност е от съществено значение за това и НАТО трябва да играе по-активна роля. Екипите за оперативен контрол и връзка трябва да бъдат изцяло попълнени и оборудвани и механизмите за сътрудничество да се подобрят.

Много скоро трябва да се покаже, че управлението, особено мерките срещу корупцията, и развитието бележат постоянен напредък. Според мен, ако искаме хората да продължат да ни подкрепят, трябва да покажем видими подобрения във всички области.

Ще добавя, че въпреки че мандатът на АЙСАФ е да оказва поддръжка на възстановяването и развитието, въпреки някои успехи ресурсите ни да вършим това са много оскъдни. Разривът между нашите операции и поддръжката от международната общност не ни позволява веднага след операциите да осигурим и помощ. Създаването на Фонда за хуманитарна помощ след операциите (POHRF) е крачка напред, но в момента средствата в него не достигат, за да има достатъчен ефект. Необходимо е Провинциалните възстановителни екипи да разполагат с достатъчен капацитет и ресурси, за да предлагат проекти във високо рискова среда. Добре би било НАТО да въведе еквивалент на фонда към Програмата за спешна помощ на американския главнокомандващ (CERP), за да предостави необходимите средства, а междувременно да набере достатъчно средства за POHRF.

Поглед напред

Конструктивната работа с всички членове на афганистанското правителство бе и си остава крайно важна за напредъка на мисията. Размахът на кампанията в оперативно отношение наложи щабквартирата да сътрудничи с висшите военни и политически лидери. Бе разработен План за участието на важните лидери, за да се гарантира насрочването на срещите и точното отразяване на намеренията ми. По същия начин, въпреки политическия хлад между Афганистан и Пакистан връзките с пакистанските военни в Тристранната комисия бяха и остават съществени за изграждането на доверие през границата. Кампанията няма да успее без тясно сътрудничество с Пакистан.

Значението на взаимодействието с племенните старейшини и с традиционните структури също нараства. Използвайки така наречените Шура – ислямски съвещателни съвети – ние започнахме да отделяме идеологически мотивираните непримирими талибани от по-умерените, които можем да върнем в лоното на законната власт. Укрепвайки властта на племенните структури, например в северен Хелманд, ние успяваме да разединим бунтовниците. Това изисква компромиси и волята да се преговаря със „сивата” зона, а нещата да не се разглеждат само в черно и бяло. Но това трябва да се осъществява в рамките на съществуващите структури, за да се укрепи властта на правителството.

От лятото ние съчетаваме развитието, хуманитарната помощ, управлението и сигурността в една обща и последователна операция. Съчетанието на всички налични ефекти, подсилено от успешна информационна кампания, е ключът към успеха. Изисква се подготовка при оформянето на операциите, целящи да всеят раздори между бунтовниците и населението и така да засилят уязвимостта на бунтовниците към по-традиционни военни операции. В тези операции основна роля играе силно концентрираната бойна сила. Необходима е висока степен на подготовка и строга дисциплина на участващите в тях.

В крайна сметка информационните кампании са сърцевината на мисията.и най-важното за успеха е да се спечелят и запазят сърцата и умовете на хората. Затова е необходим последователен подход на всички, които участват в борбата с бунтовниците – от правителството в Афганистан до столиците на държавите, придаващи войски и международните организации. Необходимо е да се разработи и стратегия на най-високо равнище, за да се изгради еднородна рамка за оперативна информация от горе до долу по всички етажи. За да се постигне желаният ефект сред многобройните получатели на информацията – включително и най-вече самите афганистанци, - трябва да се осигурят необходимите средства посланието да се придвижва от главната щабквартира до оперативните и регионалните сили. Засега не винаги е така.

Стъпвайки върху здрави основи, ние прехвърлихме плановете на нашите приемници от новата ротация как да предотвратят опитите на бунтовниците да увеличат темпото на операциите си с подобряването на времето. През 2007 г. ще има няколко сурови битки, но чрез операциите на АЙСАФ през пролетта ще се опитаме да запазим инициативата през второто тримесечие и до края на 2007 г.
...Начало...