Статиите в резюме

Обстоятелствата около позоваването

Себестиен Горка

Член 5 от Вашингтонския договор е замислен от неговите създатели като механизъм, задължаващ Съединените щати да се притекат на помощ на европейските си съюзници. Но първото позоваване на тази ключова клауза имаше за цел европейските държави-членки да окажат подкрепа на Съединените щати след терористичните атентати на 11 септември. Последиците от този акт продължават да се проявяват по начин, който отразява същността на документа. Вашингтонският договор е плод на компромис: макар че задължението да се окаже помощ на всяка нападната страна е автоматично, формулировката в договора позволява всяка съюзническа държава да избере начина си на реакция. Основателите на НАТО не са могли да предскажат сценария, при който ще се наложи да се използва член 5. Въпреки първоначалното решение на САЩ да отклонят помощта на Алианса в кампанията в Афганистан през 2001 г. след атентатите, 14 от тогавашните 19 страни-членки изпратиха военни контингенти. Позоваването на член 5 ускори трансформацията на НАТО, който създаде способности за борба с тероризма и формира Сили за бързо реагиране.Според някои наблюдатели член 5 може да се използва като обосновка на действията, предприемани от НАТО в отговор на новите и променящите се предизвикателства за сигурността.

Позоваването на член 5

Едгар Бъкли

Няма нищо неизбежно в решението на НАТО да се позове на член 5. Първоначално съществува несигурност за мястото, откъдето са насочени атентатите и не се знае дали то е в чужбина. Освен това самото им естество – прототип на „асиметрична война” – не насочва от само себе си към член 5 така, както е замислен от авторите на Вашингтонския договор. Тъй като липсват насоки от правителствата на държавите-членки и в историята няма подобен случай, всички, вземащи решения в НАТО, осъзнават, че с действията си този ден създават важен прецедент, който ще тласне Алианса в нова посока. След като се приема, че използването на самолети като ракети може да се разглежда като „въоръжено нападение” по смисъла на член 5 и че атентатите са коренно различни от „обикновения” вътрешен тероризъм, авторът на статията и други високопоставени служители от Алианса изготвят документ, който се позовава на член 5 и който скоро след това е приет от Северноатлантическия съвет. Извършващата се сега промяна в НАТО нямаше да е възможна, ако съюзниците не бяха застанали рамо до рамо след атентатите от 11 септември.

Тестът на действителността

Томаш Валашек

Полша, Чешката република и Унгария нямаха особен интерес от бомбардировките над Сърбия, които започнаха 12 дни след приемането им в Северноатлантическия съюз. Нуждата от укрепване на демокрацията, натрапчивите страхове от Русия и желанието да се присъединят към модерна Европа накараха тези страни да предприемат трудните реформи, необходими за членството им в Алианса. Конфликтът в Косово изправи политическия елит в трите държави пред затруднения, защото трябваше да се опитат да обяснят на разтревожената общественост защо отбранителният съюз, към който току-що се бяха присъединили, води преки военни действия срещу приятелска държава от Източна Европа. През 2001 г. с отдалечаването на предишните рискове за Централна и Източна Европа отслабна и ударението, което новите членове поставяха на ролята на НАТО в колективната отбрана и различията между нови и стари членове намаляха. След атентатите от 11 септември и последвалата ги операция в Афганистан под ръководството на САЩ, отношението към Алианса стана по нюансирано и често се определя от отношението към Съединените щати. В резултат на това съревнованието между евроцентристката и евроатлантическата перспектива днес е част от дебата в НАТО.

Договарянето на член 5

Стенли Стлоун

След провала на преговорите между Франция, Съединените щати, Великобритания и Съветския съюз през декември 1947 г. става ясно, че е необходимо да се създаде трансатлантически военен съюз, за да се спре съветския експанзионизъм. Западноевропейските държави вече са обвързани от споразумение за колективна сигурност, но упоритите изолационистки нагласи в американския Конгрес правят доста проблематично одобряването на всеки договор, което има риск да отнеме правомощията му съгласно американската конституция. Последвалите преговори имат за цел да намерят решение, което да успокои Сената, че ще запази правомощията си за обявяване на война и същевременно ще удовлетвори желанието на европейците Съединените щати да се ангажират да окажат военна помощ при нападение на някоя от европейските държави. Плод на тези преговори е член 5 от Вашингтонския договор, чиято формулировка се оказа достатъчно гъвкава, за да позволи на НАТО да оцелее и дори да се развива при различни исторически обстоятелства. Макар че сегашните операции на Алианса се основават повече на член 4, който урежда консултациите за реакция на заплахи за сигурността, член 5 продължава да бъде сърцето и душата на Алианса.

Борбата с търговията с хора

Капитан Кийт Елред

През последните години миротворци от ООН се забъркаха в скандали като клиенти на публични домове в Конго, Босна и Херцеговина и други държави. Тези инциденти доведоха до единодушното решение, че търговията с хора е проблем, който отчасти засяга и сигурността, защото ако престъпните организации, които я ръководят, се замогнат и укрепнат достатъчно, те могат да поставят под заплаха независимостта и дори съществуването на по-слабите държави. От тази гледна точка търговията засяга и почтеността на операциите на НАТО. За да се противопоставят на тази заплаха, държавите-членки на Алианса приеха документа Политика за борба с търговията с хора на срещата на върха в Истанбул през 2004 г. Макар че приетият документ обхваща всички аспекти на търговията с хора, той специално набляга върху риска разполагането на войски да увеличи търсенето на жени за търговия със секс. Той приканва държавите-членки да предприемат различни стъпки за ограничаване на търговията с хора. Макар че остава да се направи още много, началните резултати са окуражаващи – съюзническите армии включват във военните учебници мерките срещу търговията с хора и офицерите минават през специална подготовка в тази област.

Бъдещето на НАТО

Стефан де Спигелере и Рем Кортеуег

Обикновено изследванията, посветени на бъдещето на НАТО, отразяват политическите пристрастия на автора или екстраполират съществуващите тенденции. Авторите на статията анализират основните характеристики на институционалната здравина на НАТО и нахвърлят пет „моментни” сценария за развитието на организацията до 2025 г. В първия сценарий със силно лидерство на САЩ, обща дефиниция на заплахите за сигурността и относително слаба Европа НАТО е представен като „ефикасна машина”. Във втория силна и единна Европа и твърдата трансатлантическа връзка водят до „взаимно партньорство” с глобална роля на НАТО. В следващите сценарии трансатлантическата връзка се разхлабва и лидерството на САЩ постепенно намалява до петия сценарий, в който Съединените щати въобще не се интересуват от НАТО, Европа е разединена и залинелият Алианс прилича по-скоро на „джентълменски клуб” за безплодни разговори. В заключение авторите отбелязват, че основният фактор за силата на НАТО е интересът на САЩ към организацията. Независимо от това, дали Европейският съюз е силен или слаб и какви са възприятията на заплахата, без американско лидерство бъдещето на НАТО е мрачно

...Начало...