Анализ
Обща програма за сигурността на националната територия
Патрулиране: НАТО може да се превърне във форума, където европейската и американската гледна точка за националната сигурност да се срещнат (© НАТО)
Майкъл О’Ханлън разглежда възможностите засиленото сътрудничество между съюзническите държави да укрепи сигурността на територията на Алианса от двете страни на Атлантика.
Както твърди Джереми Шапиро, преподавател от Brookings Institution, Съединените щати и Европа виждат войната срещу тероризма по съвсем различен начин. За американците тя е основният проблем за националната им сигурност. За разлика от това европейците поставят под въпрос дефиницията на това начинание като война. Едните я възприемат като поредица от военни и разузнавателни операции, вторите предимно като укрепване на законността.

Тези различия са сериозни и значително усложняват трансатлантическото взаимодействие в областта на сигурността. Но като се отчете възприемането на заплахата от обществеността в Европа и Съединените щати, се вижда, че всяка страна има право в своята диагноза. Вместо безкрайно да се спори коя гледна точка е в крайна сметка по-точна, по-разумно е учените, политиците и гражданите от двете страни на Атлантика да се опитват да избягват тези различия, освен когато са неизбежни, и да си сътрудничат, когато е възможно.

От една страна, американци и европейци не се различават в схващането, че сигурността на родната територия или това, което европейците наричат защита на националната територия, е вътрешният фронт в една много по-мащабна битка. Надигащата се заплаха от радикални групи, действащи под държавното равнище и използващи интернет и несиметрични средства за зрелищни нападения, не може да бъде овладяна от една държава, действаща в изолация. За да се предотвратят бъдещи терористични атентати срещу национални цели, е необходима координация на разузнаването и правоохранителните органи на голям брой държави.

Дори само по тази причина НАТО заслужава да играе важна роля в гарантирането на националната сигурност. Атентатите камикадзе в Истанбул през ноември 2003 г., бомбените атентати във влаковете в Мадрид през март 2004 г.и тези в градския транспорт в Лондон през юли 2005 г. изведоха борбата с тероризма в центъра на вниманието в Алианса. Първоначалната роля на НАТО в крайна сметка е да защищава националната територия на държавите-членки, а крайната цел на терористите е да донесат войната в родните ни страни.

В тази статия възприемам приетата американска гледна точка, като представяме американската програма за гарантиране на националната сигурност и признавам, че европейците предпочитат различен подход. И Европа, и Америка биха имали полза от едно по-нюансирано възприемане на възгледите на другия. Накрая приключвам с някои разсъждения за областите, където е особено належащо да се постигне съгласие или поне компромис в интерес на цялата трансатлантическа общност.

Един уязвим Алианс

Просто е невъзможно да се защити едно голямо, отворено напреднало общество от всички възможни видове тероризъм. Както твърди Ричард Бетс в пролетния брой на Political Science Quarterly за 2002 г., в Съединените щати например има над половин милиона мостове, близо 500 небостъргача, около 200 000 мили газопроводи и над 2800 електроцентрали, без да споменаваме метрото, ресторантите, кината, училищата и пешеходните зони. Списъкът на важните инфраструктурни обекти е прекалено дълъг, за да могат да се защитят всички. Някои специални мерки като строгата охрана на 104-те ядрени централи в държавата, могат да бъдат разширени за всички обекти, които могат да се превърнат в цели на терористите.

Но ако се съсредоточат върху възможно най-сериозните нападения, държавите-членки могат да определят приоритетите си и да укрепят защитата си. Определени насоки биха могли да информират политиците как да обяснят на трансатлантическата общност общите принципи, които ще ръководят следващите стъпки в засилването на националната сигурност.

На първо място е правилно в началото да се предотврати възможността Ал-Кайда да извърши атентати като тези от 11 септември. Няма нужда да напрягаме въображението си, за да идентифицираме другите важни обекти, които ясно бяха показани в атентатите от Истанбул, Мадрид и Лондон и на косъм избегнатите нападения във Великобритания, Германия и другаде. Трябва да си признаем също, че бъдещите нападения може да засегнат не само небостъргачи и гари, а и химически заводи или вентилационните системи на стадионите.

На второ място, преди всичко трябва да съсредоточим усилията си върху предотвратяването. Това предполага да имаме добро национално разузнаване, което да идентифицира заподозрените в тероризъм и да пресече дейността им, финансовите им транзакции и комуникациите им, вместо да се задоволяваме да осигурим защитата на основните национални обекти или да намаляваме последиците от успешните атентати. Последните две задачи са важни, но нямат оптималния ефект на превантивните усилия. И в тази област Съединените щати могат да се възползват от съветите и опита на някои европейски съюзници. Както писаха Бенедикт Сюзън и Джереми Шапиро в пролетното издание за 2003 г. на списание „Сървайвъл”, един от основните аспекти на успешната кампания на Франция срещу местния тероризъм през 80-те години е развитието на мащабни разузнавателни мрежи – капацитет, който все още не е достатъчно развит в рамките на американския антитерористичен арсенал.

На трето място, тъй като не можем да защитим всичко, трябва да се замислим много сериозно за възможните терористични атентати, които могат да причинят многобройни човешки жертви. Почти със същата сериозност трябва да приемем и нападенията, които ще причинят малко жертви, но ще предизвикат огромни икономически верижни последствия, като опитите за контрабанда, които показаха сериозни пропуски в сигурността на корабите, пренасящи кнтейнери.

За последния сценарий има и друг пример. Ако една ръчно преносима ракета земя-въздух засегне пътнически самолет на път от Брюксел до Ню Йорк, жертвите ще са относително малко в сравнение с 11 септември – разбира се, трагедия за близките на пострадалите, която обаче не разтърсва съюзническата държава и Алианса като цяло. Но последиците за трансатлантическия въздушен транспорт могат да бъдат катастрофални. Икономическите последици могат да траят много повече от тези след 11 септември, тъй като ще трябва време, за да се избегнат следващи подобни нападения.

Националните държави си остават суверенни и е допустимо да има различия дори между близки съюзниците във възприятието на бъдещите терористични заплахи
Друг пример е използването на радиологични оръжия – разпръскването на радиоактивен материал с конвенционални оръжия в градска среда. Петер Цимерман и Черил Льоб пишат в януарското издание за 2004 г. на „Defence Horizons”, че подобни атаки вероятно няма да причинят много жертви, но ще предизвикат масова паника. Вероятно обезвреждането на средата ще е скъпо и ще отнеме време, както и прилагането на мерки за сигурност и обезопасяване в засегнатата страна.

Има някои общи области на националната сигурност, където донякъде бе отбелязан съществен напредък, но остават и важни пропуски. Предвид уязвимостта на трансатлантическата общност от нападение с биологични оръжия, Лоуранс Уейн и Едуард Каплан подчертават, че макар че запасите от антибиотици за лечение при атака с антракс да са доста големи, средствата за бързата им доставка не са осигурени. Големи са притесненията от последиците от биологично нападение в дългосрочен план, тъй като има риск от разпространение на различни инфекциозни причинители, за които не достигат (или не съществуват) ваксини и лечение, точно когато са най-необходими.

Във въздушния транспорт например повечето пътници не минават на рентген за носене на взривни материали и товарът в полетите на гражданската авиация обикновено не се инспектира, а частните самолети почти не се проверяват. Мерките за засилване на сигурността на самолетите, предприети от Съединените щати и европейските държави, не обхванаха другите самолетни компании, които превозват голям брой пътници от и към страните от НАТО. Пропускливостта на границите и глобализацията на световната въздухоплавателна индустрия налагат тези проблеми да бъдат решени.

В частност трябва да се каже, че частният сектор в Съединените щати направи твърде малко, за да гарантира безопасността си. Ричард Фолкенрат, заместник комисар по борбата с тероризма в нюйоркската полиция, заяви по време на изслушване в Комисията по национална сигурност и правителствени въпроси към Сената, че от химическите заводи през камионите, превозващи опасни вещества до небостъргачите, уязвимите обекти често се сериозно изложени на опасност и защитата им не е много по-различна от тази преди 2001 г. Собствениците на частни инфраструктурни обекти знаят, че рискът точно техният обект да бъде нападнат е минимален, така че не са склонни по собствено желание да правят допълнителни разходи, дори и да признават на акционерите и съседите, че обектите им са уязвими. Дори и от национална гледна точка това означава, че някои важни уязвими обекти си остават незащитени.

Създаването на Департамента за национална сигурност не доведе автоматично до по-добра защита от подобни заплахи в Съединените щати, както показа безпомощната реакция на урагана Катрина. В департамента за национална сигурност работят много способни и всеотдайни хора. Реорганизациите обаче отвличат вниманието от определянето на важните уязвими обекти и ги омаловажават, както твърди заместник комисарят Фолкенрат. Да се прави основна правителствена реформа в период, който не се различава от война, е доста рисковано. Това не е типичният за Съединените щати начин на реакция на национални кризи. Министерството на отбраната на САЩ не е създадено през Втората световна война, а след това. Реорганизацията на Пентагона при Голдуотър-Никълс през 1986 г. се провежда във време на относителен международен мир. От своя страна, европейските държави ще направят добре, ако не прегърнат схващането, че е достатъчно да се създаде нова институция, за да се започне решаването на проблема.

Бих предложил в бъдеще да се постави политически акцент върху редица области, някои от които са изброени по-долу. Повече подробности за тези предложения може да намерите в ” Protecting the Homeland” 2006/2007, Michael d’Arcy, Michael O’Hanlon, Peter Orszag, Jeremy Shapiro, and James Steinberg (Brookings Institution, 2006). Повечето от тези мерки ще бъдат също толкова полезни за европейските държави, както и за Съединените щати и Канада. Философията, заложена в основата им, е защитата от нападения с потенциално катастрофален ефект в човешки, икономически и политически план. Необходимо е да се обединят всички подходи. Предложенията ми включват: За да се осъществят някои от тези идеи, винаги е добре да се започне дискусия по новите приоритети на националната сигурност, като се наблегне на разузнаването – най-важното за националната сигурност, защото грам превенция е по-добре от тон лечение (или справяне с последиците). След като има толкова обекти за защита, единственият начин националната сигурност да е успешна е да се спрат терористите, преди да са се опитали да нападнат.

НАТО в познатата си роля

Както неотдавна отбелязаха Джереми Шапиро и деканът на университета „Линдън Джонсън” за обществени науки Джеймс Стейнбърг, приоритетите на трансатлантическата сигурност налагат да се свърши още работа. Съединените щати и Европейският съюз например подписаха споразумение за взаимопомощ и екстрадиция през юни 2003 г. Но както писа Джеймс Стейънбърг, трябва да се вземат още доста мерки от двете страни на Атлантика, за да се разреши приемането на разузнавателни данни като доказателство в съда и да се избегне огласяването им.

В някои области усилията на европейските държави да гарантират националната си сигурност надминават тези на Съединените щати. В частност, както посочва Майкъл д’Арси от Кингс Колидж в Лондон, американският избор да се използва само образът на лицето като биометричен показател не е удачен. Съединените щати трябва да последват опита на Европейския съюз и да включат и отпечатъците от пръсти, а в идеалния вариант и от двете страни на Атлантика ще се използват и ирисовите данни.

Това се отнася както за сътрудничеството в разузнаването, така и за международната търговия и въздушния транспорт, които имат транснационален характер. Европа, Канада и Съединените щати трябва да намерят някакъв общ терен, на който всяка държава ще се чувства удобно в рамките на една обща политика. Но по много други въпроси като редица от гореизброените е допустимо да има различия между съюзниците във възприятието на заплахите и степента на подготовка за реакция на бъдещи терористични заплахи. Националните държави си остават суверенни в крайна сметка и дори близките съюзници могат да имат различия при вземането на решения за собствените им приоритети като риск, цена, граждански свободи, прилагане на закона и социално изравняване.

Парадоксално, тези различни възприятия могат дори да са от полза, позволявайки на държавите-членки на НАТО да се специализират в антитерористичните мерки, за да дадат най-доброто от себе си. Твърде често като че ли имплицитно предполагаме, че националната сигурност и по-общата борба с тероризма трябва да се гарантират с военни намеси навън и поредица от разузнавателни операции или многостранни операции по прилагане на закона. В същност усилията да се гарантира националната сигурност и борбата с тероризма включват всички тези възможности в различно време и на различно място, а често и в същото време и на същото място. В Афганистан лидерите на Алианса осъзнаха, че мерките за гарантиране на стабилността трябва да са комплексни по своето естество, включващи политически, икономически и военни средства. По същия начин защитата на националните територии налага да се използва „целият спектър от способности”, от правоохранителните мерки до събирането на разузнавателна информация и неутрализиращите операции в чужбина.

НАТО най-добре върши това, което е обичайната му роля – да бъде нещо като клирингова къща за обмен на информация и дори на способности, в която специализацията на всяка съюзническа държава се слага на масата и се координира с останалите. Това може да даде невероятен принос в борбата с тероризма – независимо дали ще се споразумеем да я наречем война, или не.
......Начало.....